№ 126
гр. Русе, 19.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ВТОРИ СЪСТАВ, в публично заседание на
осми април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Аглика Гавраилова
Членове:Антоанета Атанасова
Михаил Драгнев
при участието на секретаря Светла Пеева
като разгледа докладваното от Михаил Драгнев Въззивно гражданско дело
№ 20224500500149 по описа за 2022 година
А. обжалва Решение № 884 от 02.11.2021г., постановено по гр.д.№
2502/2021г. по описа на РС-Русе, с което е осъдена да заплати на „Е. сумата
от 497,17лв., представляваща изплатено застрахователно обезщетение по
застраховка „Каско+“ във връзка с щета № 44012132003609 и 15лв.
ликвидационни разноски, ведно със законната лихва.
Излагат се оплаквания за неправилност, незаконосъобразност и
необоснованост на постановеното решение, поради допуснати съществени
нарушения на материалния закон и процесуалните правила.
Навеждат се доводи, че неправилно е установен механизма на ПТП
само на базата на свидетелските показания на А.П. който е заинтересован от
изхода на делото като водач на увреденото МПС. Оспорва и заключението на
вещото лице, тъй като се основава единствено на показанията на водача на
автомобила. Въвежда оплакване относно липсата на съставен Протокол за
ПТП, като смята изготвянето на такъв за необходимо. Счита, че автомобила
не би могъл да продължи движението си по пътя при увредена кора под
купето му. Навежда възражение за съпричиняване поради продължаване
движение след установена повреда, което води до увеличаване размера на
нанесената щета, намира още, че водача не се е движил с разрешена скорост и
не се е съобразил с пътните условия. Смята, че по делото е било доказано
чрез свидетелски показният на св. В.П. и др. писмени доказателства, че
платното е било в експлоатационна годност, без дупки, място е било
опесъчено от фирма- изпълнител по месечни задания, приложени по делото.
1
Иска се от въззивния съд да отмени решението на първоинстанционния
съд и да отхвърли предявения иск като неоснователен и недоказан.
Претендират се разноски по делото.
Постъпило е и становище от подпомагащата въззивника страна
„Пътинженериг“ АД с изложени подобни на жалбата оплаквания.
В законоустановения срок е постъпил отговор на въззивната жалба от
Д.. Иска се от въззивния съда да потвърди решението на първоинстанционния
съд като правилно и законосъобразно по подробно изложени съображения.
Претендират се разноски по делото.
Съдът констатира, че жалбата е подадена от процесуално легитимирана
страна в законоустановения срок и срещу подлежащ на съдебен контрол акт,
поради което е допустима.
Окръжният съд, като взе предвид оплакванията в жалбата, доводите на
страните и обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено
следното:
На 05.02.2020г. при движение по път Е85 /I-5/ в района на с. В. в
близост до бензиностанция Ромпетрол, св. А.П. служител на „Т.,
управлявайки л.а. марка „КИА“, модел „Сийд“, с рег. № СВ 6263 НВ,
преминал през несигнализирана дупка на пътното платно, в следствие на
което настъпили щети по автомобила. След ПТП-то Свидетеля Александър
Пишев спрял на първото удобно място, за да провери изправността на
автомобила, но тъй като не открил видими повреди продължил движението
си. На следващия ден, когато огледал автомобила отдолу, установил, че са
увредени корите под купето- дясна и средна кора и кора под двигателя.
Автомобил „КИА“, модел „Сийд“, с рег. № СВ 6263 НВ принадлежи на
„Т.. Между „Т. и „ДЗИ–Общо застраховане“ ЕАД е сключен договор за
застраховка „Каско+“ за срок от 19.12.2019г. до 18.12.2020г., с №
440119213130851 на застрахователна полица, за същия автомобил. На
07.02.2020г. към „ДЗИ– Общо застраховане“ ЕАД е предявена
застрахователна претенция за възстановяване на щета № 44012132003609,
като вредата била отстранена в оторизиран сервиз на „КИА“, за което
застрахователят заплатил сумата от 482,17лв.
Въззивният съд намира решението на първоинстанционния съд, при
така установената фактическа обстановка и направените от него правни
изводи, за правилно.
Съдът преценява, че при така установената фактическа обстановка не е
било задължително изготвянето на протокол за ПТП. Съгласно чл. 125, т. 8
ЗДвП службите за контрол на Министерството на вътрешните работи
посещават задължително мястото на пътнотранспортното произшествие,
когато: произшествието е с един участник и моторното превозно средство не е
в състояние да се придвижи на собствен ход поради причинените му от
произшествието вреди. В случая безспорно е установено, че процесното МПС
е било в техническо състояние, което да позволи продължаване на
2
движението му. Увреждането на корите под автомобила или дори тяхната
липсата не би могла да попречи на придвижването на автомобила на собствен
ход. Тези повреди са толкова незначителни за функциите на превозното
средство, че самият водач - А.П. ги е установил един ден по-късно.
Невъзможно е било изготвянето на протокол за ПТП, след като самия
шофьор, при първоначалния оглед на автомобила, не е установил никакви
щети по него. В така описаната ситуация водача не е имал данни да е
настъпило ПТП, тъй като за да е налице такова по смисъла на § 6 т. 30 ДР на
ЗДвП е необходимо да е констатирана повреда на пътното превозно средство.
Първоинстанционният съд е извършил правилен и точен анализ на
доказателствата, като е кредитирал показанията на св. Александър Пишев и
изготвената автотехническа експертиза. Няма основание да не бъде дадена
вяра на казаното от св. Пишев. Той не е заинтересован, тъй като повредените
по автомобила са били отстранени от застрахователя, като отстраняването им
не е поставено в зависимост от изхода на делото. Още повече същият не е
собственик на автомобила, а единствено служител на дружеството-
собственик. Неоправдано е да се навеждат твърдения за неистинност на
дадените от свидетел показания, след като няма данни, които да ги
опровергават. Тълкуване на показанията на свидетели през призмата на
житейската логика не е допустимо в гражданския процес. Свидетелят е дал
показания, след като е бил предупреден за носената от него наказателна
отговорност по чл. 290 НК.
Експертизата е била изготвена по единствения възможен начин, като
вещото лице се е водело от доказателствата по делото, включително и
показанията на св. Пишев. Още повече в жалбата, въпреки наведените
оплаквания във връзка със съдебно-техническата експертиза, не е било
направено доказателствено искане за изготвяне на повторна или
допълнителна такава. При това положение няма основание съдът да откаже да
кредитира заключението на вещото лице.
Напротив, съдът не кредитира показанията на св. В.П., тъй като същия
като служител на АПИ е заинтересован от изхода на делото. Също така
показанията му, че на въпросния участък не е имало неравности или дупки по
пътя, противоречат с изложеното от св. Пишев и изготвената автотехническа
експертиза. Съдът намира, че приложеният по делото дневник за извършени
СМР е приет след настъпване на процесуална преклузия на чл. 146, ал. 4 ГПК,
поради което не следва да бъде обсъждан. Още повече той представлява
частен удостоверителен документ, изготвен от служител на страна по делото -
помагач на жалбоподателя АПИ, поради което би имал изключително ниска
доказателствена стойност.
В тежест на АПИ е било да докаже твърденията си за съпричиняване
поради движение на водача с превишена и несъобразена с пътните условия
скорост, като и за увеличаване размера на щетата при продължаване на
движението на автомобила. Жалбоподателят по никакъв начин не е доказал
3
така наведеното възражение за съпричиняване, като единствено прави
предположения отново въз основа на неговата житейска логика.
При така установената фактическа обстановка съдът намира, че е
осъществен състава на чл. 410 КЗ, съгласно който с плащането на
застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на
застрахования до размера на платеното обезщетение. След плащане на
обезщетението от страна на застрахователя, той встъпва в правото на
пострадалия да търси обезщетение по чл. 49 ЗЗД от поддържащия пътя. В
случая на осн. чл. 29 ЗП, вр. чл. 19, ал. 1, т. 1 ЗП за поддръжката на
републиканските пътища, какъвто е и път Е85 /I-5/, отговаря А..
С оглед така приетото, въззивният съд смята решението на районния съд
за правилно и законосъобразно и намира, че следва да бъде потвърдено.
По разноските във въззивната инстанция:
С оглед изхода на делото разноски се дължат само на въззиваемия в
размер от 168лв., представляващ адвокатско възнаграждение, за плащането на
което са представени доказателства на л. 23 от делото.
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 884 от 02.11.2021г., постановено по гр.д.
№ 2502/2021г. по описа на РС-Русе.
ОСЪЖДА А., ЕИК: ***** със седалище гр. С. и адрес за призоваване
чрез Поделение ОПУ Русе- гр. Русе, ул. „О., представлявано от инж.С.С., ДА
ЗАПЛАТИ на Д., ЕИК: ****, със седалище в гр. С., бул. „В. представлявано
от К.Ч. - главен изп. директор и Б.В. - изп. директор, сумата от 168лв.,
разноски по делото.
Решението е постановено при участие от страната на въззивника на
трето лице-помагач – „Пътинженериг“ АД, ЕИК:***** гр. Русе, ул. „П.
комплекс „Е., представлявано от П.Н.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4