Решение по дело №289/2022 на Административен съд - Хасково

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 13 юни 2022 г. (в сила от 13 юни 2022 г.)
Съдия: Цветомира Димитрова
Дело: 20227260700289
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 5 април 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 395 / 13.06.2021г., гр. Хасково

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съдХасково, в открито заседание на първи юни две хиляди и двадесет и втора година, в състав:

                                                                             Председател: Василка Желева

                                                                                    Членове: Цветомира Димитрова

                                                                                                    Павлина Господинова

 

при секретаря Мария Койнова и в присъствието на прокурор Валентина Радева – Ранчева при Окръжна прокуратура, гр. Хасково, като разгледа докладваното от съдия Димитрова АНД (К) 289 по описа на съда за 2022 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Касационното производство е по реда на глава дванадесета от АПК, във вр. с чл.63в  от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба  В.Д.Д. ***, депозирана чрез процесуален представител, против Решение № 14 от 21.02.2022г. постановено по а.н.д. № 501 от 2021г. по описа на Районен съд, гр. Харманли.

Сочи се, че обжалваното решение е постановено при неправилно прилагане на материалният закон, както и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила.

 Твърди се, че по делото не се установява изложената в АУАН и възприета от административно - наказващия орган фактическа обстановка. Не било доказано какво техническо устройство за улов с електрически ток на риба е превозвал жалбоподателя, както и годно ли било същото да бъде използвано. Не било доказано и че в момента на проверката автомобилът на жалбоподателя е бил в движение, както и че се е намирал в негово владение. Наред с това се твърди, че при съставяне на АУАН, актосъставителят допуснал съществени нарушения, водещи до незаконосъобразност и на издаденото въз основа на него наказателно постановление дори само на това основание. В тази връзка се излагат съображения, че АУАН не съдържал всички изискуеми реквизити предписани от чл. 42 от ЗАНН, съставен бил от некомпетентен орган, както и били нарушени всички административно - процесуални правила при съставяне и връчване на акта. Нарушението не било констатирано по предвидения в закона ред. Не били събрани и приложени всички доказателства и не били изяснени всички обстоятелства, като не били обсъдени и всички събрани доказателства, като например дадените от касатора обяснения. Наред с това се твърди, че административно-наказващият орган е пристъпил към издаване на наказателно постановление без да провери  АУАН с оглед неговата законосъобразност и обоснованост, и без да прояви необходимата активност за разследване на спорните обстоятелства и събиране на необходимите доказателства, като в НП липсвали императивно предвидените в чл.57 от ЗАНН реквизити. Твърди се също, че НП е издадено от некомпетентен орган, а описаното в него деяние било несъставомерно.

 По изложение в касационната жалба доводи се моли за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно Наказателно постановление № 25-024/29.09.2021г. на Началник отдел“РК-Южна България“ към ГД „РК“ при ИАРА.

В съдебно заседание касационната жалба се поддържа от упълномощен представител. Претендира се присъждане на разноски.

Ответникът по касационната жалба, в писмен отговор - чрез процесуален представител моли да бъде потвърдено решението на Районен съд – Харманли. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково счита доводите, изложени в касационната жалба, за неоснователни. Пледира съдебното решение да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.

Касационната инстанция, като се съобрази с нормата на чл.218, ал.1 от АПК, обсъди наведените касационни основания и извърши и служебна проверка относно допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна, срещу неблагоприятен за нея акт, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

С Решение №14 от 21.02.2021г., постановено по а.н.д. №501/2021г., Районен съд – Харманли е  изменил  Наказателно постановление № 25-024 от 29.09.2021г.издадено от Началник отдел „Рибарство и контрол – Южна България“, гр. Пловдив, към Главна дирекция „Рибарство и контрол“ при Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури (ИАРА), със седалище в гр. Бургас,в частта на наложеното, на основание чл. 81а от ЗРА,  на  В.Д.Д. наказание „Глоба“, като е намалил размера й  от 3000.00 лева на 2000 лева и е потвърдил същия санкционен акт, в частта му с която от В.Д. са отнети  в полза на държавата 1 бр. техническо устройство за улов с електрически ток SAMUS ***MS № SX****, 1 бр. кепче и 1 бр. акумулатор SIA-12V,60 Аh № 54050 .

За да постанови решението си, районният съд е посочил, че не са допуснати съществени процесуални нарушения по образуването и приключването на административнонаказателната процедура, които да водят до нарушаване на правото на защита на жалбоподателя и да са основания за незаконосъобразност и отмяна на обжалвания санкционен акт. Приел е за доказано извършването на процесното административно нарушение. Посочил е също, че конкретиката на случая не може да обоснове извод за незначителна обществена опасност, която да отличава нарушението от обикновените случаи на нарушения от същия вид, поради което да бъде приложен чл.28 от ЗАНН.  По отношение размера на определеното наказание „Глоба“ съдът изложил съображения, че наложеният максимален размер на наказание, не кореспондира с обстоятелствата да е налице системност  в поведението на дееца, поради което приел,  същата  следва да бъде намалена на 2000 лева.  Същевременно  решаващият съдебен състав като преценил, за правилно отнемането на вещите предмет на нарушението на основание чл.20 от ЗАНН, потвърдил НП в тази му част.

Касационната инстанция изцяло споделя изводите на районния съд.

В хода на съдебното производство пред районния съд не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Събрани са исканите от страните доказателства, което е спомогнало делото да бъде изцяло изяснено от фактическа страна.

Настоящият състав напълно споделя възприетата от районния съд фактическа обстановка, както и направените въз основа на нея правни изводи относно липсата на допуснати съществени процесуални нарушения в хода на санкционното производство и относно безспорната установеност на вмененото на касатора деяние.

В случая, както е приел и районният съд, не са налице допуснати съществени процесуални нарушения, опорочаващи административнонаказателното производство. Както АУАН, така и НП са издадени при спазване на всички изисквания на чл.42 и чл.57 от ЗАНН, връчени са на лицето, с оглед на което по никакъв начин не е нарушено правото му на защита. Районният съд е обосновал изводите си защо не споделя възраженията на наказаното лице относно законосъобразното протичане на административнонаказателното производство, включително твърденията за  некомпетентност на издателя на акта за установяване на административно нарушение и на  административно-наказващия орган, като изложените в тази насока мотиви в обжалваното решение изцяло се споделят от настоящия състав и не е необходимо преповтарянето им .

При правилно установената от районния съд фактическа обстановка, настоящата инстанция приема изводите на същия относно обстоятелството, че описаното в НП нарушение е доказано от обективна и субективна страна. От доказателствата по делото е безспорно, че на установената дата и място, наказаното лице е осъществило виновно фактическия състав на нарушението по чл. 44 от ЗАкона за рибарството и аквакултурите. Съставомерността на извършеното деяние и вината на нарушителя са били правилно установени от съда, който е обсъдил твърденията на жалбоподателя и аргументирано ги е приел за неоснователни. Разпоредбата на  чл.44, ал.1 от ЗРА изрично сочи, че се забранява пренасянето и превозването на технически устройства и съоръжения за улов с електрически ток, с изключение на случаите, в които лицето притежава валидно разрешително за улов за научноизследователски цели по чл. 40. Същевременно чл.81а от ЗРА регламентира, че който пренася или превозва мрежени риболовни уреди и/или технически устройства и съоръжения за улов с електрически ток в нарушение на чл.39а, ал.2 и/или чл.44, се наказва с глоба или имуществена санкция в размер от 2000 до 3000 лв. Контролните органи са установили и индивидуализирали поведението на лицето, извършено с конкретно посочен автомобил, в който са установени  технически средства за улов на риба с електрически ток - 1 бр. техническо устройство за улов с електрически ток SAMUS ***MS № SX****, 1 бр. кепче и 1 бр. акумулатор SIA-12V,60 Аh № 54050, превозвани в нарушение на законоустановения ред. По делото са събрани необходимия по обем преки и  косвени доказателства,  които в съвкупността си водят на единственият и непротиворечив извод, че жалбоподателят е осъществил състава на вмененото му нарушение от обективна страна. Безспорно е, че мрежите са намерени в автомобил, в който се е намирало и санкционираното лице, като в случая не е налице изключението относно забраната, визирано в чл. 44 от ЗРА.

  Правилно не са кредитирани от съда с необходимата степен на достоверност и  показанията на св. Иванов и св.Михайлов  в частта им, в която са посочили, че  процесните технически средства са били намери от двамата до храсти на язовир „Долната махала“ с. Надежден, както и че автомобила на касатора е бил управляван не от последния, а от св. Георги Иванов, доколкото както е посочил и Районният съд,  същите са дадени от лица намиращи се в приятелски връзки с жалбоподателя, и следователно пристрастни от изхода по делото, изолирани са и са в пряко противоречие с останалия събран по делото доказателствен материал.

Настоящата инстанция приема за безспорно, че събраните по делото доказателства са достатъчни и водят до формирания от районния съд извод за законосъобразност и правилност на издаденото НП. Точно и ясно се сочи изпълнителното деяние на нарушението и обективния фактически състав на същото, като няма допуснато нарушение на правото на защита на лицето. При правилно установена фактическа обстановка, районният съд достига до законосъобразни правни изводи, съответстващи на събраните по делото доказателства. Последните са правилно ценени от районния съд във връзка с останалите доказателства по делото, поради което възприетата от него фактическа обстановка е и безспорно установена.

Според настоящия състав, случаят не е маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН, в каквато насока са и изводите на районния съд.

След извършената преценка относно наложената глоба, районният съд  законосъобразно е приел, че същата неправилно е правилно определена в максималния предвиден в закона размер, който се явява необоснован, поради което и правилно въззивният съд я е намалил в минималния предвиден в чл.81а от ЗРА размер от 2000 лева.

 Обоснована и правилна е и осъществената преценка от РС-Харманли досежно законосъобразността на НП, в частта на отнемането на вещите предмет на нарушението.

Предвид изложеното, касационните оплаквания не намират опора в доказателствата по делото и са неоснователни. Обжалваното решение е валидно, допустимо и съответстващо на материалния закон, поради което следва да бъде оставено в сила.

С оглед крайния извод за неоснователност на касационната жалба, то следва да бъде уважено искането за присъждане на разноски на ответната страна, представляващи юрисконсултско възнаграждение, в минималния предвиден размер от 80.00 лева, с оглед разпоредбата на чл.63, ал.5 от ЗАНН, във вр. с чл.37 от Закона за правната помощ, вр. с чл.27е от Наредба за заплащането на правната помощ.

Водим от горното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, Административен съд – Хасково

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 14 от 21.02.2022г. постановено по а.н.д. № 501 от 2021г. по описа на Районен съд, гр. Харманли. 

ОСЪЖДА В.Д.Д., с ЕГН ********** ***  да заплати на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури, със седалище гр. Бургас, направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 80.00 (осемдесет) лева.

Решението е окончателно.     

 

 

Председател: 

                      

 

Членове: 1.

 

 

                 2.