№ 180
гр. Пловдив , 18.05.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ в закрито заседание на
осемнадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Надежда Н. Дзивкова Рашкова
Членове:Виделина С. Куршумова
Стойчева
Таня Б. Георгиева
като разгледа докладваното от Надежда Н. Дзивкова Рашкова Въззивно
частно гражданско дело № 20215300501097 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 278 ГПК .
Производството е образувано по частна жалба на Д. Л. Ш. против определение
от 26.03.2021г., постановено в ОСЗ от същата дата по гр.д. №8806/2020, ПРС, с което
производството по делото е спряно до приключване на производството по гр.д.
№6499/2020, ПРС на осн. чл.229, ал.1, т.4 от ГПК.
Жалбоподателят поддържа неправилност и незаконосъобразност на
обжалваното определение, като твърди, че производството по спряното дело е
образувано по преждевременно предявен иск, поради което е и недопустимо. Сочи, че
е налице злоупотреба с право от страна на ищеца, чрез преждевременното предявяване
на иска по чл.135 от ЗЗД, с което силно се ограничавала правната сфера и
възможността му да упражнява спокойно правото си на собственост върху имота,
предмет на производството. Поради изложеното счита, че не е налице преюдициалност
на производството по гр.д.№6499/2020, ПРС по отношение на производството по
спряното дело. Моли съда да отмени определението за спиране и върне делото за
продължаване на производството.
Ответната страна Е. В. И. оспорва подадената частна жалба, като счита, че
постановеното определение е правилно. Излага доводи за наличието на
преюдициалност на вече образуваното производство с предмет присъждане на
увеличената стойност на имота и счита, че производството по Павловия иск е
обусловено и следва да бъде спряно да приключване на преюдициалното дело. Моли за
1
отхвърляне на жалбата.
При проверка данните по делото, настоящият съдебен състав, констатира
следното:
Частната жалба е постъпила в законоустановения срок, от процесуално
легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява
процесуално допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна, поради
следните съображения:
Производството по гр.д.№8806/2020, ПРС е образувано по искова молба на Е.И.
против Д.Ш. и П.Ш. с предмет обявяване на относителна недействителност спрямо
ищеца на прехвърлителната сделка между П. и Д.Ш.и на недвижим имот, подробно
индивидуализиран, като увреждаща кредитора – иск с пр. осн. чл.135 от ЗЗД. В хода на
производството ищцата е поискала спиране на производството до приключване на
производството по гр.д.№6499/2020, ПРС, по което е предявила иск против П.Ш., Д.Ш.
и Л. Ш. за заплащане на сумата от общо 33 333,32лв., съставляваща увеличената
стойност на притежаваната от тях идеална част на процесния недвижим имот. С
обжалваното определение съдът е приел , че е налице преюдициалност на делото по
осъдителния иск за вземането на ищцата И. по отношение на производството по
Павловия иск и на осн. чл.229, ал.1, т.4 от ГПК е постановил спиране.
Настоящата инстанция намира постановеното определение за правилно. В
частната жалба не се излагат различни от установените факти, но се поддържа, че
предявяването на Павловия иск е преждевременно и е злоупотреба с права, при което
ответниците, сега жалбоподателите тълпят неоснователно ограничения в правната си
сфера. Изложените доводи са неотносими към въпроса за наличието на
преюдициалност между делата. Няма никакъв спор в съдебната практика, че е
допустимо предявяването на Павлов иск от кредитор при наличието на неприключило
исково производство за вземането му. Както ВКС е разяснил в ТР№ 2/19, т.д.№2/17,
ОСГТК, кредиторът може да иска обявяване за недействителни спрямо него
увреждащи действия на длъжника ако има действително вземане, без да е необходимо
то да е изискуемо и ликвидно или да е установено с влязъл в сила съдебен акт.
Доколкото предмет на Павловия иск е не вземането на кредитора , а постестативното
му право да обяви за недействителни спрямо него увреждащите го действия, то е
мислимо съществуването на паралелен процес за установяване на съществуването на
вземането. В този случай производството с предмет установяване на вземането има
значение за правилното решение по иска по чл.135 от ЗЗД, т.е. има преюдициално
значение, защото ще даде задължителен отговор на въпроса дали ищецът по Павловия
иск има качеството кредитор. ВКС изрично подчертава, че „между двете производства
е налице връзка на преюдициалност, която попада в приложното поле на чл. 229, ал. 1,
2
т. 4 ГПК и е основание за спиране на производството по Павловия иск“.
Предвид изложеното съдът намира, че постановеното определение за спиране на
производството по иска с пр. осн. чл.135 от ЗЗД до приключване на производството по
осъдителния иск за вземането, претендирано от ищеца е правилно и законосъобразно.
Подадената жалба като неоснователна следва да бъде оставена без уважение.
Мотивиран от горното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ без уважение частна жалба на Д. Л. Ш. , ЕГН **********, против
определение от 26.03.2021г., пост. по гр.д. №8806/2020, ПРС, за спиране на
производството по делото до приключване на производството по гр.д.№6499/2020,
ПРС на осн. чл.229, ал.1, т.4 от ГПК.
Определението подлежи на обжалване пред ВКС в едноседмичен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3