№ 153
гр. София, 07.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично
заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Мария Митева
Членове:Татяна Грозданова
Петър Гунчев
при участието на секретаря Ирена М. Дянкова
в присъствието на прокурора
като разгледа докладваното от Мария Митева Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20241000601455 по описа за 2024 година
С присъда № 136 от 25.07.2024 г. по НОХД № 283/2022 г. Софийският градски съд,
Наказателно отделение, 19 състав е признал подс. П. Е. Х. ЕГН **********, роден на
******** година в гр. София, българин, с българско гражданство, осъждан, със средно
образование, разведен, работещ, жив. гр. ***, ж.к. "*** бл. ***, вх. " *, ет. *, ап. **, за
ВИНОВЕН В ТОВА, че на 28.09.2018 година, за времето от 16.10 часа до 19.00 часа в гр.
София, без надлежно разрешително, съгласно Закон за контрол на наркотичните вещества,
едновременно на две места държал с цел разпространение високорискови наркотични
вещества - амфетамин с общо тегло - 885.19 грама, с цена за грам - 30 лева, на обща стойност
- 26 555,70 лв. /двадесет и шест хиляди петстотин петдесет и пет лева и седемдесет
стотинки/, със съдържание на активно действащ компонент /амфетамин/ - 1,7%, както и
метадон с общ обем 102 мл., с цена за 1 мл. — 0.22 лева, на обща стойност — 22, 44 лв.
/двадесет и два лева и четиридесет и четири стотинки/, като амфетаминът и метадонът са
включени в списъка на " Растения и вещества с висока степен на риск за общественото
здраве, поради вредния ефект от злоупотреба с тях, забранени за приложение в
хуманитарната и ветеринарната медицина" - приложение № 1 към чл. 3, т. 1 от Наредба за
реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични, както следва:
В гр. София, на бул. "Тодор АлексА." пред 175, в лек автомобил Марка "Шкода",
модел "Фабия" с ДК № *******, без надлежно разрешително, държал с цел
разпространение високорисково наркотично вещество – амфетамин с нето тегло 192.37
грама, с цена за грам - 30 лева, на стойност - 5 771,10 лв. /пет хиляди седемстотин
1
седемдесет и един лева и десет стотинки / и в гр. ***, в ж.к. "***", бл. ***, вх. „*", ет. *, ап.
**, без надлежно разрешително, държал с цел разпространение високорискови наркотични
вещества - амфетамин и метадон с нето тегло /обем/ съответно: амфетамин с тегло 494,84
грама, с цена за грам - 30 лева, на стойност - 14 845.20 лв. /четиринадесет хиляди
осемстотин четиридесет и пет лева и двадесет стотинки/, амфетамин с тегло 197,61 грама, с
цена за грам - 30 лева, на стойност - 5 928.30 лв. /пет хиляди деветстотин двадесет и осем
лева и тридесет стотинки/, амфетамин с тегло 0.37 грама, с цена за грам - 30 лева, на
стойност - 11.10 лв. /единадесет лева и десет стотинки/, с общо тегло - 692.82 грама, с цена за
грам 30 лева, на стойност - 20 784.60 лв. /двадесет хиляди седемстотин осемдесет и четири
лева и шестдесет стотинки/, метадон с обем 34 мл., с цена за 1 мл,- 0.22 лева, на стойност -
7.48 лв. / седем лева и четиридесет и осем стотинки /, метадон с обем 68 мл., с цена за 1 мл,-
0.22 лева, на стойност - 14.96 лв. /четиринадесет лева и деветдесет и шест стотинки/, като
общата стойност на всички инкриминирани високорискови наркотични вещества, държани с
цел разпространение на посочените две места, възлиза на 26 578.14 лв. /двадесет и шест
хиляди петстотин седемдесет и осем лева и четиринадесет стотинки/ и деянието е
извършено при условията на "опасен рецидив", тъй като деецът е извършил престъплението,
след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по -
малко от една година, изпълнението на което не е било отложено по чл. 66 от НК както
следва: с решение на Апелативен специализиран наказателен съд, по НЧД № 1592/2014 г., от
25.02.2015 година е определено общо най-тежко наказание 3 години и 6 месеца лишаване от
свобода и с определение на Специализиран наказателен съд по НОХД № 978/2014 година, в
сила от 16.10.2014 година, с което му е наложено наказание лишаване от свобода в размер на
1 година и 3 месеца, поради което и на основание чл. 354а, ал. 2, т. 4, вр, ал. 1 вр. чл. 29, ал.
1,6." „А" НК и чл. 54 от НК го е ОСЪДИЛ на 6 / шест/ години и 6 /месеца/ ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА и ГЛОБА в размер на 30 000 /тридесет хиляди/ лева.
На основание чл. 57, ал. 1 т. 2, б. А от ЗИНЗС съдът е определил първоначален строг
затворнически режим за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода.
ПРИСПАДНАТО е изцяло времето, през което подс. П. Х. е бил задържан по ЗМВР,
както и с наложена мярка „задържане под стража" по настоящото дело считано от 28.09.2018
г. до 15.01.2019 г. , като 1 ден задържане се зачита за един ден лишаване от свобода.
ПРИСПАДНАТО е изцяло времето, през което подс. П. Х. е бил с мярка „домашен
арест" по настоящото дело считано от 15.01.2019 г. до 28.05.2019 г. като 2 /два/ дни домашен
арест се зачитат за един ден лишаване от свобода.
Срещу присъдата е постъпил въззивен протест от прокурор при Софийска градска
прокуратура, в който са развити предимно теоретични доводи за явна несправедливост на
наложеното наказание. Изтъква се, че определеното на подсъдимия наказание не е
съобразно с Постановление № 1/1978 г. на Пленума на ВС, в което е посочено, че „При
индивидуализацията на наказанията съдилищата не всякога отдават необходимото значение
на изискванията на чл. 36 НК за предупредителната и поправително – възпитателната роля
на наказанието и ефективността му в борбата с тази престъпност, поради което се получава
еднакво третиране на общата и рецидивната престъпност....” Сочи се също, че
първостепенният съд, не е отчел с нужната критичност предходното осъждане на подс. П.
Х., което е за същото престъпление, извършено е на същия адрес и, което очевидно не е
подействало предупредително и превъзпитателно на лицето. Не са отправени искания за
събиране на доказателства.
В заключение се прави искане атакуваната присъда да бъде изменена, като на подс.
П. Е. Х. бъде наложено наказание ”лишаване от свобода” над средния размер и „глоба” в
максимален размер.
Срещу първоинстанционната присъда е постъпила и въззивна жалба от а. Г.,
защитник на подс. П. Х.. Излага съображения, че атакуваната присъда е неправилна,
2
необоснована, постановена при съществени процесуални нарушения и нарушения на
материалния закон, както и че наложеното наказание е явно несправедливо. Счита, че в
съдебната фаза са допуснати нарушения при събирането и оценката на доказателствата.
Оспорва, че по делото има събрани годни доказателства, които да подкрепят тезата на
прокуратурата, че именно подсъдимият е държал наркотичните вещества с цел
разпространение. Сочи, че обвинението не е несъмнено доказано, а при това положение,
като е постановил осъдителна присъда, първият съд неправилно е приложил закона. Развива
и доводи, че цялостната структура на обвинението е порочна и материалноправно
неиздържана, доколкото се претендират две деяния, ситуирани по различно време и място и
при различни обстоятелства. Във връзка с оплакването за явна несправедливост на
наложеното наказание, изтъква, че е налице само едно квалифициращо обстоятелство, че
обвинението е за грамове наркотични вещества, както и че предходните осъждания на подс.
Х., датират отпреди 15, 20 или 22 години. Подчертава, че са подценени установените по
делото смекчаващи отговорността обстоятелства. Не са отправени искания за събиране на
доказателства.
В заключение моли атакуваната присъда да бъде отменена и да бъде постановен
нова, с която подс. П. Х. да бъде оправдан изцяло или по едно от двете деяния.
Алтернативно моли деянието да бъде преквалифицирано като подсъдимият бъде оправдан в
частта за претендираната „специална цел”; делото да бъде върнато за ново разглеждане от
друг състав на съда, а при констатиране на съществени процесуални нарушения, да бъде
върнато на досъдебното производство; наложените на подсъдимия наказания да бъдат
намалени и определени при условията на чл. 55 НК.
Срещу депозирания въззивен протест е постъпило и възражение от а. Г., защитник на
подс. П. Е. Х., в което се развиват доводи за неоснователност на протеста на прокурора и
отново се подчертава, че се поддържат оплакванията, заявени във въззивната жалба.
В съдебно заседание прокурорът поддържа протеста по изложените в него
съображения. Моли, във връзка с наложеното наказание съдът да съобрази ППВС №
1/08.10.1978 г., в което са дадени указания за налагането на по-строги наказания по
отношение на престъпления, извършени в условията на опасен рецидив. Счита, че
първостепенният съд е подходил неправилно при определяне на наказанието, като е приел,
че са налице множество смекчаващи отговорността обстоятелства, както и че наказателното
производство е продължило прекомерно дълго. Според прокурора са налице множество
отегчаващи отговорността обстоятелства, предвид на това, че се касае за рецидивна дейност,
че наркотичните вещества, предназначени за разпространение са разнообразни по вид и, че
са в големи размери.
В заключение предлага въззивният протест да бъде уважен и на подс. П. Х. да бъде
наложено наказание около средния размер, предвиден в закона за извършеното от него
престъпление.
Защитникът на подс. П. Х., а. Г. излага съображения, че защитата е била
изключително затруднена, тъй като не е проведен спор с насрещната страна. Изтъква, че
защитата не е разбрала какво е виждането на прокуратурата по доказаността на обвинението
във връзка с всяко едно от двете деяния. По отношение на първото деяние, свързано с
държането на наркотични вещества в МПС, развива доводи, че автомобилът не е на
подсъдимия, че в него са пътували трима души, които са били задържани. Прави оплакване
във връзка с това, че двамата пътуващи в автомобила веднага са били разпитани пред съдия,
докато подсъдимият е бил задържан, т.е. срещу него е било налице фактическо обвинение, а
3
той не е участвал при разпитите на свидетелите. Поддържа, че протоколът за оглед на
местопроизшествие няма никаква доказателствена стойност, тъй като от показанията на
поемните лица се оборва законността на процедурата. По отношение на второто деяние
също се излагат съображения във връзка с надеждността на извършеното претърсване.
Изтъква, че не е извършено всестранно обсъждане на доказателствата, както и че
обвинението не е несъмнено доказано.
Относно наложеното наказание излага доводи, че се налице множество смекчаващи
отговорността обстоятелства, тъй като подсъдимият е трудово ангажиран, има тежко
семейно положение, наказателното производство е протекло в неразумен срок, а
подсъдимият е демонстрирал социална адаптивност, поради което не са налага да бъде
изолиран от обществото. Подчертава също, че отегчаващите отговорността обстоятелства,
посочени от прокурора, са елементи от състава на престъплението и на могат да бъдат
отчитани втори път в тежест на подс. П. Х..
В заключение моли въззивната жалба да бъде уважена, а въззивният протест да бъде
оставен без уважение.
Подс. П. Х. в лична защита поддържа казаното от неговия защитник. В последната си
дума моли въззивната жалба да бъде уважена.
Софийският апелативен съд като прецени изложените във въззивния протест и във
въззивната жалбата доводи, становището на страните и след като провери изцяло
правилността на атакувания съдебен акт в съответствие с изискванията на чл. 314 НПК,
намира за установено следното.
Протестът и жалбата са неоснователни.
За да постанови присъдата си Софийският градски съд е събрал необходимите гласни и
писмени доказателствени материали – показанията на свидетелите В., А., Д., С., Н., Б., Х.,
Ц. и Ц., свидетелство за съдимост, протоколите за претърсване и изземване, протокол за
оглед на местопроизшествие, протокол за извършена експертиза № 19/НАР-486 на д-р Л. И.
И., том 2, лист 27-28 от досъдебно производство, заключението по протокол № 516-х/2020 г.
на вещото лице Р. А., том 2, лист 35-36 от досъдебно производство, заключението на
съдебно оценителна експертиза, - том 2, лист 46-49, от досъдебно производство,
заключението на допълнителна съдебно оценителна експертиза, находяща се в том 2, лист
52- 55 от досъдебно производство, заключението на вещо лице Н. Д. Я. по изготвената
съдебно психиатрична експертиза, находяща се том 2, лист 59-61, от досъдебно
производство, заключението на експертиза № 19/ДКТ - 168, т.2 л. 66- 67 д.п. с предмет на
изследване два броя електронни везни, заключението на почеркова експертиза.
Въз основа на анализа на посочените доказателства и доказателствени средства
първоинстанционният съд е приел, че подс. П. Е. Х., роден на ******** г. в гр. София
разведен, осъждан, със средно образувание, работещ. Към инкриминираната дата, живеел на
адрес в гр. ***, ж.к. *** бл. ***, вх. *, ет. *, ап. **, а в апартамента нямало други обитатели,
освен него.
Подсъдимият П. Х. се познавал със св. В., преди процесното събитие, като двамата
4
следвало да пътуват заедно до Германия. За целта на 28.09.2018 г. подсъдимият и свидетелят
се уговорили да отидат заедно до Централна гара, за да купят билет на подсъдимия. На
28.09.2018 г. св. В. се видял случайно със св. В. А. и тъй като последният осъществявал
таксиметрови превози с лек автомобил, св. В. го помолил да закара него и подсъдимия до
гарата. Св. А. се съгласил и с управлявания от него автомобил Шкода Фабия с ДК №
*******, заедно със св. В., тръгнали към ж.к. Люлин 7- ма част. В близост до магазин
„Домко" се качил подс. Х., който носел със себе си една голяма кутия от крем. Той поискал
да отидат първо в кв. „Красно село", за да вземе пари, а след това да продължат към гарата.
След като пристигнали в кв. "Красно село" подс. Х. слязъл, върнал се след десетина минути,
променил направлението на пътуването и накарал св. А. да се отправи обратно към квартал
„Люлин".
В същото време полицейски служители от 03 РУ СДВР - свидeтелите Ц. и Ц. се
намирали на бул. „Тодор АлексА.". От дежурната част на 03 РУ СДВР бил подаден сигнал за
спиране и проверка за наркотични вещества на автомобила Шкода Фабия с ДК № *******.
Така на бул. „Тодор АЛЕКСА.", близо до 03 - то Районно управление - СДВР полицаите
успели да спрат автомобила, управляван от св. А., като св. В., седял на задна дясна седалка,
а подс. Х. - пред него. Свидителите Ц. и Ц. извикали автопатрул за съдействие и извършили
щателна проверка на подс. П. Х. и свидетелите А. В. и В. А. по реда на ЗМВР, при която не
е имало други граждани, освен полицейските служители. По време на проверката, полицаите
установили под предна дясна седалка, донесената от подс. Х. бяла кутия със синя капачка, в
която имало прахообразно вещество и извикали дежурна оперативна група.
На място били осигурени поемни лица - свидетелите Б. и Х. и в тяхно присъствие,
както и това на св. В. А. бил извършен оглед на автомобила и изземване на вещественото
доказателство, за което бил съставен протокол за оглед местопроизшествие, съгласно който е
намерено бяло прахообразно вещество, с големина на юмрук, запечатано с картон № 160640
и СП 305 НЕКД СДВР, както и „първоначалната опаковка на НВ" - пластмасова опаковка с
надпис RICH MOISTURE FAMILY CREAM, е поставена в хартиен плик и запечатана с
картон серия № 0355775 и СП305 НЕКД СДВР.
Намереното вещество в колата е високорисково наркотично вещество - амфетамин с
нето тегло 192.37 грама, с цена за грам - 30 лева, на стойност - 5 771,10 лв. / пет хиляди
седемстотин седемдесет и един лева и десет стотинки /.
След приключване на действията на място, трите лица от л.а. „Шкода Фабия" били
отведени до 03-то РУ - СДВР и там били съставени протокол за обиск по ЗМВР и заповеди за
задържане от св. Ц., като във всяка от тях за основание е посочено „притежание на
наркотични вещества".
На същата дата, по - късно било извършено претърсване и изземване в жилищата на
свидетелите А. И. В. в гр. ***, ж.к. ***, бл. ** и на В. Н. А., в гр. *** , ж.к. ***, бл. **, ап.*,
където не били открити забранени от закони вещи.
Подсъдимият Х. бил единствен обитател на жилището в гр. ***, в ж.к. „***", бл. ***,
вх." * ет. *, ап. **, в което на 28.09.2018 година, съхранявал без надлежно разрешително, на
различни места високорискови наркотични вещества - амфетамин с общо тегло - 692,82
грама, на общ стойност - 20 784.60 лв. и метадон с общ обем - 102 мл, на обща стойност - 22,
44 лв., с обща стойност на инкриминираните високорискови наркотични вещества е 20
807.04 лв.
5
При условията на неотложност, отново на 28.09.2018 г., около 19 часа било
осъществено претърсване на жилището на подс. Х. — апартамент № 20, находящ се в гр.
***, ж.к." *** бл. ***, вх. "*", ет. *, ап. **. Апартаментът се състоял от една стая и санитарен
възел. Срещу входната врата до прозореца се намирал хладилник. В хладилника на рафт
имало пластмасова кутия, в която били намерени два броя полиетиленови плика,
съдържащи бяло прахообразно вещество, всичко запечатано с картон серия А 0354645 и
печат № 309, установени като амфетамин с тегло 494,84 грама, с цена за грам - 30 лева, на
стойност - 14 845.20 и амфетамин с тегло 197,61 грама, с цена за грам - 30 лева, на стойност -
5 928.30 лв.
На бар-плота, върху микровълновата фурна била открита черна картонена поставка,
върху която се намирало бяло прахообразно вещество, запечатано с картон серия А 0354646
и печат № 309, установено като амфетамин с тегло 0.37 грама, с цена за грам - 30 лева, на
стойност -11.10 лв.
На рафт над бар-плота била открита и иззета един брой пластмасова кутия, в която
имало полиетиленово пликче, съдържащо бяло прахообразно вещество, запечатано в плик с
картон серия А 0354647 и печат № 309, установено впоследствие, че не дава характерно
оцветяване за хероин, опиеви алкалоиди и амфетаминови производни.
На вътрешната страна на вратата на хладилника били открити и иззети два броя
пластмасови шишенца. Шишенцата били кафяви на цвят и с черни капачки. Те съдържали
прозрачна течност, запечатани с картон серия А 0354649 и печат № 309, за която
впоследствие се установило, че е метадон, с обем 34 мл., с цена за 1 мл.- 0.22 лева, на
стойност - 7.48 лв. и метадон с обем 68 мл., с цена за 1 мл.- 0.22 лева, на стойност -14.96 лв.
В кухненския шкаф под барплота били открити два броя кухненски везни, едната марка
„АYСО", а другата марка "FEILITE". запечатани с картон серия А 0354644, печат 309.
На рафт над барплота били намерени и иззети три броя газови пистолета, поставени в
плик и запечатани с картон серия А 0354648 и печат 309.
Възприетите от първата инстанция фактически положения относно авторството на
деянието и начина на извършването му са правилно установени, като при съвкупната оценка
на събраните доказателствени материали не са допуснати логически грешки. Съдът
прецизно и в съответствие с изискванията на чл. 305, ал. 3 НПК е анализирал обясненията
на подсъдимия, свидетелските показания, заключенията на приетите по делото експертизи и
подробно е обосновал съображенията си, въз основа на които е дал вяра на показанията на
част от свидетелите. Липсват основания, които да мотивират въззивния съд да промени
направените в първоинстанционния съдебен акт фактически констатации, тъй като в
мотивите му са обсъдени всички събрани по делото доказателствени материали и не е
допуснато превратното им тълкуване.
Решаващият първоинстанционен съд не е игнорирал задължението си да установи
правилно фактите в случай, когато доказателствата разкриват някои несъответствия. Като е
възприел подход на задълбочен анализ на доказателствените източници и ги съпоставил
помежду им, първостепенният съд правилно ги е приел за несъмнено надеждна
доказателствена основа, която допринася за изясняване на главния факт, но и от която могат
да се извличат доказателства с контролно значение за оценката на достоверността на
останалите доказателства, показанията на свидетелите, в частите им, в които не са
противоречиви, а напротив са последователни и взаимодопълващи се.
6
Въззивният съд при направения собствен анализ на доказателствените източници не
достигна до различни фактически и правни изводи.
Както пред въззивния съд, така и пред първата инстанция защитникът на подсъдимия
е възразил срещу показанията на свидетелите А. и В., дадени на досъдебното производство.
На това възражение първостепенният съд е отговорил подробно и с основание е
приел, че то е неоснователно. Поначало липсват обективни данни показанията на посочените
свидетели да са дадени в резултат на упражнено влияние или натиск поради задържането им
в 03 - то РУ по реда на ЗМВР. От друга страна не са налице и данни, че показанията на
свидетелите А. и В. са тенденциозни.
Вярно е, че от материалите по делото се установява, че л.а. „Шкода Фабия" е бил
подаден от ОДЧ за спиране и проверка заради НВ, но от това обстоятелство не следва
извода, че сигналът е подаден във връзка с престъпно поведение от страна свидетелите А.
и/или В..
Въззивната инстанция също счита, че показанията на посочените свидетели, дадени
по реда на чл. 223 от НПК в досъдебното производство, са годни и допустими
доказателствени средства, а в тях се съдържа идентична информация за донасянето кутията
с НВ от подсъдимия в лекия автомобил.
Обстоятелството, че разпитът на двамата свидетели в хода на досъдебното
производство е проведен непосредствено след 24-часовото им задържане по ЗМВР,
обективно не се отразява на достоверността на показанията им, а е установено и, че те са
били отведени от полицейски служители в съда поотделно.
Фактът на задържането на свидетелите А. и В. и на подс. П. Х., както и отвеждането
на свидетелите от полицейските служители до съда, не могат да се тълкуват като действия, с
които се цели върху свидетелите да се окаже влияние да се дадат непременно сведения за
осъществена от подс. П. Х. престъпна дейност. Това е така, защото тези действия са съвсем
резонни и необходими, целящи провеждането на всестранно и пълно разследване. Следва да
се отбележи, че нито един от двамата свидетели в съдебно заседание пред първия съд, не е
заявил, че му е въздействано от полицейските служители, включително и за разпита,
проведен по реда на чл. 223 от НПК.
Правилно първата инстанция е приела също, че не е допуснато нарушение на
процесуалните правила с това, че преди разпита на свидетелите пред съдия, разпит от органа
на досъдебното производство не е извършван, тъй като поначало законодателят не е
поставил такова изискване.
Действително към момента на даване на показанията на свидетелите А. и В. на
29.09.2018 г., подс. П. Х. е бил фактически задържан, но не е бил привлечен като обвиняем,
което обяснява неучастието на подсъдимия и неговия защитник в разпитите.
С основание първостепенният съд е подчертал, че тази практика в някои случаи
поражда съмнения за законосъобразност. В конкретния случай обаче, обективни данни за
някаква злонамереност, целенасоченост и тенденциозност не са налице. Поначало, за да бъде
привлечено едно лице като обвиняем е нужно да са налице достатъчно доказателства за
извършено престъпление от общ характер. В настоящия казус се установява, че експертната
справка за НВ е изготвена на 29.09.2018 г., но не е отразен час на изготвянето й, т. е. не става
ясно дали тя е била налична преди разпита на свидетелите. От друга страна разпитът на
свидетелите е било наложително да се извърши в кратък срок, тъй като св. А. В. всякога е
твърдял, че е искал пътува извън страната.
По-важното в случая е, че правото на защита на подс. П. Х. пълноценно е
гарантирано, тъй като двамата свидетели са разпитани от първия съд в съдебно заседание с
участие на подсъдимия и неговия защитник. Така в рамките на един публичен и
7
състезателен процес, защитата е имала възможност да задава въпроси на свидетелите, да
изиска очна ставка между тях и подсъдимия при необходимост, и при желание от страна
подс. П. Х. или да напри други искания или пък възражения. Показанията, депозирани от
свидетелите А. и В. в съдебно заседание не дават основание за изключване на показанията
им от досъдебното производство, още повече те не са единствен източник на данни, при
което и предписанията на решение по Дело С-348/21 на Съда на ЕС, на което се позовава
защитата, в случая не могат да намерят приложение.
С основание първостепенният съд е приел, че показанията на свидетелите В. А. и А.
В. са еднопосочни, логични и съвпадащи помежду си. Безпротиворечиво се установява от
показанията на посочените свидетели, дадени в съдебно заседание, че св. В. А. до
инкриминираната дата не се познавал с подсъдимия, а ангажирането от св. А. В. да
осъществява превоза е било случайно. Показанията на двамата свидетели от съдебната фаза
на процеса са идентични и за това, че са взели подс. П. Х. от неговото жилище, че
впоследствие подсъдимият е променил маршрута на пътуването - първоначално към кв.
„Красно село", а след това вместо към Централна гара - отново в посока на кв. „Люлин".
Така фактът, че намерената кутия в л.а. „Шкода Фабия" е донесена от и е на подс. Х.,
се установява категорично от показанията на св. В. А., който в съдебно заседание ги
поддържа.
Правилно първостепенният съд е дал вяра на показанията на свидетеля, дадени в
съдебно заседание, тъй като те са точни, логични, конкретни и убедително описват редица
детайли от събитията, развили се на 28.09.2018 година. Според въззивния съд достоверни,
логични и последователни са и показанията му относно намирането на кутията с НВ в лекия
автомобил., а обстоятелството, че ръкописният текст в протокола за претърсване и изземване
„веществото е на ***..." не е негов, както твърди, не поражда съмнения по отношение
правдивостта на изявленията му, които пък са в синхрон с показанията на св. В., депозирани
в съдебно заседание пред първия съд.
С оглед на изтъкнатото по-горе и въззивната инстанция намира, че показанията на
цитираните свидетели за посочените обстоятелства, са ясни, конкретни, безпристрастни,
взаимодопълващи се и следва бъдат кредитирани.
Нужно е да се отбележи също, че българският законодател, в съответствие с
изискванията на ЕКПЧ е възприел подход, при който да не се позволи централните
доказателства да са събрани в рамките на тайно и несъстезателно производство чрез
използване на принуда или чрез превратно отразяване на смисъла на показанията в
протокола и да се гарантира ефективно правото на защита на обвиняемия. Като е следвал
тези принципни насоки за минималните гаранции за справедлив процес,
първоинстанционният съд с основание е приел, че надеждни са тези доказателства,
установени чрез прочитане на показанията на свидетелите от досъдебното производство,
които намират обективна подкрепа в други обективни факти или в показания, събрани в хода
на съдебното следствие с гарантирана състезателност. С оглед на изложеното първата
инстанция е достигала до вярното заключение, че следва да се даде вяра на показанията на
част от свидетелите, дадени в хода на досъдебното производство, които не си противоречат
помежду си и тези, с които те потвърждават конкретни обстоятелства, кореспондиращи на
останалия доказателствен материал.
Пълноценна информация за предприетото спиране на лекия автомобил „Шкода
Фабия", с ДК № ******* и причините за това - сигнал от ОДЧ във връзка с възможно
държане на НВ, се съдържа в показанията на св. Ц. от съдебено заседение, а също и от
приобщените показания на св. Ц. от досъдебното производство, с когото заедно като
автопатрул № 112 са изпълнявали действия по охрана на обществения ред. Показанията на
тези двама свидетели са напълно последователни, еднопосочни, логични и не се
опровергават от други доказателствени материали. Поначало липсват основания
8
достоверността на показанията на свидетелите Ц. и Ц. да бъде поставена под съмнение.
Протоколът за разпит на св. Ц. от досъдебното производство правилно е бил
преценен от първостепенния съд като годно писмено доказателствено средство, съдържащо
показанията му, а липсата на посочена година на извършване на разпита, с основание е
отчетена като технически пропуск. Допълнителна и достоверна информация относно
служебното качество и действия на лицата, се съдържа в информационната карта на наряда
№ 121 от 28.09.2018 г. /л. 257 нохд, както и ежедневна ведомост на личния състав на 04
взвод на процесната дата - л. 302-303 нохд/.
Ето защо и въззивната инстанция, както и първият съд дава вяра на показанията на
посочените по-горе свидетели.
Сведения за намирането на кутия с НВ в лекия автомобил се съдържат в показанията
от съдебно заседание на свидетелите В. А., Ц. и Г. Х., както и на св. Ц. от досъдебното
производство. Посочените свидетели са дали кореспондиращи помежду си показания, че
предметът е намерен в лекия автомобил „Шкода Фабия". Последователните им и
взаимодопълващи се показания не дават основание за съмнение по отношение на това
обстоятелство. За процесуално-следственото действие е изготвен и протокол за претърсване
и изземване от 28.09.2018 г., който също е годно доказателствено средство, изготвено по
предвидения в закона ред.
Въззивният съд също счита за несъстоятелно възражението на защитника, че
отсъстващите подписи на поемни лица на страница втора от протокола поражда съмнения в
достоверното отразяване на реализираните действия и намерените предмети от
разследващите.
Във връзка с това оплакване първият съд изрично е посочил, че правилата,
регламентиращи действията по претърсване и изземване - чл. 160 - 164 НПК и съставянето
на протокол за тях, чл. 128 и чл. 129 НПК, а също и чл. 236 НПК, не съдържат изискване за
подписване на поемните лица на всяка страница. Такова изискване - за подписване на всяка
страница, присъства при съставяне протокол за разпит - чл. 237, ал. 4 НПК. Ето защо липсата
на подписи от поемните лица на втора страница на протокола за претърсване и изземване не
представлява съществено нарушение на процесуалните правила. С основание първият съд е
посочил, че в конкретния казус гаранция за това, че намерените предмети - като естество,
съдържание и количество, са иззети именно при този случай, е че те са поставени опаковки,
запечатани с картон, върху който са поставени подписите на поемните лица.
От друга страна с нужната информативност се отличават и показанията на св. Х.,
дадени в съдебно заседание, в които той дава точни, ясни и конкретни сведения за
намирането на кутията в лекия автомобил, за отварянето й от полицаите и намирането на
пакетчета, които извадили и показали на лицата. Тези показания са последователни,
логични, безпротиворечиви и са в корелация с приобщените показания на свидетеля от
досъдебното производство, поради което въззивинят съд ги кредитира. Незначителните
лексикални неточности, констатирани от първия съд, не са от естество да повлияят върху
показанията на свидетеля в съдържателен аспект или да се отразят на достоверността им.
Отделно от това, св. Х. разпознава свой подпис на картон № 0355775, и СП305 НЕКД
СДВР, с който е запечатана кутията / в с.з. 17.03.23г., л. 201, нохд/, а отделно върху самият
картон се установява подпис на още едно поемно лице.
Що се отнася до показанията на другото поемно лице, св. Б., то той при разпита си в
съдебно заседание е разказал, че при действието нищо не е намерено и няма спомен нещо да
му е показвано, което поддържа и след прочит на показанията му от досъдебното
производство. И според въззивната инстанция тези показания се дължат единствено на това,
че свидетелят няма съхранен спомен за случилото се, защото поначало свидетелят е
категоричен, че подписът върху протокола от действието по претърсване и изземване от
9
лекия автомобил е негов и той не би подписал документ, без да знае съдържанието му. От
друга страна цитираните показания се оборват от показанията на изброените по-горе
свидетели, които са дали еднопосочни сведения за намирането на кутията в лекия
автомобил, поради което и показанията на св. Б. не са от естество да повлияят на несъмнено
установеното от еднопосочните и взаимодопълващи се показания на останалите свидетели
относно обсъждания факт.
Правилно не е възприето и оплакването на защитата във връзка с липсата на
идентичност между намереното и иззетото вещество, запечатано с картон № 160640 и
изследваното, обосновавано с това, че поемните лица в показанията си сочат, че нямат
възприятия относно поставянето на иззетите предмети в пликове и тяхното запечатване.
Възражението е без основание поради това, че от материалите по делото по категоричен и
ясен начин може да се проследи пътят на тези веществени доказателства от изземването,
през извършените експертни справки до изготвени експертизи, като несъответствия или
неточности в изследваните обекти, идентифицирани от вещите лица и чрез номерата на
картоните, не се констатират. Правилно е прието от първия съд, че неприлагането на картон
№ 160640 по делото, не внася колебания, доколкото на съда не са били изпратени всички
изискани веществени доказателства / в протокол 19/нар - 486 от 20.05.2019 се сочи, че
опаковките и неизразходената част от наркотиците се връщат обратно на органа, възложил
експертизата, запечатани с восъчни печати. А писмо 03-то РУ СДВР указва, че иззети
наркотични вещества, се съхраняват там / л. 173, нохд/.
По отношение на обвинението за държане на НВ в жилището на подс. П. Х., по
делото е приложен протокол за извършено претърсване и изземване на гр. ***, ж.к. " *** бл.
***, вх. "*", ет. *, ап. **, който е изготвен по предвидения в закона и представлява годно
доказателствено средство за извършените действия и откритите веществени доказателства,
сред които и тези, предмет на обвинението. Обстоятелството, че липсва подпис на подс. П.
Х. не представлява нарушение на съдопроизводствените правила, защото в процесуалния
закон по принцип не е залегнало такова изискване /чл. 160 - чл. 163; чл. 128 - чл. 129 НПК/.
За извършеното претърсване и изземване в жилището и за съставянето на протокол за
това действие, информация дават и свидетелите С. и Д. – поемни лица. Действително те
имат ясен спомен само за откриването на предмети от хладилника на апартамента и най -
вече кутия с вещество, но не отричат намирането на останалите предмети, поради което и
показанията им са в кореспонденция с описаното в протокола за претърсване и изземване.
Въззивната инстанция се солидаризира с виждането на първия съд, че не е допуснато
нарушение в процедурата по претърсване и изземване и оформянето на протокола чрез
подписването на празна бланка без реално присъствие поемните лица при действията,
каквото становище има защитата. Вярно е, че в показанията си св. С. е заявил, че когато е
поставял подписите си не е имало нищо написано ръкописно. Независимо от това обаче
свидетелят има съхранен спомен за намирането и изваждането на кутията с вещества от
хладилника. По същия начин и другото поемно лице - св. Д. е разказал за намирането и на
кутията и на други предмети, макар не свързани с обвинението /пари, газов пистолет/. Този
свидетел дава сведения и за полагането на подписи върху картоните, с които са запечатани
ВД "...мисля, че се подписахме на самото нещо. Те май ги запечатиха в пликове и трябваше
да се подпишем отгоре на пликовете". От изложеното по-горе става ясно, че поемните лица
са присъствали при извършване на процесуално - следственото действие, наблюдавали са
действията по претърсването и изземването, участвали са при запечатването на намерените
веществени доказателства и са положили подписи върху картоните. Констатира се също, че
върху картоните на иззети вещи - шишета с течност и 2 броя везни, предявени и огледани в
с.з. на 17.03.23 г. и на 25.07.24 г. има положени подписи в графа поемни лица под техните
имена.
Предвид на всичко изложено въззивният съд оценява показанията на свидетелите С.
10
и Д. като безпристрастни, последователни, логични, взаимодопълващи се и еднопосочни по
естеството, съдържащи достоверна информация за обстоятелствата, за които дават
показания, поради което ги кредитира.
При това положение не се поражда и никакво съмнение в достоверността на
отразеното в протокола за претърсване и изземване.
Първостепенният съд не е пренебрегнал и показанията на св. М. Н., която в
качеството си на домоуправител на входа има преки и непосредствени наблюдения. От
показанията й се установява, че подсъдимият е единствен обитател на жилището.
Свидетелката не е предубедена или заинтересована от изхода на делото, поради което
въззивният съд дава вяра на показанията й и ги отчита като достоверни.
За установяване вида, количеството и стойността на наркотичните вещества, са били
назначени нужните експертизи. Изготвен е протокол за извършена експертиза № 19/НАР-
486 на д-р Л. И. И., том 2, лист 27-28 от досъдебно производство, от който е видно, че
обектите, иззети при извършените действия са амфетамин както следва: с количество 192, 37
грама, с тегло 494,84 грама, 197,61 грама и 0,37 грама, или общото количество 885,19 грама,
с активен компонент 1,7 процента.
От заключението по протокол № 516-х/2020 г. на вещото лице Р. А., том 2, лист 35-36
от досъдебно производство, се установява, че изследваните обекти, иззети с картон А
0354649 : обект № 1 - 34 мл и обект № 2 - 68 мл. са метадон.
Съдебно оценителната експертиза . т. 2, л. 46-49 от ДП, е дала заключение за
стойността, съобразно нормативната база - Постановление на Министерски съвет от1998 г.
към датата на деянието и оценка за наркотичното вещество амфетамин без изисквания към
процентното съдържание на активния компонент.
Допълнителна съдебно оценителна експертиза, находяща се в том 2, лист 52- 55 от
ДП, е дала дава оценка и на метадона.
По отношение на подс. П. Х. е била назначена и изготвена съдебно психиатрична
експертиза, находяща се том 2, лист 59-61, от ДП, в която е отразено, че след личен преглед
на П. Е. Х. в Районното управление през 2019 г. и извършено изследване не се установява
наличие на психично заболяване, както и зависимост към алкохол или наркотици. Вещото
лице е дало заключение, че подсъдимият е психично здрав, може да разбира свойство и
значението на извършеното и да участва пълноценно в производството.
Изготвената експертиза № 19/ДКТ - 168, т. 2 л. 66- 67 от ДП с предмет на изследване
два броя електронни везни, не установява дактилоскопни следи по тях.
От заключението на почерковата експертиза, допусната в съдебно заседание, относно
ръкописният текст в протокол за претърсване и изземване на лек автомобил и подписа
положен под него, както и в графа присъствал, се установява, че текстът не е изготвен от В.
А., а подписите са негови.
При така установената фактология, от правна страна се налага несъмнения извод, че
подс. П. Е. Х. е осъществил от обективна и субективна страна състав на престъпление по чл.
354а, ал. 2, т. 4, вр, ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1, б." „А" НК
На 28.09.2018 година, за времето от 16.10 часа до 19.00 часа в гр. София, подс. П. Х.
без надлежно разрешително, съгласно Закон за контрол на наркотичните вещества,
едновременно на две места държал с цел разпространение високорискови наркотични
вещества - амфетамин с общо тегло 885.19 грама, с цена за грам - 30 лева, на обща стойност -
26 555,70 лв. /двадесет и шест хиляди петстотин петдесет и пет лева и седемдесет стотинки/,
със съдържание на активно действащ компонент /амфетамин/ - 1,7%, както и метадон с общ
11
обем 102 мл., с цена за 1 мл. — 0.22 лева, на обща стойност — 22, 44 лв. / двадесет и два
лева и четиридесет и четири стотинки /, като амфетаминът и метадонът са включени в
списъка на "Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве, поради
вредния ефект от злоупотреба с тях, забранени за приложение в хуманитарната и
ветеринарната медицина" - приложение № 1 към чл. 3, т. 1 от Наредба за реда за
класифициране на растенията и веществата като наркотични, както следва:
В гр. София, на бул. "Тодор АлексА." пред 175, в лек автомобил Марка "Шкода",
модел "Фабия" с ДК № *******, без надлежно разрешително, държал с цел разпространение
високорисково наркотично вещество - амфетамин с нето тегло 192.37 грама, с цена за грам -
30 лева, на стойност - 5 771,10 лв. /пет хиляди седемстотин седемдесет и един лева и десет
стотинки / и в гр. ***, в ж.к. " *** ", бл. ***, вх. „*", ет. *, ап. **, без надлежно
разрешително, държал с цел разпространение високорискови наркотични вещества -
амфетамин и метадон с нето тегло /обем/ съответно: амфетамин с тегло 494,84 грама, с цена
за грам - 30 лева, на стойност - 14 845.20 лв. /четиринадесет хиляди осемстотин четиридесет
и пет лева и двадесет стотинки/, амфетамин с тегло 197,61 грама, с цена за грам - 30 лева, на
стойност - 5 928.30 лв. /пет хиляди деветстотин двадесет и осем лева и тридесет стотинки/,
амфетамин с тегло 0.37 грама, с цена за грам - 30 лева, на стойност - 11.10 лв. /единадесет
лева и десет стотинки/, с общо тегло - 692.82 грама, с цена за грам 30 лева, на стойност - 20
784.60 лв. /двадесет хиляди седемстотин осемдесет и четири лева и шестдесет стотинки/,
метадон с обем 34 мл., с цена за 1 мл.- 0.22 лева, на стойност 7.48 лв. /седем лева и
четиридесет и осем стотинки/, метадон с обем 68 мл., с цена за 1 мл,- 0.22 лева, на стойност -
14.96 лв. /четиринадесет лева и деветдесет и шест стотинки/, като общата стойност на
всички инкриминирани високорискови наркотични вещества, държани възлиза на 26 578.14
лв. /двадесет и шест хиляди петстотин седемдесет и осем лева и четиринадесет стотинки/.
В конкретния казус без всякакво съмнение е установено авторството на деянието и
държането от подс. П. Х. на НВ в лекия автомобил. Констатирано е категорично, че
веществото в кутията от крем, намерено в лекия автомобил, е донесено от подсъдимия при
идването му от неговото жилище. Авторството на деянието и държането на НВ в жилището,
обитавано от подс. П. Х., също е доказано по несъмнен начин. Безспорно е, че именно
подсъдимият е живеел в това жилище и е бил негов единствен обитател. От друга страна
местата, на които са открити обектите - в хладилник, на микровълнова и на рафт сочи, че те
обективно могат да се възприемат от подсъдимия и той е знаел за тях. Тезата на защитата,
че е възможно това количество в апартамента да се е появило по време на придвижване на
лицето с лекия автомобил Шкода Фабия е лишена от логика, а и по делото липсват каквито
и да било данни, тази версия да е възможна.
Така деянието е извършено с пряк умисъл - при съзнаване на общественоопасния
характер на извършеното държане на НВ с цел разпространение. Целта за разпространение е
ясно очертана, тъй като държаните НВ на двете места - разгледани както поотделно, така и
съвкупно са в количества, които далеч надхвърлят необходимото, за да се приеме, че са за
лична употреба. Еднаквото процентно съдържание на активното вещество - 1,7 на
амфетамина, държан в лекия автомобил и този в жилището, придвижването на подсъдимия
от дома му към неустановено място с кутия с амфетамин, както и намерените две везни,
водят до категоричен извод, че наркотичните вещества са държани с цел за разпространение.
Деянието е осъществено при условията на "опасен рецидив", предвид на това, че
подсъдимият е извършил престъплението, след като е бил осъждан за тежко умишлено
12
престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една година, изпълнението на което не
е било отложено по чл. 66 от НК, както следва: с решение на Апелативен специализиран
наказателен съд, по НЧД № 1592/2014 г., от 25.02.2015 година е определено общо най-тежко
наказание 3 години и 6 месеца лишаване от свобода по осъжданията му по нохд № 3131/05,
№ 12215/04, № 631/05 и № 1105/2006 г. /изтърпяно на 05.04.2016 г./, като е налично още едно
осъждане по нохд № 978/2014 г. на 1 година и 3 месеца ЛС/ изтърпяно на 25.08.2016 г.
/справка МП ГДИН / л. 104, т.2 д.п./ .
При индивидуализацията на наказанието първостепенният съд е подходил с нужното
внимание и е определил вида и размера на наказанието в съответствие с указанията, дадени
в Постановление № 1 от 08.10.1978 г. по н. д. № 3/78 г., Пленум на ВС.
За престъпление по чл. 354а, ал. 2, т. 4, вр, ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1, б." „А" НК се
предвижда наказание от 5 до 15 години лишаване от свобода и глоба от 20 000 до 100 000
лева.
Първият съд коректно е отчел смекчаващите отговорността обстоятелства по
отношение на подс. П. Х. и е взел предвиди като такива добрите характеристични данни за
подсъдимия по местоживеене – не е давал поводи за правонарушения; полага грижи за
своята майка, а доскоро и баба; трудово ангажиран - работи като шофьор. От друга страна от
вниманието на първоинстанционния съд не е убягнало и обстоятелството, че
продължителността на наказателно производство от привличане на лицето като обвиняем до
постановяване на присъдата, е значителна, въпреки че не е от изключителен характер.
Поначало делото не се отличава с голяма фактическа и правна сложност и производството
по делото е могло да протече по-експедитивно. Издирването на свидетелите А. и В., които са
се намерили известен период от време извън страната, не може да се отчита във вреда на
подсъдимия. В тази връзка първата инстанция е изложила подробни съображения, които се
споделят от въззивния съд и не е необходимо да се преповтарят.
С основание като обстоятелство, което отегчава отговорността на подс. П. Х., е
отчетено относително значителното количество забранени вещества, предмет на
престъплението. Без да е в разрез с нормата на на чл. 56 от НК, първият съд правилно е
приел, че негативно се отразява и обстоятелството, че настоящото осъждане е за
престъпление от същия вид като това по нохд № 978/2014 година. Що се отнася до всички
осъждания, обуславящи квалифициращия признак „опасен рецидив”, то те не могат да бъдат
взети предвид втори път като отегчаващи обстоятелства, тъй като са отчетени от
законодателя при определяна на съответното престъпление. За осъждането по нохд №
865/2004 г., изтърпяно на 23 януари 2008 г., подсъдимият следва да се приеме, че е
реабилитиран на основание чл. 88а, ал. 2 от НК, преди извършване на настоящото
престъпление.
От материалите по делото не се установяват многобройни смекчаващи обстоятелства,
нито пък е налице обстоятелство от изключителен характер, поради което
първоинстанционният съд правилно е заключил, че не са налице предпоставките за
приложението на чл. 55 от НК.
В конкретния казус и въззивният съд намира, че е налице е превес и относително по-
голяма тежест на смекчаващите отговорността обстоятелства, поради което и на основание
чл. 54 НК, правилно на подс. П. Х. е наложено наказание 6 / шест / години и 6 / шест/ месеца
лишаване от свобода, както и глоба в размер от 30 000/ тридесет хиляди / лева. Така
индивидуализирани наказанията по вид и размер са достатъчни и в пълна степен ще
13
допринесат за реализиране на целите на наказанието по чл. 36 от НК - да се въздейства
възпиращо на дееца, да се постигне възпитателен ефект спрямо него и останалите членове на
обществото.
За пълнота на изложението е нужно да се посочи, че поначало наказанието е установена
от закона мярка за държавна принуда, налагана от съда на лице, извършило престъпление,
която се изразява в засягане на определени права и интереси на лицето, показва
отрицателната оценка на държавата относно това лице и неговото деяние, има за цел да
предотврати извършването на нови престъпления от него и другите членове на обществото,
като въздейства върху тях възпиращо и поправително-възпитателно. Така наказанието
според българския законодател не е обикновено възмездие, а има конкретно определени
цели, визирани в чл. 36 НК. Тези цели в настоящия случай с оглед личностовите качества на
подс. П. Х. и всички други обстоятелства по делото, изложени по-горе, според въззивната
инстанция могат да бъдат постигнати именно с налагане на подс. П. Х. на наказание от шест
години и шест месеца, както и с глоба в размер на 30 000 /тридесет хиляди/ лева.
Посочените наказание ще въздействат на подсъдимия предупредително, ще го възпира от
извършването на други престъпления и ще въздейства възпитателно и предупредително
върху другите членове на обществото. Необходимо е да се отбележи също, че принципно
абстрактната обществена опасност на деянието е намерила своя законодателен израз при
определянето на съответната санкция за конкретното престъпление. При осъществяването
на цялостната дейност по индивидуализацията на наказанието се отчита не общата
обществената опасност на престъпленията от определен вид, а специфичната обществена
опасност на конкретното деяние и конкретния деец. В ППВС 6/75 г., изм. ППВС 7/87,
изрично е изтъкнато, че преценката дали престъплението е с голяма обществена опасност
или не, се прави с оглед конкретната му тежест, последиците от него, отражението му в
колектива и обществото и др., а не само с оглед на правната му квалификация. (Макар
цитираното постановление да обобщава съдебната практика по делата за престъпления,
извършени от непълнолетни, дадените с него разяснения относно обществената опасност на
конкретното престъпление са принципни). Така при разрешаването на въпроса за
наказанието съдът е длъжен да постигне баланс между посочените в чл. 36 НК цели –
поправянето и превъзпитанието на осъдения и общопревантивната функция на наказанието.
Надценяването на значението на генералната превенция винаги би довело до неоправдана
репресия спрямо конкретния подсъдим, поради което би се явило несправедливо.
Общопревантивното въздействие на наказанието се осигурява единствено посредством
справедливостта му.
С оглед на всичко изложено по отношение на наказанието, въззивният съд прие, че
залегналите във въззивния протест доводи са неоснователни.
Правилно на основание чл. 57, ал. 1 т. 2, б. „а" от ЗИНЗС първостепенният съд е
определил първоначален строг режим за изтърпяване на наказанието „лишаване от
свобода”..
В съответствие със закона решаващият съд е приспаднал изцяло и времето, през което
подс. П. Х. е бил задържан по ЗМВР, както и с наложена мярка „задържане под стража" по
настоящото дело считано от 28.09.2018 г. до 15.01.2019 г., като 1 ден задържане се зачита за
един ден лишаване от свобода.
Правилно е приспаданото изцяло и времето, през което подс. П. Х. е бил мярка за
14
неотклонение „домашен арест" по настоящото дело считано от 15.01.2019 г. до 28.05.2019 г.
като 2 /два/ дни домашен арест се зачитат за един ден лишаване от свобода.
По изложените съображения, като не намери основания за отменяване или изменяване
на присъдата и на основание чл. 338, вр. чл. 334, т. 6 НПК Софийският апелативен съд, 8
състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 136 от 25.07.2024 г. по НОХД № 283/2022 г. на Софийския
градски съд, Наказателно отделение, 19 състав.
Решението подлежи на обжалване и протест в 15 – дневен срок от съобщаването му на
страните пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
15