Р Е Ш Е Н И Е
№
260093 11.01.2021 г. гр.
Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД ПЛОВДИВ, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, IV състав, в публично съдебно заседание
на единадесети декември две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: КАТЯ БОЕВА
при
участието на секретаря: Гергана Бонева,
като разгледа докладваното от съдията
гр. дело № 173 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е образувано по искова
молба от Х.Н.Х., ЕГН: **********, срещу „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А.,
клон България, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 1000
лева, представляваща недължимо платена сума по недействителен договор за потребителски
кредит и кредитна карта ***-*****/26.11.2014
г., ведно
със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда –
08.01.2020 г., до окончателното изплащане на сумата.
В исковата молба се посочва, че между
страните е сключен договор за потребителски кредит и кредитна карта ***-*****/26.11.2014 г., по
силата на който ответникът предоставил на ищцата сумата в размер на
30 000лева. Дължимата сума от последната по сключения договор за кредит
възлизала на 55 533 лева, като се дължала й застрахователна премия в
размер на 5616 лева, разпределена на 72 броя месечни вноски, както и такса
ангажимент в размер на 750 лева. Било уговорено, че при просрочие на повече от
две погасителни вноски, вземането става предсрочно изискуемо.
От правна страна се излагат съображения
за недействителност на сключения договор за кредит, доколкото същият е сключен
в противоречие с чл. 11, ал.1, т. 10 и т.11 ЗПК, като в същия не е посочен
начинът на формиране на ГПР и в погасителния план не са посочени сумите,
включени в погасителните вноски. Отделно от изложеното се навежда довод, че
договорът е недействителен, доколкото ищцата не е подписала всяка страница от
общите условия.
Поради изложеното се предявява исковата
претенция. Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил
отговор на искова молба от „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., клон България, в
който се излага становище за недопустимост и неоснователност на предявения иск.
Посочва се, че ищцата твърди да е сключвала договор за кредит с „БНП Париба
Пърсънъл Файненс” ЕАД, а същевременно насочва предявения иск срещу „БНП Париба
Пърсънъл Файненс”, клон България. Излага съображения, че ищцата е заплащала
суми по сключения договор. Претендира разноски.
С протоколно определение от 11.12.2020
г., постановено по делото, на основание чл. 214, ал.1 ГПК е допуснато изменение
на размера на предявения иск с правно основание чл. 55, ал.1 ЗЗД, като същият е
увеличен от сумата в размер на 1000 лева на сумата в размер на 4534,37 лева.
След
преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със становищата на
страните, съдът от фактическа страна установява следното:
За основателността на предявения
осъдителен иск с правно основание чл.55, ал.1,
изр.1 ЗЗД за
връщане на платеното при начална липса на основание, следва да са се проявили
следните факти в обективната действителност, а именно: ищецът да е платил
процесната сума на ответното дружество по процесния договор за заем, който е
недействителен. В доказателствена тежест на ищеца е да установи факта на
плащането, а ответникът носи тежестта да докаже, че плащането е осъществено на
валидно основание, т.е. че процесният договор за заем е действителен.
От представения по делото договор за
потребителски кредит и издаване на кредитна карта ****-*****/26.11.2014 г. /л.29-34/, се установява,
че между „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД и ищцата е сключен договор за
кредит, по силата на който на последната е предоставена сума в размер на
30 000 лева. Била уговорена застрахователна премия в размер на 5616 лева и
такса ангажимент в размер на 750 лева. Следвало отпуснатата заемна сума да бъде
върната от ищцата на 72 броя месечни вноски, всяка в размер на 771,29 лева. В
договора било посочено като обща стойност на кредита сумата в размер на
55 533 лева, ГПР 20,81 % и ГЛП 18,53 %.
От представените по делото справки от
Електронен тъгровски регистър и Удостоверения за актуално състояние, се
установява, че „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД е заличен търговец. Посоченото
дружество се е сляло с „БНП Париба Пърсънъл Файненс”, френско акционерно дружество,
поради което е регистрирано на територията на Република България като клон на
чуждестранно юридическо лице, а именно „БНП Париба Пърсънъл Файненс”, клон
България. Поради изложеното и според настоящия съдебен състав ответникът се
явява процесулано и материално легитимиран да отговаря по депозирания иск в
качеството му на правоприемник на „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД.
В хода на съдебното дирене е изготвена и
приета съдебносчетоводна експертиза. От заключението на вещото лице, което се
кредитира от съдебния състав като компетентно изготвено, с необходимите знания
и умения, се установява, че между страните е сключен договор за кредит с
одобрен кредитен лимит в размер на 30 000 лева. В месечната вноска на
договора за кредит като компонент била включена сумата в размер на 78 лева,
представляваща застрахователна премия. От ищцата са извършени 11 броя плащания,
подробно индивидуализирани в заключението по размер и дата на изплащане. При
разпита в открито съдебно заседание, вещото лице уточни, че същите са в общ
размер на 34 534,37 лева. По този начин се установи заплащане на
претендираната искова сума от страна на ищцата.
За да е основателен предявеният иск
обаче, следва да се установи, че плащането на претендираната сума е при начална
липса на основание, поради наличие на някое от специалните основания за
недействителност на договора по чл.22 ЗПК или
защото уговорената договорна лихва е нищожна като противоречаща на добрите
нрави. Също така, следва да се съобрази и трайната съдебна практика на ВКС,
съгласно която за разлика от правомощията му по предявен нарочен установителен
иск за нищожност на договор, при който е обвързан от наведените от ищеца
основания, когато е сезиран с осъдителен иск за изпълнение на договорно
задължение или с иск по чл. 55, ал.1, предл.1 ЗЗД за
дадено без основание, съдът не само може, но е и длъжен да провери
действителността на договора и на ненаведени от страните основания в следните
хипотези:
1) при нарушение на добрите нрави - така
изрично т. 3 от ТР № 1/15.06.2010 г. на ОСТК на ВКС, решение №
229/21.01.2013 г. по т.д. № 1050/2011 г. на II т.о. на ВКС, решение № 252
от 21.03.2018 г. по т. .д. № 951/2017 г. на ВКС, II т.о., решение № 247 от
11.01.2011 г. по т.д. № 115/2010 г. на ВКС, ТК, II т.о, решение № 125 от
10.10.2018 г. по гр. д. № 4497/2017 г. на ВКС, III г.о.
2) при неравноправни клаузи във вреда на
потребителя - така изрично Решение № 23 от 07.07.2016 г. по т. д . 3686/2014 г.
на ВКС, I т.о., решение № 188 от 15.12.2017 г. по т. д. № 2613/2016 г. на ВКС,
II т.о., решение № 142 от 01.08.2018 г. по т. д. № 1739/2017 г. на ВКС, II т.о.
3) при нарушаване на императивни правни
норми, които водят до накърняване на установения в страната правов ред, при
положение, че за установяване на нищожността не се изисква събиране на доказателства
- така изрично решение № 204 от 05.10.2018 г. по гр.д. № 3342/2017 г. на ВКС,
IV г.о., решение № 198/ 10.08.2015 г. по гр.д.№ 5252/ 2014 г., ВКС, IV г.о,
решение № 384 от 2.11.2011 г. по гр. д. № 1450/2010 г., ВКС, I г. о.
Затова с оглед изложените принципни
постановки, съдът при разрешаването на настоящия правен спор, следва да обсъди
наведените от ищцата доводи за недействителност на договора за заем, а също и
да извърши проверка налице ли е друго основание за нищожност на договора в
кръга на описаните, за които съдът, дори и без довод по предявен иск с правно
основание чл.55 ЗЗД,
следи служебно. Следва да се отбележи, че доколкото договорът за кредит е
сключен на 26.11.2014 г., то приложените по отношение на него ще имат
разпоредбите на ЗПК,
действали към този момент (момента на сключването), а именно ред. ДВ, бр. 61 от
25.07.2014 г.,в сила от 25.07.2014 г.
По отношение на твърденията за нарушение на
разпоредбите на чл. 22 ЗПК,
във вр. чл. 11, ал.2 ЗПК, чл.11, ал.1,
т.10 ЗПК,
във вр. чл.11, ал.1,
т.11 ЗПК:
Съгласно чл. 22 ЗПК, във
вр. чл.11, ал.1,
т.9 ЗПК договор
за потребителски кредит е нищожен, ако не са посочени приложимият лихвен
процент и условията за прилагането му. В процесния договор е посочено, че
заемът е предоставен при фиксиран годишен лихвен процент в размер на 18,53 %.
Липсват обаче каквито и да било условия за прилагането му. Липсва уточнение за
базата, върху която се начислява лихвеният процент - дали върху целия размер на
кредита или върху остатъчната главница. Нарушението е още по-съществено доколкото,
нито в договора, нито в погасителния план има отбелязване какъв е общият размер
на дължимата за срока на договора възнаградителна лихва и съотношението й с
главницата по кредита, за да може да се направи проверка дали посоченият лихвен
процент отговаря на действително прилагания от кредитодателя. Визираната
неяснота съществено ограничава правата на потребителя и е основание за
недействителност на договора за кредит. За да се обезпечат правата на
потребителя по сключения договор за потребителски кредит, в последния следва на
ясен и достъпен език да е описаното визираното в законовата норма на чл.11
ЗПК съдържание.
Липсата на някои от съществените реквизити води до недействителност на договора
на специалните основания по чл.22 ЗПК,
последица от което е връщане само на чистата стойност на кредита, без лихви и
други разходи по кредита.
От това следва, че неизпълнението на
задължението на кредитодателя (банка или пък небанкова финансова институция),
който по занятие осъществява сделки по предоставяне на потребителски кредити и
като такъв е и по-силната страна в правоотношението, да предостави на
потребителя изискуемата информация, води до лишаване от правото му да получи
възнаграждението по договора.
На следващо място, ищецът се позовава на
нарушение на разпоредбата на чл. 11, ал.1,
т.10 ЗПК.
Съгласно чл. 22 ЗПК,
във вр. чл. 11, ал.1,
т.10 ЗПК договорът
за потребителски кредит е недействителен, ако в същия не е посочен годишен
процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя. Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният
процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за
потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи,
комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците
за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит. Действително, в текста на договора е посочено, че
годишният процент на разходите е 20,81 %. Липсва обаче, каквото и да било
уточнение какви точно разходи се включват в този процент. Посочената годишна
фиксирана лихва от 18,53 % не е ясно как точно се съдържа и как е изчислена по
отношение на общия ГПР, като неяснота се създава и по отношение на
обстоятелство дали в ГПР са включени посочените в договора за кредит
застрахователна премия и такса ангажимент. По този начин потребителят -
кредитополучател, е поставен в невъзможност да разбере какъв реално е процентът
на оскъпяване на ползвания от него финансов продукт. От тълкуване на
разпоредбата на чл. 11, ал.1,
т.10 ЗПК следва,
че простото посочване с цифрово изражение на процента ГПР не е достатъчно, за
да се считат спазени законовите изисквания. Целта на цитираната разпоредба е на
потребителя да се предостави пълна, точна и максимално ясна информация за
разходите, които следва да стори във връзка с кредита, за да може да направи
информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи. От посоченото
следва, че за да е спазена разпоредбата на чл. 11, ал.1,
т.10 от ЗПК,
в договора трябва да е посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия
размер на предоставения кредит представлява ГПР, но и изрично и изчерпателно да
бъдат посочени всички разходи, които длъжникът ще направи и които са отчетени
при формиране на ГПР. Поставянето на кредитополучателя в положение, за да
разбере действителния размер на годишния процент на разходите, да тълкува всяка
една от клаузите в договора и да преценява дали тя създава задължение за
допълнителна такса по кредита, невключена в ГПР, противоречи на изискването за яснота,
въведено с чл. 11, ал.1,
т.10 ЗПК.
В смисъл, че изискването за посочване на ГПР включва в себе си и задължение за
изрично и изчерпателно посочване на разходите, отчетени при формирането му е и
трайната практика на Окръжен съд Пловдив - решение № 242 от 18.02.2016 г. по
гр. д. № 45 / 2016 г. на Окръжен съд - Пловдив, VI състав, решение № 1561 от
30.11.2016 г. по гр. д. № 2355 /2016 г. на VI състав на Окръжен съд Пловдив,
решение № 656 от 26.05.2017 г. по гр. д. № 499/ 2017 г. на VII състав на
Окръжен съд Пловдив, решение № 336 от 13.03.2018 г. по в. гр. д. № 3025/ 2017
г. на VII състав на Окръжен съд Пловдив.
С оглед приетите по-горе принципни
постановки и доколкото, както вече се констатира в процесния договор липсва
уточнение кои разходи включва посоченият процент на ГПР, то следва да се
приеме, че договорът е недействителен и на това самостоятелно основание.
По изложените по-горе съображения, съдът
намира, че процесният договор за потребителски кредит и издаване на кредитна
карта ****-*****/26.11.2014 г. е недействителен на
основание чл. 22 ЗПК. Съгласно чл.23 ЗПК,
когато договорът за кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само
чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.
Видно от приетата по делото експертиза, ищцата е заплатила общо сумата в размер
на 34 534,37 лева. Чистата стойност на отпуснатия ресурс на ищцата възлиза
на 30 000 лева, поради което недължимо платена се явява сумата в размер на
4534,37 лева.
Поради изложеното предявеният осъдителен
иск за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 4534,37 лв. е
доказан по своето основание и размер и като такъв, следва да бъде уважен.
По
отношение на разноските:
При този изход на спора, право на
разноски има ищцата на основание чл. 78 ал.1 ГПК. Доказателства за такива са
представени за сумата в размер на 261,37 лева – за държавна такса и назначена по
делото ССчЕ. Следва да бъде определено и възнаграждение за процесуално
представителство от един адвокат в размер на 300 лева по чл. 38 ЗАдв. съобразно
чл. 7, ал. 2, т. 1 Наредба за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, които следва да се присъдят на **** „Г.”, доколкото именно с
него е сключен договорът за правна помощ и съдействие.
Така мотивиран, Съдът
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА
„БНП Париба Пърсънъл Файненс” С.А., клон България, ЕИК: *********, ДА ЗАПЛАТИ на Х.Н.Х., ЕГН: **********, по
предявен иск с правно основание чл. 55, ал.1 предл. първо ЗЗД, сумата в размер
на 4534,37 лева, представляваща недължима сума по недействителен договор за
потребителски кредит и кредитна карта ***-*****/26.11.2014 г., ведно със законната лихва
от датата на депозиране на исковата молба в съда – 08.01.2020 г., до
окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА
„БНП Париба Пърсънъл Файненс” С.А., клон България, ЕИК: *********, ДА ЗАПЛАТИ на Х.Н.Х., ЕГН: **********,
на основание чл. 78, ал.1 ГПК сумата в размер на 261,37 лева, представляваща
разноски в настоящото производство.
ОСЪЖДА
„БНП Париба Пърсънъл Файненс” С.А., клон България, ЕИК: *********, ДА ЗАПЛАТИ на **** „Г.”, Булстат: ******,
с адрес: гр. Пловдив, ул. „Б. П.” № *, представлявано от ****** адв. С.Г.,
сумата от 300 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за осъществено на
страната безплатно представителство в настоящото производство за един адвокат
на Х.Н.Х., ЕГН: **********, определено от съда по реда на чл. 38 ал. 2 от
Закона за адвокатурата.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд Пловдив в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:/П/ Катя Боева
Вярно
с оригинала.
Е.К.