Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 64
гр.Русе, 01.03.2022 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд-Русе, I-ви състав, в открито заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет
и трета година, в състав:
СЪДИЯ: Ивайло Йосифов
при участието на
секретаря Наталия Георгиева, като разгледа докладваното от съдията адм.д. № 21 по описа за 2023 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК във вр. с чл.186, ал.4 от ЗДДС.
Образувано е по жалба на „Етика-Е“ ЕООД, със седалище в
гр.Русе, чрез процесуалния му представител, против заповед за налагане на
принудителна административна мярка (ПАМ) № 198-ФК/26.10.2022 г., издадена от началника
на отдел „Оперативни дейности“ Варна при Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД
„Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, жалбата по административен ред срещу която е
оставена без уважение с решение № ГДФК-182/28.11.2022 г. на директора на
дирекция „Оперативни дейности“, ГД „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП. В жалбата се
развиват подробни съображения за незаконосъобразност на оспорения
административен акт като издаден при съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, при неправилно приложение на
материалния закон в несъответствие с неговата цел и при отсъствието на
фактическите предпоставки за неговото издаване. Жалбоподателят, позовавайки се
на решение от 21.02.2006 г. по дело С-419/02 и на решение от 18.07.2007 г. по
дело С-277/05, и двете на Съда на ЕС, и на цитираната в жалбата практика на
ВАС, счита, че в случая процесната сума от 500 лева, заплатена при извършената
на 21.10.2022 г. проверка в търговския обект, не представлява авансово
заплатена част от цената на стоките по бъдещата доставка, а представлява единствено
капаро (задатък), който има различна функция – потвърдителна, обезпечителна и
обезщетителна, поради което тази сума не представлява част от насрещната
престация (цената), дължима за стоките, които предстоят да бъдат доставени. Поддържа,
че в оспорената заповед те са само родово, но не и индивидуално определени („4
бр.гуми и 4 бр.джанти“) и следователно платената за тях сума не е облагаема с
ДДС. Счита, че по тези съображения липсва извършена контролна покупка, за
получената сума по която за него да се е породило задължението да издаде
фискална касова бележка от наличното в обекта фискално устройство на основание
чл.25, ал.1 вр.чл.3, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г., а оттам – и
основание за налагане на ПАМ по чл.186, ал.1, т.1, б.“а“ от ЗДвП. Жалбоподателят
твърди, че са нарушени и изискванията за мотивиране на акта. Счита изложените от
органите по приходите съображения в оспорената заповед за изцяло бланкетни и
неотносими към търговската дейност, извършвана в обекта. Сочи, че при
определянето на продължителността на мярката е нарушен принципът на
съразмерност по чл.6 от АПК, а издаденият акт не съответства на целта на
закона. Моли съда да постанови решение, с което да го отмени. Претендира
присъждането на направените деловодни разноски.
Ответникът по жалбата – началникът на отдел „Оперативни
дейности“ Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си
представител, изразява становище за нейната неоснователност. В хода на устните
състезания твърди, че при осъществена впоследствие доставка на стоки ЗДДС счита
капарото за авансово платена част от тяхната цена, при чието заплащане за
търговеца възниква задължение за издаване на фискална касова бележка. Сочи, че
в закона липсва изискване към датата на издаване на заповедта за налагане на
ПАМ като процесната да има издадено и наказателно постановление, за да може
санкционираното лице да заплати определената му имуществена санкция и така, на
основание чл.187, ал.4 от ЗДДС, да прекрати действието на мярката. Твърди, че срокът,
за който тя е приложена, е съобразен с вида на обекта и с времето, когато е
извършено нарушението (преди предстоящия зимен сезон, когато масово се извършват
закупуване и подмяна на автомобилни гуми). Моли съда да постанови решение, с
което да отхвърли жалбата. Претендира присъждането на юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства,
съобрази доводите на страните и извърши служебна проверка на
законосъобразността на оспорения административен акт, приема следното:
Решението на горестоящия административен орган е връчено на жалбоподателя
на 22.12.2022 г., а жалбата срещу оспорения акт е депозирана чрез системата за
сигурно електронно връчване на 05.01.2023 г. като е регистрирана при
административния орган с вх. № 94-В-21 от същата дата, т.е. в преклузивния срок
по чл.149, ал.3 вр. ал.1 от АПК. Жалбата е подадена от процесуално легитимирана
страна - адресата на акта, който е неблагоприятно засегнат от него, срещу
подлежащ на оспорване акт и при наличие на правен интерес, поради което е
допустима. Разгледана по същество, тя се явява неоснователна.
В чл.186, ал.3 от ЗДДС законодателят е предвидил възможност за делегиране
на правомощието за издаване на заповеди за налагане на ПАМ по чл.186, ал.1 от ЗДДС. Оспорената заповед е издадена от Д. Г. Р.-К. – началник на отдел „Оперативни дейности“ – Варна, ГД
„Фискален контрол“ при ЦУ на НАП. С т.1 от заповед № ЗЦУ-1148/25.08.2020 г. на
изпълнителния директор на НАП (л.17 от делото) началниците на отдели
“Оперативни дейности” в дирекция “Оперативни дейности” в ГД “Фискален контрол”
при ЦУ на НАП са оправомощени да издават заповеди за налагане на ПАМ
„запечатване на обект“ по чл.186 от ЗДДС. Следователно обжалваният
административен акт е издаден от материално и териториално компетентен орган и
в рамките на предоставените му правомощия.
Оспореният акт е издаден в предвидената в закона писмена форма и съдържа
указаните в чл.59, ал.2 от АПК реквизити.
Съдът не констатира в производството по неговото издаване да са допуснати
съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Спазени са и
изискванията на закона за неговото мотивиране - чл.186, ал.3 от ЗДДС и чл.59,
ал.2, т.4 от АПК.
Предвид редакцията на нормата на чл.186, ал.1, т.1, б.“а“ от ЗДДС, компетентният
орган по приходите има не просто възможност, а е длъжен да наложи принудителна
административна мярка "запечатване на обект" за срок до 30 дни,
независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, на всяко лице, което
не издаде съответен документ за продажба по чл.118. Смисловото и граматическо
тълкуване на цитираната норма налагат извода, че във всеки един случай на
констатирано нарушение от този вид административният орган действа при
обвързана компетентност, т.е. констатира ли такова нарушение той е длъжен да
наложи принудителна мярка (в този смисъл, макар и формирана по предходната
редакция на текста, съдебната практика е константна - вж. решение № 1929 от
13.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13684/2017 г., I о., решение № 14927 от 4.12.2018
г. на ВАС по адм. д. № 8212/2018 г., I о., решение № 3418 от 19.03.2018 г. на
ВАС по адм. д. № 1208/2018 г., I о. и мн.др.). Следователно свободата на органа
не обхваща преценката дали да наложи мярката или не, а се отнася само до
определянето на продължителността на срока, за който тя се налага. При тази
своя дейност той действа в условията на оперативна самостоятелност като в акта
следва да са изложени мотиви относно продължителността на срока, за който се
нарежда запечатване на обекта и се забранява достъпът до него.
В т.2 от Тълкувателно решение № 4 от 22.04.2004 г. на ВАС по д. № ТР-4/2002
г. е прието, че в случаите, когато административният орган е овластен да реши
въпроса по свободна преценка, неизлагането на мотиви по въпроса защо е избрано
едно от няколкото възможни законосъобразни решения съставлява съществено
нарушение на административнопроизводствените правила и съответно е основание за
отмяна на административния акт.
Действително, както сочи и жалбоподателя, изложените в заповедта мотиви във
връзка с определената продължителност на мярката са по – общи като съдържание. В
тях е посочено, че при определяне на нейната продължителност са взети предвид
вида и местоположението на обекта, тежестта на извършеното нарушение и
последиците от същото без посочване и обсъждане на конкретните обстоятелства,
които се декларира, че са били взети предвид. Допуснатото нарушение, изразяващо
се в липсата на конкретни мотиви, относими към процесния случай, е санирано чрез изричното
препращане в мотивите на оспорения акт към съображенията, изложени в протокол
за извършена проверка сер.АА № 0061313/21.10.2022 г. и към описаните в него
писмени доказателства. Протоколът е бил съставен в присъствието на търговскиия
пълномощник на дружеството жалбоподател – Катерина Борисова Димитрова,
упълномощена в съответната форма - с пълномощно с нотариално заверен подпис на
управителя на дружеството с рег. № 167/08.01.2019 г., съгласно чл.26, ал.1,
изр.трето от ТЗ. В задължителната съдебна практика (вж. т.3 от Тълкувателно
решение № 16 от 31.III.1975 г., ОСГК) се приема, че не съществува пречка
мотивите да предхождат издаването на акта и да се съдържат в друг документ,
съставен с оглед предстоящото издаване на административния акт, в който случай
изложените в тях съображения са такива и за издаването на самия акт.
В протокола от извършената проверка, както беше посочено по-горе, се
съдържат редица конкретни констатации
относно местоположението, площта, вид на развиваната дейност, работно време и
др. на търговския обект. Посочено е, че той представлява магазин-склад за гуми,
в който се предлагат гуми и джанти и услуги по ремонт на гуми. Посочената е и
неговата площ – около 800 кв.м., както и работното време на обекта от
понеделник до петък, от 08:30 ч. до 17:00 ч., а събота от 08:30 ч. до 14:00 ч.
Освен това изложените в оспорения акт
мотиви относно продължителността на мярката се считат допълнени с
мотивите, изложени в решението на горестоящия административен орган – чл.97,
ал.1, изр.второ от АПК.
Отразените в протокола обстоятелства са сред примерно изброените, въз
основа на които следва да се определя продължителността на ПАМ съгласно
задължителните за органите по приходите указания (арг. от чл.13 от АПК), които
се съдържат в издаденото от изпълнителния директор на НАП Общо становище от
1.06.2020 г. относно налагане на принудителна административна мярка (ПАМ),
определяне на срока на ПАМ и допускане на предварително изпълнение на ПАМ по
реда на чл.186 и чл.188 от ЗДДС.
Както е посочено в цитираното становище, неговата цел е уеднаквяване на
административната практика. На органите по приходите са дадени указания, според
които при всяко конкретно нарушение е необходимо да се извършва индивидуална
преценка за срока за същинско налагане на административната мярка като се
преценява всяко конкретно обстоятелство, имащо значение за определяне на този
срок. Посочено е, че при определяне на продължителността му следва да се
съблюдават следните критерии: тежест на извършеното нарушение; повторност на
нарушението; цялостно поведение на търговеца (подаване/неподаване на
декларации, наличие на предходни нарушения и наложени наказания, установени
задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски с влязъл в сила
ревизионен акт или акт по чл.106 от ДОПК, други публични задължения), наличие
на данни за други действия или бездействия на проверявания, насочени към
укриване на приходи или към препятстване възможността за извършване на
контролни действия (например случаи на недопускане на органите по приходите в
обекта или непредставяне на изискани документи при данъчно-осигурителен
контрол), включително и наличие на неплатени задължения, дейността на
търговския обект – постоянна или сезонна; тип и големина на търговския обект;
местоположение на обекта, човекопоток, брой работници или служители, заети в
обекта; установена значителна разлика в касовата наличност; смяна на
стопанисването на обекта при последователно извършване на еднородна дейност в
един и същ търговски обект от две или повече свързани лица или лица, действащи
съгласувано по чл.96, ал. 10 от ЗДДС.
Съдът намира, че в крайна сметка към органите по приходите не следва да
бъдат поставяни неизпълними условия за мотивиране всеки път по различен начин
на постановените заповеди за налагане на ПАМ, тъй като те често касаят
практически идентични случаи, които съгласно закона следва да бъдат третирани
еднакво – чл.8, ал.2 от АПК. Противното би означавало, по съображения за
контрол за законосъобразност върху определената продължителност на срока на
мярката, на органа по приходите да бъде отнета възможността да осъществява
вменените му контролни правомощия. Така е и в разглеждания случай, който по
нищо не се отличава от типичното нарушение по чл.25, ал.1, т.1 вр. ал.3 от
Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г., представляващо неиздаване на фискална касова
бележка, за което, съгласно чл.186, ал.1, т.1, б.“а“ от ЗДДС, се налага
оспорената мярка, нито като начин на извършване, нито като правно и фактическо
положение на санкционирания търговец.
Оспорената заповед съответства на материалния закон.
Принципно правилно е виждането на жалбоподателя, обосновано
и с практиката на СЕС (т.30 от решение от 18.07.2007 г. по дело С-277/05) и ВАС
(решение № 10803/27.10.2021 г., постановено по адм.д. № 3622/2021 г. по описа
на ВАС, Първо отделение), според което капарото (задатъка), съгласно чл.93, ал.1 от ЗЗД, в никоя от типичните си потвърдителна,
обезпечителна и обезщетителна функции, не е част от дължимата от купувача
престация, т.е. от цената. Възможно е, при еднородност на задатъка и на
дължимата престация, да бъде извършено прихващане на задатъка от престацията
(цената), дължима от купувача, но в този случай прихващането би се извършило
към момента на престацията, т.е. към момента на плащане на цената, който
принципно съвпада с този на предаване на закупената вещ съгласно чл.200, ал.2 от ЗЗД, респ. чл.327, ал.1 от ТЗ. Обстоятелството, че размерът
на задатъка в този случай се приспада от цената, е потвърждение, че той не
представлява насрещната престация срещу доставката на стока или услуга, която
може да бъде индивидуализирана (така т.26, изр.второ от цитираното решение на
СЕС по дело С-277/05). На следващо място, както се приема и в т.50 от решение
от 21.02.2006 г. по дело С-419/02 на СЕС, респ. в решение № 8374/12.07.2021 г.,
постановено по адм.д. № 2644/2021 г. по описа на ВАС, Осмо отделение, на
облагане с ДДС подлежат именно доставките на стоки или услуги, а не плащанията,
извършени като насрещна престация за такива доставки, поради което плащанията
за доставки на стоки или услуги, които все още не са ясно идентифицирани, не
могат да бъдат предмет на ДДС.
Възможно е обаче страните да са постигнали съгласие извършеното
от купувача предварително плащане да има двойствена роля – както на капаро, но
така и, при нормално развитие на облигационното отношение и точното изпълнение
на поетите задължения от страните по него, на авансово (предварително)
заплащане на част от дължимата цена. В този случай предварително заплатената
сума ще подлежи на облагане с ДДС – чл.25, ал.7 от ЗДДС поради това, че тя, по
съгласие на страните, представлява именно част от дължимата престация (цената)
срещу стоките или услугите, които ще бъдат доставени (вж. и т.32 от цитираното
решение на СЕС по дело С-277/05). В последния случай приспадането на сумата на
капарото, представляващо и авансово плащане на част от цената, от окончателната
цена на стоката следва, като резултат, не от прихващането на двете насрещни
вземания (за капарото и цената) до размера на по-малкото от тях, а поради това,
че задължението за цената е вече частично предварително погасено чрез
изпълнението му като при получаването на стоката ще се дължи само остатъка от нея.
Дали страните са придали на извършеното предварително
плащане освен функцията на капаро (задатък), но и тази на авансово плащане на
част от дължимата от купувача цена, респ. дали стоките или услугите са
индивидуализирани в достатъчна степен, за да може тяхната доставка да е предмет
на ДДС, е фактически въпрос и, предвид неформалния характер на договора за
продажба на закупените движими вещи – автомобилни гуми и джанти, подлежи на
доказване с всички допустими доказателства – чл.171, ал.1 и ал.2 от АПК. Тежестта
за доказване на посочените обстоятелства, при условията на пълно и главно
доказване, е върху ответника по жалбата – чл.170, ал.1 от АПК. В случая, предвид
ангажираните доказателства, съдържащи се в приложената към делото
административна преписка, съдът намира това доказване успешно проведено.
В протокола от извършената проверка серия АА №
0061313/21.10.2022 г., ползващ се, в качеството на официален удостоверителен
документ съгласно чл.179, ал.1 от ГПК вр.чл.171, ал.2 от АПК и чл.50, ал.1 от ДОПК, с материална доказателствена сила за извършените от и пред него органите
по приходите действия и изявления и установените факти и обстоятелства, е
посочено следното: „При извършено плащане
на капаро (за 4 бр.гуми и 4 бр.джанти) в размер на 500 лв., заплатени в брой на
място в обекта на 21.10.2022 г., търговецът „Етика Е“ ЕООД, с ЕИК *********, не
е издал фискална касова бележка при заплащане на сумата в брой от наличното в
обекта ФУ с изградена дистанционна връзка с НАП. Същото се потвърждава от
изведен КЛЕН от фискалната памет на ФУ за дата 21.10.2022 г. На клиента е
предоставена квитанция от 21.10.2022 г.“. В самия протокол, в съответствие
с чл.50, ал.2, т.9 от ДОПК, са описани и събраните при проверката
доказателства, между които е и издадената квитанция. Обстоятелството, че при
заплащане на сумата от 500 лева жалбоподателят не е издал фискална касова
бележка не се оспорва от последния и се установява както от протокола, така и
от изведения КЛЕН (контролна лента на електронен носител) за 21.10.2022 г., в
която се генерират, едновременно с тяхното издаване, и би следвало да се
съхраняват копия на всички отпечатани фискални касови бележки за съответния ден,
съгласно чл.25, ал.9 и ал.10 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. Видно от
записите в изведения на хартиен носител КЛЕН за 21.10.2022 г.
(л.14-л.15 от преписката), за процесната сума от 500 лева липсва издадена фискална
касова бележка.
В издадената при полученото плащане квитанция (л.13 от
преписката, гръб), е посочена нейната дата – 21.10.2022 г. и лицето, което е
получило сумата - жалбоподателя „Етика Е“ ЕООД. Противно на поддържаното от
последния, в квитанцията, към която, в качеството на писмено доказателство, се
препраща в оспорения административен акт, закупените стоки са не само родово,
но и индивидуално определени. Така, под фирмата на търговеца, са записани
параметрите, чрез които закупените автомобилни гуми са индивидуализирани: „205/55 R16
Eskimo HP 2”. Те обозначават ширината на гумите –
205 мм., тяхната височина - 55, като процент от ширината (55 % от тяхната
ширина), както и диаметъра им - R16, т.е. 16 инча/цола. Eskimo HP
2 пък е техния модел, зимни гуми на словенския производител
Sava.
Под посочените данни за гумите са вписани данните за
закупените джанти „16‘‘ 5х112х57,1“. Посочени
са и единичните цени за един брой гума/джанта, 150 лева, респ. 130 лева, както
и общата дължима цена за 4 бр.гуми и 4 бр.джанти, а именно 1120 лева. От
особена важност е обстоятелството, че в квитанцията заплатената сума от 500
лева е извадена (приспадната) от общата цена като е посочен и дължимият остатък
от 620 лева.
Съдът намира, че от начина на оформяне на самата квитанция
е видна волята на страните по договора за продажба заплатената сума от 500 лева
да играе ролята не само на капаро, както са посочили органите по приходите в
протокола от извършената проверка и в АУАН сер.AN № F683892/07.11.2022
г., но и на авансово
плащане на част от цената. Тази воля може да бъде изведена от приспадането на
сумата от 500 лева от общата дължима цена от 1120 лева още при заплащането й на
21.10.2022 г. Както беше посочено, в квитанцията стоките, предмет на
доставката, са индивидуално определени, поради което е налице данъчно събитие
по чл.25, ал.7 от ЗДДС – налице е частично авансово плащане по бъдеща доставка,
като дължимият данък става изискуем при получаване на аванса от 500 лева. Заплащането
на посочената сума следва да се приеме за извършено в рамките на „контролна
покупка“ по смисъла на § 1, т.6 от ДР на Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г.,
доколкото са удовлетворени посочените в цитираната разпоредба условия - касае
се именно за авансово плащане на част от цената по доставка на стоки, самата
покупка е извършена от или под контрола и наблюдението на органите на НАП,
доколкото същите разполагат с квитанцията, издадена от търговеца при плащането,
и е документирана в съставения протокол за проверка. Следователно за
жалбоподателя е възникнало задължение да регистрира полученото авансово плащане
във фискалното устройство като издаде фискална касова бележка за него съгласно
чл.25, ал.1 вр.чл.3, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г., което задължение
той не изпълнил. Неиздаването на фискална касова бележка е основание по чл.186,
ал.1, т.1, б.“а“ от ЗДДС за прилагане на ПАМ „запечатване на обект“, а съгласно
чл.187, ал.1 от ЗДДС и за забрана на достъпа до обекта за определения срок.
При предвидена в
закона продължителност на мярката до 30 дни, с оспорения административен акт тя
е определена на 14 дни, т.е. към средата като продължителност. Предвид
установените с протокола конкретни обстоятелства по отношение на търговския
обект, към който протокол се препраща изрично в мотивите на оспорената заповед
(площта на търговския обект и обстоятелството, че нарушението е извършено на
21.10.2022 г., т.е. преди предстоящия зимен сезон, когато масово се закупуват и
поставят зимни гуми, което предполага и по – голям поток от клиенти - арг. от
чл.139, ал.1, т.4 от ЗДвП, според който през периода от 15 ноември
до 1 март движещите се по пътя ППС трябва да бъдат с гуми, предназначени за
зимни условия, или с гуми с дълбочина на протектора не по-малка или равна на 4
mm), съдът намира, че с определянето продължителността на мярката за срок от 14
дни не е нарушен принципът на съразмерност по чл.6 от АПК.
Оспорената
заповед е постановена в съответствие с целта на закона. Неоснователно е
възражението на жалбоподателя, обосновано с разпоредбата на чл.187, ал.4 от ЗДДС, според което приложената ПАМ го лишава, поради липсата на издадено
наказателно постановление, от възможността да прекрати действието на мярката
със заплащането на наложената имуществена санкция.
Както беше
посочено по – горе, при издаване на заповедта за налагане на ПАМ органите по
приходите действат в условията на обвързана компетентност като, според чл.186,
ал.1 от ЗДДС, мярката се налага „…независимо
от предвидените глоби или имуществени санкции“. Следователно нейното
налагане не е обвързано с издаването на наказателно постановление за същото
нарушение. Двете производства – административното по чл.186 от ЗДДС и
административнонаказателното по ЗАНН за определяне на наказание за извършеното
административно нарушение са независими едно от друго във фазата на налагането
на ПАМ и определяне на наказанието. Обратният извод не следва от разпоредбата
на чл.187, ал.4 от ЗДДС. Предвидената в нея възможност за прекратяване на
наложената ПАМ се отнася не към фазата на издаване на заповедта за налагането
й, а към фазата на изпълнението на мярката. Само по себе си налагането на
мярка, предвидена в закона, при установено нарушение, е съобразено с целите по
чл.22 от ЗАНН (в този смисъл и константната съдебна практика - решение № 1324
от 28.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8428/2019 г., VIII о., решение № 2580 от
18.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9762/2019 г., VIII о. решение № 6227 от
23.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2403/2019 г., I о. и мн.др.). Мярката има превантивен
характер, като целта й е да осуети възможността на нарушителя да извърши други
подобни противоправни деяния, а оттук – и да се предотвратят и вредните
последици от тях, като по този начин се осигури защита на утвърдения ред на
данъчна дисциплина чрез пълна отчетност на извършваните от лицата продажби, с
цел гарантиране на обективно данъчно облагане и бюджетни приходи. По изложените
съображения съдът намира жалбата неоснователна и като такава тя следва да бъде
отхвърлена.
С оглед изхода на делото и на основание
чл.143, ал.3 от АПК и чл.24, изр.първо от Наредбата за заплащане на правната
помощ, ответникът по жалбата има право на юрисконсултско възнаграждение, което,
предвид липсата на правна и фактическа сложност на делото, съдът определя в
размер на 100 лева. Както се приема и в Тълкувателно решение № 3 от 13.05.2010
г. по тълк. д. № 5/2009 г.на ВАС, възнаграждението се присъжда в полза на
юридическото лице, в чиято структура се намира представляваният от юрисконсулта
едноличен административен орган, т.е. в полза на Националната агенция за
приходите съгласно чл.2, ал.2 от ЗНАП.
Така мотивиран и на основание чл.172, ал.2 от АПК,
съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Етика-Е“
ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.Русе, ул.“Екзарх
Йосиф“ № 5б, представлявано от управителя Д. Г. Б., против заповед за налагане на принудителна административна мярка №
198-ФК/26.10.2022 г., издадена от началника на отдел „Оперативни дейности“
Варна при Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, с
която, на основание чл.186, ал.1, т.1, б.“а“ и чл.187, ал.1 от ЗДДС, на
жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка „запечатване на
търговски обект“ – магазин-склад за гуми, находящ се в гр.Русе, ул.“Иван Ведър“
№ 5 и и е забранен достъпът до обекта за срок от 14 дни, жалбата по административен
ред срещу която заповед е оставена без уважение с решение № ГДФК-182/28.11.2022
г. на директора на дирекция „Оперативни дейности“, ГД „Фискален контрол“ в ЦУ
на НАП.
ОСЪЖДА „Етика-Е“ ЕООД, с ЕИК *********, да заплати на Националната агенция за
приходите сумата от 100 лева –
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи
на касационно обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: