Р Е Ш
Е Н И Е
№ 285 /29.06.2020 г.
гр.
Монтана
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Монтана, касационен състав, в публично съдебно
заседание на двадесет и шести юни през две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: Огнян Евгениев
Членове:
Соня Камарашка
Бисерка
Бойчева
при секретаря Петя Видова и с участието на прокурор Галя
Александрова при Окръжна прокуратура - Монтана, като разгледа докладваното от
съдия Соня Камарашка касационно административно - наказателно дело № 248 по описа на съда за 2020г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.208 и
сл. от АПК /редакцията на разпоредбите след
изменението, публ. в ДВ бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019г.), във
връзка с чл.63, ал.1 от ЗАНН.
Предмет на касационното административно – наказателно производство е Решение
№67 от 27.03.2020 г. по АНД № 12 по описа за 2020г. на Районен съд – Лом, с
което е отменено наказателно постановление № НП-182/10.12.2019г. издадено от кмета на Община – Лом. С наказателното постановление на В.С.В.
*** е наложено административно наказание глоба в размер на 500.00 лева /петстотин
лева/, на основание чл.53, ал.1 и ал.2 от ЗАНН във вр. чл.4, ал.1,т.3 от Наредба
№1 за поддържане на обществения ред, чистота и опазване на общественото
имущество на територията на Община Лом, за нарушение на чл.4,ал.1,т.3 от
Наредба №1 за поддържане на обществения ред, чистота и опазване на общественото
имущество на територията на Община Лом /Наредба №1/.
Касационният жалбоподател кмета на Община Лом чрез процесуалния си
представител Л. А. *** в жалбата и по съществото на делото навежда доводи за
неправилност на решението на първата инстанция поради нарушаване на
процесуалните правила и противоречие с материалния закон, счита, че не са
налице основанията по чл.28 от ЗАНН приложени от въззивния съд. Моли за отмяна
на въззивното решение и потвърждаване на издаденото НП. Претендира разноски
съобразно представен списък.
Ответника по касационната жалба В.С.В. *** чрез процесуалния си
представител адвокат Л. Г. *** в отговора по касационната жалба и по съществото
на делото, оспорва същата, като счита решението на въззивния съд за правилно и
законосъобразно отричайки наличието на касационните основания за неговата
отмяна. Моли за потвърждаване решението на въззивния съд. Претендира сторените
разноски за касационното производство, съобразно представен договор за правна
защита и съдействие.
Окръжна прокуратура – Монтана, с оглед задължителното участие в настоящето
производство, чрез представителя си в съдебно заседание, дава мотивирано заключение, че
жалбата е неоснователна, правилно е приложен материалния закон и не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, поради което атакуваното решение
следва да се потвърди като правилно и законосъобразно.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 от АПК, предвид приложеното проследяване на пратка по делото, от страна във
въззивното производство, за която обжалваното съдебно решение е неблагоприятно,
при което същата е допустима.
В настоящото производство не са събрани относими към
предмета на делото доказателства по реда на чл. 219, ал.
1 от АПК.
Разгледана по същество и в пределите на касационната проверка по чл.218 от АПК във вр. чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН жалбата се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.
След обсъждане на жалбата, доказателствата по делото и становищата на
страните, прие следното: касационните основание, които са заявени и поддържани
пред настоящата инстанция са за неправилно приложение на материалния закон и
допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила – чл.63,ал.1 от ЗАНН във вр. чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК.
За да постанови обжалваното решение, с което е отменил обжалваното пред
него наказателно постановление като неправилно и незаконосъобразно, съставът на
Районен съд – Лом е приел от фактическа страна, че на 17.09.2019г. около
23,30часа в гр.Лом, местност „Бахчите“ В.С.В. *** говорел на висок тон в двора на вила, с което нарушил нощната
тишина и спокойствието на съседно живущите граждани.
За констатираното на В.С.В. *** е съставен АУАН № 320 от 17.09.2019г. от органите на РУ – Лом, попадащи
в лицата определени по чл.33 от Наредба №1, за нарушение на чл.4, ал.1,т.4 от Наредба №1 за
поддържане на обществения ред, чистота и опазване на общественото имущество на
територията на Община Лом /Наредба №1/, а въз основа на него наказващият орган
– Кмета на Община - Лом е издал обжалваното НП, на основание чл.53, ал.1 и ал.2
от ЗАНН във вр. чл.4, ал.1,т.3 от Наредба №1.
Така установената фактическа обстановка, която се подкрепя
от доказателствата по делото, не е спорна между страните.
От въззивния съд въз основа на приетите и приобщени писмени
доказателства - в хода на
съдебното производство съдът е мотивирал акта си с липсата на административно
наказателна разпоредба въз основа на която да се наложи наказанието, тъй като
отразената в НП - чл.4, ал.1,т.3 от Наредба №1 съдържа единствено забрана за
високо говорене, пеене, свирене …в обществени заведения, домове и на открити
места, намиращи се в близост до жилищни сгради…“, наред с това е приел, че няма
пречка да бъде приложена и разпоредбата на чл.28 от ЗАНН.
По делото е приложена извадка от Наредба №1 за поддържане на обществения
ред, чистота и опазване на общественото имущество на територията на Община Лом,
което е в нарушение на принципа за разкриване на обективната истина приложим в
производствата по ЗАНН, предвид препращащата разпоредба към НПК.
Като краен резултат съдебния акт е законосъобразен, но при следните мотиви:
Видно от публикуваната на сайта на Община Лом Наредба №1, в чл.4, ал.3 от
същата е предвидена санкционната разпоредба при нарушение по чл.4, ал.1,т.3 от
Наредбата. Същата обаче е приложима след спазване на процедурата по чл.4, ал.2
от Наредба №1 „…В случаите, упоменати в ал.1 /т.1, 2,3, 4,5,6,7 и 8/, касаещи
нарушаване спокойствието на гражданите вследствие на висок шум, контролните
органи измерват нивото на шума и съставят акт….“. По делото липсват каквито и
да са както писмени, така и гласни доказателства преди съставяне на АУАН да е
изпълнена процедурата по измерване на нивото на шума. Поради което и настоящия
касационен състав намира вмененото деяние изразяващо се в извършени действия от
страна на В. – „по говорене на висок тон в двора на вила“ за несъставомерни с
вменената му за нарушена правна норма.
За да е осъществен състава на нарушението по чл.4, ал.1,т.3 от Наредба №1
за поддържане на обществения ред, чистота и опазване на общественото имущество
на територията на Община Лом /Наредба №1/, контролните органи е следвало да
измерят нивото на шума, след което да съставят АУАН като конкретно съобразно
изискванията на приетия подзаконов нормативен акт опишат в АУАН установените
показатели на този шум. Именно неизпълнението на вмененото в подзаконовия
нормативен акт задължение на контролните органи е довело и до липса на
изпълнително деяние което В. да е извършил, поради което и като краен резултат
правилно е отменено издаденото НП.
От изложеното до тук следва, че като е отменил обжалваното
пред него наказателно постановление, районният съд е постановил валиден,
допустим и правилен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила.
По отношение на направеното искане за присъждане на разноски
от касационният ответник, то с оглед изхода на спора, по силата на чл. 63, ал.
3 от ЗАНН такива се дължат. Претендира се присъждане на разноски в полза на
ответника за заплатено в брой адвокатско възнаграждение за касационната
инстанция в размер на 350.00лева /триста и петдесет/ по приложен договор за
правна защита и съдействие на л.22 от КАНД. Съобразно разпоредбата на чл. 63,
ал. 4 от ЗАНН, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е
прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото,
съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на
разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер
съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. В настоящият случай, предвид
фактическата и правна сложност на спора, съобразно действителното участие на
страните в производството, следва да се присъдят разноски за адвокатско
възнаграждение по реда на чл. 36, ал. 2 от ЗА, вр. чл. 18, ал. 2 вр. чл. 7, ал.
2, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения /посл. изм. с Решение № 5419 от 8.05.2020 г. на ВАС на РБ - бр.
45 от 15.05.2020 г., в сила от 15.05.2020 г. /, като се определи в минимален
размер от 100,00лева /сто/ за касационната инстанция, която следва да му бъде
присъдена.
По изложените
съображения на основание чл.221, ал.2 от АПК във вр. с чл.63, ал.1 от ЗАНН,
настоящият касационен състав на Административен съд - Монтана,
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №67 от 27.03.2020 г. по АНД № 12 по описа за
2020г. на Районен съд – Лом, с което е отменено наказателно постановление №
НП-182/10.12.2019г. издадено от кмета на Община – Лом.
ОСЪЖДА Община гр.Лом да заплати на В.С.В. ***, сумата от 100.00лева /сто/, представляваща
сторените по делото разноски за адвокатско възнаграждение пред касационната
инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: