РЕШЕНИЕ
№ 3
гр. София, 13.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВТОРОИНСТАНЦИОНЕН
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шести декември през
две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Недялка Н. Нинова
Членове:Анелия М. Игнатова
Светослав Н. Николов
при участието на секретаря Корнелия Ив. Лилова
в присъствието на прокурора Р. Р. Д.
като разгледа докладваното от Анелия М. Игнатова Въззивно
административно наказателно дело № 20211800600349 по описа за 2021
година
за да се произнесе, взе предвид следното:
С решение № 37 от 18.03.2021 г., постановено по АНД № 333/20 г. по
описа на РС К., състав на този съд е признал обвиняемия ЕМ. ИГН. Г. за
виновен в това, че на 05.03.2020 г. около 16.00 часа в гр. К., обл. С., ул. „Поп
Харитон“ № 1 е транспортирал с МПС – автомобил „Ф. Т.“ с рег. № СО ****
АК, незаконно добит от другиго дървен материал – 1.5 пр. куб. м. дърва за
огрев на стойност 150 лв., като случаят е маловажен – престъпление по чл.
235, ал. 6, вр. ал. 2 от НК.
На основание чл. 78а от НК съдът освободил обвиняемият Е.Г. от
наказателна отговорност, като му наложил административно наказание глоба
в размер на 1000 лв.
На осн. чл. 235, ал. 7 от НК предметът на престъплението – 1.5 пр. куб.
м. дърва за огрев е отнет в полза на държавата.
1
Постановено е след влизане на решението в сила вещественото
доказателства – автомобил „Ф. Т.“ с рег. № СО **** АК да бъде върнат на
собственика Р. Д. Д., а разноските по делото да бъдат заплатени от
обвиняемия Г..
В срока по чл. 319, ал. 1 от НПК е депозирана жалба от защитника на
обв. Г. – адв. Т.Т. от САК. Сочи се, че решението е неправилно,
незаконосъобразно и страда от груби процесуални нарушения. Подчертава се,
че фактите и обстоятелствата по делото не са изяснени в тяхната цялост и
няма нито едно доказателство, от което да е видно дали има или не поставена
КГМ на процесните превозвани дърва, както и че не е установен факта на
транспортиране на дърва от обвиняемия.
Иска се отмяна на решението на РС К. и постановяване на ново, с което
обвиняемият Г. да бъде признат за невинен по обвинението, алтернативно –
решението да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от РС К..
В съдебно заседание пред въззивния съд защитникът поддържа жалбата
на изложените в нея основания. Допълнително се изтъква, че свидетелите,
извършили проверката на управляваното от обвиняемия МПС, не установяват
марката, вида и собствеността на автомобила, нито че той е бил управляван
именно от обвиняемия.
Обвиняемият Г. не се явява пред СОС, редовно призован, като ход на
делото е даден в негово отсъствие, съобразно направеното от защитника
изявление.
От РП К. не е депозирано писмено становище по въззивната жалба.
Пред въззивния съд прокурорът от СОП заема становище за
неоснователност на жалбата, като прави искане постановеното от
първоинстанционния съд решение да бъде потвърдено в цялост. Сочи се, че
при правилно изяснени фактически положения районният съд е приложил
законосъобразно материалния закон, като в хода на разследването безспорно
е установено извършването на деянието от обективна и субективна страна.
Подчертава се, че обвиняемият несъмнено е имал съзнанието, че процесните
дърва при товаренето са нямали КГМ, той не е имал превозен билет за
2
транспортирането на дървата и се е опитал да осуети проверката.
С. ОКРЪЖЕН СЪД, след като прецени доводите на страните,
материалите по делото и съдопроизводствените действия на
първоинстационния съд и като служебно провери изцяло правилността на
атакувания съдебен акт, намери следното:
На 05.03.2020 г. свидетелите П. В. и Л.Ш. – служители на РДГ С.
(първият старши горски инспектор, вторият главен специалист инспектор), се
намирали на ул. „Ломско шосе“ в гр. К. в близост до бензиностанция
„Лукойл“, където изпълнявали служебните си задължения. Около 16:00 часа
свидетелят Д. подал със стоп палка сигнал за спиране на товарен автомобил
„Ф. т.“ с рег. № СО **** АК, управляван от обвиняемия ЕМ. ИГН. Г.. Когато
автомобилът спрял, свидетелят Ш. се приближил до него и попитал водача –
когото лично познавал, какво транспортира, на което последният отговорил,
че транспортира резервни части за камионите си. Свидетелите Ш. и Д.
поискали обвиняемият Г. да отвори каросерията на автомобила, за да
проверят товара, но вместо това обвиняемият потеглил в посока гр. Г..
Свидетелите незабавно го последвали със служебния автомобил, с подаден
звуков и светлинен сигнал, като едновременно с това се обадили на тел. 112, а
оттам ги свързали с РУ К..
Докато следвали управлявания от обвиняемия Г. автомобил, той отбил и
влязъл в двора на къщата си на ул. „Поп Харитон“ № 1 в гр. К., където спрели
и служителите на РДГ - С.. Непосредствено след това на адреса пристигнал и
патрулен автомобил на РУ К., в състав свидетелите В. и П.. При извършената
от служителите на РДГ С. проверка на товара на автомобила, със
съдействието на полицаите, било установено, че в каросерията са натоварени
около 1.5 пр. куб. м. широколистни дърва, нацепени и нарязани на около 30
км., от вида дъб. Дървата нямали поставена КГМ, а обвиняемият обяснил на
служителите на РДГ С., че няма за тях превозен билет, доказващ законния им
произход.
При така установените факти и обстоятелства, относими към предмета на
доказване, настоящата инстанция приема, че се установява по несъмнен начин
извършено от обективна и субективна страна престъпление по чл. 235, ал. 6,
3
вр. ал. 2 от НК от обвиняемия Е.Г.. Транспортираният от него без редовно
писмено позволително с автомобил „Форд Транзит“ с рег. № СО 3162 АК,
дървен материал, а именно 1.5 пр. куб. м. дърва за огрев, е незаконно добит
от друго лице. Видно от гласните и писмени доказателства по делото,
транспортирането е сторено от обвиняемия без наличието на превозен билет,
а дървата не са били отбити с действаща към 05.03.2020 г. експедиционна
горска марка. В конкретния случай, поведението на обвиняемия Г. покрива
съдържанието на изпълнителното деяние „транспортиране“ на незаконно
добит от другиго дървен материал, тъй като от доказателствата по делото
несъмнено се установява, че именно той е управлявал процесния автомобил,
чрез който се е осъществявало пренасянето на товара в пространството. По
делото няма доказателства подсъдимият лично да е добил процесните дърва,
за да носи той отговорност по реда на чл. 235, ал. 1 от НК.
Добивът на дървесина е определен в §1, т. 21 от ДР на Закона за горите
като сеч и извозване на дървесина до временен склад, а временният склад (т. 6
от същия параграф) е терен, утвърден с технологичния план за сеч и извоз,
подходящ за складиране на добитата в сечището дървесина преди
транспортирането й. За да бъде извършена сеч, е необходимо насаждението
да е маркирано и да е издадено позволително за сеч, т. е. за да е законно
добит дървения материал, той трябва да е законно отсечен и извозен до
временен склад. Тъй като инкриминираният дървен материал не е бил
маркиран и за него не е имало издадено позволително за сеч, то той е
незаконно отсечен и следователно не може да се счита за законно добит.
Когато дървеният материал е незаконно отсечен от другиго и се превозва в
пространството, независимо дали в или извън границите на гората или
горската територия, деецът осъществява изпълнителното деяние
транспортиране. (Решение № 85 от 19.07.2016 г. на ВКС по н.д. № 238/2016 г.
на III н.о.).
Престъплението е извършено от обвиняемия Г. при форма на вината пряк
умисъл, на каквито обстоятелства сочи и конкретиката по настоящото дело.
Така обвиняемият се опитал да избегне проверката на товара – потеглил
преди тя да е приключила, и дори първоначално излъгал за това какъв е този
товар, което според съда недвусмислено сочи, че обвиняемият е съзнавал
елементите на извършеното престъпление и поради това е предприел
действия за осуетяване реализирането на отговорността за стореното от него.
4
Проведеният в съдебното заседание пред въззивния съд разпит на
свидетелите Ш. и Д. установява несъмнено, че именно обвиняемият Е.Г. е
лицето, управлявало процесния товарен автомобил и побягнало с него, преди
проверката от страна на служителите на РДГ С. да е приключила.
Товарният автомобил е бил незабавно последван от свидетелите Д. и Ш.,
като служебният автомобил се е движел след него и обвиняемият е бил лично
познат на втория свидетел - при което неоснователни са твърденията на
защитника на обвиняемия, че самоличността на водача на товарния
автомобил и самия товарен автомобил са били установени впоследствие.
Неоснователни са и доводите на защитника за липса на доказателства, че
дървата не са били маркирани с КГМ – в тази насока събраните гласни и
писмени доказателства, в хода на досъдебното производство и пред съда, са
категорични.
Видно от заключението на СОЕ, стойността на дървения материал е в
размер на 150 лв. Минималната работна заплата за страната към датата на
деянието е в размер на 650 лв., следователно настоящият случай на
транспортиране на дървен материал на стойност няколкократно по-ниска от
минималната РЗ е маловажен, както правилно е преценил районният съд.
Неотносими за отговорността на обвиняемия Г. са представените
писмени доказателства за ангажиране администротивно-наказателната
отговорност на юридическото лице „А. Т.“ ЕООД, собственик на обект по
смисъла на чл. 206 от ЗГ. Юридическото лице е санкционирано за
неизпълнение на задълженията си като обект, но не и за извършеното от
обвиняемия транспортиране и следователно различните факти, отнасящи се
до настоящото обвинение и до тези, наложили санкционирането на ЮЛ, не се
отразяват на отговорността на обвиняемия – както с основание е приел и
първоинстанционният съд.
В заключение, фактическата обстановка, възприета от настоящия
съдебен състав, съвпада изцяло с фактическите констатации на
първостепенния съд, почиващи на вярна и точна интерпретация на събраните
гласни и писмени доказателства. Те са надлежно обсъдени от страна на съда,
който се е занимал с въпросите за тяхната достоверност и логичност, и ги е
съпоставил коректно, като не е подценил или надценил някое от тях.
5
Допълнително събраните от въззивния съд гласни доказателства са в
подкрепа на направените от районния съд фактически изводи.
Съдебният акт е постановен в производство, по което няма допуснати
процесуални нарушения, още по-малко груби такива, каквито доводи се
навеждат от защитника на обвиняемия. фактите и обстоятелствата по делото
са изяснени в тяхната цялост и взаимовръзка. Правата на обвиняемия Г. са
били охранени във всеки един етап от наказателното производство и той е
имал възможността както да осъществи сам защитата си, така и да използва
услугите на адвокат и се е възползвал от тези възможности.
Тъй като са налице предпоставките на чл. 78 а от НК, законосъобразно
и правилно първостепенният съд е освободил обвиняемият Г. от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание по реда на чл. 78 а от
НК.
При определяне размера на административното наказание
първостепенният съд, при правилна преценка на деянието и дееца, е отчел
наличието единствено на смекчаващи отговорността обстоятелства, и е
наложил същото в минимално предвидения от закона размер от 1000 лв.
Настоящата инстанция се солидаризира с тези изводи на районния съд.
На основание чл. 235, ал. 7 от НК, законосъобразно в полза на
държавата е отнет предметът на престъплението – 1.5 пр. куб. м. дърва за
огрев. Правилна е преценката на съда и относно необходимостта от връщане
на превозната средство на неговия собственик.
С оглед изхода на делото, законосъобразно районният съд е възложил
на обвиняемия Г. осъществените разноски в хода на производството.
По изложените съображения, С. ОКРЪЖЕН СЪД
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 37 от 18.03.2021 г., постановено по АНД
№ 333/20 г. по описа на РС К..
Решението е окончателно.
6
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7