№ 526
гр. Пловдив, 24.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Светлана Ив. Изева
Членове:Радостина Анг. Стефанова
Светлана Анг. Станева
при участието на секретаря Петя Ф. Цонкова
като разгледа докладваното от Радостина Анг. Стефанова Въззивно
гражданско дело № 20235300500220 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК във вр. с чл.2 ал.1
т.3 от ЗОДОВ.
Постъпила е въззивна жалба от Прокуратурата на РБългария против
Решение № 24/25.01.2022г. по гр.д.№ 1669/2021г., постановено от Районен
съд-Асеновград, II гр.с., поправено на осн. чл.247 от ГПК с Решение №
412/02.12.2022г., и изменено на осн. чл.248 от ГПК с Определение №
1605/05.05.2022г., с което е осъдена да заплати на Х. Г. Джарапов, ЕГН
********** от село Чешнигирово, обл. Пловдивска, ул.“Петьофи“ № 1,
сумата 3 500 лв., представляваща обезщетение за неимуществените вреди,
претърпени в резултат на воденото срещу него наказателно производство -
БП № 490/2019 г. по описа на VІ-то РУП Пловдив и АХД № 7394/2019 г. по
описа на ПдРС, с обвинение за престъпление по чл. 343 В ал.2 от НК, което е
било прекратено с Постановление от 22.02.2021 г. на РП Пловдив, (влязло в
сила), ведно със законната лихва върху присъдената главница от 02.06.2021
г. до окончателното изплащане на задължението; както и е осъдена да заплати
по сметка на РС Асеновград, сумата 10 лв. - дължима държавна такса, както и
1
сумата в размер на 475 лв. – адвокатско възнаграждение, определено на
основание чл.38, ал.2 от ЗА. Моли да бъде отменено и вместо това да се
постанови друго, с което да се отхвърли изцяло претенцията, а при условията
на евентуалност – прави искане да бъде намалено обезщетението.
Въззиваемата страна Х. Г. Джарапов, ЕГН **********, чрез адв. М.
М., депозира писмен отговор, че жалбата е изцяло неоснователна.
Пловдивският окръжен съд – V възз. гр. с., след преценка на
процесуалните предпоставки за допустимост на жалбата и събраните
доказателства по делото във връзка с доводите на страните, прие за
установено следното:
Пред Районен съд е подадена искова молба от Х. Г. Джарапов против
Прокуратурата на РБългария, с която посочва, че на 17.11.2019 г. е бил спрян
за проверка от органите на МВР, бил му е съставен АУОН, след което
задържан за 24 часа. На 18.11.2019 г. е бил привлечен като обвиняем, за
извършено от него престъпление по чл.343 в ал.2 от НК, по образувано срещу
него досъдебно производство № 490/2019 г. по описа на VІ РУ Пловдив, по
което е взета мята за неотклонение „подписка“. С постановление от
22.11.2019 г. делото е изпратено на РС Пловдив и е образувано НАХД
7394/2019 г., по същото са проведени пет открити съдебни заседания, след
което делото е връщано за ново разглеждане. С постановление от 22.02.2021
г. наблюдаващия прокурор е прекратил наказателното производство, поради
липса на данни за престъпление – извършено от Д., което е влязло в сила.
Ищецът твърди, че полицейските органи незаконосъобразно са го задържали,
срещу него е водено наказателно производство – без доказателства за
извършено престъпление, наказателното производство е продължило 1 година
и три месеца от образуването му на 17.11.2019 г. до приключването му на
22.02.2021 г., през които период същия е търпял множество неимуществени
вреди. През този период ищеца е бил много тревожен, чувствал се потиснат –
тъй като имал чисто съдебно минало, а бил обвинен неправилно, за това се
затворил в къщи и ограничил социалните си контакти. Задържането му и
повдигнатото му обвинение се отразили зле на психиката му. Неговият
авторитет, самочувствие, добро име на примирен човек без криминални
прояви, с което е известен в обществото били накърнени невъзвратимо.
Ответникът Прокуратурата на РБългария депозирал писмен отговор,
2
че искът е неоснователен изцяло. Възразява, че по делото липсват
доказателства за твърденията на ищеца. Липсва медицинска документация,
касаеща здравословното състояние на същия през процесния период от време.
Счита, че претендираното обезщетение е изключително високо и уважаването
му от съда, би било в противоречие с чл.52 от ЗЗД. Счита, че следва да се
вземе в предвид, че спрямо ищеца е била взета най-леката мярка за
процесуална принуда, което не е пречило на същия да се придвижва
свободно. Твърди, че разследването е приключило в разумни срокове. Освен
това твърдяното задържане за 24 часа е по реда на ЗМВР, за което
прокуратура не носи отговорност.
В хода на производството към делото са приложени преписки - БП №
490/2019 г. по описа на VІ РУП Пловдив – заведено под прокурорска
преписка № 9943/2019 г. по описа на РП Пловдив и НАХД 7394/2019 г. на РС
Пловдив.– VІІ нак. състав.
Представена са епикриза на УМБАЛ „Св.Георги“ Пловдив е видно, че
на 26.08.2021 г. на Х. Д. е поставена диагноза „хроничен гастрит“, като същия
е бил на лечение от 26.08.2021 г. до 04.02021 г. Приложена е справка за
съдимост на ищеца е видно, че същият не е осъждан. Разпитан е и допуснатия
един свидетел Севдалин Х.в Джарапов /син на ищеца/.
Районният съд, за да уважи иска в претендирания размер, излага
основни съображения, че съгласно Постановление от 18.11.2019 г. по
досъдебно производство - БП № 490 по описа на VІ РУП град Пловдив,
ищецът Х. Г. Д. е бил привлечен като обвиняем за това, че на 17.11.2019 г. в
гр. Пловдив в едногодишния срок от наказването му по административен ред
за управление на МПС, без съответно свидетелство за управление /с НП №
19-1030- 000041/14.01.2019 г. на Н-к сектор „ПП“ град Пловдив, връчено на
26.02.2019 г., в сила от 07.03.2019 г./, е извършил такова деяние – управлявал
е МПС лек автомобил „Мерцедес 190 Е“ с рег.№ РВ 1581 СС, без съответно
свидетелство за управление, което представлява престъпление по чл.343В
ал.2 от НК. Определена му е мярка за неотклонение „подписка”.
С постановление от 22.11.2019 г. делото е изпратено на РС Пловдив
и е образувано НАХД 7394/2019 г., по същото са проведени следните открити
съдебни заседания на дати: 03.02.2020 г., 26.05.2020 г., 06.07.2020 г.,
05.08.2020 г., 05.10.2020 г., 18.11.2020 г.
3
С протоколно определение от 08.02.2021 г. делото е прекратено пред
РС Пловдив и върнато на РП Пловдив, на фаза досъдебно производство за
ново разглеждане, за отстраняване на допуснати съществени процесуални
налешения.
С постановление от 22.02.2021 г. наблюдаващия прокурор е
прекратил наказателното производство, поради липса на данни за
престъпление – извършено от Д., което е влязло в сила. Със същото
постановление е отменена и взетата спрямо ищеца мярка за неотклонение
„подписка“.
Районният съд, с атакуваното решение, излага основни съображения,
че в конкретния случай са налице всички елементи от фактическия състав на
чл. 2, т. 3 ЗОДОВ, обосноваващи призната по съответния ред незаконност на
действията на правозащитните органи: първо, повдигане на незаконно
обвинение в извършване на престъпление и свързаните с това последващи
действия като например предявяване на обвинението, разпит на обвиняемия и
други следствени действия, двуинстанционна съдебна фаза на
производството, и второ – прекратяване на наказателното производство. От
тези факти се извежда и субектът на деянието в лицето на ответника.
Относно факта на причинени на ищеца неимуществени вреди /като отделен
елемент от фактическия състав на отговорността по ЗОДОВ/, е ясно, че
висящото и безрезултатно наказателно производство всякога води до
негативни преживявания, свързани с психически тормоз и стрес, неудобство
пред обществото, злепоставяне сред близки и познати. В този смисъл
свидетелските показания са от значение повече за размера на обезщетението,
отколкото за наличието на вреди и причинната връзка между тях и воденото
производство. Наложен е извод, че е нормално по време на цялото
наказателно производство лицето, обвинено в извършване на престъпление,
изпитва неудобства, чувства се унизено, а също така е притеснено и
несигурно; накърняват се моралните и нравствените ценности у личността,
както и социалното му общуване. Районният съд е отчел, че ищецът е с чисто
съдебно минало, същият не е осъждан и е с добра характеристична справка.
Кредитирал е свидетелското показание. Същевременно е отчел, че случаят не
е придобил масов отзвук /чрез медии или по друг начин/, но за сметка на това
ищецът е преустановил работи като шофьор.
4
С въззивната жалба на Прокуратурата на РБългария се излагат
възражения, че Районният съд необосновано е кредитирал показанията на
св.Д. и е взел предвид приложената епикриза, видно от която през
м.септември, 2021г. е бил приет в болница с диагноза „Гастрит“. Изтъква, че
влошеното здравословното състояние по никакъв начин не е причинено от
воденото спрямо него наказателно производство. По делото не се доказало, че
взетата мярка за неотклонение „Подписка“ е повлияла на ограничаването на
социалните му контакти, защото от показанията на свидетеля се е установило,
че баща му е нямал приятели. Разследването е приключило в разумни
срокове. Поддържа се, че при условията на евентуалност, са налице
предпоставките за намаление на определения размер обезщетение.
Окръжен съд – Пловдив, въззивна инстанция, на осн. чл.269 от ГПК,
се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в
жалбата. За нарушаване на императивни правни норми съдът е длъжен да
следи служебно и без да има изрично оплакване в тази насока съгласно
задължителните указания, дадени с ТР № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Според чл. 2,
т. 3 от ЗОДОВ държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от
разследващите органи, прокуратурата или съда при незаконно обвинение в
извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако
образуваното наказателно производство бъде прекратено, поради това че
деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е
престъпление. Основанието за ангажиране на отговорността на държавата е
обективният факт, че спрямо лицето е било образувано наказателно
производство, то е било привлечено в качеството му на обвиняем, като му е
повдигнато обвинение за извършване на престъпление по НК и взета мярка за
неотклонение, а впоследствие наказателното производство било прекратено с
постановление на РП Пловдив. Районният съд обосновано е взел предвид
продължителността на воденото срещу ищеца /в съответното процесуално
качество/ наказателно производство – от привличането му като обвиняем на
18.11.2019 г. до влизане в сила на прекратителното постановление на РП
Пловдив – 22.02.2021 г.; обстоятелството, че по отношение на ищеца не е
повдигнато обвинение за тежко престъпление по смисъла на чл. 93, т. 7 от
5
НК, спрямо ищеца е наложена най – леката мярка за неотклонение –
„подписка“. Размерът на обезщетението е определено съгласно принципа на
справедливост, на осн. чл. 52 ЗЗД, в адекватен размер. В тази насока,
правилно са кредитирани показанията на св.Севдалин Д., защото те
кореспондират и на приложената експертиза. Същият е казал, че живее с баща
си на квартира в гр.Пловдив. Майка му и сестра му живеели другаде, понеже
се разделили. Посочил е, че добре си спомня момента, в който е започнало
наказателното производство, защото това станало точно на рождения ден на
неговата сестра. По време на воденето на това производство, баща му се
променил и станал по-различен, понеже преди излизал навън, а после се
затворил. Преди работил като шофьор. Имал влошено здравословно
състояние, открили му диабет, а в болницата влязъл, защото спукал язва.
Въззивният съд счита, че определеният размер е адекватен и не се налага
намаление към по-нисък за обезщетение.
Обжалваното решение се явява законосъобразно и подлежи на
потвърждаване.
Разноски.
Съобразно правния резултат жалбоподателят ще бъде осъден да
заплати на адв.М. М., пълномощник на въззиваемата страна сумата 475 лв. –
адвокатско възнаграждение, определено на осн. чл.38 ал.2 от Закона за
адвокатурата.
По мотивите, Пловдивският окръжен съд – V възз. гр.с.
РЕШИ:
Потвърждава Решение № 24/25.01.2022г., постановено от Районен
съд-Асеновград, II гр.с., поправено на осн. чл.247 от ГПК с Решение №
412/02.12.2022г., и изменено на осн. чл.248 от ГПК с Определение №
1605/05.05.2022г., по гр.д.№ 1669/2021г.
Осъжда Прокуратурата на РБългария, с адрес гр.София, ул.“Витоша“
№2, да заплати на адвокат на М. А. М., със служебен адрес – гр.Пловдив,
бул.“Х. Ботев“ № 92-в, вписан в Пловдивската адвокатска колегия, сумата в
размер на 475 лв. – адвокатско възнаграждение, на осн.чл.38 ал.2 от Закона
6
за адвокатурата.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред ВКС на
РБ в едномесечен срок от връчването.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7