Р Е Ш Е Н И Е № 260010
Гр.Кубрат, 29 октомври 2020 год.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Кубратският районен съд в
публично съдебно заседание на първи октомври две хиляди и двадесета година в
състав:
Председател:
Албена Великова
При секретаря В.Д.като разгледа
докладваното от съдията АНД № 163 по описа на РСКт за 2020 год., за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството е по
реда на чл. 59 и сл. от
ЗАНН.
Образувано е по депозирана жалба от „Ж.Т.6.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от Г.С.Н.чрез адв. С.Ю.Р.от АК–Варна срещу Наказателно постановление № 38-0000818/16.07.2020 г., издадено от Директора на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ гр. Русе, с което на основание чл. 104а от Закона за автомобилните превози (ЗАвПр) му е наложено административно наказание – имуществена санкция, в размер от 1000 лева, за нарушение на чл. 10, ал. 1 от ЗАвПр
.В жалбата се излагат
доводи за незаконосъобразност на обжалваното НП, изразяващо се
в допуснати множестно съществени нарушения на процесуалните правила при
издаването му – липсва дата на извършване на нарушението, деянието, за което е
повдигнато обвинение не е индивидуализирано и правилно очертано от обективна и
субективна страна. Алтернативно, ако съдът приеме,
че жалбоподателят е осъществил вмененото му административно нарушение, пледира,
че следва да се отчете неговата маловажност по см. на чл. 28 от ЗАНН. Претендира съда да отмени атакуваното
НП.
РП–Разград,
ТО–Кубрат, при редовност в призоваването, не изпращат представител.
Разгледана по същество
се явява НЕОСНОВАТЕЛНА, поради следните съображения:
От фактическа страна
съдът установи следното:
Относно приложението на процесуалните правила:
От правна
страна съдът намира следното:
По приложението на чл. 28, б. „а“ ЗАНН
Съгласно чл. 93, т. 9 от НК „маловажен случай“
е този, при който извършеното престъпление (в конкретния случай административно
нарушение), с оглед на липсата или незначителността на вредните последици, или
с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от
съответния вид. Тази разпоредба е приложима и в процеса, развиващ се по реда на
ЗАНН, съобразно изричната препращаща норма на чл. 11 ЗАНН.
Съдът не намира
основания и за ревизиране на размера на наложената санкция. Съгласно
разпоредбата на чл. 104а от ЗАвПр превозвач, който
не подаде заявление в 30-дневен срок от настъпване на промени в
обстоятелствата, вписани в лиценза за извършване превоз на пътници или товари
на територията на Република България или в лиценза на Общността, за
отразяването им извън случаите по чл. 10, ал. 2 от ЗАвПр, се наказва с
имуществена санкция в размер 1000 лв. Касае за санкция с фиксиран в закона
размер, който не подлежи на редуциране от страна на съда. Ето защо така
наложеното наказание се явява справедливо и съотвестващо на целите на
накзанието по смисъла на чл. 12 от ЗАНН.