Р Е Ш Е Н И Е
Номер / 09.05.2022 година град Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
Старозагорският окръжен съд Търговско
отделение
На 18.04. 2022 година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: И.ЕЛА КАРАДЖОВА
СЕКРЕТАР: ДАНИЕЛА КАЛАЧЕВА
изслуша докладваното от съдията КАРАДЖОВА
т.дело № 1314 по описа за 2020година,
за да се произнесе, съобрази:
Производството е
образувано по искова молба ,предявена от К.Й.И., ЕГН **********,***,
против: ЗК „Л.“АД, ЕИК: ***, гр.С., бул.***, с правно основание: чл.45 от ЗЗД и
чл.432 от КЗ.
В исковата молба се
посочва, че в резултат на ПТП са причинени телесни увреждания на ищцата К.Й.И.,
на 73 г.Сочи се, че на 19.10.2019г. около 13:04 часа в гр.Р. на кръстовището на
ул.„***“ и ул.„***“ водачът К.А.К., управляващ л.а. „Фолксваген Голф“ с per. №
СТ 9951 ВХ, отнема предимството на пресичащата пешеходна пътека К.Й.И. и я
блъснал, след което напуснал местопроизшествието. Вследствие на катастрофата е
пострадала пешеходката К.Й.И..
Твърди се, че във връзка с причиняване на процесното ПТП е образувано ДП
222/2019г. по описа на РУ - Р., което не е приключило. Причина за настъпване на
ПТП са допуснатите от водача на л.а. „Фолксваген Голф“ с per. № СТ 9951 ВХ
нарушения на правилата за движение по пътищата. В конкретната ситуация за него
са били налице определени, фиксирани в закон задължения за спазване правилата
за безопасно движение по пътищата. С оглед на изложеното в случая съществува
пряка причинна връзка между деянието на К.К. и настъпилите общественоопасни
последици - телесните повреди, причинени на ищцата К.Й.И..
В исковата молба се посочва, че за увреждащия л.а. „Фолксваген Голф“ с per.
№ СТ 9951 ВХ, управляван от К.А.К., има сключена застраховка “Гражданска
отговорност”, з.п. BG/22/118003232733/13.11.2018г. със срок на валидност една
година, считано от 22.11.2018г. до 21.11.2019г. със ЗК „Л.“АД, гр. С.. По
силата на този договор, застрахователят покрива отговорността на застрахованите
лица за причинените от тях неимуществени и имуществени вреди на трети лица,
свързани с притежаването и използването на МПС, съгласно чл.492 от КЗ в размер
на 10 000 000 лв., която сума представлява минималният размер на обезщетението
за неимуществени вреди по задължителната застраховка “Гражданска отговорност”
на автомобилистите за 2019 г.
Сочи се, че съгласно разпоредбата на чл. 380 от КЗ, пострадалата е
предявила претенцията си за изплащане на обезщетение пред ЗК „Л.“АД и е
представила всички документи, с които разполага. С писмо с обр. р. от
09.01.2020 г. застрахователят е уведомен за настъпилото събитие. Към настоящия
момент ответникът не е предложил или заплатил застрахователно обезщетение,
поради което в случая за ищцата е налице правен интерес да предяви претенцията
си за плащане пред съда.
Посочва се, че при процесното ПТП К.Й.И. е получила следните травматични
увреждания множествени счупвания на подбедрицата, травма на гривнена става и
други. Заявява се, че
след инцидента на 19.10.2019г. пострадалата е приета в Травматологично
отделение към МБАЛ „Д. - Р. ЕООД“ с оплаквания от болки и ограничени движения в
дясна подбедрица и дясна гривнена става. Направени са й параклинични и образни
изследвания, в резултат на които се установява, че ищцата е с палпаторна болка
в дясната част на подбедрицата, където се наблюдават видими деформации и костни
крепитации. Установена е и видима деформация на дясна гривнена става с
ограничени движения. Във връзка с претърпените травми К.И. е подложена на операция,
по време на която е направена репозиция, след което е поставена гипсова
имобилизация. Изписана е на 23.10.2019г. с окончателната диагноза множествени
счупвания на подбедрицата, закрито, като са й дадени препоръки за леглови режим
за 30 дни, назначена й е антитромботична терапия за 30 дни и е насочена за
долекуване и рехабилитация.
Сочи се, че на 01.11.2019г. пострадалата постъпва в Отделение по физикална
и рехабилитационна медицина към МБАЛ „Д. - Р.“ ЕООД с оплаквания от болки и
ограничени движения в дясна подбедрица и предмипшица. В тази връзка на ищцата
са проведени необходимите терапии, след което на 22.11.2019 г. е изписана с
окончателната диагноза лечение, включващо други видове рехабилитационни
процедури, последици от счупвания на долен крайник, закрито. При изписването й
е назначена медикаментозна терапия, дадени й са указания .
В исковата молба се посочва, че в резултат
на уврежданията, получени от процесното ПТП К.Й.И. търпи силни болки и много страдания.
Получените при това ПТП травми са довели до изключително интензивни болки,
които заедно с неудобствата и стресът са продължавали и през целия период на
лечение, и в процеса на възстановяване. Възрастта на ищцата е фактор, оказващ
влияние на периода и степента на възстановяване, както и на поносимостта на
болките, като води и до цялостно влошаване на здравословното й състояние. Преди
катастрофата тя е била в добро здравословно състояние, активна и дейна жена,
напълно самостоятелна. След инцидента живота й напълно се променя, нуждае се
постоянно от чужда помощ и подкрепа на близките си, лишена е от възможността да
води обичайния си начин на живот. Наложило се е продължително спазване на
леглови режим, като и към настоящия момент не се е възстановила напълно.
Получените тежки наранявания, както и преминатото продължително лечение оказват
силно отрицателно влияние върху психиката й. Същата страда от безсъние,
напрегнатост и безпокойство. Освен болките ищцата е изживяла и силен стрес по
време на пътния инцидент, който се е отразил изключително негативно на
здравословното и емоционалното й състояние и ще остане за цял живот в нейното
съзнание. Въпреки изминалото не малко време от датата на катастрофата, болките
и дискомфортът в наранените области не минават.
Сочи се, че с оглед на изложеното,
причинените неудобства, болки и страдания на пострадалата следва да бъдат
компенсирани. Безспорно неимуществените вреди имат по-голямо значение и се
оценяват по-високо. Паричното обезщетение, разбира се, не може да замести
накърнените морални блага, но то би обезпечило удовлетворяването на други
нужди, което до известна степен би могло да компенсира страданието и да
постигне някакво, макар и минимално, заличаване на неблагоприятните последици
от претърпените телесни увреждания. Обезщетението за неимуществени вреди има за
цел да репарира в относително пълен обем психическите и емоционални болки,
страдания, неудобства и изобщо нематериалните последици от извършеното
престъпление.
Заявява се, че вредите на ищцата са в
резултат на виновното поведение на водача на увреждащия л.а. „Фолксваген Голф“
с per. № СТ 9951 ВХ - К.А.К., а за причинените от него вреди отговаря
ответникът по делото ЗК „Л.“АД, гр. С.. Съгласно чл.432 от КЗ увреденият има
право на пряк иск срещу застрахователната компания, отговорна по задължителната
застраховка “Гражданска отговорност”, поради което за ищцата е налице правен
интерес да иска от съда определяне на справедлив размер на обезщетението за
причинените й имуществени и неимуществени вреди. Предявеният иск е съобразен от
една страна с принципа на справедливост, с оглед действително претърпените
болки и страдания от причинените телесни увреждания, а от друга страна с лимита
на отговорност на застрахователната компания по ЗГО за 2019г. и съдебната
практика при компенсиране на вреди от този вид.
Моли съда да осъди ответника ЗК „Л.“АД - С.
да заплати на ищцата К.Й.И. обезщетение в размер на 60 000 лв., за причинените й неимуществени вреди, изразяващи се в
търпени болки и страдания, вследствие на получените телесни увреждания при
процесното ПТП. Претендира се законната лихва върху сумата, считано от
26.10.2019г. до окончателното изплащане на сумата.Моли съда да присъди на
ищцата направените по делото разноски и адвокатски хонорар на основание чл. 38,
ал. 1, т. 2 от ЗА с ДДС, тъй като адвоката на страната е регистрирана по ЗДДС,
като моли съда да счита настоящата молба за списък на разноски.
Ответникът ЗК „Л.“АД, ЕИК: ***, гр.С. не депозира в срок писмен отговор. Чрез
процесуалния си представител взема становище,че претендирания размер на
обезщетението е висок.Навеждат се доводи за съпричиняване на вредоносния
резултат.
Съдът като обсъди събраните по делото
доказателства по отделно и в тяхната съвкупност намери за установено следното:
Предявен е иск с правно
основание чл.45 от ЗЗД и чл.432 от КЗ.
В
хода на производството се установява следното: От доказателствата по делото безспорно се установява, че
на 19.10.2019 г.около 13:04 ч., в гр. Р., на кръстовището на ул. „***“ и ул. „***“,
се е движил л.а. марка и модел „Фолксваген Пасат“, с per. № СТ 9951 ВХ, управляван от К.А.К., който нарушил
правилата за движение по пътищата, като при приближаване на пешеходна пътека,
не пропуснал преминаващата по нея К.И., и я блъснал. В следствие на
катастрофата е пострадала пешеходката К.И..
Видно
от приложените по делото материали по ДП 222/2019 г. по описа на РУ - Р., както
и влязлото в сила Протоколно споразумение от 29.06.2020 г. по НОХД № 111/2020
г. на PC Р. причина за настъпване на ПТП са
допуснатите от водача на лекия автомобил К.К., нарушения на правилата за
движение по пътищата. Виновният водач е признат за виновен в това, че нарушил
правилата за движение по пътищата - чл. 5, ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП; чл. 20, ал. 1
и ал. 2 от ЗДвП; чл. 119 от ЗДвП, като при приближаване на пешеходна пътека не
е пропуснал преминаващата по нея пешеходка и причинил средна телесна повреда на
К.Й.И., за което и на осн. 343, ал. 3, б. „а“, вр. ал. 1 от НК, вр. чл. 342,
ал. 1, вр. чл. 129, ал. 1 и ал. 2 от НК, вр. чл. 55, ал. 1, т. I от НК е осъден
на шест месеца лишаване от свобода, а на осн. чл. 66, ал. 1 изпълнението на
наказанието е отложено с изпитателен срок от три години. На осн. чл. 343г от НК
вр. чл. 37, ал. 1, т.7 от НК виновният водач е лишен от правото да управлява
МПС за срок от 1 година.
Следва да се приеме,че съществува пряка причинна
връзка между деянието на виновния водач К.К. и настъпилите общественоопасни
последици - телесните повреди, причинени на К.И..
Не е
спорно по делото, че е налице валидно, към датата на процесното ПТП, застрахователно
правоотношение, сключено със застрахователна полица № BG/22/118003232733/13.11.2018 г. със срок на действие от
22.11.2018 г. до 21.11.2019 г. за застраховка „ГО“ на автомобилистите между
ответното дружество и собственика на процесното МПС.
В хода на производството е назначена и
изслушана комплексна съдебна автотехническа-медицинска експертиза.Видно
от експертното заключение се установява следния механизъм на ПТП: На 19.10.2019
година, около 13:04 ч. в гр. Р., на кръстовището на ул. „В.Левски“ и ул. „Тачо
Даскалов“, водачът К.К., при приближаване на пешеходна пътека, не пропуснал
преминаващата по нея пешеходка - К.И. и настъпва ПТП, в следствие на което
пострадалата получава травматични увреждания. От анализа на всички данни по
делото се установява, че пострадалата е пресичала платното за движение по
пешеходната пътека, от дясно на ляво спрямо посоката на движение на лекия
автомобил. Мястото на удара е на пешеходната
пътека на около 2,4-2,5 м. южно и 1,9-2,2 м. източно от
ориентира. Първоначално ударът се е реализирал между предната челна и челно
странична дясна част на автомобила, а пострадалата е била с лявата си част към
л.а. От експертното заключение се установява, че водачът е възприел пострадалата преди навлизането й на
платното за движение.В конкретния случай не е имало
никакви пречки за възприемането на пострадалата. Според в.л. скоростта на
движение на л.а. преди настъпване на ПТП е била около 35 км/ч.
Съдът
приема като компетентен и добросъвестен извода на автотехтическия експерт,че водачът на л.а., при реакция предприемане на
аварийно спиране към момента на навлизане на пострадалата на платното за
движение е имал техническа възможност да предотврати настъпването на ПТП, като
спре преди мястото на удара. Действително
се установява, че причина за настъпване на ПТП са именно противоправните
действия на водача на л.а., който при избиране скоростта си на движение,същият
не се е съобразил с конкретните условия на видимост, за да бъде в състояние да
спре пред всяко предвидимо препятствие. Също така същият е бил длъжен да се
съобрази с наличието на пешеходна пътека в района на местопроизшествието.
Безспорно се установява, че пострадалата се е движила на обозначено
място за пресичане - пешеходна пътека. От експертизата става ясно, че
пострадалата се е движила на обозначено място за пресичане - пешеходна пътека. Вещото
лице посочва, че ищцата е имала възможност да възприеме автомобила откъм лявата
й страна. Съдът приема за основателен довода на защитата на ищцата,че
пешеходката не е била задължена да
изчака преминаването на същия, който е бил далече от нея, извън опасната зона. Нейното
поведение не е в нарушение на закона. Вещото
лице посочва, че лекият автомобил се е намирал на около 21,8 м откъм мястото на
удара, и към момента на навлизане, пострадалата е била извън опасната зона за
спиране на автомобила. От друга страна следва да се отбележи ,че писмения
отговор на ответното дружество е депозиран извън законоустановения срок,поради
което съдът не дължи произнасяне по направените възражения.
По делото се доказа, че ищцата е получила множество увреждания.От приетата по делото КСМАТЕ е видно, че при
процесното ПТП К.И. е получила следните травматични увреждания: 1/Счупване на
дясната подколенница с деформация и фрагментни крепитации в зоната на
фрактурата в близост до глезенната става; 2/ счупване на долния край на дясната
лъчева кост - в зоната на китката с налична деформация.
Видно от експертното
заключение и от обясненията на ВЛ д-р М.С. пострадалата е носила гипсова
имобилизация на подбедрицата 40 дни, а на ръката - 30 дни. След свалянето на и
мобилизациите не е можела да ходи с помощни средства, поради счупването на
ръката, поради което около 20-30 дена е била на леглови режим. След това е
започнала бавно прохождане с проходилка за период от около 1-1,5 месеца. Според в.л. лечението на пострадалата е
продължило около 6 месеца и е приключило без пълно възстановяване. Пострадалата
не е напълно възстановена от травмите. Предвид тежката
алергичност тя е лекувана консервативно. В резултат лъчевата кост на дясна
предмишница е страстнала във вклинено положение на фрактурата и костта е
останала с около 1,05 мм. по-къса, което е предизвикало ограничение в
движението на китката. Ставата между лъчевата кост и карпалните костици е с
напреднала артроза от постфрактурен тип. Счупването на дясната подколенница в
близост до глезенната става е било многофрагментно. В резултат на срастването
на фрактурата на подколенницата се е получило смачкване на тялото - купола на
талусната кост. Глезенната става е развила тежка деформираща артроза. От
неправилното стъпване с този крак се е получила и деформираща артроза на ставата
между талуса и калканеуса.
ВЛ
д-р С. пояснява, че при ищцата не е
настъпило и няма да настъпи подобрение и възстановяване. ВЛ заявява, че
чувствително са ограничени движенията в китката, а много са ограничени в
глезена, с голяма болезненост. Предвид нейната свърхчувствителност - алергия
към множество медикаменти, лекарите са решили да я лекуват консервативно, т.е.
с репозиция и гипсова имобилизация. След свалянето й се оказва, че глезенната
става е с деформация. В долната част подколенницата на глезена е с ъгъл от
четиридесет градуса деформация, вътрешно извИ.е. Ще започнат силни хронични
болки, които ще продължат до живот. При такава тежка деформация и ортопедичните
обувки ще бъдат неефикасни. По отношение на китката - движенията са в малко по
- широк обем, тя е скъсена с около милиметър и половина. Получило се е една
асинхронност в китката и движенията също са ограничени доста. Би могло
оперативно да се прави корекция, но при нея, за да се прави корекция трябва при
тази деформация да се направи с триъгълен клин, т.е. ще остане дефект. ВЛ заявява,
че и в покой, и при ходене ищцата ще изпитва болка, по - силна при ходене, тъй
като ще натоварва стави, които много скоро ще са с изтрит хрущял, както и, че и
рехабилитация няма да помогне за подобряване на състоянието й. Би могло да има
подобрение с оперативна интервенция, но това ще затормози долните стави пак,
както и ефекта няма да бъде особено добър и ще има болки от деформациите докато
е жива.
В хода на производството са разпитани свидетелите И.К. И. и К. И.И..От разпита на свидетеля И. И. става ясно, че разбрал за катастрофата от
телефонно обаждане. Казали му, че е ударена на пешеходна пътека в гр. Р..
Веднага отишли при майка му в болницата, имала травми, кракът й бил счупен,
дясната ръка счупена, лицето разкървено и ударено, реброто счупено. Един месец
е останала в болницата, свидетелят и неговата съпруга ходили всеки ден на
посещение и да се грижат за нея. След като се прибрала вкъщи имала „ботуш“ на
крака и не е можела изобщо да се движи, нито да ходи до тоалетна, съпругата му
я къпала с кърпички, била е на подлога. Шест месеца е била на легло, след което
около 3-4 месеца ходила с проходилка и с чужда помощ. Не можела изобщо да ходи,
да си движи ръката и да ходи до тоалетна. След прохождането с проходилка,
започнала да ходи с бастун, кракът й бил крив, а ръката все още не можела да я
свие. Не се е възстановила напълно. Преди инцидента К.И. била работлива жена,
ходила да работи в Италия и се връщала. Към днешна дата не можела да работи, не
можела да ходи, кракът й бил крив. Имала постоянни болки в крака, но като се
разваляло времето започвали още по-големи болки. Не можела да държи лъжицата с
ръката ,за да яде. Стряскала се насън, сънувала кошмари. Към настоящия момент
като чуела спирачки на кола изпитвала паника. Отново живеела при сина си,
защото имала нужда от грижи, тъй като нито може да говори, нито да се къпе.
Операция не са й правили, заради алергията, която има, защото е опасно за
живота. Искали са да й направят операция, но по лекарски препоръки не са
направили.
От
свидетелските показания на К. И. става ясно, че научил за катастрофата на баба
си от обаждане на братовчед му. Като се върнал в Р. веднага отишъл в болницата
да я види. Имала травми по крака, ръката и лицето. Имала нужда от чужда помощ.
Още от първия ден в болницата майка му почнала да се грижи за нея, обслужвала
я. Била около 1 месец в болница, след това вкъщи са продължили да я обслужват.
Лекарите казали, че била алергична към всичко и не могат да я оперират, затова
не я оперирали. Била на легло 6 месеца, дори може и повече, родителите на
свидетеля я обгрижвали, хранели я, сменяли й памперси. Свидетелят помагал за
смяна на превръзките. Всекидневно се грижили за пострадалата, като за малко
дете. След 6-тия месец на легло, започнала прохождане с проходилка, като й
помагали. Към настоящия момент ходила, но ползвала бастун, кракът й е бил
деформиран. Без бастун не можела да се движи. Не е била възстановена напълно,
не е правилно зарастнал кракът, ходила на една страна, пръстите на ръката й
били свити, не можела да си свие ръката напълно. Според свидетеля не е същият
човек, дори психически. Преди катастрофата била пълноценен човек, работила в
чужбина, но след инцидента не е. Като чуела клаксон на автомобил и се
стряскала, пазила се. Постоянно сънувала кошмари, викала на сън, ходила при
близките си да я успокояват. Като започнело да се разваля времето кракът
започвал много да я боли, но не може да взима хапчета за намаляне на болката,
тъй като е алергична.
С оглед на събраните по
делото доказателства безспорно се доказа, че вследствие настъпилото на
19.10.2019 г. ПТП К.Й.И. търпи силни болки и много страдания. Възстановяването
от получените при процесното ПТП увреждания продължава и към настоящия момент,
не се чувства добре физически и емоционално. Вследствие на травмите
пострадалата е трябвало дълго време да спазва леглови режим, имала е оплаквания
за болки в увредените места, като е разчитала на близките си за задоволяване на
елементарните си жизнени потребности в ежедневието. Към настоящия момент
пострадалата не е възстановена, продължава да изпитва болки в увредените места
и редица неудобства в ежедневието си, оздравителния й процес продължава, има нарушения
на съня, напрегната е, не е в състояние да се натоварва физически и психически,
а изживения силен стрес при инцидента ще остане за цял живот в съзнанието й.
Съгласно чл. 432 от КЗ увреденият има
право на пряк иск срещу застрахователната компания, отговорна по задължителната
застраховка “Гражданска отговорност”, поради което за ищцата е налице правен
интерес да иска от съда определяне на справедлив размер на обезщетението за
причинените й имуществени и неимуществени вреди.
Относно размерът на иска за неимуществени
вреди, съдът намира следното: Съгласно чл. 52 от ЗЗД обезщетението за
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Справедливостта
изисква претърпените болки и страдания на ищцата да бъдат надлежно и адекватно
обезщетени. Понятието “справедливост” не е абстрактно. Според ПП на ВС на РБ №
4/23.12.1968 г. то е свързано с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при
определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства са
характера на увреждането, начина на настъпването, обстоятелствата при които е
станало, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални
страдания и др.
С оглед изложеното и установените травми,
болки, страдания и причинените неудобства от личен, битов и социален характер и
като се вземе предвид, при съобразяване
с конкретните икономически условия и съответните нива на застрахователно
покритие към релевантния за определяне на обезщетението момент, които следва да
се отчитат като ориентир за определяне на размера на дължимото застрахователно
обезщетение, съдът намира за справедливо претърпяните болки и страдания да се
остойностят в размер на 50 000 лв., представляващи обезщетение за
неимуществени вреди от претърпените болки и страдания от нанесените травми,
вследствие настъпило ПТП ,като в останалата част предявеният иск следва да се
отхвърли като неоснователен.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
В чл. 429, ал. 2, т. 2 и чл. 493, ал. 1, т. 5 от КЗ изрично е регламентирано, че застрахователното покритие включва и лихвите
за забава. Следователно застрахователят отговаря за лихвата за забава, когато
застрахованият отговаря за тях пред увреденото лице, което в хипотезата на
деликта произтича от правилото на чл. 84, ал. 3 от ЗЗД, но само за лихвите за забава в рамките на застрахователната сума и
считано от датата на уведомяване от застрахования за настъпването на
застрахователното събитие или от датата на уведомяване или на предявяване на
застрахователна претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна –
арг. от чл. 429, ал. 3 и чл. 430, ал. 1, т. 2 от КЗ.
В случая
основателността на главния иск в посочения размер води до основателност и на
акцесорната претенция. Като при липса на данни по делото, а и твърдения от
страните, за по-ранна дата на уведомяване на ответника от застрахования или
увреденото лице за настъпването на процесното застрахователно събитие,
настоящият състав на съда намира, че лихвата за забава се дължи от
предявяването на застрахователната претенция от ищцата– 09.01.2020 г., поради
което следва да се присъди от този момент до окончателното изплащане на
дължимото обезщетение, като за периода от 26.10.2019 г. до 09.01.2020 г. искът
е неоснователен и следва да се отхвърли.
С оглед изхода на делото ответното
дружество следва да заплати на адвокат П.К. адвокатско възнаграждение с ДДС в размер
на 2330лв. съразмерно с уважената част на иска.
Разноските,дължими на ответното дружество
съобразно отхвърлената част на иска са в размер на 194,17 лв.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК
ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на държавата, по бюджета на
съдебната власт, сумата 2000лв.-ДТ,както и сумата 720,83 лв.--разноски в
производството.
Водим от горните
мотиви, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА ЗК „Л.“АД, ЕИК: ***, гр.С., бул.***
да заплати на К.Й.И., ЕГН **********,*** сумата от 50 000лв./петдесет
хиляди лева/,представляваща обезщетение за причинените й неимуществени вреди
вследствие на настъпило ПТП на 19.10.2019г.
ведно със законната лихва от 09.01.2020
г., до окончателното изплащане като
ОТХВЪРЛЯ предявеният иск над сумата от 50 000 лв. до прететендирания размер от 60000
лв. ,както и иска за законна лихва за периода 26.10.2019 г. до 09.01.2020 г. като
НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА ЗК „Л.“АД, ЕИК: ***, гр.С., бул.***
да заплати на адв. П.К. от САК, със съдебен адрес:***, офис 10 адвокатско
възнаграждение с ДДС за осъществената
безплатна адвокатска помощ в размер на 2330 лв./две хиляди триста и тридесет
лева/ съразмерно с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА К.Й.И., ЕГН **********,*** да заплати на ЗК „Л.“АД, ЕИК: ***, гр.С.,
бул.*** направените по делото разноски в размер на 194,17 лв./сто деветдесет и
четири лева и седемнадесет стотинки/ съразмерно
с отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА ЗК „Л.“АД, ЕИК: ***, гр.С., бул.*** да заплати в полза на
държавата, по бюджета на съдебната власт сумата от сумата 2000 лв.- ДТ,както и
сумата 720,83 лв.-разноски в производството съобразно уважената част на
исковете.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред Пловдивския апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :