№ 197
гр. Варна, 20.02.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на осемнадесети
февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Светлозар Г. Г.
СъдебниПавлин Хр. В.
заседатели:Живко Д. Русев
при участието на секретаря Нели Ат. Ковачева
и прокурора Г. Н. М.
Сложи за разглеждане докладваното от Светлозар Г. Г. Наказателно дело от
общ характер № 20243100200911 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 10:20 часа се явиха:
ПОДСЪДИМИТЕ:
Г. П. Т. – редовно призован, явява се лично и с адв. Р. Ж. – редовно упълномощен и
приет от съда от преди.
Н. К. Н. – редовно призован, явява се лично и с адв. И. Т. - редовно упълномощен и
приет от съда от преди.
Я. Г. Г. – редовно призован, явява се лично и с адв. П. В. - редовно упълномощен и
приет от съда от преди.
П. П. Ц. – редовно призован, явява се лично и с адв. П. Д. - редовно упълномощен и
приет от съда от преди.
П. Г. Н. – редовно призован, явява се лично и с адв. Ст. И. - редовно упълномощен и
приет от съда от преди.
СВИДЕТЕЛИТЕ:
Д. В. Н.- редовно призован, явява се лично.
И. Н. Н.- редовно призован, явява се лично.
В. Г. П.- редовно призован, явява се лично.
Д. Г. В. – редовно призован, явява се лично.
Г. З. И.- редовно призован, не се явява.
Н. З. И. – редовно призован, не се явява.
1
Х. Й. К. - редовно призован, не се явява.
М. Л. М.- редовно призован, явява се лично.
М. Д. Л.- нередовно призована, не се явява. Призовката е върната в цялост с
отбелязване, че същата не е в страната.
С. В. У. – редовно призована, явява се лично.
Прокурорът: Да се даде ход на делото.
Адв. Ж.: Да се даде ход на делото.
Адв. Т.: Да се даде ход на делото.
Адв. В.: Да се даде ход на делото.
Адв. Д.: Да се даде ход на делото.
Адв. И.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ намира, че не са нА.це процесуални пречки по хода на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ
На основание чл. 273 от НПК свидетелите се отстраняват от съдебната зала.
Председателят на състава докладва основанията за образуване на съдебното
производство.
Председателят на състава предоставя възможност на прокурора да изложи
обстоятелствата, включени в обвинението.
Прокурорът: Поддържам изцяло обвинението.
Подс.Т.: Разбрах обвинението. Обяснения няма да давам на този етап.
Подс.Н.: Разбрах обвинението. Обяснения няма да давам на този етап.
Подс.Г.: Разбрах обвинението. Обяснения няма да давам на този етап.
Подс.Ц.: Разбрах обвинението. Обяснения няма да давам на този етап.
Подс.П. Н.: Разбрах обвинението. Обяснения няма да давам на този етап.
Съдът пристъпва към разпит на свид. Д. Г. В. – 39 г., българин, български
гражданин, без родство с подсъдимите. Предупреден за отговорността по чл.290 ал.1 от
НК, обещава да говори истината.
Свид. В.: Придържам се към това, което съм казал. Мисля, че беше 04.10 ходих да се
запиша в Медицински университет за магистратурата и закъснявах за работа. Работих
тогава на спирка „ЖурнА.ст“. Карах малко по-бързичко. Карах фолксваген голф с врачанска
2
регистрация ВР 2963 ВМ, собственост на тъща ми Любка Трайкова. И карах малко по-бързо
от Варна посока Златни пясъци. Закъснявах за работа и карах по-бързо. Малко преди И.чов
хан заведението видях полицаи със стоп палка. Спрях, отворих прозореца, дойде полицая,
не помня какъв чин беше, но помня Н., че каза, но първо име и чин не си спомням. Каза ми,
че карам по-бързо, помоли ме да приготвя документите моите и на автомобила и да сляза от
колата.
Взех ги, слязох от колата и тръгнах назад, защото патрулката се падаше зад
автомобила. Другият полицай беше до патрулката. Подадох документи и ми каза, че на
първо четене съм поне над 20-25 км от разрешеното и актът ще е около 300 лева и доста
отнети точки. Аз се притесних доста и казаха, че ми е за първи пъти съжалявам. Тогава се
обърна към мен и най-много се шокирах като ми каза „нямам камера и нямам микрофон,
какво правим“. Тези думи ги помня със сигурност. Стъписах се малко и казах каквото трябва
и каквото следва и той ми каза да се върна към колата и той вървеше с мен. Видя, че родом
съм от Ловеч, заговори ме затова, че и той е родом от Ловеч. Разпита ме за един мой
комшия, оказа се, че в един вход живеем-М. и влязох в автомобила и тогава дойде на
прозореца и каза „не се притеснявай, няма камера и микрофон, какво правим, колкото
решиш“. Питах да няма някакви проблеми за мен, да няма някакви последствия за мен. И
той каза „не се притеснявай, ще изтрия записа, не е късно и колкото решиш“.
Аз се притесних от цялата ситуация и от това, че ще имам голям акт с отнемане на
много точки. След като ми каза пак какво правим и колкото решиш, видях в портфейла, че
имам няколко банкноти, имах две по 50 лева и казах, че мога да дам 50 лева, за което вече
съжалявам и той каза „добре“. Тръгнах да ги давам и той каза „чакай, чакай“ и тръгна да ми
връща документите и в същия момент взе банкнотата. И докато се оправя да си прибера
документите и пак питах да нямам проблеми и той каза „не се притеснявай, всичко ще бъде
наред може да тръгваш“. Това си спомням. Това е, което помня.
Свидетелят В.: Не съм сигурен, но мисля, че господинът с белия пуловер /сочи
подсъдимия П. Н./ беше полицаят, с когото разговарях. Мисля, че беше със слънчеви очила,
ако не се лъжа.
На въпроси на прокурора:
Видима възраст на полицая беше около 40 години, не знам, нормално телосложение.
Другият си стоеше до патрулката на метър два и не погледнах въобще. Комуникирах само с
единия. Другият полицай си остана до патрулката.
Разбрах от приятели и познати после, че не е такава сумата и не е такава глобата за 20
км извънградско. Нямал съм друг такъв случай. Аз съм по-притеснителен и след това не ми
се е случвало слава богу.
На въпроси на адв. Т.:
Аз управлявам лек автомобил от 18 годишен. Даже 3 мeсеца преди да навърша 18, но
изчаках, за да си взема книжката. Спиран съм за проверки. Нямам спомен колко пъти,
няколко пъти.
3
Спомням си деня, защото се записвах за университета за магистратурата.
С униформи бяха полицейските служители. Мисля, че имаха жилетки не съм много
сигурен, не си спомням със сигурност. Разговорът с полицая беше, като отидох зад моя
автомобил. Аз спрях отпред, патрулката беше леко вдясно и беше спряна с предницата зад
мен. Полицаят, който ме спря ме пресрещна 1-2 метра пред патрулката и тогава стана
разговорът.
На 2-3 метра беше другият полицай, беше облегнат на патрулката и стоеше. Другият
полицай не участваше по никакъв начин в разговора.
Тези пари ги дадох, защото се уплаших, за да не ми състави голям акт и заради
настоятелното поведение на полицейския служител. Каза, че трябва да ми състави акт, но
трябва да види записи, но на първо четене съм с над 21 км извън допустимата скорост, но ще
стане ясно след като се свА. записът.
Като го попитах дА. няма да има някакви последствия и си погледна часовника и каза
„трия записа, все едно не си бил тука и колкото решиш“.
Аз тръгнах да ги давам и каза чакай и ми взе банкнотата от ръката, нямам представа
къде отива банкнотата и след това банкнотата не я виждах, докато си оправям документите.
С приятели и колеги говорих после по този въпрос и казаха ми около 100 лева глоба.
Взех документите и погледнах и даже мисля, че още веднъж попитах дА. всичко ще е
наред и тръгнах.
На въпроси на адв. И.:
Лицето, което посочих е лицето, което взе банкнотата, но не съм сигурен на 100
процента. Мисля, че беше със слънчеви очила, ако не се лъжа.
Лицето, което взе банкнотата, то взе и документите, другото лице нямаше
касателство и само наблюдаваше нищо друго.
Полицаят, който ме спря ми поиска документите и аз ги извадих и отиде до другия и
нещо си казаха и говореха. Обаче този, който ме спря се върна към мен.
Страните заявиха, че нямат въпроси към свидетеля.
Свид. В.: Тъй като пътувам от Стара Загора и имам билет, моля да ми изплатите
пътни разноски в размер на 32 лв., представям и билет за влак.
Съдът, с оглед заявеното и представеният писмен документ намира, че на свидетеля
Д. В. следва да се изплатят пътни разноски и
О П Р Е Д Е Л И:
ДА СЕ ИЗПЛАТЯТ пътни разноски в размер на 32 лв. на свидетеля Д. Г. В../ изд.
РКО/
4
Със съгласието на страните съдът освобождава от съдебната зала свидетеля В..
Съдът пристъпва към разпит на свид. Д. В. Н. – 32 г., българин, български
гражданин, без родство с подсъдимите. Предупреден за наказателната отговорност по
чл.290 ал.1 от НК.
Свид.Н.: Беше доста отдавна случката и повечето неща ми се губят. Бях взел кола под
наем и ме спряха за проверка, не помня точно кога. Вечерта беше, дата не помня. По тъмно
беше, не мога да кажа час. След 6 часа вечерта е било. Колата беше таксиметрова. Бях наел
лек автомобил „Дачиа Логан“ собственост на едно момче И.. Ние не се познаваме с него от
преди, беше ми се наложило да карам такси само че не ме спряха по време на работа. Явно
прецениха, че имам нарушение. Автомобилът беше брандиран като таксиметров. Спряха ме
по пътя Варна Златни, на една спирка не знам как се казва, малко преди Евксиновград,
някъде там. Казаха, че ще спрат колата, а тя не е моя. Аз се свързах със собственика. Не
помня с кого от двамата полицаи съм говорил. Поискаха ми документите, представих
шофьорска книжка, документи на колата стандартни. Тогава ми казаха, че нямам право да
карам такси, а пък аз съм взел кола под наем и реално съм на изпит в понеделник им казвам,
че в момента не упражнявам професия, не съм клиент. Просто съм взел автомобила, защото
ще почна да го карам от примерно понеделник, а днес сме неделя. И „абе ти нямаш право
така, чувА. сме ги тези работи, ще спрем колата“. Казах, че колата не е моя, ето телефона.
Дойде собственикът. Разбрах, че са се разбрА. със собственика, говориха си нещо отвън. С
такси дойде собственикът. Не помня кой плати таксито, 4 години са доста време.
Аз бях отишъл да взема една приятелка. Те ме забавиха доста време, защото
собственикът трябваше да дойде и да чакам там и да видя дА. ще ми пишат акт и да ми
върнат документите и се обадих на момичето да се прибира понеже отпада уговорката.
После покарах такси като втора работа и доста време не се занимавам с това.
След като ми върнаха документите, закарах момчето с колата и той каза виж нА. и ми
върни колата и аз се прибрах.
Не помня да съм давал пари на собственика на автомобила.
На въпроси на прокурора:
Сигурно единият полицай ме е спрял, не помня. Не знам на еднаква възраст ли бяха
полицаите. Мисля, че един или два пъти съм разпитван. Не помня за разпознавания по
снимките дА. съм правил, не разбирам даже защо ме викате.
Казаха, че ще свалят регистрационните табели, аз не бях съгласен, защото това е кола,
която съм взел под наем. Той затова и човекът трябваше да дойде, за да обясни.
За глоба не помня казвА. ли са ми колко е за това нарушение.
На въпроси на адв. Т.:
Лицето беше с униформа и с шапка. Имаше улично осветление- лампа.
Сигурно съм видял лицето на другия ама не си спомням. Предполагам, че с двамата
5
съм говорил, не се сещам. Аз нямах пари и тогава бях в затруднено положение. Имал съм
пари някакви ама не мога да посоча каква сума. Не се сещам в следствието да са ми
показвА. снимки
На въпроси на адв. И.:
Не ми е направило впечатление нещо в говора на някой от полицаите. Добре се
държаха и двамата.
На въпроси на адв. Т.:
На мен не ми е искал някой от двамата полицаи пари.
Прокурорът: Дотолкова доколкото свидетелят заяви, че много неща не си спомня,
констатирам и протИ.речия относно нА.чието на средства и глобата включително и
описание на полицая, който го е спрял и му е казал за нарушението, моля да прочетем
показанията от 14.12.2021 г.
Адв. Т.: Не даваме съгласие по ал.5 на чл.281 от НПК.
Адв. Ж.: Не даваме съгласие.
Адв. В.: Не даваме съгласие.
Адв. Д.: Не давам съгласие.
Адв. И.: Присъединявам се към становището на колегите.
СЪДЪТ, като се запозна с искането на прокурора и становищата на страните намира,
че следва да се прочетат показанията на свидетеля Д. В. Н., дадени на досъдебното
производство.
Предвид горното и на основание чл.281, ал.4 вр. ал.1, т.1 и т.2 от НПК съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДА СЕ ПРОЧЕТАТ показанията на свидетеля Д. В. Н., обективирани в протокол за
разпит на свидетел от 14.12.2021 г., находящи се на лист 9-10 в том 3 от досъдебното
производство. Прочетоха се.
Свид.Н.: Предполагам, че е вярно, щом това съм казал, значи така съм казал, не
помня. Не се сещам за снимките.
На въпроси на адв. Т.:
И. не ми е казвал какви пари има в себе си. Не помня дА. съм давал пари на И..
На въпроси на адв. И.:
6
И. не ми е казал на кого е предал парите. Не сме толкова близки. Аз бях ядосан, че
съм си загубил времето.
Не мога да разпозная като гледам подсъдимите на кого И. ми е казал, че е дал пари.
Прокурорът: Моля да предявите протокола от извършеното разпознаване и да се
зададе въпрос подписът негов ли е.
Съдът по искане на прокурора предявява на свидетеля Д. В. Н. протокол за
разпознаване на лица по снимки, находящ се в том 3 стр. 11 от досъдебното
производство.
Свид. Н.: Подписът е мой, не помня дА. са ми предоставяни тези снимки, но
подписът е мой. Мен ме извикаха на разпит, не помня за снимките.
Страните заявиха, че нямат повече въпроси към свидетеля и същия се
освобождава от съдебната зала с тяхно съгласие.
Съдът пристъпва към разпит на свид. И. Н. Н. – 45 г., българин, български
гражданин, без родство с подсъдимите, предупреден за наказателната отговорност по
чл.290 ал.1 от НК, обещава да говори истината.
Свид.Н.: Датата не я помня, стоях си вкъщи и по телефона ми звънна момчето, на
което си бях дал колата.
Аз го купувам в същия ден автомобила късния следобед, минах нотариус и в деня,
който става това нещо и късно следобед минах нотариус. Момчето, което разпитахме преди
мен, е карало този същия автомобил към стария собственик. И като купувам колата старият
собственик и ме пита имам ли нещо против да остане момчето и че само вечерта кара и аз
викам няма проблем, да взема колата и да я прибира и на другия ден, като мина в КАТ да си
оправя документите, ще оправим всичко. Прибрах се вечерта по жИ. по здраво.
Звънна ми телефонът и момчето каза спряха ме, идвай, че работата не е добре. Беше
тъмно след 21 часа. Каза ми по телефона, че искат да ми свалят номерата, да пишат някакъв
акт и викам „пиян ли си, блъсна ли нещо“ и той вика „нищо не съм направил“.
Поръчах си такси и отидох на мястото, мястото беше пътя към Златни пясъци, преди
двореца Евксиновград. Отидох и като почнах да говоря с въпросния полицай и на жаргон си
ми изви ръцете. До такава степен ме уплаши и каза, че ще ми свА. табелите и ще ми напише
акт за 7000 лева и аз питам защо 7000 лева, тази кола съм я взел за 1200 лева? Не бил вкаран
в пътната книжка. Обясних му, че съм я купил днес, отидох с договор за покупко-продажба,
аз му дадох на момчето колата да се прибира. Апаратът си стои там в колата, аз му дадох
колата да се прибира. Даде ми ясно да разбера полицаят, че сериозен акт ще бъде за много
7
пари, ще ми взема книжката, ще ми свА. номерата. И аз му казах, че нямам никакви пари и
със заем съм я взел колата. И той ми казва „мисли какво да правиш“ и стои. Казах, че имам
един приятел и ще отида да взема пари, а документите ми са в същото време при него
прибрани.
Много ясно ми каза да мисля как да се оправям, разбрах посланието и му казах, че
имам един приятел и ще се примоля за някакви пари и ми вика с 100-200 лева, ако мислиш
ще стане работата. Аз бях много притеснен, много пъти ми се повтаряше, че актът, който ще
ми се напише ще бъде за 7000 лева и аз само това мислех. Аз колата със заем съм я взел за
1200 лева и ако ми изхлопа и един акт за 7000 лева.
Тръгнахме и по пътя това момче ми каза „имам някакви пари за наема в мен“, бръкна
и каза 190 лева и викам „обръщай“ и ако стане да се приключва. Отидохме и каза да ги
сложа, не мога да се сетя точно къде, не му ги дадох на ръка със сигурност и той помоли
колегата да отиде да донесе документите.
Другият полицай не участваше по никакъв начин и понеже докато чакам въпросния
полицай си спираше други коли за проверка арогантно отношение, показва ти, че си
господин никой, голямо виканица беше, много отвратително държание. Другият полицай
нито е участвал, накрая само отиде и даде документите.
Мога да разпозная полицая, с който говорих - /посочва подс. Н. Н./.
На въпроси на прокурора:
След 21 часа беше, тъмно беше. Момчето като ми каза, че искат да ми свалят
номерата и викам дай полицаят в същия разговор и най-вероятно съм говорил с полицая. Аз
питах „г-не, за какво става въпрос“. Вече като отидох на място и почна да ме обработва
сериозно. По телефона не помня дА. каза, че ще свА. номерата, на място ми го повтаря
много пъти. Обясних му, че колата е купена следобед, аз нямах представа нито съм шофирал
нито нищо, аз му дадох колата да се прибере. Аз питах къде е колата и викам ще дойда и той
ми каза за какво ще ми идваш и аз казах ти искаш д ами сваляш номерата аз да стоя вкъщи
ли.
Дeян е бил на място с автомобила при патрула. Аз като отидох беше на това място,
където са го спрели. Като отидох на място, не ми стана ясно с кой съм говорил. Като отидох
на място разбрах с кой съм говорил, Д. ми го показа. Другият полицай не е участвал в нищо.
Те ме видяха много добре, че дойдох с такси. Нямах пари да си платя таксито и
момчето Д. ми доплати таксито и като почна разговорът за тези пари и вика „не ме гледай и
мисли начини“. И аз казах нито пари имам и викам имам един приятел дето живее на близко
и ще помоля. И тогава Д. каза имам тука едни пари за наема и се върнахме.
Въпросният полицай ми спомена, че в колата има камери и микрофони, те парите не
се дадоха в патрулката. Пуснах ги парите доколкото се сещам в моята кола в дачията в едни
документи май беше. Колата беше паркирана по-навътре. Взе си ги пък къде си ги е
прибирал не мога да кажа. Като взе парите и каза на колегата „донеси документите“ и вече
тогава ми донесе.
8
Като ме разпитваха показаха снимки да.
На въпроси на адв. Т.:
Имаше всички абсолютно необходими документи този автомобил. Договор за наем
нямаше с Д. Н.. Оставих автомобила на Д. да се прибере. Нямам договор за наем с Д. Н..
Сумата не помня какви банкноти беше. Парите бяха в Д.. Не съм видял откъде ги извади, но
почна да се бърка.
С полицейски униформи бяха и шапки имаха. Не си спомням дА. е било осветено на
мястото. Нямам спомен и двамата полицаи ли бяха с шапки. С шапка беше този, с кого
говорих. Казах на Д., че съм предал парите на полицейския служител. На Д. му казах, че съм
дал пари на оня дето ми спря тока, на полицая, с когото разговарях, а аз разговарях с този
полицай, който посочих Н. Н..
Когато ме извикаха на разпит и в процес на разпита ми дадоха един лист на няколко
лица и казах, че само на тази снимка, която посочих е малко по-стара, защото има леко
несъответствие. На жИ. беше с по- слабо лице. В кабинета освен тази жена, която ме
разпитва, още две жени имаше като свидетели.
Прокурорът: Моля да прочетем показанията на свидетеля, като моля в случай на
несъгласие на ал. 4 вр. ал. 1 т. 1 и т. 2 на чл.281 НПК да прочетем показанията. За част от
фактите заяви, че не си спомня датата и часа и съдържанието в частта на
глобата.Констатирам и протИ.речия на изминА.я период от време относно начина, по който
парите са дадени.
Адв. Т.: Не даваме съгласие.
Адв. Ж.: Не даваме съгласие.
Адв. В.: Не даваме съгласие.
Адв. Д.: Не давам съгласие.
Адв. И.: Присъединявам се към становището на колегите.
СЪДЪТ, като се запозна с искането на прокурора и становищата на страните намира,
че следва да се прочетат показанията на свидетеля И. Н. Н., дадени на досъдебното
производство.
Предвид горното и на основание чл.281, ал.4 вр. ал.1, т.1 и т.2 от НПК съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДА СЕ ПРОЧЕТАТ показанията на свидетеля И. Н. Н., обективирани в протокол за
разпит на свидетел от 14.12.2021 г., находящи се на лист 14 и следващите в том 3 от
досъдебното производство. Прочетоха се.
9
Свид.Н.: Вярно е това, което ми прочетохте.
На въпроси на адв. Т.:
И по косата съм го разпознал, тя шапката нему е покривала цялата глава, видях му
косата и по лицето съм го разпознал. Плюс това на този лист дето му дадоха другите хора
нямаха нищо общо.
Страните заявиха, че нямат въпроси към свидетеля и с тяхно съгласие същия се
освобождава от съдебната зала.
Съдът пристъпва към разпит на свид. В. Г. П.- 36 г, българин, български
гражданин, без родство с подсъдимите, предупреден за отговорността по чл.290 ал.1 от
НК.
Свид.П.: Спряха ме за рутинна проверка 2021 г. септември или октомври, нещо
такова и ме хванаха, че нямам пътен лист.
Тогава работих като таксиметров шофьор. На самата спирка към вила „Софи“ ме
спряха за проверка. Документите ми бяха изрядни обаче пътният лист с водача на таксито не
беше в мен и се заяде с мен. Почна да ме увърта, че актът бил много висок. Само единият
разговаряше с мен. Единият ме спря и другият дойде при мен и удостовери, че нямам пътен
лист. От там започна, че актът бил 10 000 лева и щял да ми свА. номерата на колата,
книжката за около година ще ми вземе и зимно време как се плащат тези актове и около 30
минути и нагоре. Помня как изглеждаше полицаят, такава физиономия не може да се
забрави - висок колкото мен, с къса коса, мургав. Мога да го разпозная този вдясно /сочи
подс. Н. Н./ и ми обясняваше за сваляне на номера и от там после каза има друг начин,
който може да измислим, защото седна ли в колата и имало камери и микрофони. Каза
„помисли си много добре“. И за сефте ми се случва и си викам сигурно пари иска и извадих
последните си 100 лева, не помня какви банкноти. Аз бях вътре в автомобила, той с
документите на прозореца и му дадох 100 лева, той документите лева и ме пусна.
На въпроси на прокурора:
Не помня банкноти и подробности. Разговорът се водеше до патрулката от задната
страна на патрулката и после част от разговора се премести до моя автомобил. Аз казах ще
донеса пътния лист и мой човек ще ви донесе това, което трябва и каза, че не става. Ами той
почна да ме увърта за свалени номера и това било голямо нарушение и ми каза, че има и
други начин и 40-50 мин ме въртя и сука. Аз бях в колата, като дадох парите, документите
бяха в него. Давам му парите и ми върна документите, не съм питал колко да му дам. Не
знаех как да процедирам.
Прокурорът: Лицето е разпитвано два пъти на 03.12.2021 г. и на 15.10., като в единия
разпит е разменно името презиме и фамилия, но ЕГН-то е същото.
10
Свидетелят П.: Друго момче ме спря, то седеше, не помня как беше точно, не беше
при нас. Много пъти са ме спирА. полицаи. Сефте ми се случи да ми искат пари. Никой път
не са ме въртели така. Не помня колко пъти съм разпитван в следствието.
Втори път ме спря същият човек към пролетта, не помня датата. По пътя Константин
и Елена посока Варна ме спря. Бях с на един приятел колата Хонда мисля, че беше. Номер
не помня. Тогава бях с английска шофьорска книжка и пак документи изрядни и същият
полицай пак се заяде и от там почна пак същата процедура - имал съм право до 3 месеца да
карам с тази книжка и пак ставаше дума за сваляне на номера и вземане на книжки и едни
големи актове и патрулката била с камери и микрофони. Аз го разпознах, че е същият. Пак
същите репертоари. Вътре в автомобила бях. Не помня дА. стоя при мен през цялото време.
Аз такси карам и с това си вадя хляба. Пак му дадох 100 лева и по същия начин ми върна
документите и заминах.
Белязани бяха парите. Не помня банкноти и номинА.. През прозореца му дадох
парите, той ми дава документите, аз сумата от 100 лева, сложи ги в джоба си. Не помня да
ми е обяснявал нещо след това, най-много да ми е обяснявал как да си извадя документи.
В джоба си сложи парите, не помня кой джоб.
На въпроси на адв. Т.:
Имах свидетелство за управление на МПС, би трябвало да е било английско, после го
смених, имах пътуване към Лондон. Мисля, че 3 месеца е вА.дността му.
Вътрешна сигурност ми се обади и ме извикаха за разпит. Не знам кога за първи път
ми се обадиха, няколко месеца след първия случай. Може би 2 месеца след първия случай ме
извикаха. Питаха ме имам ли възможност да съдействам. Първият разпит беше в ОД на
МВР-Варна. Човекът ме извика от вътрешна сигурност и по този случай първия, по който са
ми искани пари.
Белязаха парите и ми дадоха информация, че трябва с тези белязани пари да ме спрат,
казаха ми конкретен маршрут. За шофьорската книжка не ми казаха каква книжка да нося.
Казаха ми по кой маршрут да карам, къде да карам, как да дам пари.
Прокурорът: Правя искане за прочитане и на двата разпита, за някои неща не си
спомня - сумата и начина на предаване.
Адв.Т.: Не даваме съгласие.
Адв. Ж.: Не даваме съгласие.
Адв. В.: Не даваме съгласие.
Адв. Д.: Не давам съгласие.
Адв. И.: Присъединявам се към становището на колегите.
11
СЪДЪТ, като се запозна с искането на прокурора и становищата на страните намира,
че следва да се прочетат показанията на свидетеля В. , дадени на досъдебното производство.
Предвид горното и на основание чл.281, ал.4 вр. ал.1, т.1 и т.2 от НПК съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДА СЕ ПРОЧЕТАТ показанията на свидетеля В. Г. П., обективирани в протокол за
разпит на свидетел от 03.12.2021 г., находящи се на лист 5-6 в том 3 от досъдебното
производство. Прочетоха се и протокол за разпит на свидетел от 15.04.2022 г., находящи се
на лист 55-56 в том 3 от досъдебното производство
Свид. П.: Вярно е това всичко, което съм казал и на двата разпита.
На въпроси на адв. Т.:
На 14-ти преди да отида на място се срещнах с вътрешна сигурност.
Не са ми показвани снимки преди случката на 14 април. Снимки ми показаха в
следствието.
Аз потеглих и заминах след случая и не знам дА. са идвА. други полицейски
служители.
Страните заявиха, че нямат въпроси към свидетеля и с тяхно съгласие същия се
освобождава от съдебната зала.
Съдът пристъпва към разпит на свидетеля М. Л. М. – 34 г., български гражданин, без
родство с подсъдимите.Предупреден за наказателната отговорност по чл.290 ал.1 от НК.
Свидетелят М.: На 14.02. около 18 часа пътувах посока Балчик, управлявах микробус
„Рено мастър“ с рег. номер В5602СА и бях спрян от патрулка на спирка Евксиновград,
мисля, че там уширението е по-голямо и казаха, че съм превишил скоростта и съм нямал
колан. После се почнаха едни филми, че съм карал много бързо пък аз не шофирах много
бързо.
Полицаят беше с брада, долу-горе колкото мен висок, младо момче, беше униформен.
Аз го помолих и той твърдеше, че актът ще е много висок, а ние зимата едва оцеляваме и
вадим пари само за горИ. и като каза, че глобата ще е много голяма и го помолих фиш да е.
Той почна да ми обяснява някакви работи и разбрах, че става въпрос някой лев да дам. Той
не ми го обясняваше директно. Този, който ме спря, младото момче, той ми обясняваше.
Нямаше и как да споря, не ми представиха нищо и така стана. И казаха виж там оправи си
документите на спирката и ела и разбрах за какво става въпрос. Имах последни 30 лева и в
един бял лист ги оставих, не мога да се сетя банкнотите как бяха. С документите предадох
парите, нямам точен и аз спомен как стана. Мога да посоча полицая, който ме спря. Аз го
разпознах още докато влязох /свидетелят сочи подс. Г. Т./. Другият полицай с него сякаш
12
го няма тука.
На въпроси на прокурора:
Към 6 и 10 и 15 стана това вечерта. Този, който е в залата ми подаде сигнала за
спиране и с него разговарях през цялото време. Навън говорихме. До полицейския
автомобил ходих и застанах до дясната предна врата. Младото момче същият стоеше там. На
другата седалка имаше друг, той само седеше и мълчеше и гледаше. Не съм забелязал
техника. Леко росеше и аз карах на чистачки. Другият полицай не се е обаждал. За
превозване на деца сякаш не стана въпрос. Имам такава табела, като водим деца, тя се
отваря и затваря, не мога да ви кажа имало ли е разговор за тази табела, ако ме е питал е
имало. Ако ме е питал за табелата съм казал. Ние си караме на маршрутно разписание и през
това време нямаме право да возим деца.
Не мога да се сетя дА. някой полицай ми е казвал, че нямам право да возя деца.
Парите ги сложих в един бял лист, той отвори жабката и ги пусна вътре в жабката, не
знам дА. е видял колко са парите. Другият полицай виждаше всичко. Изглеждаше сякаш
другият полицай командва. Проверка не мога да кажа дА. някой е правил някаква. Другият
полицай сякаш имаше таблет в ръката ама дА. е гледал нещо.
Показваха ми снимки по делото и аз посочих лицето, което разпознах.
На въпроси на адв. Ж.:
Свързаха се с мен по-малко от месец след това и ми звънна телефона и казаха
обаждат се от вътрешна сигурност или нещо такова и аз помислих, че някой се шегува и
викам „вие, щом сте такъв човек би трябвало да ми знаете адреса и искам по законния ред с
призовка и ще дойда да се срещна с Вас“. След два часа звъни татко и вика полицаи те
търсят. Поканиха ме в следствието мисля, че два пъти. Първият път като дойдох се видях с
един господин и ми обясни и аз казах нямам какво да се притеснявам и казах ще кажа
каквото знам нито повече, нито по-малко. В полиция не съм ходил. Полицаят, който ми
звънна присъстваше в стаята на разпита. Като ми показаха снимките нямаше други хора,
бяха тази г-жа, която пише всичко на компютъра и той. Не си спомням със сигурност дА. е
имало други хора, черно-бели бяха снимките, изглеждаха като рисунка, не може да
опознаеш човека както трябва. Описах подробно и казаха повече няма да те занимаваме.
Черно-бели бяха снимките, няколко наредени в един а4 формат или по-голям.
По принцип полицай, като те спре се притесняваш, аз може би съм превишил малко,
но не това, което те твърдяха. Всяка година си плащам 200-300 лева фишове. Понеже
тръгваме 2 и половина и 3 и половина трябва да сме на автогарата и гледаме на места,
където може да се кара да се ускори. Помолих ги нещо по-мъничко да ми напишат понеже
разбрах, че ще ми пишат някакъв голям акт. Какъв съм аз да определя сумата?
Адв. Ж.: Искахте да дадете подкуп, така ли?
Свид.М.: Дадоха ми възможност да разбера, че трябва да дам някой лев. Аз исках да
си спестя някои неща. Аз исках да го защитя и аз съм човек с деца и разбрах, че е той имал
13
деца. И го съжА.х и мислих да направя всичко възможно, всеки е прави грешки в жИ.та си.
Аз съм сигурен, че съжалява и сигурно няма да повтори, но е късно. Той така ми каза „ей,
цял ден стоим тука чак колената ме болят“. И мен ме болят и краката ме болят, от 6 часа
ставам и до 19 часа съм на работа. Поведението им не беше лошо, не е държал висок тон,
спират ме постоянно и разбрах, че момчетата искат някой лев. Какво ще направим беше
няколко пъти и ме питаха и тогава разбрах.
На въпроси на адв. Ж.:
Нямаше нищо написано на листа, в който дадох пари, забравих банкнотите какви
бяха. Все едно да сгънеш един листна две. Прави ги пъхнах, както съм ги изкарал.
Страните заявиха, че нямат повече въпроси към свидетеля и същият се
освобождава от съдебната зала с тяхно съгласие.
Съдът пристъпва към разпит на свид. С. В. У. – 58 г., българка, българска
гражданка, без родство с подсъдимите. Предупредена за отговорността по чл.290 ал.1 от
НК.
Свид.У.: Имам косвено отношение по делото.
Датата не помня, преди около 3 години някъде. Живея в с. Орешак и контактувам с
М. понеже владея английски език и разговарям често с нея. Тя е моя позната от Англия. Не
съм сигурно сега къде е тя.
Каза ми, че очевидно има някакъв проблем, тя по принцип разбира до някъде ама
искаше по-детайлно обяснение и ми предаде телефона и разговарях с мъжки глас, не помня
дА. ми се е представил, но разговарях с полицая, който ми обясни, че нещо свързано със
застраховка гражданска отговорност има, не била платена в някакъв минал момент и
автомобилът бил вписан в някакъв отчет и той бил длъжен да спре автомобила от движение.
В някакъв минал период нямал гражданска отговорност и въпреки че в момента е вА.дна
застраховката още се водил в този регистър да речем. Мисля, че попитах как може да се
отпише от този регистър и полицаят каза, че трябва да се отиде до КАТ да се подаде молба
да се отпише. Това беше обяснението. След като приключихме разговора, не съм бил там
пряк свидетел.
На въпроси на прокурора:
Няколко години по-рано е било това прекъсване с гражданската отговорност. Той ми
каза, че тъй като тази кола се води на този отчет, а той е длъжен ако забележи този
автомобил да го спре от движение. Каза, че е много сериозно и е длъжен веднага да го
докладва. Това става по телефона , повтори няколко пъти надявам се тя ще разбере и аз
казах, че ще предам това. Два или три пъти повтори „надявам се, че тя ще ме разбере“. На
момента й обясних всичко на М.. Не си спомням дА. ме е питала нещо. Моята цел беше да
преведа това, което се обяснява. Аз в този момент бях вкъщи. Това не си спомних къде е бил
съпругът ми в този момент ама като ме разпитваха ми припомниха, че мъжът ми бил до мен
14
и има запис и се чул мъжът ми на него, сега си го спомням това. Съпругът ми коментира
нещо, че преди било 20 лева, като те спрат. Тя ме попита накрая „той иска ли нещо“, аз
предположих, че вероятно несъизмерими изглеждаха нещата за някакъв пропуск от
миналото. Тя не ми каза на какво основава този въпрос. Предполагам, че на база
обясненията, които се даваха. Може и да ме е питала какви пари да даде, но не мисля, че съм
дала съвет. Не бих казала, че знам. След време разбрах, че се е прибрала. Питах я дА. е
ходила в КАТ и тя каза, че не е ходила. Каза, че е говорила с друга нейна приятелка и тя й
казала, че това е някаква схема и няма такова нещо и това е някаква измама и че други хора
са пострадА..
Мисля, че е платила нещо, може би беше 50 лева. Не съм и пряк свидетел на това.
Разбрах, че са я пуснА., не разбрах да са й писА. акт.
На въпроси на адв. Ж.:
Следовател се свърза с мен и ме призова в окръжна следствена служба. На мен лично
ми се обадиха на моя телефон. В следствието зад мола се явих. Записът не ми го пуснаха, но
следователят ми каза, че всичко е записано и се знае. Не са казА., че ще викат съпруга ми, не
съм любопитствала.
Сигурна съм, че мъжът ми го каза, припомних си. Освен следователят нямаше други
лица. Веднъж следовател ме разпита.
Страните заявиха, че нямат повече въпроси към свидетеля и същият се
освобождава от съдебната зала с тяхно съгласие
Прокурорът: С оглед приключилите за днес разпити, неявяването на призованите за
днес няколко свидетеля, както и тези лица, които следва да се явяват на 10.03.2025 г., моля да
се отложи делото за следващата дата. Да се призоват редовно призованите още веднъж,
както и нередовно призованата свид. М. Люлеин на телефонен номер или имейл адрес, ако
постъпи такава информация по делото.
Адв. Т.: Присъединявам се към становището на прокуратурата.
Адв. Ж.: Присъединявам се към становището на прокуратурата.
Адв. В.: Присъединявам се към становището на прокуратурата.
Адв.Д.: Присъединявам се към становището на прокуратурата.
Адв. И.: Присъединявам се към становището на прокуратурата.
Съдът, с оглед приключване на процесуално-следствените действия за деня, намира,
че следва да отложи делото за следваща дата 10.03.2025 г., за която следва да бъдат
призовани свидетелите Г. С. М., Р. М. Я., М. И. А., С. Г. Г., П. Г. К., Х. Е. А., Д. И. К., Д. Г. Г.,
Т. П. П. и вещите лица Ф. Н. Ф. и инж.Д. И. И., определени в разпоредително заседание,
както и редовно призованите за днес, но неявили се свидетели Г. З. И., Н. З. И., Х. Й. К., на
15
които налага глоба в размер на 100 лева. Да се призове и свид.М. Д. Л. на имейл или
телефон.
Предвид изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТЛАГА ДЕЛОТО за 10.03.2025 г. от 10:00 часа, за която дата и час
страните са уведомени от днес.
ДА СЕ ПРИЗОВАТ свидетелите Г. С. М., Р. М. Я., М. И. А., С. Г. Г., П. Г.
К., Х. Е. А., Д. И. К., Д. Г. Г., Т. П. П. и вещите лица Ф. Н. Ф. и инж.Д. И. И.,
както и свид. Г. З. И., Н. З. И., Х. Й. К., М. Д. Л. на имейл или телефон.
НАЛАГА глоба в размер на 100 лева на свид. Г. З. И., Н. З. И., Х. Й. К. за
неявяване в съдебно заседание без уважителни причини.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание, приключило в 13:00 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
16