№ 172
гр. Ловеч, 09.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, III СЪСТАВ, в публично заседание на
девети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА
Членове:ПЛАМЕН ПЕНОВ
РАДОСЛАВ АНГЕЛОВ
при участието на секретаря ДАНИЕЛА КИРОВА
като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ АНГЕЛОВ Въззивно гражданско
дело № 20214300500435 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК (ГЛАВА ДВАДЕСЕТА
ГПК).
Постъпила е въззивна жалба вх.№261207/26.07.2021 подадена от АЛД.
АЛД. М., ЕГН **********, гр.*** и Л. ЕМ. МЛ., ЕГН **********, с.*** чрез
процесуалния им представител адв. Б. ЦВ. от АК – Ловеч, срещу цялото
решение № 260049/12.07.2021г. по гр.д. 393/2020г. по описа на РС - Тетевен,
втори с-в, с което е ОБЯВЕНА за недействителна по отношение на
ДЪРЖАВАТА сделката, сключена като договор за дарение на недвижими
вещи между АЛД. АЛД. М., ЕГН **********, гр.*** и Л. ЕМ. МЛ., ЕГН
**********, с.***, обективирана във формата на нотариален акт № 35, том
пети, рег.№ 2787, дело 373 от 2016г. по описа Нотариус с рег. 392 от
регистъра на НК, № от вх. Рег. 3051, № от дв.вх.рег. 3051, акт номер 285, том
10 от 14.09.2016г. по описа на Агенция по вписванията, СВ – гр.Тетевен, с
който са прехвърлени безвъзмездно следните недвижими имоти: 1)
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, с площ от 370 кв.м., заснет с пл.номер 48 от квартал 1,
от който 320 кв.м. е включен за упълномеряване на УПИ III-47,48 от квартал
1
1 и 50 кв.м. са включени в УПИ XVII-43 от квартал 1 по ПУП ная с.Глогово
от 1963г., при граници и съседи по скица о.к. улица 2-10 УПИ IV-49, УПИ
XVII-43, ПИ 47, включен в УПИ III-47,48; 2) ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, находящ
се в с.Глогово, общ. Тетевен, с пл.номер 036085 , с идентификатор
15148.36.85 по КР и КР, одобрени със Заповед № РД-18-1790 от 30.10.2018г.
с площ по скица от 334 кв.м., а с площ по нотариален акт 334 кв.м., в местност
„ДЕСЕТАКА“, с трайно предназначение на територията: ливада, начин на
трайно ползване: нива, девета категория ВЕДНО с находяща се в него
ЕДНОЕТАЖНА СТОПАНСКА ПОСРОЙКА с предназначение, свързано с
начина на трайно ползване на земеделската земя със застроена площ от 120
кв.м., заснета под номер едно, която постройка е в режим на търпимост,
съгласно Удостоверение за търпимост на строежи № УТСИД-04-20-15/1/ от
10.06.2016г. на гл.архитект на Община Тетевен; 3) ПОЗЕМЛЕН ИМОТ,
находящ се в с.Български извор, общ. Тетевен, с пл.номер120021 , с
идентификатор 07357.120.21 по КР и КР, одобрени със Заповед № РД-18-
1790 от 30.10.2018г. с площ по скица и документ за собственост от 2001
кв.м., в местност „ЛЪКИТЕ РОДИНЕЦ“, с трайно предназначение на
територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива, пета категория; 4)
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, находящ се в с. Български извор, общ. Тетевен, с
пл.номер № 120020, с идентификатор 07357.120.20 по КР и КР, одобрени със
Заповед № РД-18-1790 от 30.10.2018г. с площ по скица и документ за
собственост от 2000 кв.м., в местност „ЛЪКИТЕ РОДИНЕЦ“, с трайно
предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива,
пета категорияq при знание на приобретателя за увреждане на държавата, на
основание чл.216, ал.1, т.1 ДОПК. С цитираното решение ответниците са
осъдени да заплатят на Национална агенция по приходите – град София, ТД
на НАП – гр.Велико Търново, сумите: 450,00 (четиристотин и петдесет лева)
лева, представляващи сторени разноски в съдебното производство и 50.00
(петдесет лева) лева в полза на бюджета на ВСС по сметка на РС – Тетевен за
държавна такса по предявения иск.
Въззивниците твърдят, че решението е неправилно и необосновано.
Твърди, че първоинстанционния съд поради неправилна преценка на
събраните доказателства е извел погрешни изводи. Твърди, че след като приел
за основателен и доказан основния иск по чл.216, ал.1, т.1 ДОПК не е
коментирал в съдебното решение евентуалните искове почл.216, ал.1, т.4 и т.6
2
ДОПК. Твърди, че съдът е приел заповедта за възлагане на ревизия (ЗВР) не е
връчена редовно, поради което счита, че за уважаване на иска не е налице
една от предпоставките за уважане на иска, а именно връчена ЗВР. Твърди, че
изводът на съда за знание у ответница М. е неправилен, тъй като ЗВР е
изготвена и е направен опит да се връчи на 06.06.2016г. и не е възможно да
има влязъл в сила акт за публични задължения на 30.05.2016г., преди да е
започнала процедурата по ЗВР. Твърди, че този документ разписка касае
друга проверка и евентуално друг данъчен акт, а не този, който е изложен
като основание на иска. Твърди, че тази разписка не може да бъде
доказателство за знание от страна на ответника М.. Във въззивната жалба се
твърди, че съдът изобщо не е коментирал защо смята, че втория ответник има
знание за връчена заповед за проверка и за установени публични задъжения.
Счита, че съдът е направил погрешни изводи досежно писмените
доказателства по делото и необосновано е приел, че иска е основаетелен и
доказан като не е коментирал евентуално предявените искаве по чл.216, ал.1,
т.4 и т.6 ДОПК. Моли съда да отмени изцяло първоинстанционното решение
като неправилно и необосновано и да постанови решение, с което да
отхвърлите предявения иск като недоказан и необоснован. Моли да отмени
Решението и в частта за разноски, с което възивниците са осъдени да заплатят
сумата от 450,00 лева на НАП. Претендира разноски в първа и въззивна
инстанция.
В срока по чл. 263 ГПК въззиваемият е изразил становище за
неоснователност на жалбата. Твърди, че предмет на настоящото производство
не е процедурата по извършена ревизия, поради което навежда доводи, че
възражението за неправилно връчена ЗВР е преклудирано с оглед
разпоредите на ДОПК и специално уредената разпоредба. Твърди, че
възражението на въззивника, че опитът за връчване на ЗВР е 2015г., а не
2016г., както се твърди във въззивната жалба. Твъди, че безспорно е издаден
ревизионен акт (РА) № Р – 04001115004012-091-001/17.05.2016г., който е
връчен на въззивникя преди изповядване на сделките. РА е връчен на
30.05.2016г., а сделката за дарение на недвижими имоти е извършена на
14.09.2016г. Твърди, че знанието за ревизионното производство е налично
преди момента на извършване на сделката. Твърди, че възражението, че
разписката касае друг ревизионен акт, не е подкрепено с никакви
доказателства, а само едно твърдение. Твърди, че А.М. е получил РА на
3
посочената дата, 30.05.2016г., и е знаел за образуваното ревизионно
производство, с което е разпоредил с имотите на 14.09.2016г. Твърди, че РА е
влязъл в сила на 09.02.2017г., поради което счита, че безспорно е установено
по делото, че исковата молба е предявена при устаовено и изискуемо
задължение по влезлия в сила РА. Ревизионните дела са протекли по адм. д.
№ 773/2016г. по описа на Административен съд – Велико Търново и адм.д. №
804/2017 по описа на ВАС. Твърди, че знанието за увреждане е доказано с
оглед факта датата на връчване на РА и изповядване на сделката. Моли съда
да постанови решение, с което да бъде потвърдено първоинстанционното
решение и да отхвърлила подадената жалба като неоснователна и недоказана.
С допълнителна молба, ищецът ТД на НАП – Велико Търново, в
процеса въззиваем, е уточнил исковата претенция като е конкретизирал пред
настоящия съд, че иска да се обяви за недействителна процесната сделка
досежно имотите, описани в обстоятелствената част на исковата молба (ИМ),
а именно: 1) ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, находящ се в с. Български извор, общ.
Тетевен, с пл.номер № 120020, с идентификатор 07357.120.20 по КР и КР,
одобрени със Заповед № РД-18-1790 от 30.10.2018г. с площ по скица и
документ за собственост от 2000 кв.м., в местност „ЛЪКИТЕ РОДИНЕЦ“, с
трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно
ползване: нива, пета категория; 2) ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, находящ се в
с.Български извор, общ. Тетевен, с пл.номер120021 , с идентификатор
07357.120.21 по КР и КР, одобрени със Заповед № РД-18-1790 от 30.10.2018г.
с площ по скица и документ за собственост от 2001 кв.м., в местност
„ЛЪКИТЕ РОДИНЕЦ“, с трайно предназначение на територията: земеделска,
начин на трайно ползване: нива, пета категория; 3) ПОЗЕМЛЕН ИМОТ,
находящ се в с.Глогово, общ. Тетевен, с пл.номер 036085 , с идентификатор
15148.36.85 по КР и КР, одобрени със Заповед № РД-18-1790 от 30.10.2018г.
с площ по скица от 334 кв.м., а с площ по нотариален акт 334 кв.м., в местност
„ДЕСЕТАКА“, с трайно предназначение на територията: ливада, начин на
трайно ползване: нива, девета категория.
В открито съдебно заседание (о.с.з.), ТД на НАП – Велико Търново се
представлява чрез юрискосулт П.С., който поддържа исковата молба,
поддържа уточнението на исковата молба и отговора на въззивната жалба,
оспорва жалбата като неоснователна. В писмена защита оспорва твърдението
на ваззивника, че има изменение на обстоятелствена част и петитиум.
4
Оспорва твърдението на въззивника за редовност на връчване на ЗВР като
излага доводи, че предмет на настоящото производство не е проверка на
ревизионния акт. Излага подробни съображения защо счита, че ревизионното
производство е правилно и валидно. Навежда доводи, че субективният
елемент за увраждене е налице, с оглед факта, че на въззивниците им е станал
известен факта за започнало ревизионно производство. Твърди, че искането
на въззивника за прекратяване на производството като недопустимо е
неоснователно, тъй като исковата молба е нередовна. Моли съда да постанови
решение, с което да остави без уважение въззивната жалба и окръжният съд
да потвърди първоинстанционното решение. Претендира разноски за
юрисконсулско възнаграждение.
Въззивниците, редовно призовани се явяват лично в о.с.з. и се
представляват от процесуален представител адв. Б. ЦВ. от АК – Ловеч.
Поддържат въззивната жалба. Счита, че с уточнителната молба има
съществена промяна на петитиума на иска, което не е редно да се извършва на
този етап, като счита, че исковата молба е нередовна, поради което същата
следва да бъде върната и производството по делото прекратено. В писмена
защита въззивниците твърдят, че първоинстанционният съд се е произнесъл
по непредявен иск досежно обявяване на сделката в частта за ПОЗЕМЛЕН
ИМОТ с площ 370 кв.м., с пл. Номер 48 от квартал 1 по плана на с.Глогово
ведно с ЕДНОЕТАЖНА СТОПАНСКА ПОСТРОЙКА от 120 кв.м., търпима
върху поземления имот, с идентификатор № 15148.36.85, находящ се в
местността „Десетака“, с. Глогово, община Тетевен. Моли съда да обезсили
решението на РС – Тетевен, тъй като е нарушено диспозитивното начало,
поради което решението е недопустимо, както същото е неправилно и
необосновано и съда да постанови решение, с което да отхвърли иска като
недоказан и необоснован. Претендира разноски пред първа и въззивна
инстанция.
ОКРЪЖЕН СЪД - ЛОВЕЧ, като прецени доводите на страните и
извърши самостоятелна преценка на съобраните по делото
доказателства, приема следното:
Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в
срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от
обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по
5
същество.
Правомощията на въззивният съд съобразно разпоредбата на чл.269 от
ГПК са: да се произнесе служебно по валидността на първоинстанционното
решение и допустимостта в обжалваната му част, а по останалите въпроси –
ограничително от посоченото в жалбата по отношение на пороците, водещи
до неправилност на решението.
Постановеното решение е издадено от надлежен съдебен състав, в
рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност,
поради което е валидно.
С оглед уточнителната искова молба съдът установи, че РС – Тетевен се
произнесъл по иска досежно цялото съдържание на нотариалния акт, а не
относно имотите, сделката спрямо, която иска да бъде обявена за
недействителна спрямо държавата. Ето защо съдът е нарушил принципа за
диспозитивното начало като се е прозинесъл по свръх пититиум, поради което
решението в частта, с която се обявява за относително недействителна
сделката по отношение имот ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, с площ от 370 кв.м.,
заснет с пл.номер 48 от квартал 1, от който 320 кв.м. е включен за
упълномеряване на УПИ III-47,48 от квартал 1 и 50 кв.м. са включени в УПИ
XVII-43 от квартал 1 по ПУП ная с.Глогово от 1963г., при граници и съседи
по скица о.к. улица 2-10 УПИ IV-49, УПИ XVII-43, ПИ 47, включен в УПИ
III-47,48, е недопустимо и следва да бъде обезсилено в тази част и
производството за този имот прекратено, на основание чл.270, ал.3, изр.1
ГПК.
От фактическа страна:
От приетата по делото справка от СВ към РС – Тетевен се установи
(л.186-192 от първоинстанционното дело) се установява, че ПИ с
идентификатор 15148.36.85 е възстановен с РПК, вписано в СВ на
26.11.2008г., а имот с идентификатор 07357.120.20 е възстановен с решение
на поземлена комисия (РПК), вписано в СВ на 22.12.2010г.
От същата справка се установява, че на 11.10.2012г. А.А. придобива
имот с идентификатор 15148.36.85 чрез покупко-продажба, както и че на
21.02.2013г. той придобива имоти с идентификатори 07357.120.20 и
7357.120.21 на чрез покупко-продажба.
6
От служебно направена справка в ТР се установява че АЛД. АЛД. М. е
регистриран като едноличен търговец с фирма „Д. – А.М.“, ЕИК *********,
със седалище с.***.
От приложената на л.15 от първоинстанционното дело Заповед за
възлагане на ревизия (ЗВР) № Р-04001115004012-020-001/03.06.2015г. се
установява, че на основание чл.112-113 ДОПК на АЛД. АЛД. М., ЕГН
**********, в качеството му на едноличен търговец (ЕТ), самооригуряващо
се лице, за периода 01.01.2009г. до 31.12.2014г. за дължими задължения по
ЗДДС, ЗДДФЛ, КСО и ЗЗО, която е връчена на 06.06.2015г. на лице,
идентифициращо се чрез електронна поща *********@***.** от IP
77.85.20.141, чрез електронна платформа на НАП ИС „Контрол“.
От приложеният на л.18 от първоинстанционното дело Ревизионен акт
(РА) № Р-04001115004012-091-001/17.05.2016г. на данъчно задълженото лице
АЛД. АЛД. М., ЕГН ********** и Д.-А.М. ЕТ, представлявано от А.М., се
установява, че към 17.05.2016г. АЛД. АЛД. М. има: непогасени задължения
по ЗДДС, ЗДДФЛ, КСО, ЗЗО към държавата в размер на 53 868.82 лева;
надвнесена сума в размер на 1 425.99 лева. С този РА е извършено
прихващане на надвесената сума спрямо непогасените задължения в размер
на 1 425.99 лева, с което непогасените задължения са в размер на 52 260.83
лева, от които: главница в размер на 41 704.33 лева и мораторни лихви (лихва
за забава) в размер на 10 556.50 лева. Установените задължения са за периода
01.01.2009г. до 31.12.2014 г. Този РА е връчен на 30.05.2016г. лично на А.М.
(л.37 от първоинстанционното дело)
От представеното по делото Постановление за налагане на
обезпечителна мярка от 17.08.2016г. съдът констатира, че е наложена
възбрана на основание чл.200 и чл.205 ДОПК върху апартамент –
САМОСТОЯТЕЛЕН обект в сграда с идентификатор по КК и КР
72343.500.3537.1.17, представляващ апартамент с площ от 69.86 кв.м.,
находящ се в гр.***), собственост на А.М. по изп.д. *********/2016 по описа
на ТД на НАП – Велико Търново.
Представен по делото е нотариален акт № 35, том пети, рег.№ 2787,
дело 373 от 2016г. по описа Нотариус с рег. 392 от регистъра на НК, № от вх.
Рег. 3051, № от дв.вх.рег. 3051, акт номер 285, том 10 от 14.09.2016г. по
описа на Агенция по вписванията, СВ – гр.Тетевен от дата 14.09.2016 г, с
7
който АЛД. АЛД. М., ЕГН **********, с.***, ДАРЯВА на Л. ЕМ. МЛ., ЕГН
**********, с.*** собствените си недвижими имоти, а именно: 1)
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, с площ от 370 кв.м., заснет с пл.номер 48 от квартал 1,
от който 320 кв.м. е включен за упълномеряване на УПИ III-47,48 от квартал
1 и 50 кв.м. са включени в УПИ XVII-43 от квартал 1 по ПУП ная с.Глогово
от 1963г., при граници и съседи по скица о.к. улица 2-10 УПИ IV-49, УПИ
XVII-43, ПИ 47, включен в УПИ III-47,48; 2) ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, находящ
се в с.Глогово, общ. Тетевен, с пл.номер 036085 , с идентификатор
15148.36.85 по КР и КР, одобрени със Заповед № РД-18-1790 от 30.10.2018г.
с площ по скица от 334 кв.м., а с площ по нотариален акт 334 кв.м., в местност
„ДЕСЕТАКА“, с трайно предназначение на територията: ливада, начин на
трайно ползване: нива, девета категория ВЕДНО с находяща се в него
ЕДНОЕТАЖНА СТОПАНСКА ПОСРОЙКА с предназначение, свързано с
начина на трайно ползване на земеделската земя със застроена площ от 120
кв.м., заснета под номер едно, която постройка е в режим на търпимост,
съгласно Удостоверение за търпимост на строежи № УТСИД-04-20-15/1/ от
10.06.2016г. на гл.архитект на Община Тетевен; 3) ПОЗЕМЛЕН ИМОТ,
находящ се в с.Български извор, общ. Тетевен, с пл.номер120021 , с
идентификатор 07357.120.21 по КР и КР, одобрени със Заповед № РД-18-
1790 от 30.10.2018г. с площ по скица и документ за собственост от 2001
кв.м., в местност „ЛЪКИТЕ РОДИНЕЦ“, с трайно предназначение на
територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива, пета категория; 4)
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, находящ се в с. Български извор, общ. Тетевен, с
пл.номер № 120020, с идентификатор 07357.120.20 по КР и КР, одобрени със
Заповед № РД-18-1790 от 30.10.2018г. с площ по скица и документ за
собственост от 2000 кв.м., в местност „ЛЪКИТЕ РОДИНЕЦ“, с трайно
предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива,
пета категория. На същата дата разпоредителната сделка е вписана в СВ към
РС – Тетевен (л.186-192 от първоинстанционното дело).
От представеното по делото постановление за налагане на
предварителни обезпечителни мерки спрямо лицето АЛД. АЛД. М. от дата
28.11.2016г. на основание чл.121 ДПОК е наложен запор върху налични и
постъпващи суми по банкови сметки, депозити, вложени вещи в трезори,
съдържание в касети и суми, предоставени за доверително управление в
банка ДСК за сумата от 4604.70 лева (л.105 от първоинстанционното дело).
8
Образувано е изпълнително дело № *********/2016 по описа на ТД на
НАП – Велико Търново спрямо А.М. за неплатени задължения към
държавата, извън установените с РА, и няма прекрати такива, поради
изтичане на давност (л.166 от първоинстанционното дело).
Срещу издаденият РА е подадена жалба, за което е образувано адм.д.№
773/2016 г. по описа на Административен съд – Велико Търново. С
Определение № 479 от 29.12.2016 г., постановено по адм.д.№ 773/2016 г. по
описа на АС – Велика Търново, жалбата е оставена без разглеждане, поради
липса на обжалване на административен ред. Срещу така постановеното
определение от АС – Велико Търново, е постъпила частна жалба във ВАС. С
Определение № 1721 от 09.02.2017г. по адм. д. № 804/2017г. на ВАС, е
потвърдено определение на АС – Велико Търново. Определението е влязло в
сила на 09.02.2017 г. (л.38, л.104, л.108-111, л.176, л.179, от
първоинстанционното дело, https://legalacts.justice.bg/,
http://www.sac.government.bg/home.nsf/).
От представената жалба до Административен съд-В.Търново се
установява, че на 04.05.2018г. пубичен изпълнител при ТД на НАП – Велико
Търново е присъденил задълженията по ревизионния акт към образуваното
порано изп.д. № № *********/20162016 по описа на ТД на НАП – Велико
Търново (л.119 от първоинстанционното дело).
От приложеното на л.71 от делото постановление за налагане на
обезпечителни мерки от дата 14.08.2019г. се установява, че е наложен запор
на основание чл.200 и чл.205 ДОПК върху МПС – лек автомобил марка
OPEL, модел FRONTERA, рег. № ********, рама W0L06B4VFYV600582,
двигател № X22DTH17449219, година на производство 1999г., мощност 85kW
и лак автомобил марка BMW, модел 318i, рег. № ********, рама
WBAAL31080JJ54541, година на производство 1999г., мощност 87kW и двата
собственост на А.М. по изп.д. *********/2016 по описа на ТД на НАП –
Велико Търново.
От представената по делото справка от Агенция по вписванията(л.186-
192 от първоинстанционното дело), съдът установява, че към 17.08.2020г.
няма вписани възбрани върху процесните имоти с идентификатори
7357.120.20, 07357.120.21, 15148.36.85
Съдът констатира, от приложеното по делото разпореждане за
9
определяне на окончателна оценка от 23.09.2020 г, че е определена
окончателна оценка на движими вещи по изп.д. № по изп.д. *********/2016
по описа на ТД на НАП – Велико Търново (л.70 от първоинстанционното
дело).
По делото е приета съдебно-оценителна експертиза за пазарната
стойност на процесните имоти, определена към датата на изповядване на
сделката (14.09.2016г.) и датата на депозиране на експертното заключение
(07.10.2020г.) (л.73-92 от първоинстанционното дело). От заключението се
установява, че пазарната оценка на ПИ с идентификатор 07357.120.20 към
двете дати е съответно 672.00 лева и 738.00 лева, а на ПИ с идентификатор
07357.120.21 към двете дати е съответно 673.00 лева и 738.37 лева, а на ПИ с
идентификатор 15148.36.85 към двете дати е съответно 60.95 лева и 66.80
лева. Общата пазарна оценка на имотите към двете дати е съответно 1 405.95
лева и 1 543.17 лева.
Данъчната оценка на имотите, за които се иска да се обяви сделката за
недействителна спрямо държавата е на 276.40 лева.
По делото е приложена справка за общите задължения на лицето АЛД.
АЛД. М. към РБ (л.39 – 45, л.167 - 173 от първоинстанционното дело), която
възлиза на 92 694,36 лв.
По делото е приложено незаверено копие от ДП № 150/2020 по описа на
РУ на МВР – Тетевен, за престъпление по чл.313, ал.1 вр. чл.256, ал.1 НК с
данни за извършител АЛД. АЛД. М. от с.Глогово, общ. Тетевен.
При така установеното от фактическа страна, настоящата
инстанция прави следните правни изводи:
Предявени са обективно съденинени искове – главен иск с правна
квалификация чл.216, ал.1, т.1 ДОПК и евентуални искове с правна
квалификация чл.216, ал.1, т.4 и т.6 ДОПК.
Искът по чл.216, ал.1, т.1 ДОПК е аналогичен с иска по чл.135 ЗЗД, но е
специален по отношения на Павловия иск с оглед качеството на кредитора,
който го предявява, а именно държавата, предпоставките и знанието за
увреждане по чл.135, ал.2 ЗЗД.
Това е облигационен иск, който представлява средство за защита на
кредитора в случай, че неговият длъжник предприема увреждащи действия, с
10
които намалява имуществото си и/или затруднява удовлетворението от него -
т.е. накърнява „общото обезпечение на кредитора” /чл.133 ЗЗД/. Целта на иска
е да бъдат обявени за недействителни спрямо кредитора действията на
длъжника, с които той го уврежда. Последиците от уважаването му се
изразяват в това, че атакуваното действие - увреждащата сделка - остава
действителна за страните по нея /прехвърлител и приобретател/, но се счита
за недействителна /т.е. за нестанала/ по отношение на кредитора ищец – и той
може да насочи изпълнението за удовлетворяване на вземането си към
прехвърленото имущество, макар че то е преминало в патримониума на
приобретателя. Чрез предявяването на иска се упражнява едно потестативно
право - кредиторът да се удовлетвори от сумата, получена на публична
продан при принудително изпълнение върху вещта, обект на договора между
длъжника и неговия съконтрахент. Последният понася санкцията да търпи
изпълнение срещу нея за чужд дълг, ако е бил недобросъвестен при
възмездното й придобиване - действал е със знанието, че сделката е
увреждаща – чл.216, ал.1, т. 4 ДОПК, или ако е придобил вещта безвъзмездно
(чл.216, ал.1, т.1 ДОПК); ако иска да се освободи от изпълнението, той може
да плати на кредитора, погасявайки задължението на праводателя си, като
след това търси възмездяване от него (ППВС № 1/29.03.1965 по гр.д. №
7/1964г., ТР №.5/29.12.2014 по тълк. д.№.5/13, ОСГТК на ВКС, ТР
2/09.07.2019г. по тълк.д.№ 2/2017, ОСГТК на ВКС).
Интересът от провеждането на иска по чл.135 ЗЗД и чл.216 ДОПК е
обусловен от създаването на възможност за насочване на принудително
изпълнение към чужда вещ, доколкото приобретателят й не отговаря за
задълженията към кредитора.
За да бъде уважен иска по чл.216, ал.1, т.1 ДОПК следва да са налице
следните предпоставки, а при условията пълно и главно доказване ищецът
следва да докаже на следния фактически състав: 1) държавата да установи че
е кредитор на ответника А.М. за възникнало вземане; 2) вземането на
държавата да не е удовлетворено, като не е необходимо същото да е ликвидно
и изискуемо или установено с влязъл в сила съдебен акт; 3) безвъзмездна
сделка на разпореждане с имущество на длъжника, с което той намалява
актива си; 4) тази сделка да е осъществена след: датата на деклариране на
задължението към държавата или датата на установяване на публичното
задължение или след датата на ръчване на заповедта за възлагане на ревизия,
11
ако в резултат на ревизията са установени публични задължения. За
уважаване на иска не е необходимо да се доказва субективния елемент на
знанието за увреждане, тъй като разпоредбата по чл.216, ал.1, т.1 ДОПК не
изисква знание, за разлика от тази по т.4 ДОПК на същата алинея.
Искът по чл.135 ДОПК, респективно чл.216 ДОПК, е допустим и
спрямо несеквестируемо имущество на длъжника, съгласно константната
практика на ВКС.
За отхвърляне на иска ответникът следва да докаже единствено
направеното от него възражение, че ЗВР не е връчена, преди извършване на
разпоредителната сделка. Ответниците не са направили никакви други
правопогасяващи възражения. Възражения за липсата на качество на
кредитор и на погасяване на вземането не могат да се релевират в
производството по иска по чл.135 ЗЗД, респективно чл.216 ДОПК.
Предявеният иск е облигационен, а не вещен иск. Няма спор в правната
доктрина за това, какви са последиците от решението за уважаване на този
иск. Изрично е посочено, че увреждащата сделка остава действителна за
страните по нея (прехвърлител/и и приобретател). Сделката е недействителна,
т.е. счита се за нестанала, само по отношение на кредитора-ищец, в случая
държавата. Развалянето на сделката няма реституционен ефекг в
патримониума на длъжника. От това следва, че искът с правно основание
чл.216 ДОПК и чл.135 ЗЗД няма вещноправно действие. При уважаването му,
прехвърленото имущество не излиза от патримониума на приобретателя. При
успешното провеждане на иска по чл.216 ДОПК, кредиторът-ищец по
получава възможността да насочи изпълнението за удовлетворяване на
вземането си към прехвърленото имущество, независимо, че то е преминало в
патримониума на трето лице.
Уважаването на иска не създава солидарна отговорност между
ответниците за изпълнение на паричното задължение, легитимиращо ищеца
като кредитор, както и не легитимира приобретателя като длъжник. За него
единствено се въвежда задължението да предостави имуществото си за
удовлетворяването на чуждо парично задължение. Ако той иска да се
освободи от изпълнението, може да плати на кредитора, погасявайки
задължението на праводателя си, като след това може да иска възмездяване от
него. Обявената недействителност е от значение в отношенията между
12
държавата и приобретателя – Л.М., но само до размера на вземането на
кредитора, доколкото този приобретател следва да търпи насочването на
принудителното изпълнение по отношение на неговото имущество,
придобито вследствие на разпоредителтата сделка. При принудителното
изпълнение, държавата като кредитор се удовлетворява преди това трето лице
– приобретател. В случай на насочване на ипълнението срещу недвижим
имот, придобит от трето лице, при публична продат първо се изплъща
сумата, равна на размера на вземането на кредитора, а след това – остатъкът
на третото лице.
Исковата молба е вписана в СВ към РС – Тетевен и същата има
оповестително-защитно действие спрямо ищеца и трети лица – арг. чл. 135,
ал.1, изр. последно ЗЗД. Като ответник не е само длъжникът спрямо
държавата, но и третото лице – приобретател на имуществото. Ето защо
двамата ответници А.М. и Л.М. са конституирани като необходими другари,
от категорията на задължителните. Пасивната легитимация отговаря на
предявените претенция.
От представенените документи – ЗВР, РА, справка за непогасени
задължения към държавата, ищецът ТД на НАП – Велико Търново не само
успешно се е легитимира като кредитор на ответника, но е и доказал
съществуването на вземането по основание и размер. От това, че издаденият
РА е обжалван пред АС – Велико Търново и ВАС, на основание § 2 от ДР на
ДОПК вр. чл. 296-302 ГПК, влезлия в сила РА е задължителен за съда и
другите органи на държавата, има стабилитет и сила на пресъдено нещо, тъй
като е осъществен съдебен контрол. Влязлото в сила определение на ВАС по
обжалване на РА има сила на пресъдено нещо и пререшава спора,
окончателно. Ответникът не е представил доказателства за възобновяване на
производството или за отмяна на РА или съдебните решения на
административните съдилища. Правилно първоинстанционният съд е
приложил съдебната практика и разясненото в ТР № 2/27.12.2001г. по тълк.д.
№ № 2/2001г. на ОСГК на ВКС, че едноличният търговец не е юридическо
лице и съгласно ТЗ същият като ФЛ, извършващо търговска дейност, носи
отговорност за задълженията си с цялото имущество, независимо дали е част
от предприятието на ЕТ, дали е лично имущество или имущество в режим на
СИО. Установените задължения не са на ЮЛ като търговец, а именно на
ответника А.М. като търговец и ФЛ. Ето защо настоящият състав счита, че
13
ищецът успешно е доказал не само качеството си на кредитор, но и наличието
на непогасено вземането, с което първите две предпоставки за уважане на
исковата претенция са изпълнени.
От представеният нотариален акт се установи, че има дарение между
ответниците с недвижимо имущество, което е предмет на настоящия иск.
Процесното дарение представлява двустранна сделка, едностранен договор,
безвъзмезден, формален, комутативен, консенсуален, абстрактен. Формалната
и материалната доказателствено сила на представения нотариален акт не е
оспорена. Същият е валиден от външна страна. Сделката и вписана в СВ към
РС – Тетевен има оповестително действие. Не е необходимо ответникът и
третото лице да са имали знание за увреждане на кредитора, нито пък е
необходимо да се доказва, че сделката има увреждащо действия. Това е така,
не само поради факта, че бъзвъзмездната сделка a priori има увреждащо
действия, тъй като винаги се намалява актива на длъжника, в замяна на което
той не получава насрещна престация, която да води да увеличаване на
имуществото му, а и поради специалната разпоредба на чл.216, ал.1, т.1
ДОПК, която за разлика от чл.135 ЗЗД изисква необходимо условия сделката
да е безвъзмездна, назависимо дали има увреждащ характер, за разлика от
тази по чл.135 ЗЗД. Съдът изцяло кредитира представения нотариален акт,
поради което намира, че е изпълнена е третата предпоставка за уважане на
иска, а именно налице на безвъмездна сделка.
ЗВР е връчена на 06.06.2015г. по електронната поща *********@***.**,
ревизионният акт е връчен на ответника А.М. на 30.05.2016г.,
разпоредителната сделка е осъществена на 14.09.2016г. В тази връзка ищецът
не е провел пълно и главно доказване, че ЗВР е изпратена на и получана от
ответника. Не е ясно този e-mail по какъв начин се намира в
информационните масиви на НАП, не е ясно коя е електронната
идентификация на лицето, стоящо зад този e-mail, или пък да има достатъчно
данни, от което да се направи извод, че ответникът А.М. като ФЛ и ЕТ
ползват или се идентифицират във виртуаното пространство чрез тази
електронна поща. По този начин ищецът не е доказал, че заповедта за
възлагане на ревизия е редовно връчена, от което може да се направи извод,
че ответникът се е разпоредил с имущество след като е за почнало
производство по установяване на неговите задължения. Не са ангажирани
14
доказателства за електронната идентификация по Регламент (ЕС) № 910/2014
на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 година относно
електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни
трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО. В тази
връзка са правилни изводите на първоинстанциония съд, че приложеното
удостоверение за извършено връчване на посочена неизвестна електронна
поща по никакъв начин не може да се свърже с търговеца или
представляващото го физическо лице и при липсата за данни за връчване на
заповедта, съдът правилно е приел, че същата не е била редовно връчена на
търговеца.
РА е връчен на 30.05.2016г., дата преди сделката на 14.09.2016г. Може
да се направи обоснован извод, че ответникът М. е имал знанието, за
установени публични задължения към държавата, но въпреки това е
извършил дарението на 14.09.2016г. По делото са налице множество косвени
доказателства: издадена ЗВР, издаден РА, лично връчен на ответника, влязъл
в сила РА, осъществен административен контрол. От веригата от тези
доказателства може да се направи извод, че след като РА е придобил
стабилитет и същият издаден е въз основа на ЗВР, то е налице
законосъобразно данъчно-осигурително производство по установяване на
публични задължения на ответника към държавата. Сделката е осъществена
след датата на лично връчване на РА на ответника, поради което настоящият
състав счита, че е доказана е последната предпоставка за уважаване на иска
по чл.216, ал.1, т.1 ДОПК, а именно сделката да е осъществено след датата на
връчване на заповедта за възлагане на ревизия, ако в резултат на ревизия са
установени публични задължения.
По делото се установи, че следствие на ЗВР е издаден РА, който е
влязъл в сила и с него са установени публични задължения. Ето защо
независимо, че ЗВР не е връчена на длъжника редовно, същият е узнал за
възникналата ревизия, след като му е лично връчен ревизионният акт. С факта
на връчване длъжникът е узнал за РА, респективно и за започналото
ревизионно производство, а разпореждането е след тази дата. Следователно
към момента на разпореждането ответникът е имал знанието за установени с
влязъл в сила акт на публични задължения, но въпреки това е извършил
дарението на 14.09.2016г., при което отчуждаване на свои имоти не е получил
съответната престация, съобразно и характера на договора.
15
Настоящият състав прие, че е налице и другата алтернативно дадена
предпоставка на чл.216, ал.1 ДОПК, а именно сделката да е осъществена след
датата на установяване на публичното задължение или само на това
основание искът следва да бъде уважен. Това е така, тъй като за разлика от
ГПК, АПК и НПК, ДОПК прави разлика между изпълнителна сила на
ревизионния акт и влизане в сила. Подобно на невлязлите в сила осъдителни
решения на въззивния съд, които подлежат на принудително изпълнение, в
данъчното право е предвидена подобна хипотеза. Публичните задължения за
плащане на данъци и осигурителни вноски възникват въз основа на закона (ex
lege) и поради това ревизионният акт има декларативно (установително)
действие, а не конститутивно както е по ГПК и АПК. Той само конкретизира
техният размер, прави ги ликвидни и изискуеми. Ревизионният акт е резултат
от извършена и приключила ревизия. зпълнението на ревизионен акт се
различава от влизането му в сила. Следователно изпълнението може да бъде
насочено към ревизионен акт когато същият не е обжалван; когато е обжалван
по административен ред, решаващият орган се е произнесъл с решение и по
нататък ревизионният акт не е обжалван; когато има влязло в сила решение на
съд, постановено по повод съдебно обжалване на ревизионен акт. Аргумент
от това е чл.225, ал.1, т.2 ДОПК, принудителното изпълнение се прекратява,
когато „когато актът, с който е установено публичното вземане, бъде обявен
за нищожен, обезсилен или отменен по установения ред“ и чл. 153, ал.1
ДОПК „обжалването на ревизионния акт по административен ред не спира
неговото изпълнение“. В данъчното право, за разлика от административното и
гражданското важи принципа „плати и след това обжалвай“, с оглед
възможността на производствата по ГЛАВА ШЕСТНАДЕСЕТА ДОПК.
Сделката е извършена на 14.09.2016 г., а актът за установяване на публични
задължения е на 17.05.2016г., т.е. бъзвъзмездната сделка е осъществена след
датата на установяване на публичните задължения. Ето защо настоящият
състав счита, че всички предпоставки от фактическия състав по чл.216, ал.1,
т.1 ДОПК е осъществен и доказан, поради което искът е основателен и следва
да бъде уважен изцяло.
Доколкото главната искова претенция е основателна и доказана,
безпредметно е коментирането на евентуалните искови претенции по чл.216,
ал.1, т.4 и т.6 ДОПК с оглед факта на липсата за сбъдване на условията за
16
тяхното разглеждане обективно евентуално съединени искове.
По делото се установи, че в ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, находящ се в
с.Глогово, общ. Тетевен, с пл.номер 036085 , с идентификатор 15148.36.85
попада и едноетажна стопанска постройка. Същата се явява обслужваща вещ
към главната вещ (поземления имот), поради което при обявяване за
относително недействителна сделката принадлежащата вещ следва да бъде
включена. Неоснователно е възражението на въззивника, че приложеният
нотариален акт за дарение касае четири имоти и половина. Стопанската
постройка не е самостоятелен годен обект на право на собственост, поради
което тя следва правното и фактическото състояние на главната вещ поземлен
имот с идентификатор 15148.36.85. Нотариалният акт има за предмет дарение
на четири поземлени имоти, чиято искова претенция се отнася за относителна
недействителност спрямо три поземлени имоти ведно с находящите с в него
стопански постройки. Ето защо когато се обявява за относително
недействителна сделката за имот 15148.36.85 в диспозитива следва да се
впише и обслужващата вещ стопанската постройка. Същата не може да има
различно положение от главната вещ. Ето защо процесната стопанска
постройка няма самостоятелно значение, защото а е построена да обслужва
съществуваваща сграда или дворното място. В този смисъл е ТР № 44 от
18.05.1971 г. на ОСГК на ВС, според което по отношение на тези
спомагателни постройки важи чл. 98 от ЗС и те следват собствеността на
мястото или сграда-та, които са предназначени да обслужват. Освен това
цялото имущество на длъжника служи за обезпечение на кредитора и същият
може да насочи иска по чл.216, ал.1 ДОПК към всяка една вещ, предмет на
разпоредителна сделка, поради което възражението на въззивника, че
стопанската постройка не следва да се включва в решението е неоснователно.
Съдът служебно констатира, че процесните имоти в диспозитива на
решението не са индивидуализирани по действащата КК и КР, както следва:
да ОБЯВИ, на основание чл.216, ал.1, т.1 ДОПК, за ОТНОСИТЕЛНО
НЕДЕЙСТВИТЕЛНА, по отношение на ДЪРЖАВАТА сделката, сключена
между ответниците АЛД. АЛД. М., ЕГН **********, гр.*** и Л. ЕМ. МЛ.,
ЕГН **********, с.***, обективирана в нотариален акт за дарение № 35, том
пети, рег.№ 2787, дело 373 от 2016г. по описа Нотариус с рег. 392 от
регистъра на НК, № от вх. Рег. 3051, № от дв.вх.рег. 3051, акт номер 285, том
10 от 14.09.2016г. по описа на Агенция по вписванията, СВ – гр.Тетевен
17
ОТНОСНО следните имоти: 1) ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, находящ се в с.
Български извор, общ. Тетевен, с пл.номер № 120020, с идентификатор
07357.120.20 по КР и КР, одобрени със Заповед № РД-18-1790 от 30.10.2018г.
с площ по скица и документ за собственост от 2000 кв.м., в местност
„ЛЪКИТЕ РОДИНЕЦ“, с трайно предназначение на територията: земеделска,
начин на трайно ползване: нива, пета категория; 2) ПОЗЕМЛЕН ИМОТ,
находящ се в с.Български извор, общ. Тетевен, с пл.номер120021 , с
идентификатор 07357.120.21 по КР и КР, одобрени със Заповед № РД-18-1790
от 30.10.2018г. с площ по скица и документ за собственост от 2001 кв.м., в
местност „ЛЪКИТЕ РОДИНЕЦ“, с трайно предназначение на територията:
земеделска, начин на трайно ползване: нива, пета категория; 3) ПОЗЕМЛЕН
ИМОТ, находящ се в с.Глогово, общ. Тетевен, с пл.номер 036085 , с
идентификатор 15148.36.85 по КР и КР, одобрени със Заповед № РД-18-1790
от 30.10.2018г. с площ по скица от 334 кв.м., а с площ по нотариален акт 334
кв.м., в местност „ДЕСЕТАКА“, с трайно предназначение на територията:
ливада, начин на трайно ползване: нива, девета категория ВЕДНО с находяща
се в него ЕДНОЕТАЖНА СТОПАНСКА ПОСРОЙКА с предназначение,
свързано с начина на трайно ползване на земеделската земя със застроена
площ от 120 кв.м., заснета под номер едно, която постройка е в режим на
търпимост, съгласно Удостоверение за търпимост на строежи № УТСИД-04-
20-15/1/ от 10.06.2016г. на гл.архитект на Община Тетевен, поради което е
налице очевидна фактическа грешка (чл.247 ГПК). Тази грешка обаче
може да се поправи само от първоинстанционният съд, който я е допуснал, но
не и от въззивния съд.
По разноските
На основание чл.78 ГПК на ищеца, в процесния случай следва да се
присъдат разноски във въззивното производство.
На въззиваемият следва да се присъдат разноски за юрисконсулско
възнаграждение в размер на 150.00 лева за изготвяне на отговор на въззивна
жалба, уточнение на искова молба и процесуално представителство пред
съдебната инстанция в едно открито съдебно заседание, с оглед фактическата
и правната сложност на делото, на основание чл.78, ал.8 ГПК вр. чл.37 от
Закон за правна помощ вр. чл.25 от Наредба за заплащане на правна помощ.
Воден от горното, съдът
18
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение № 260049/12.07.2021г. по гр.д. 393/2020г. по
описа на РС - Тетевен, втори с-в, В ЧАСТТА, с която се обявява за
относително недействителна сделката по отношение имот ПОЗЕМЛЕН
ИМОТ, с площ от 370 кв.м., заснет с пл.номер 48 от квартал 1, от който 320
кв.м. е включен за упълномеряване на УПИ III-47,48 от квартал 1 и 50 кв.м. са
включени в УПИ XVII-43 от квартал 1 по ПУП ная с.Глогово от 1963г., при
граници и съседи по скица о.к. улица 2-10 УПИ IV-49, УПИ XVII-43, ПИ 47,
включен в УПИ III-47,48, като недопустимо и ПРЕКРАТЯВА
производството за този имот, на основание чл.270, ал.3, изр.1 ГПК.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260049/12.07.2021г. по гр.д. 393/2020г.
по описа на РС - Тетевен, втори с-в, в останалата част, на основание чл.272
ГПК.
ОСЪЖДА АЛД. АЛД. М., ЕГН **********, гр.*** и Л. ЕМ. МЛ., ЕГН
**********, с.*** да заплатят на ТД на НАП – Велико Търново сумата в
размер на 150.00 (сто и петдесет лева) лева, представляващи юрисконсулско
възнаграждение във въззивната инстанция, на основание чл.78, ал.8 ГПК вр.
чл.37 от Закон за правна помощ вр. чл.25 от Наредба за заплащане на
правна помощ
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлeжи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
19