Номер 7 7 февруари 2018 година град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският окръжен съд, наказателен състав
на седми февруари през две хиляди и осемнадесета година
в публично заседание в следния състав:
Председател:
Цвета Попова
Членове: Събчо Събев
Стефан Стойков
секретар
Галина Драганова
в присъствието на прокурора Петя Кралева
разгледа докладваното от съдия Попова ч.н.дело № 102 по описа за 2018 година.
Производството е по чл.32, ал.1 вр. чл.16 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции (ЗПИИРКОРНФС).
Образувано е по искане на Федерална служба „Правосъдие“ на Германия за признаване и изпълнение на решение на несъдебен орган на Германия, с което на **** гражданин И.З.Б. е наложена финансова санкция на основание чл.41, ал.1 във връзка с Приложение 2, чл.49 от Правилника за движението по пътищата (StVO), чл.24 от Закона за движение по пътищата (StVG) и чл.11.3.4 от Федералния каталог за финансови санкции (BKat). Към писмото са приложени решение за налагане на финансова санкция от несъдебен орган на Германия и удостоверение по чл.4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции.
В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура поддържа становище, че са налице всички основания за признаване на решението на чуждестранния несъдебен орган и изпълнението му.
Засегнатото лице И.З.Б. не се явява в съдебно заседание. Същият не е намерен на посочения в удостоверението адрес, който съответства на постоянния и настоящ адрес на г-н Б. установен при извършената справка по реда на Наредба № 14/18.11.2009 г. От приложената по делото докладна записка от сътрудник по охраната в ОД „Охрана“-Бургас се установява, че по данни на Б. К. (съседка на засегнатото лице) И.Б. живее и работи в Германия и се прибира по 2-3 пъти през годината, но през различни периоди.
Назначеният на основание чл.32, ал.1 вр. чл.16, ал.3 от ЗПИИРКОРНФС защитник адв. Десислава Ангелова изразява становище, че формалните предпоставки на закона са спазени, като предоставя на съда преценката за признаване на решението за налагане на финансова санкция.
Съдът, след като прецени съдържанието на удостоверението, становищата на страните и разпоредбите на закона, прие следното:
С решение № ********* от 27.06.2017 г., издадено от несъдебен орган на Федерална република Германия, на И.З.Б. е наложена финансова санкция - административно наказание глоба в размер на 70 евро за това, че на 6.05.2017 г. в 10:24 часа, като водач на лек автомобил марка „Мерцедес“ с регистрационен номер А 3798 MX, движейки се в Заербек по федерален път В 219/В 475 по посока гр. Ибенбюрен, превишил минимално допустимата скорост извън населени места с 25 км/час - при допустима скорост 70 км/ч, установената скорост (след приспадане на границата на толерантност) била 95 км/ч. Санкцията е наложена на основание чл.41, ал.1 във връзка с Приложение 2, чл.49 от Правилника за движението по пътищата (StVO), чл.24 от Закона за движение по пътищата (StVG) и чл. 11.3.4 от Федералния каталог за финансови санкции (BKat).
Въз основа на това решение е издадено удостоверение по т.4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции.
В удостоверението са посочени данните, индивидуализиращи засегнатото лице - имена, дата и място на раждане, адрес, както и данни за обстоятелствата, обосноваващи наложената санкция по чл.3, ал.1, т.1 от ЗПИИРКОРНФС. Решението за налагане на финансова санкция е постановено от несъдебен орган на държава - членка на Европейския съюз и е влязло в сила на 25.07.2017 г. Същото е издадено срещу **** гражданин, чието постоянно местоживеене е на територията на **** Засегнатото лице е санкционирано за деяние, което нарушава правилата за движение по пътищата и за което съгласно чл.30, ал.2, т.1 от ЗПИИРКОРНФС не се изисква двойна наказуемост. Тоест налице са задължителните условия за признаване и изпълнение на решението.
В случая не е налице някое от факултативните основания, изрично посочени в чл.35 от ЗПИИРКОРНФС, при които може да се откаже признаване и изпълнение на решението. Удостоверението съдържа всички предвидени в закона и рамковото решение реквизити. В него е посочено, че не е постановявано решение срещу същото лице за същото деяние. От текста на удостоверението се установява, че производството срещу засегнатото лице е било писмено, като И.Б. е бил уведомен относно правото си да обжалва решението, както и за сроковете за обжалване.
В настоящото производство съдът не може да обсъжда въпроса дали е доказано извършването на административното нарушение, за което е наложена финансовата санкция. По този въпрос се е произнесъл местно компетентният орган, като пререшаването му от българския съд е недопустимо.
По делото липсват доказателства за плащане на наложената глоба. Тъй като паричното задължение е в евро (98,50 евро, от които глоба в размер на 70 евро и направени в административното производство разноски в размер на 28,50 евро), съдът определи равностойността на сумата в български левове по курса на Българската народна банка за деня на постановяване на решението за налагане на финансова санкция, а именно 192,65 лв.
С оглед на изложените съображения и на основание чл. 32, ал.1 вр. чл. 16, ал.7, т.1 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции (ЗПИИРКОРНФС), съдът
ПРИЗНАВА решение № ********* от 27.06.2017 г., влязло в сила на 25.07.2017 г., издадено от несъдебен орган на Германия, с което на ****гражданин И.З.Б. - роден на *** г., с постоянен адрес ***, ЕГН **********, за извършено на 06.05.2017 г. нарушение на правилата за движение по пътищата, на основание чл.41, ал.1 във връзка с Приложение 2, чл.49 от Правилника за движението по пътищата (StVO), чл.24 от Закона за движение по пътищата (StVG) и чл.11.3.4 от Федералния каталог за финансови санкции (BKat) е наложена финансова санкция в размер на 70 евро с левова равностойност 136,90 лева (сто тридесет и шест лева и деветдесет стотинки) и са възложени направените разноски в административното производство в размер на 28,50 евро с левова равностойност 55,75 лева (петдесет и пет лева и седемдесет и пет стотинки).
Решението подлежи на обжалване и протест в седемдневен срок от съобщението му пред Апелативен съд - Бургас.
На основание чл. 36 вр. чл. 22 от ЗПИИРКОРНФС препис от решението да се изпрати след влизането му в сила на Националната агенция за приходите за изпълнение.
На основание чл.38, ал.1, т.1 от ЗПИИРКОРНФС незабавно да се уведоми за признаването на финансовата санкция компетентния орган на издаващата държава. Копие от уведомлението до издаващата държава да се изпрати на Министерството на правосъдието на Република България.
Председател:
Членове: 1.