Р Е Ш Е Н И Е
№ 260034 26.08.2020
г. град Хасково
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Десети наказателен състав,
на двадесет и пети август две хиляди и двадесета година,
в публично съдебно заседание в състав:
Съдия: Пламен Георгиев
Секретар: Геновева Стойчева
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдия Пламен Георгиев
Гр. дело № 1188 по описа на Районен съд - Хасково за 2020 г., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава ХXVІ от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.
Образувано е по искова молба, подадена от М.Н.Д. ***, адрес за призоваване: град Хасково, ул. „П. Р. Славейков“ № 3 – адв. Таня Захариева, ЕГН: ********** против М.Д.Д. ***, ЕГН: **********, с която е предявен иск по чл. 49 от Семейния кодекс за развод и искане, сключеният граждански брак на 23.08.1987 г., между страните да бъде прекратен, поради дълбоко и непоправимо разстройство без съдът да се произнася по въпроса за вината. Ищецът М.Н.Д. *** твърди в депозираната искова молба, че с ответника били сключили граждански брак на 23.08.1987г. От брака имали родени две деца, към настоящия момент били навършили пълнолетие. През последните няколко години брачният им живот не протекъл добре. В семейния им живот присъствало напрежение, поради което стигали често до неразбирателства и конфликти. Оттогава с ответника не поддържали нормални съпружески отношения, които се основават на любов и разбирателство. Липсата на перспектива за съвместен живот постепенно ги отчуждила и изпразнила брака им от смисъл и съдържание. Счита, че се били изчерпали всички възможности за запазване на брака им. Във фактическа раздяла били от 03.06.2017г., когато ищцата напуснала семейното жилище, находящо се в гр.Хасково, ул. „Мадара“ № 26-34, вх. А, ет. 4, ап. 19 Семейното ни жилище, посочено по-горе ползвали под наем и към настоящия момент ответникът продължавал да живее в него. Заявява, че не желае изрично произнасяне на съда за вината за дълбокото и непоправимо разстройство на брака. Моли съдът да приеме, че бракът им с ответника бил дълбоко и непоправимо разстроен и да прекрати сключения между страните на 23.08.1987 г. в с. Минерални бани, Община Минерални бани, област Хасково граждански брак, поради настъпило в него дълбоко и непоправимо разстройство. Моли съда да предостави ползването на семейното жилище, находящо се в гр.Хасково, ул. „Мадара“ № 26-34, вх. А, ет.4, ап.19 на ответника на основание чл. 56, ал.1 от СК. Моли да бъде допусната промяна на фамилното име на ищцата от Д. на предбрачното ѝ - Георгиева.
Ответникът М.Д.Д. ***, след връчване на препис от исковата молба ведно с приложенията на адреса в страната, чрез лице по чл. 46 от ГПК, видно от посоченото в отрязъка, предназначен за съда не е депозирал отговор на исковата молба в едномесечния срок по чл. 131, ал. 1 ГПК.
В съдебно заседание, проведено пред РС – Хасково, ищецът М.Н.Д., редовно призована, се явява, като лично и чрез упълномощения по делото представител - адв. Таня Захариева от АК – Хасково заявява, че поддържа иска и в хода на устните състезания излага доводи за основателност на претенцията и моли да бъде уважена така, както е заявена.
Ответникът М.Д.Д. ***, редовно призован, се явява лично в съдебно заседание и заявява съгласие с предявения иск за развод и последиците от прекратяване на брака, така както са заявени в претенцията на ищеца.
ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид становищата на страните, и прецени събраните по делото доказателства преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно изискванията на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:
От представеното Удостоверение за граждански брак, дубликат, издадено на 21.05.2020 г. от Община Минерални бани въз основа на Акт за граждански брак № 0005 от 23.08.1987 г. съставен от Община Минерални бани, се установява, че страните по делото – М.Н. Георгиева, ЕГН: ********** и М.Д.Д., ЕГН: ********** са сключили граждански брак на 23.08.1987 година в с. Минерални бани, обл. Хасково, като след брака съпругата е приела да носи фамилното име Д..
Видно от представената и приета като писмено доказателство Декларация подписана на 18.06.2020 г. от ищцата М.Н.Д. се установява, че същата работи като фризьор във фирма „Мари 18“ ЕООД, град Хасково и получава месечно трудово възнаграждение в размер на 560 лева за периода от 01.07.2019 г. до 31.12.2019 г. а от 01.01.2020 г. до настоящия момент – 610 лева.
От брака си страните по делото имали две деца, които били пълнолетни към датата на предявяване на иска, съответно към датата на настоящото произнасяне. Семейният им живот започнал в жилището, под наем, находящо се в гр.Хасково, ул. „Мадара“ № 26-34, вх. А, ет. 4, ап. 19, но от 03.06.2017 година, ищцата, след непрекъснати пререкания, неразбирателства и конфликти със своя съпруг и ответник по иска – М.Д.Д., за които споделяла със своя дългогодишна приятелка - свид. Румяна Делчева Георгиева, напуснала семейното жилище, тъй като не виждала перспектива в продължаване на брачното съжителство и оттогава била настъпила и фактическата раздяла между двамата.
Гореизложената фактическа обстановка се доказва по безспорен начин от събраните по делото писмени доказателства, посочени на съответното място по – горе, както и от от ангажираните гласни доказателствени средства, чрез проведения разпит на свидетел в хода на съдебното дирене. Съдът приема като достоверни показанията на свид. Румяна Делчева Георгиева относно фактите, за които разполага обаче не с лични, преки и непосредствени впечатления, а опосредени такива относно начина на протичане на съвместния живот между страните по делото, след сключване на брака, за последващото поведение на съпрузите и страни в производството и конкретно за настъпването на фактическа раздяла между тях и периода от време, в който това се е случило. Въпреки това, показанията на този свидетел по делото съставляват годно доказателство, като следва да се обсъждат и ценят с оглед останалия събран в хода на съдебното дирене доказателствен материал. Поради тези съображения, доколкото са логически последователни, настоящият съдебен състав кредитира същите в посочената по – горе част, като безпротиворечиви с приобщените по делото писмени доказателства и ги възприема за достоверни за събитията, за които е добила възприятия при обосноваване на фактическите си изводи по делото.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Съгласно чл. 49, ал. 1 СК всеки от съпрузите може да иска развод, когато бракът е дълбоко и непоправимо разстроен.
В настоящия случай, в хода на съдебното дирене не се спори, а и от събраните по делото гласни доказателства безспорно се установява съществуването на факти и обстоятелства, обуславящи състоянието на дълбоко и непоправимо разстройство на брака на страните. Между тях е налице фактическа раздяла, при това от няколко години, а поведението на страните, установено недвусмислено с приобщените гласни доказателства е причината, породила заявеното в исковата молба нежелание на ищеца брачните отношения да продължат да съществуват, поради което продължаването на това състояние действително е неоправдано. Прекъсната е духовната връзка на взаимност, любов, доверие и разбирателство между съпрузите, присъща за едно здраво семейство. Към момента липсват отношения на близост, без значение дали двамата или само единият от съпрузите не споделя живота на другия и неговите чувства. Нагласата, при това непоколебима, формирана у ищеца за прекратяване на брака, след като основно по нейна воля са прекъснати отношенията на близост със съпруга и ответник по иска се е отразило крайно неблагоприятно върху брачната им връзка и я е разрушило, тя съществува към момента само формално и е изпразнена от следващото се от закона и морала съдържание. Разстройството на брака не може да бъде преодоляно, тъй като не съществува обща воля у съпрузите, да положат усилия за това, категорично установено в хода на съдебното дирене. В този смисъл, продължаването на брачния им съюз не би могло да бъде от полза нито за самите тях, нито за обществото.
Ето защо, съдът счита, че предявеният иск по чл. 49, ал. 1 СК е основателен и доказан и като такъв следва да се уважи и бракът им да бъде прекратен, поради настъпилото в него дълбоко и непоправимо разстройство.
Съгласно разпоредбата на чл. 49, ал. 3 СК при допускане на развода съдът се произнася относно вината за разстройството на брака само ако някой от съпрузите е поискал това и за разлика от чл. 99, ал. 2 СК /отм./ не следва служебно да разглежда и да взема отношение по този въпрос. В случая е налице такава хипотеза, а именно двете страни да са се възползвали от новата уредба, поради ясно изразената воля от ищеца по иска, при прекратяване на брака, съдът да не се произнася въпроса за вината и липсата на изявление от ответника по този въпрос. Поради това, не е и необходимо съдът да обсъжда въпроса за вината, изхождайки от установените обстоятелства, свързани с поведението на страните по делото и преценени като причини за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брака.
Съгласно чл. 56, ал. 1, изр. 2 СК, когато от брака има ненавършили пълнолетие деца, съдът служебно се произнася за ползването на семейното жилище. В случая от събраните писмени и гласни доказателства се установява, че родените през време на брака между страните по делото деца са навършили пълнолетие, а съпругата няма претенции за ползване на семейното жилище на страните. В случая от събраните писмени и гласни доказателства се установява, че семейното жилище на страните е апартамент в град Хасково, както и че то не е собственост на съпрузите, а ответникът продължава да живее в него под наем. При това положение, съдът счита, че с оглед липсата на обективни данни той да разполага с друг имот за задоволяване на жилищните си нужди, семейното жилище следва да му бъде предоставено за ползване.
По отношение на фамилното име на ищцата трябва да се има предвид, че разпоредбата на чл. 53 от СК предвижда по-различна уредба в сравнение с отменения СК от 1985 г. Съгласно цитираната разпоредба след развода съпругът може да възстанови фамилното си име преди този брак. От друга страна, в СК от 2009 г. не са възпроизведени разпоредбите на чл. 103 СК от 1985 г. /отм./. От логическото и сравнителноправно тълкуване на действащата законова уредба следва, че само съпругът, който при сключване на брака е приел фамилното име на другия или го е добавил към своето, разполага с правната възможност да промени или не името си с това, което е имал преди сключването на брака. При това положение, съгласието или противопоставянето на съпруга - първоначален титуляр на фамилното име, е без значение. Това е така, защото правото на име, както и правото на негова промяна, са основни субективни и лична права на всяко физическо лице, поради което тяхното упражняване не може да се поставя в зависимост от волята на другиго, а релевантна трябва да е само волята на лицето, което променя или не името си. /вж. така Цанкова Ц., Марков М., Станева А., Тодорова В., Коментар на новия Семеен кодекс, изд. ”Труд и право” 2009 г. стр. 188 – 189/ Задължителната съдебна практика също приема, че новата правна норма не поставя въпросът за фамилното име в зависимост от волята на съпруга, чието фамилно име е прието при сключването на брака, а зависи изцяло от изключителната преценка на другия съпруг. В този смисъл е Решение № 245 от 17.05.2012 г. по гр. д. № 1058/2011 г., IV г. о. на ВКС, постановено по реда на чл. 290 ГПК. Следователно, доколкото в случая е налице изрично искане от страна на ответницата за промяна на брачното й фамилно име, то е необходимо да бъде уважено и съдът следва да постанови с решението си след прекратяване на брака тя да носи предбрачното си фамилно име - Георгиева.
Предвид не само липсата изрична претенция на ищеца досежно направените от него деловодни разноски, а тъкмо напротив – заявена воля да не му се присъждат такива, на основание чл. 6, т. 2 Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, съдът е необходимо единствено да определи държавна такса за решаване на делото в размер на 50 лв., която с оглед неговия изход и на основание чл. 329, ал. 1, изр. 1 ГПК следва да се поеме от ответника.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш И:
ПРЕКРАТЯВА С РАЗВОД сключения на 23.08.1987 г. в с. Минерални бани, обл. Хасково граждански брак между М.Д.Д., ЕГН: ********** и М.Н.Д., ЕГН: **********, за което е съставен Акт за граждански брак № 0005 от 23.08.1987 г. съставен от Община Минерални бани, поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство.
ПОСТАНОВЯВА след прекратяване на брака М.Н.Д., ЕГН: **********, да носи предбрачното си фамилно име – Георгиева.
ПРЕДОСТАВЯ ползването на семейното жилище, на адрес: град Хасково, ул. „Мадара“ № 26-34, вх. А, ет. 4, ап. 19 на М.Д.Д., ЕГН: **********.
ОСЪЖДА М.Д.Д., ЕГН: **********, с адрес: *** да заплати по сметка на Районен съд - Хасково сумата от 50.00 лв., представляваща дължима държавна такси по делото, както и сумата от 5.00 лв. за държавна такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист за нейното събиране.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия: