Решение по дело №569/2019 на Районен съд - Елин Пелин

Номер на акта: 274
Дата: 14 август 2020 г. (в сила от 10 септември 2020 г.)
Съдия: Росица Генадиева Тодорова
Дело: 20191820100569
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 10 юли 2019 г.

Съдържание на акта

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

   

 

гр.Елин Пелин, 14.08.2020 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

            Районен съд Елин Пелин, Пети състав в публично заседание на двадесет и втори юли през две хиляди и двадесета година в състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: РОСИЦА ТОДОРОВА

 

при секретаря Вера Георгиева, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 569 по описа  на съда за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:                                                                      

 

Предявен е иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК от „Топлофикация Перник” АД, ЕИК………………..със седалище и адрес на управление: гр.П. , кв.”…..” ТЕЦ „…..“ чрез процесуалния му представител юрисконсулт Е. М. срещу ответника М.В.П., ЕГН ********** *** за установяване вземането на ищеца представляващо 1/6 от общия дълг в размер от 1004,63 лева, а именно: 142,53 лева главница представляваща 1/6 от главница в размер на 855,15 лева представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2014 г. до 30.04.2016 г. и сумата от 24,91 лева  представляваща 1/6 от сума в общ размер от 149,48 лева съставляваща законна лихва за забава за периода от 08.07.2014 г. до 26.09.2017 г., ведно със законната лихва считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК до окончателното изплащане на вземането. Сочи се, че заявената претенция се дължими във връзка с доставена, ползвана, но незаплатена топлинна енергия за апартамент, находящ се в гр.П., ул. „…..“ бл.., вх…, ап…..

Твърди се, че между ищеца и  титуляра по партидата  е налице облигационноправна връзка относно продажбата и покупката на топлинна енергия, която по безспорен начин се доказва с представените общи условия за битови нужди действали за процесния период. С влизането в сила на Закона за енергетиката  в областта на енергетика действа Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването. Съгласно чл.150, ал.1 от Закона за енергетиката продажбата на топлинна енергия на клиенти за битови нужди,  включително за общите части в сграда етажна собственост се осъществява при публично известни Общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и съответно одобрени от Комисия за енергийно и водно регулиране /КЕВР/. Съгласно разпоредбата на ал.2 – топлопреносното предприятие задължително публикува общите условия най-малко в един местен и един централен всекидневник, а съгласно ал.3 в срок от 30 дни след влизането в сила на общите условия, клиентите, които не са съгласни с тях имат право да внесат в съответното дружество заявление, в което да предложат различни условия. Към  момента в дружеството няма  подадено такова заявление, удостоверяващо несъгласието на ответницата с публикуваните общи условия. Ответницата е абонат на топлопреносното дружество по силата на Общите условия, действали към процесния период, като  собственик на имота в топлоснабдената сграда, които условия имат действие спрямо нея без да е необходимо сключване на индивидуален договор. Това се установява и от разпоредбата на чл.150 ал.1 от сега действащия закон за енергетиката – продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиентите на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от дружеството и съответно одобрени от КЕВР. Ищецът е изпълнил задължението си да доставя до имота топлинна енергия, съгласно разпоредбата на чл.139а от Закона за енергетиката, а задължение на лицето е да заплаща в срок дължимите суми начислена топлинна енергия. Ответницата не е заплатила дължимото вземане поради което  ищецът е депозирал заявление по реда на чл.410 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение срещу длъжника. РС Елин Пелин е издал Заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 1116/2018 г., която е връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 вр. ал.1 от ГПК, поради което на заявителя е указано на основание чл.415, ал.4, ал.1, т.2 от ГПК да предяви иск за установяване на вземането си, в резултат на което ищецът предявява настоящия иск.

   Препис от исковата молба е връчена на адв.М. – назначен особен представител на ответницата М.В.П., която срока по чл.131 от ГПК депозира писмен отговор, с който оспорва предявения иск, който счита изцяло за неоснователен. Твърди, че по делото липсват доказателства, които да легитимират ответницата П. като страна по иска и липсва договор, който да сочи, че тя е потребител. Прави възражение за погасяване на вземанията в пълен размер по давност. В писмена защита заявява становище, че  от съдебно-техническата експертиза се установява, че липсват отчети на разпределители, тъй като апартамента е със свалени радиатори и отопление се начислява само за преминаващите щрангове. Съгласно нормативната уредба всички потребители са длъжни да осигурят достъп до имотите си на представителите на топлопреносното предприятие за отчитане на показанията на уредите и водомерите за гореща вода и/или осъществяване на визуален оглед на контролните приспособления към тях, в противен случай на потребителите, неосигурили достъп за отчет за всички отоплителни тела в имота се начислява енергия като отоплителни тела без уреди. В случая не може да се установи  за процесния период ответницата  дали е осигурила достъп, тъй като същата няма връзка с достъпа до имота.

  

  Районен съд Елин Пелин, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:

        Видно от приложеното ч.гр.дело № 1116/2018 г. по описа на  РС Елин Пелин, на основание чл.410 от ГПК съдът е издал заповед за изпълнение на парично задължение № 909 от 07.12.2018 г. срещу ответницата М.В.П., с която последната е осъдена да заплати  на „Топлофикация Перник” АД, сумата от 142,53 лева главница представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2014 г. до 30.04.2016 г., сумата от 24,91 лева законна лихва за забава за периода от 08.07.2014 г. до 26.09.2017 г., ведно със законната лихва считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК – 13.11.2018 г. до окончателното изплащане на вземането. Ответницата е осъдена да заплати и направените от заявителя разноски в размер на 25.00 лева заплатена държавна такса и 50.00 лева юрисконсултско възнаграждение. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 вр. ал.1 от ГПК, поради което на основание чл.415, ал.4 вр. ал.1, т.2 от ГПК съдът е указал на заявителя  „Топлофикация - Перник“ АД, че може да предяви иск за установяване на вземането си. От представеното по делото съобщение се установява, че заявителят  „Топлофикация - Перник“ АД е уведомен за указанията на съда на 07.06.2019 г., като в указания му срок е предявил настоящия иск.

      Представена е справка за присъдени суми към 02.07.2019 г. относно клиент …… …..  на адрес: ул. …..бл…, вх… ап…..

      По делото са представени Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация - Перник“ АД на потребителите в гр.Перник публикувани в „Съперник“ бр.82/ 3959/29.04.2008 г.

       Видно от Договор за продажба на държавен недвижим имот по Наредбата за държавните имоти от 22.12.1990 г. В. П. М. е придобил следния недвижим имот – апартамент, находящ се в гр.П., ул. „……“, съставляващ апартамент №.. на седми етаж в бл… вх…

       От препис извлечение от акт за сключен граждански брак издаден от Община П. се установява, че  В.П. М.  е сключил граждански брак със С. М. М. на ….. г.     

       Представено  е удостоверение за семейно положение съпруга и деца изх. № 5946/25.09.2018 г. от което се установява, че С.М.М. е вдовица, с деца М.В.П. и В.В. П..

        Видно от нотариален акт за дарение на недвижим имот № .. том .., рег. № , дело № 14/09.12….. г. по описа на нотариус П.. с район на действие РС Перник е, че С. М. М. и М.В.П. са дарили на В. В. П. следния недвижим имот находящ се в гр.П., ул. „…..“, в бл… – апартамент № .., във вх.А, ет..

  От заключението на изслушаната по делото съдебно техническа експертиза се установява, че  сумите за топлинна енергия за топлоснабдения имот са начислени в съответствие с действащата за момента нормативна уредба в областта на енергетиката и общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация Перник“ ЕАД на потребители от райна на гр.София. През целия процесен период ответникът е ползвал топлинна енергия за отопление, гореща вода според нуждите си, видно от представените документи. Задълженията на ответника  за процсния период следва да се изчисляват на база на изравнителните сметки, т.е. реалното потребление на топлинна енергия, като се вземат предвид  изброените компоненти в експертизата и се начислят законните лихви.

От заключението на изслушаната съдебно-счетоводна експертиза се установява, че общият размер на дължимите суми за топлинна енергия, определени по прогнозна консумация и дялово разпределение за процесния период – главница, общо и по отделни пера е в размер на 489,15 лева, от които топлинна енергия за отопление имот - 480,51 лева и дялово разпределение – 8,64 лева. Към общия размер на дължимите месечни суми, определени по прогнозна консумация за топлинна енергия  се прибавя общата стойност по изравнителните сметки за процесния период, която е 366,00 лева за довнасяне общия размер на дължимата сума  за доставена, но незплатена топлинна енергия, която е в размер на 846,51 лева. Дължимите суми за дялово разпределение са в размер на 8,64 лева. Определен е и падежа на всяко едно от месечните задължения като първоначалната дата на падеж е 07.07.2014 г., а последната дата е 08.09.2016 г.

 Лихвата за забава е изчислена върху главницата за всеки месец, считано от датата на изпадане на длъжника в просрочие до 26.09.2017 г. и е в размер на 139,39  лева. Общият размер на дължимите суми за доставена и незаплатена топлинна енергия за процесния период – главница, дялово разпределение и лихви, отразени по партидата на недвижимия имот с административен адрес гр.П., ул… бл… вх., ап.20 с аб. № ….. са в размер на 994,54 лева, от които 855,15 лева главница и 139,39 лева законна лихва. На 26.03.2018 г. на касата на дружеството ищец е заплатена сумата от 50.00 лева, с която сума са погасени съдебни разходи. Изравнителните сметки, изготвени от ФДР – Директ ЕООД /подизпълнител на „Техем Сървисис“ ЕООД за имота за периода от 01.05.2014 г. до 30.04.2016 г. отразени в счетоводството на ищеца по партидата с абонатен № ********** за топлоенергия на недвижимия имот са с обща стойност за периода от м.05.2014 г. до м.04.2017 г. в размер  на 366.00 лева. Към общият размер на дължимите месечни суми, определени по прогнозна консумация за топлинна енергия за процесния период и за дялово разпределение, който е 489,15 лева се прибавя общата стойност по изравнителните сметки за процесния период, която е 366,00 лева за довнасяне общия размер на дължимата сума за доставена но незаплатена топлинна енергия в размер на 855,15 лева. Лихвата за забава е изчислена върху главницата за всеки месец, считано от датата на изпадане на длъжника в просрочие до 26.09.2017 г. и е 139,39 лева. Общата сума за доставена и незаплатена топлинна енергия и дялово разпределение за процесния период  - включваща главница и лихви отразени по партидата на недвижимия имот възлиза на 994,54 лева. Дължимата сума от ответницата П. е в общ размер на 165,76 лева представляваща 1/6 от общия дълг в размер на 994,54 лева за доставена, ползвана и незаплатена топлинна енергия за  периода от 01.05.2014 г. до 30.04.2016 г., от които главница 142,53 лева и законна лихва 23,23 лева.

 

При така установената фактическа обстановка съдът стигна до следните правни изводи:

Предявеният установителен иск по чл.422 от ГПК  е допустим, тъй като е  налице  правен интерес от водене на настоящото производство, предвид наличието на образувано заповедно производство, в което длъжникът е уведомен по реда на чл.47, ал.5 вр. ал.1 от ГПК, поради което на основание чл.415, ал.4 вр. ал.1 т.2 от ГПК на заявителя е указано, че може да предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен срок. Разгледан по същество, съдът го намира за неоснователен по следните съображения:

Предмет на иска с правно основание чл.422 от ГПК, във връзка с чл.415 от ГПК е установяване на вземането на кредитора, за което е издадена заповед за парично изпълнение по чл.410 от ГПК. В тежест на ищеца в това производство е да докаже възникването на облигационно правоотношение между страните по делото, че ответникът е потребител на топлинна енергия през процесния период,  предоставянето на топлоенергия в процесния имот и използването й от ответника, както и размера на задължението му, а също и дължимото обезщетение за забава. В случая по делото не се ангажираха доказателства, че ответницата е била собственик или ползвател на имота през целия исков период – 08.07.2014 г. до 26.09.2017 г., тъй като видно от представения Договор за продажба на държавен недвижим имот по Наредбата за държавните имоти от 22.12.1990 г. собственик на процесния недвижим имот е бил В. П. М., който е придобил следния недвижим имот – апартамент, находящ се в гр.П., съставляващ апартамент №.. на седми етаж в бл…, вх.. Нито в заповедното производство по реда на чл.410 от ГПК, нито в депозираната искова молба се излагат обстоятелства, които да сочат, че за процесния период именно ответницата е била собственик или ползвател с учредено вещно право на ползване на имота. От представения по делото  нотариален акт за дарение на недвижим имот № .., том I, рег. № …., дело № 14/…. г. по описа на нотариус П.. с район на действие РС П. се установява, че ответницата М.В.П. се е разпоредила с 1/6 ид.ч. от имота на 09.12.2019 г., придобита по наследство, но по делото  липсват каквито и да било доказателства, кой е наследодателя от който е придобила тази идеална част и кога е починал. Твърдения в тази насока липсват, както в депозираното заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК, така и в депозираната искова молба. Изложеното сочи, че по делото не се доказва наличието на облигационна връзка между ищеца и ответницата за претендирания исков период от 08.07.2014 г. до 26.09.2017 г, което да я прави потребител на топлинна енергия по смисъла на чл.153, ал.1 от Закона за енергетиката.

Съгласно чл.153, ал.1 от ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или нейно самостоятелно отклонение,  са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да заплащат цената. В § 1, т.42 от Закона за енергетиката е предвидено, че потребител на енергия за битови нужди е физическо лице – собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление. По делото не се установи ответницата да е била потребител на енергия за битови нужди през исковия период – от 08.07.2014 г. до 26.09.2017 г. и в този смисъл не може да бъде легитимна страна по иска за установяване на вземането за ползвана топлинна енергия, доставена от „…….“ АД, на топлоснабден имот, находящ се в гр.П., ул. „……“ бл…, вх.. ап….

При липсата на доказателства ангажирани от ищеца, че процесното вземане за главница в размер на 142,53 лева представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2014 г. до 30.04.2016 г. е дължимо от ответницата, неоснователен и недоказан се явява и искът за заплащане на дължимата лихва за забава в размер на  24,91 лева за периода от 08.07.2014 г. до 26.09.2017 г., поради което искът се явява неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен изцяло.

          С оглед отхвърлянето на установителния иск направените разнос- ки остават в тежест на ищцовото дружество.

          Мотивиран от изложеното, съдът

 

Р   Е   Ш   И :

 

  

 ОТХВЪРЛЯ  исковете на  "ТОПЛОФИКАЦИЯ - ПЕРНИК" АД, ЕИК …….., със седалище и адрес на управление гр. П., кв. ”…..”, ТЕЦ “…..”, за признаване за установено по отношение на М.В.П., ЕГН ********** ***  вземането на ищеца за следните суми: 142,53 лева главница представляваща 1/6 част  от главница в размер на 855,15 лева съставляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2014 г. до 30.04.2016 г. и сумата от 24,91 лева  представляваща 1/6 от сума в общ размер от 149,48 лева съставляваща законна лихва за забава за периода от 08.07.2014 г. до 26.09.2017 г., ведно със законната лихва считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК – 13.11.2018 г. до окончателното изплащане на вземането, за които е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, по ч.гр.д. № 1116/2018 г.  по описа на РС Елин Пелин като неоснователени.

  Решението подлежи на обжалване пред Софийски окръжен съд  в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

  След влизане на решението в сила, ч.гр.д. № 1116/2018 г. по описа на РС Елин Пелин, да бъде върнато в деловодството на съда, като към същото бъде приложен заверен препис от настоящото решение.

 

    РАЙОНЕН СЪДИЯ: