№ 5989
гр. София, 04.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично
заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Калина Анастасова
Членове:Темислав М. Димитров
Ина Бр. Маринова
при участието на секретаря Мария Б. Тошева
като разгледа докладваното от Ина Бр. Маринова Въззивно гражданско дело
№ 20241100505085 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С решение № 2900 от 19.02.2024 г., постановено по гр. д. № 15482/2023 г. по описа на
СРС, 82- ри с- в, ответникът ЗАД „А.“ АД е осъден да заплати на ищеца „ЗАД А.Б.“ АД на
основание чл. 411 КЗ сумата от 5364,72 лева /и 15 лева ликвидационни разноски/,
представляваща заплатено застрахователно обезщетение по регресна претенция по
имуществена застраховка „Пакет Макс“ за вреди на МПС „Фолксваген Кади“, peг. №
******* застрахован при ищеца от застрахователно събитие – ПТП, настъпило на 25.01.2022
г., около 12:05 часа в гр. Пловдив по вина на водача на МПС „Фолксваген Поло“, peг. №
******* със сключена при ответника застраховка „Гражданска отговорност“, ведно със
законната лихва от 24.03.2023 г. до окончателното заплащане, който завивайки от бул.
„България“ по ул. „Достоевски“ удря излизащия от паркинг пространство лек автомобил,
както и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 539,14 лева, представляваща мораторна
лихва за периода 09.04.2022 г. – 24.03.2023 г.
В срока по чл. 259, ал. 1 ГПК е подадена въззивна жалба от ответника ЗАД „А.“ АД с
излагане на съображения за неправилност на първоинстанционното решението, като
постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Твърди се, че съдът
неправилно е преценил събраните по делото доказателства, като по този начин е достигнал
до грешния извод, че за ищеца е възникнало деликтно вземане срещу ответното дружество.
1
Моли се съдът да отмени решението и да постанови ново, с което да отхвърли претенциите
на ищеца, а при условията на евентуалност – да намали обезщетението поради наличие на
съпричиняване от страна на водача, застрахован при ищцовото дружество. Претендират се
разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ищеца ЗАД
А.Б.“ АД, в който е изразено становище за нейната неоснователност. Моли се съдът да
потвърди обжалваното решение. Претендират се разноски.
Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и
събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:
Жалбата е подадена в срок от легитимирана страна, поради което същата е
допустима.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да
приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса
на някоя от страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
След извършена служебна проверка въззивният съд установи, че
първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваната част.
По правилността на решението въззивният съд намира следното:
Съгласно чл. 411 КЗ в случаите, в които причинителят на вредата има сключена
застраховка „Гражданска отговорност”, застрахователят по имуществената застраховка
встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия
застраховател по застраховка „Гражданска отговорност” – до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. За възникването на
регресното вземане в доказателствена тежест на ищеца е да докаже, че се е осъществил
следният фактически състав: да е налице сключен договор за имуществено застраховане; в
срока на застрахователно покритие по договора за имуществено застраховане в резултат на
виновно и противоправно поведение на водач на МПС, чиято гражданска отговорност е
застрахована при ответника, да е настъпило застрахователно събитие, за което ответникът
носи риска /непозволено увреждане по смисъла на чл. 45 ЗЗД/; в изпълнение на договорното
си задължение по имуществената застраховка ищецът да е изплатил на застрахования
застрахователно обезщетение.
В тежест на ответника и при доказване на посочените обстоятелства е да докаже
възражението си за различен механизъм на ПТП и за съпричиняване, както и погасяването
на дълга.
Между страните във въззивното производство не се спори, а и от събраните по делото
писмени и гласни доказателства се установява, че на 25.01.2022 г., около 12:05 ч. в гр.
Пловдив на ул. „Достоевски“ е настъпило ПТП при участие на л. а. „Фолксваген“ модел
„Поло“ с рег. № ******* и л. а. „Фолксваген“ модел „Кади“ с рег. № ******* че вследствие
2
на настъпилото ПТП на л. а. „Фолксваген“ модел „Кади“ са били нанесени имуществени
увреждания в размер на 5 349,72 лв.; че към момента на настъпване на застрахователното
събитие между ищеца и собственика на л. а. „Фолксваген“ модел „Кади“ е бил сключен
валиден договор за имуществена застраховка, а между ответника и водача на л. а.
„Фолксваген“ модел „Поло“ – договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите", както и че ищецът е заплатил застрахователно
обезщетение в размер на 5 349,72 лв. и е извършил ликвидационни разноски в размер на 15
лв.
Спорни пред настоящата инстанция са механизмът на настъпване на ПТП, както и
наличието на съпричиняване от страна на водача на застрахованото при ищеца МПС.
Настоящата инстанция споделя релевираните в отговора на въззивната жалба
възражения, че процесното ПТП е настъпило в района на ул. „*******, а не на ул. *******,
както е възприето в обжалваното решение. Така посоченото възражение се подкрепя от
събраните пред първоинстанционния съд писмени и гласни доказателства – двустранен
констативен протокол за пътнотранспортно произшествие /л. 7/ и свидетелските показания
на двамата водачи, участвали в процесното ПТП – свидетелите Костадинов и Калпакчиева.
Последните последователно и многократно посочват в показанията си, че
съприкосновението на двата автомобила е настъпило именно в района на ул. „*******, а от
скицата на пътната обстановка и ПТП в представения по делото двустранен протокол е
видно разположението и движението на двата автомобила към момента на настъпване на
ПТП – л. а. „Фолксваген“ модел „Поло“ е завил по ул. „Достоевски“ от бул. „България“ с
посока на движение към ул. „Ален мак“, а л. а. „Фолксваген“, модел „Кади“ се е намирал на
пътя вдясно. В този смисъл от посочените доказателства безпротиворечиво и едностранно се
установява, че процесното ПТП е настъпило именно в района на ул. „*******, т. е.
непосредствено след като водачът на л. а. „Фолксваген“ модел „Поло“ е завил от бул.
„България“ с посока на движение към ул. „Ален мак“.
В този смисъл настоящата инстанция не споделя възприетите от първоинстанционния
съд и обективирани в приетото по делото заключение на допуснатата САТЕ изводи досежно
механизма на настъпване на процесното ПТП.
Предвид изложеното, от събраните в хода на първоинстанционното производство
доказателства се установява следният механизъм на ПТП: на 25.01.2022 г., около 12:05 ч. в
гр. Пловдив л. а. „Фолксваген“ модел „Поло“ с рег. № ******* се движел по ул.
„Достоевски“ с посока на движение от бул. „България“ към ул. „Ален мак“, като след като
завил по ул. „Достоевски“, в района на № 1 настъпило съприкосновение с излизащия от
дясната му страна л. а. „Фолксваген“ модел „Кади“ с рег. № *******
Въпреки възприетия различен механизъм на настъпване на процесното ПТП,
настоящата инстанция се солидаризира с крайния извод на районния съд за основателност
на предявените от ищеца претенции поради следните съображения:
От приетото в хода на въззивното производство писмо от Община Пловдив,
Общинско предприеятие „Организация и контрол на транспорта“ се установява, че на
3
кръстовището, образувано от ул. „Достоевски“ и път вдясно, непосредствено след бул.
„България“ в гр. Пловидв няма поставени пътни знаци. В този смисъл не се установява
наличието на поставен пътен знак Б3 – път с предимство, както е посочено в двустранния
протокол и както се твърди в свидетелските показания на двамата водачи.
Отделно от горното, по делото не са събрани доказателства, от които да се
установява, че пътят вдясно, по който именно се е движел л. а. „Фолксваген“ модел „Кади“ е
крайпътна територия като двор, предприятие, гараж, паркинг, бензиностанция и други
подобни. Ето защо, приложение следва да намери не разпоредбата на чл. 37, ал. 3 ЗДвП,
както се сочи във въззивната жалба, а разпоредбата на чл. 48 ЗДвП, според която на
кръстовище на равнозначни пътища водачът на пътно превозно средство е длъжен да
пропусне пътните превозни средства, които се намират или приближават от дясната му
страна.
Предвид изложеното, при движението си по път без предимство водачът на л. а.
„Фолксваген“ модел „Поло“ е следвало да се съобрази с разположението на дясностоящия л.
а. „Фолксваген“ модел „Кади“, като изчака неговото преминаване. Неосъществявайки тези
действия, водачът на л. а. „Фолксваген“ модел „Поло“ е причинил ПТП, за което е
отговорен.
Така съдът намира, че от събраните по делото доказателства се установява, че на
25.01.2022 г. МПС „Фолксваген Поло“ е причинило вреди на застрахованото при ищеца
МПС „Фолксваген Кади“. Съгласно чл. 45, ал. 2 ЗЗД вината на причинителя на увреждането
се предполага до доказване на противното. По делото не са събрани доказателства за
опровергаване на установената презумпция.
Настоящата инстанция намира, че възражението на ответника за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на водача на л. а. „Фолксваген“ модел „Кади“, е
неоснователно. Съгласно константната практика на ВКС приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е
обусловено от наличието на категорично доказани в процеса при условията на пълно и
главно доказване действия или бездействия на пострадалия, с които той обективно е създал
предпоставки и/или възможност за настъпване на увреждането. Изводът за наличие на
съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД не може да бъде хипотетичен нито да се
основава на предположения. Намаляване на обезщетението за вреди е допустимо само ако са
събрани категорични доказателства, че вредите не биха настъпили или биха били в по-малък
обем /в този смисъл Решение № 60154/20.01.2022 г. по т. д. № 1071/2020 г. на ВКС, I ТО/.
Във връзка с горното принос от страна на увредения по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е
налице в случаите, когато с поведението си той самият е създал предпоставки за
осъществяване на деликта и за възникване на вредите, така че увреждането настъпва като
пряка последица и от негови действия или бездействие. В случая ответникът, който носи
тежестта на доказване, не е ангажирал доказателства в подкрепа на твърденията си за
извършено от страна на водача нарушение на установените в ЗДвП правила за безопасно
движение. Както вече беше посочено, в конкретния случай водачът на л. а. „Фолксваген“
модел „Поло“ е нарушил правилата за движение по пътищата, като несъобразявайки се с
4
изискванията на разпоредбата на чл. 48 ЗДвП, не е пропуснал идващия от дясната му страна
л. а. „Фолксваген“ модел „Кади“, в резултат на което е настъпило и процесното ПТП. От
изложеното дотук съдът приема, че процесното ПТП е настъпило единствено поради
поведението на водача на л. а. „Фолксваген“ модел „Поло“, между когото и ответника
/въззивник/ към момента на настъпване на ПТП е бил сключен валиден договор за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“. По тези
съображения следва да се приеме, че не е налице твърдяното съпричиняване на вредите,
поради което липсва основание за намаляване на дължимото от ответника обезщетение.
Във въззивната жалба не са изложени други конкретни оплаквания във връзка с
предявените искови претенции, поради което и като съобрази ограниченията по чл. 269 ГПК,
съдът приема, че макар и по различни съображения, решението на СРС следва да се
потвърди.
По разноските:
С оглед изхода на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на въззиваемия следва
да бъдат присъдени разноски, представляващи уговорено и реално заплатено адвокатско
възнаграждение. Съдът намира своевременно направеното от страна на въззивника
възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение за основателно с
оглед на обстоятелството, че делото не се характеризира със завишена фактическата и
правна сложност, както и с оглед реално извършената от адвоката работа във връзка с
въззивното производство /подаване на отговор на въззивна жалба и явяване в о. с. з./. Ето
защо, претендираното адвокатско възнаграждение следва да бъде намалено и присъдено в
размер на 971,53 лв. с ДДС.
Така мотивиран, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 2900 от 19.02.2024 г., постановено по гр. д. №
15482/2023 г. по описа на СРС, 82- ри с- в, с което ответникът ЗАД „А.“ АД, ЕИК: *******,
със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „******* е осъден да заплати на ищеца
„ЗАД А.Б.“ АД, ЕИК: ******* със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „*******
на основание чл. 411 КЗ сумата от 5364,72 лева /и 15 лева ликвидационни разноски/,
представляваща заплатено застрахователно обезщетение по регресна претенция по
имуществена застраховка „Пакет Макс“ за вреди на МПС „Фолксваген Кади“, peг. №
******* застрахован при ищеца, от застрахователно събитие – ПТП, настъпило на
25.01.2022 г., около 12:05 часа в гр. Пловдив по вина на водача на МПС „Фолксваген Поло“,
peг. № ******* със сключена при ответника застраховка „Гражданска отговорност“, ведно
със законната лихва от 24.03.2023 г. до окончателното заплащане, който завивайки от бул.
„България“ по ул. „Достоевски“, удря излизащия от дясната му страна лек автомобил, както
и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 539,14 лева, представляваща мораторна лихва за
периода 09.04.2022 г. – 24.03.2023 г.
5
ОСЪЖДА ЗАД „А.“ АД, ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. „******* да заплати на „ЗАД А.Б.“ АД, ЕИК: ******* със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „******* на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер на
971,53 лв., представляваща разноски за въззивната инстанция.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС при условията на чл.
280 ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6