Мотиви към
присъда по НОХД № 1199 по описа за 2013г. на ШРС
Подсъдимата И.С.А. е предадена на съд за извършени престъпления
по чл.209 ал.1 НК и по чл.316 вр. чл.311
ал.1 НК, като на основание чл.287 ал.1 НПК е допуснато изменение на повдигнатото
обвинение, касаещо извършеното от подсъдимата престъпление по чл.209 ал.1 НК.
По искане направено в съдебно
заседание от страна на процесуален представител, преди началото на съдебното
следствие Р.Д.В./дъщеря на пострадалата Р. Д./ е конституирана като частен
обвинител.
В съдебно заседание
представителят на ШРП поддържа двете обвинения и предлага на съда да наложи на
подсъдимата наказания “лишаване от свобода” в размер близък до минимално
предвидения с приложение на чл.66 НК.
Процесуалният представител на частния
обвинител поддържа исканията на държавния обвинител.
Подсъдимата А. не се признава за
виновна в извършването на посочените по горе деяния, като в хода на съдебното следствие не дава никакви обяснения.
В последната си дума подсъдимата желае да бъде оправдана. Защитникът на
подсъдимата счита, че обвинението е недоказано и моли да бъде оправдана
подзащитната й, като в пледоарията си изказва
доводи за това.
След
преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът приема за установено от фактическа
страна следното: На неустановена дата през есента на 2011 г. подсъдимата
посетила адреса на пострадалата Р. Д. /към този момент тежко болна, а към
настоящия вече покойница/ в гр. Шумен, на ул. Съединение № 95, тъй като
предварително й било известно, че Д. притежава ниви в землището на кв. Кирково,
гр. Велики Преслав. Намерението на подсъдимата А. /тогава Д./ било да убеди
възрастната жена, че земеделските земи, които притежава са повече и от
земеделската кооперация я лъжат и й дават по-малко рента. Този довод бил
изтъкнат от подсъдимата, за да накара Д. да й подпише документи, за да може да
си възстанови и другите земи. Въпреки че Д. била напълно неподвижна поради
прекаран в миналото инсулт, тя била в пълна кондиция и въобще не повярвала на
казаното от подсъдимата. Това не попречило на А. да осъществи престъпните си
намерения. Последната извадила лист, хванала дясната ръка на немощната жена и
държейки ръката й, написала името й на този лист. След това натопила палеца й в
буркан с мастило и го положила отново на същия лист хартия. След като направила
всичко това подсъдимата напуснала жилището. Още същият ден обаче тя отново
посетила дома на Д., като този път била с непознат мъж, който също започнал да
убеждава Д., че земите й в действителност са повече. Но пострадалата отново
казала, че си знае колко точна й са земите и че въобще не им вярва. На
следващия ден А. отново посетила дома на Д., като била заедно със свидетелите М.М.
и К.М. /нотариус с район на действия ШРС/. М. от своя страна като управител на
търговско дружество занимаващо се с продажба на недвижими имоти бил запознат
предварително от подсъдимата за вида и местоположението на имотите собственост
на Д., като при срещите си с М. подсъдимата заявявала, че е роднина на Д. и тя
й помага, за да си продаде нивите. Тъй като обаче леля й била неподвижна било
необходимо да я упълномощи с права да се разпорежда с имотите. Това било и
причината М. да осигури присъствието на нотариус, който лично да посети
жилището на болната жена с цел нотариално удостоверяване на всички необходими
за този вид сделка документи. При посещението на адреса обаче, Д. категорично
заявила, че не желае да продава каквито и да било свои имоти, в частност
земеделски земи находящи се в кв. Кирково на гр Велики Преслав. След като се
запознали с волята на Д., М. и М. напуснали адреса. На 17.10.2011 г. обаче
подсъдимата А. посетила офиса на дружеството управлявано от М., където се
намирал негов познат – свидетелят С.С.. М. към този момент не бил в офиса на
„Полизем” ЕООД – Шумен. А. показала на С. решение за възстановяване на
собственост /касаещо имотите на Д./ на поземлена комисия и го попитала колко
пари могат да се вземат за тези земи. С. записал имената на собственичката Р. Д.
и направил необходимите проверки. След като установил, че действително Д. е
собственик на имотите предложил цена от 9000 лева, като подсъдимата се
съгласила на тази цена. С. попитал къде е собственичката на имота, но А. му
казала, че Р. Д. я е упълномощила, като е подписала генерално пълномощно. В
подкрепа на казаното А. предоставила на С. следните документи: 1. пълномощно
подписано и подпечатано с палеца от Р. й. Д., с което същата упълномощава И.С.Д.
да продава земеделските й земи, находящи се в землището на с. Кирково, общ.
Велики Преслав. 2. Декларация по чл. 264, ал. 1 от ДОПК, подписана и
подпечатана с палеца от Р. й. Д.; 3. Декларация по чл. 28, ал. 8 от ЗННД,
подписана и подпечатана с палеца от Р. й. Д.. И трите документа били с
нотариална заверка удостоверяващи подписа и съдържанието на документите, като
тези заверки били направени от кметския наместник на с. Кълново - Ж.Б.Ж.. И в
трите нотариални удостоверения било отбелязано, че са извършени в канцеларията
на наместничеството на с. Кълново. Следва да се отбележи,че за описаното по
горе, Ж.Б.Ж./ който в настоящото производство вече има качество на свидетел/ е бил осъден за извършено престъпление по чл.
311 ал.1 вр. чл.26 ал.1 НК/определение от 28.05.2013г. на ВПРС/. А. попитала С.
какво трябва да направи, за да получи посочената по-горе сума от 9000 лева,
като С. й казал, че е необходимо само тя да го преупълномощи с правата дадени й
от Д. и тогава ще получи парите. А. се съгласила с това предложение и в офиса
на „Полизем” ЕООД бил съставен текста на пълномощно, с което И.А. /тогава Д./
преупълномощава С.С. с правата дадени й от Д.. А. взела съставения проект на
пълномощното и го представила за нотариално удостоверяване на М.Д. /помощник
нотариус при нотариус А. А., с район на действие ШРС/. А. представила пред Д. и
пълномощното, с което е упълномощена от Д., нотариално заверено от кметския
наместник на с. Кълново. Помощник нотариус Д. се запознала с документа и
проекта на преупълномощаването, установила самоличността на А. и извършила
необходимите нотариални удостоверявания на подписа на А. и на съдържанието на
документа. Излизайки от кантората на помощник нотариус Д., А. предоставила
всички документи на С., който от своя страна й предоставил сумата от 9000 лева
и двамата се разделили, като документ за предаването на парите не бил съставен.
След получаването на описаните документи, С. намерил купувач на земеделските
земи в лицето на „Кристера Агро” ЕООД. Същият се е снабдил с удостоверение за
данъчна оценка на имотите и на 21.10.2011 г. продажбата станала факт, като
представител на „Кристера Агро” ЕООД действал свидетелят М.Ш.. Нотариалното
изповядване на сделката станало пред нотариус С.Н. с район на действие РС –
Велики Преслав. От заключението на приетата без възражения от страните съдебно-психиатрична
експертиза става ясно, че Д. не е страдала от психично заболяване, като по
време на деянието е имала възможност да възприема факти и обстоятелства, както
и да ги възпроизвежда, което означава, че има свидетелска годност. В същата
насока, а именно , че възрастната жена е била напълно разумна са показанията на
свид. М., която почти до смъртта на Д. и е била личен асистент, както и на
свид.Й. С., който е присъствал на разпита на Д., провеждан от разследващ
полицай. От заключението на назначената
в хода на досъдебното производство съдебно-оценителна експертиза се установява,
че стойността на продадените ниви към 21.10.2011г. е 10 000 /десет хиляди/
лева. От заключението на приетата също
без възражения от страните тройна дактилоскопна експертиза се установява,
че пръстовия отпечатък, положен върху
документа –Декларация по чл.25 ал.8 от ЗННД е положен от Р. Д., като е
отбелязано, че останалите отпечатъци били негодни за сравнително изследване.
Назначената в хода на досъдебното производство тройна графическа експертиза не
дава отговор на въпроса, дали подписите в графа „упълномощител” и „декларатор”
в подробно описаните по горе документи са положени от пострадалата Р. Д., тъй
като характера на формата и начина на полагането им не позволява това да бъде установено.
Изложената фактическа обстановка съдът счита за установена въз основа на
показанията на свидетелите разпитани в съдебно заседание – свид.Р.В., Я.М.,
М.М., С.С., И.И., М.Ш., Й.С., М.Д., Ж. Ж., К.М., Р.Р., заключенията на съдебно-психиатрична,
съдебно-оценителна, тройна дактилоскопна и тройна графическа експертизи , както и
приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства, събрани в хода на досъдебното
производство и тези представени в съдебно заседание, като по този начин
събраните по делото доказателства се явяват безпротиворечиви и взаимнодопълващи
се и обосновават решението на съда по следните правни съображения:
Съдът като прецени всички доказателства, релевантни за
делото съгласно чл.14 от НПК поотделно и в тяхната съвкупност, приема, че с описаното
по горе подсъдимата А. е осъществила от обективна и субективна страна състава
на престъплението от общ характер, наказуемо по чл.209 ал.1 НК, тъй като в периода от 17.10.2011 г. до 21.10.2011 г.
в гр. Шумен и в гр. Велики Преслав, с цел да набави за себе си имотна облага
възбудила и поддържала заблуждение у С.Н.С., че е надлежно упълномощена да
продаде земеделски земи /имот № 627.14, имот № 686.16, имот № 650.16, имот №
656.4 и имот № 618.26/ находящи се в землището на с. Кирково, общ. Велики
Преслав, собственост на Р. й. Д., с пълномощно от Р. й. Д. с удостоверен подпис
и съдържание 94 и 95, том І, акт 1314 от 17.10.2011 г., при кметски наместник
на с. Кълново и с това причинила на Р. й. Д. имотна вреда в размер на 10 000
лева, както и
престъпление, наказуемо по чл.316 вр. чл.311 ал.1 НК, тъй като на 17.10.2011 г. в гр. Шумен съзнателно се
ползвала /представила пред М.Х.Д. – помощник нотариус при нотариус А. А./ от
официален документ с невярно съдържание /нотариална заверка на подписа на
частен документ – пълномощно подписано и подпечатано с палеца от Р. й. Д., с
която същата упълномощава И.С.Д. да продава земеделските й земи находящи се в
землището на с. Кирково, общ. Велики Преслав, в която заверка кметския
наместник на с. Кълново – Ж.Б.Ж. удостоверил неверни обстоятелства – че подписа
на упълномощителя Р. Д. е положен пред него в канцеларията на
наместничеството/, като от нея за самото съставяне не може да се търси
наказателна отговорност
От субективна страна и двете деяния са извършени
с пряк умисъл
Причините за извършване на
престъпленията се свеждат до незачитането
от страна на подсъдимата на чуждата
собственост, стремеж към набавяне на имотни облаги по неправомерен начин, както
и реда за ползване на документи
.
.
При определяне на наказанията на
подсъдимата, съдът прецени високата степен на обществена опасност на деянията, както
и невисоката такава на самата А., отчете смекчаващите отговорността
обстоятелства / чисто съдебно минало/,
липсата на отегчаващи такива , поради което и намира, че в процесния случай е
адекватно на подсъдимата да се наложи
минимално предвиденото в разпоредбата на чл.209 ал.1 НК наказание, а именно
„лишаване от свобода” за срок от една година. Съдът споделя становището на
представителя на държавното обвинение, че така наложеното наказание следва да
бъде отложено при условията на чл.66 ал.1 НК, поради което и приложи посоченият
по горе текст, като отложи изпълнението на определеното наказание също за
минимално предвидения срок от три години. При определяне на наказанието за
извършеното от А. престъпление, наказуемо по чл.316 вр. чл.311 ал.1 НК, съдът
се ръководи от споменатите по горе обстоятелства и и наложи също минимално
предвиденото наказание , а именно „лишаване от свобода” за срок от три месеца , като счита, че изпълнението на
наказанието, следва да бъде отложено също за минимално предвидения в чл.66 НК
срок от три години. Съобразявайки се с разпоредбата на чл.23 НК определи общо
наказание на подсъдимата И.С.А. между наложените й наказания до размера на
най-тежкото от тях, а именно, „лишаване от свобода” за срок от една година, като на
основание чл. 66 от НК, отложи изпълнението на
определеното общо наказание за срок от три
години.
Така определения размер на
наказанията , съдът счита за справедлив и съответстващ
на тежестта, обществената опасност и моралната укоримост на престъпленията и подходящи да повлияят поправително и
превъзпитателно към спазване на законите и добрите нрави от страна на осъденото лице. Освен това съдът счита, че така определените наказания ще
въздействат предупредително върху А. и ще и се отнеме възможността да върши и други престъпления, а освен това ще въздейства
възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото.
По
този начин и с тези наказания съдът счита, че ще бъдат постигнати целите на
генералната и специалната превенция.
Съдът възложи на подсъдимата
направените деловодни разноски в съответствие с чл.189 от НПК направени в хода на досъдебното и
съдебното производство в размер съответно на 283.23 лева и 90 лева..
Водим от горното съдът постанови
присъдата си.
Районен съдия: