ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№806
30.12.2019 г.,
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АПЕЛАТИВЕН СЪД гр.ВАРНА, гражданско отделение, на 30.12.2019 г. в закрито заседание в следния състав:
Председател: Милен
Славов
Членове: Петя Петрова
Мария Маринова
като разгледа
докладваното от с. П. Петрова в.гр.д. № 619 по описа на Апелативен съд Варна за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по
в.гр.д. № 619/2019 г. по описа на Варненския апелативен
съд е образувано по въззивна жалба на Н.М.Н., подадена чрез процесуалния му
представител адв.Н.М., против решение №1464/06.08.2018г., постановено по гр.д.№
3607/2012 г. по описа на Варненския окръжен съд, с което са отхвърлени
предявените от Н.М.Н. против Д.И.М., Прокуратурата на РБ и Областна Дирекция на МВР гр. Шумен искове за заплащане
солидарно сумата 10 200 (десет хиляди и
двеста) лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди: уронване
честта и достойнството и накърняване доброто име на ищеца в обществото, пред
колегите му юристи, пред клиентите му като адвокат, чрез разпространяване, при
което първият ответник е използвал служебното положение на Заместник-директор
на ОСС Търговище, на неверни твърдения, свързани със сл. д. № 6/2001 г. на ОСС
Шумен, още преди ответникът М. да е започнал разследването: че ищецът е
извършвал измами и че се е укривал, както и че е бил редовно призован и не се е
явил без уважителна причина, както следва: на 31.03.2002 г. по "ТОП"
телевизия гр. Ш. и на 01.04.2002 г. във вестниците "Монитор",
"Труд", "Стандарт", "24 часа", "Шуменски
глас" "Сега" и "Шуменска заря" в нарушение на
забраната ответникът М. да изразява предварително становище по възложените му
дела по чл. 137 ЗСВ и на забраната да се разгласяват материали по делото по чл.
179 НПК, на основание чл. 45 ЗЗД, ведно с обезщетение за забава в размер на
законната лихва в периода от всяко от деянията до окончателното изплащане
както и Н.М.Н. е осъден да заплати на Прокуратурата на РБ и на Областна Дирекция на МВР гр. Шумен по 300 лв. на всеки от ответниците, представляващи юрисконсултски
възнаграждения, на основание чл. 78, ал. 3 вр. ал. 8 от ГПК.
Жалбоподателят е настоявал, че обжалваното
решение е нищожно, тъй като е постановено от незаконен състав (при твърдения,
че за съда съществували основания за отвод по чл. 22, ал.1, т.6 от ГПК), евентуално е недопустимо, защото
било основано единствено на недопустими псевдо – доказателства (които
първоинстанционния съд е бил длъжен да изключи от доказателствата по делото
съобразно нормата на чл. 194, ал.2, ал.3 ГПК и чл. 183, пр.2 ГПК) и защото
съдът не се е произнесъл по реално предявения деликтен иск, евентуално
неправилно, като постановено в противоречие с материалния закон, при съществени
нарушения на съдопроизводствените правила и поради необоснованост по изложените
в жалбата подробни съображения. Претендирал е решението да бъде прогласено за нищожно,
евентуално да бъде обезсилено и делото върнато за ново разглеждане от друг
състав на първоинстанционния съд, евентуално да бъде отменено и вместо него
постановено друго, с което ответниците Д.И.М., Прокуратурата на РБ и Областна Дирекция на МВР гр. Шумен бъдат
осъдени солидарно да заплатят на ищеца сумата от 5 100 лв., представляваща
(по частичен иск) само част от пълния размер на причинените неимуществени
вреди, които са в пълен размер от 800 000 лв., ведно с всички дължими
законни лихви върху главницата, считано от датата на деликта до окончателното
изплащане. Претендирал е присъждането на сторените по делото разноски.
Въззиваемият Д.И.М.,
редовно уведомен, не е депозирал отговор по въззивната жалба.
Въззиваемата страна
Прокуратурата на Република България в депозирания отговор по въззивната жалба,
чрез процесуалния си представител юрисконсулт Ц.Маринова, е изразила становище
за неоснователност на въззивната жалба и по съображения за валидността,
допустимостта и правилността на решението на окръжния съд е молила за неговото
потвърждаване, като е претендирала и за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Въззиваемата страна –
ОД МВР –Шумен, чрез ст. Комисар Расим, е подала писмен отговор на жалбата, с
който е оспорила същата и е молила за потвърждаване на обжалваното решение като
валидно, допустимо и правилно. Молила е за присъждане на сторените по делото
съдебно-деловодни разноски.
Въззивната жалба е
нередовна, доколкото в същата е налице неяснота и противоречие между
посочването, че се обжалва решението в цялост (отхвърляне на иск за сумата от
10 200 лв.), а се настоява за отмяната му с постановяване на ново решение
за солидарното осъждане на ответниците за заплащане на сумата от 5 100
лв., представляваща частичен иск от пълен размер от 800 000 лв.
Във въззивната жалба
са направени искания по доказателствата - за събиране на писмени доказателства
и за разпит на свидетели. Заявено е и искане въззивният съд да спре
производството по делото и да отправи до СЕС преюдициално запитване относно
тълкуване на чл.47 от Хартата на основните права на ЕС по 11 постановени
въпроса.
Преди да се произнесе
по същите съдът приема, че са налице преюдициални производства, поради наличието
на които следва да спре настоящото, а именно производствата по ч.гр.д.№
621/2019 г. и по ч.гр.д. № 623/2019 г., двете по описа на Варненския апелативен
съд. Ч.гр.д. № 621/2019 г. по описа на ВнАС е образувано по частна жалба на Н.М.Н.,
подадена чрез процесуалния му представител адв.Н. М. против разпореждане №
1576/05.03.2019г., постановено по гр.д.№ 3607/2012 г. по описа на ВОС, с което
е върната частната му жалба вх.№ 38195/31.12.2018 г. против определение №3259/10.12.2018
г., с което е оставена без уважение молба (заявление) вх.№ 28342 от 03.10.2018
г. за изменение на решение № 1464/06.08.2018 г. (обжалваното по настоящото
дело) в частта за разноските по чл. 248 от ГПК. Ч.гр.дело № 623/2019 г. по
описа на ВнАС е образувано по частна жалба на Н.М.Н., подадена чрез
процесуалния му представител адв.Н. М.: - против разпореждане № 1577/05.03.2019
г., с което е върната частната частната му жалба вх.№ 34098/07.11.2018 г. срещу
определение № 2533/04.10.2018 г. за връщане на молба за допълване на решение №
1464/06.08.2018 г. (обжалваното по настоящото дело) с произнасяне по всички
твърдения за увреждащи действия по чл. 250 ГПК; както и - против разпореждане №
1574/05.03.2019 г., с което е върната частната му жалба с вх.№ 32185/06.11.2018
г. срещу определение № 2534/04.10.2018 г. за връщане на молба по чл. 250 от ГПК
за допълване на решението чрез произнасяне по всички оспорвания на документи. И
двете производства касаят частни жалби срещу разпореждания за връщане на други
частни жалби срещу определения по чл. 248 от ГПК и по чл. 250 от ГПК,
произнесени съответно по молбата за изменение на обжалваното в настоящото
производство решение в частта за разноските и по молбите за допълване на
обжалваното решение, поради което те имат преюдициален характер по отношение на
настоящото въззивно производство. Последното следва да бъде разгледано, след приключване
на пълните производства по жалбите, а евентуално и по молбите по чл. 248 ГПК и
чл. 250 ГПК.
По изложените
съображения съдът приема, че настоящото производство следва да бъде спряно до
приключване на горепосочените две дела.
Водим от горното,
съдът
О П Р Е Д Е Л И:
СПИРА
производството по
в.гр.д.№619/19г. по описа на ВАпС до приключването с влязъл в сила съдебен акт
на производствата по ч.гр.д.№ 621/2019 г. и по ч.гр.д. № 623/2019 г., двете по
описа на Варненския апелативен съд.
Да се изготвя от
служителите в съдебното деловодство на
ГО периодична справка за движението на ч.гр.д.№ 621/2019 г. и ч.гр.д. №
623/2019 г., двете по описа на Варненския апелативен съд, като след
приключването на производствата,
съобразно мотивите на настоящото определение, делото да се докладва на
докладчика за съответни процесуални действия.
Определението за спиране подлежи на обжалване с частна
жалба пред Върховен касационен съд в едноседмичен срок от съобщаването му на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: