РЕШЕНИЕ
№ 2278
гр. Пловдив, 20.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V БРАЧЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Вихра М. Къдринска
при участието на секретаря Росица П. Марджева
като разгледа докладваното от Вихра М. Къдринска Гражданско дело №
20225330100524 по описа за 2022 година
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 143
и чл. 149 от СК.
Постъпила е искова молба от Г.С.Л., с ЕГН: **********, действаща
като законен представител на К.С.Х., с ЕГН: **********, против С.А.Х., с
ЕГН: **********, относно издръжка на низходящ, съгласно която с ответника
са живели н. с. н. от месец *** *** г., като се установили в к. н. н. р. в с. ***.
На *** г. се родило детето К., чийто баща е ответникът. През месец ***
ответникът и ищцата се разделили, но ищцата положила усилия, за да не
расте детето й без баща, като се събрали отново. Съжителствали заедно до ***
г., когато м. н. о., късно през нощта срещу *** г. я и. о. к., з. я с о. и з.. Ищцата
т. и., б. б. и с., п. п. б. с., като на другия ден се п. в д. н. р. си в с. ***.
Неколкократно се опитвала да вземе детето от ответника, но роднините му не
й давали детето. Наложило се да потърси съдействие от полицейските органи
и „Закрила на детето“, като на *** г. успяла да вземе детето си. Оттогава
ищцата и детето живеят в д. н. н. р. в с. ***, а ответникът не бил търсил
детето. Ищцата осигурявала всичко необходимо за детето, като считала, че
ответникът следва да поеме своята част от финансовата издръжка за детето,
1
считано от датата, от която били окончателно разделени и детето било изцяло
на грижите на ищцата. Ответникът бил м. и в. в. и. у. п. з., п. с. и д. т., като от
дейността си реализирал високи доходи (повече от 2000 лева на месец).
Доколкото на ищцата й било известно, ответникът нямал сключен трудов
договор, но тези пари ги печелил, като му се плащало на ръка, без съставяне
на документи. Доходите на ответника му позволявали да поеме част от
издръжката, необходима за нуждите на детето. Самата ищца п. н. р., б. в м. и
получавала общо 700,00 лева от м. и д. н., н. д. д.. Живеела в д. н. с. р., а за
детето били необходими значителни средства за б. х., з. о., з. п. и за
осигуряване на всичко необходимо за нормалното съществуване и развитие
на детето. Затова е изразена молба съдът да постанови решение, с което
ответникът С.А.Х. да бъде осъден да заплати в полза на малолетното дете
К.С.Х. чрез неговата майка и законен представител издръжка в размер на
300,00 лева месечно, считано от датата на завеждане на настоящата искова
молба в съда, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска,
считано от падежа до окончателното изплащане, до настъпване на законна
причина за изменението или прекратяването на издръжката. Претендира се и
издръжка за минало време за периода от *** г. до датата на завеждане на
делото в размер на 200,00 лева месечно. Ищцата моли съда ответникът да
бъде осъден да заплати и всички направени по делото разноски.
В законоустановения срок е постъпил отговор на искова молба от
С.А.Х., съгласно който същият оспорва изцяло по основание и размер
предявения срещу него иск и моли същият да бъде отхвърлен като
неоснователен и недоказан. Също претендира заплащане на всички направени
по делото разноски. Съгласно отговора, действително с ищцата са ж. н. с. н.,
б. с. г. б., от месец *** *** г. в ж. н. н. р. в с. ***, като от т. с. на *** г. се е
родило тяхното дете К.С.Х.. За съжаление характерите, интересите и
възпитанието им се оказали твърде различни, което направило невъзможно
съвместният им живот да продължи и довело до раздялата им през *** **** г.
От *** г. малолетната им дъщеря живее с майка си в д. н. н. р. в с. ***.
Ответникът посочил, че съгласно чл. 142, ал. 2 СК, размерът на издръжката се
определя според нуждите на лицето, което има право на издръжка и
възможностите на лицето, което я дължи. Твърденията на ищцата, че
ответникът бил м. и получавал повече от 2000,00 лева доходи, не отговаряло
на истината. Още от началото на ***г., съответно преди да заживеят на с. н. и
2
да се роди детето им, започнала пандемията от „Ковид – 19“. Въведени били
ограничителни и забранителни мерки, които особено засегнали дейността на
з., р. и х. Именно вследствие на тази причина, още от началото на *** г.
ответникът не се занимавал с м. д. и това обстоятелство било много добре
известно на ищцата. Той не получавал никакви доходи, бил б.. Разчитал на
финансова помощ и подкрепа на р. с.. Същевременно, не бил регистриран
като едноличен търговец, нямал участия в търговски дружества, кооперации,
нямал сключени трудови договори, не получавал никакви възнаграждения,
дивиденти, нямал доходи от ренти, лихви, наеми, не притежавал недвижими
имоти и движими вещи, от които да се издържа. Ответникът посочва, че
ищцата била в по-добро финансово положение от него, тъй като получавала
700,00 лева месечно, а той нямал никакви доходи, не бил в състояние да
плаща 300,00 лева месечно издръжка, можел да заплаща само
законоустановения минимален размер месечна издръжка. Ответникът моли
съда да постанови решение, с което да се присъди на ищцата минималната
месечна издръжка за детето по закон.
Постъпила е насрещна искова молба от С.А.Х. против Г.С.Л., в която се
описват същите обстоятелства относно началото на семейното съжителство
на двете страни, причините и датата на тяхната раздяла. Поискано е,
доколкото било невъзможно доброволно да уредят отношенията си с ищцата
по първоначалния иск, по съдебен ред да бъдат определени упражняването на
родителски права върху малолетното дете, режимът на лични отношения и
издръжката на детето. Предвид възрастта на детето, което тогава било на ***,
ищецът по настоящата молба счита за напълно нормално детето да се
отглежда от майката. Проблемът се състои в това, че той като баща, нямал
възможност свободно и безпрепятствено да вижда детето си. Ищецът живеел
в с. ж. н. р. с., б. б., не получавал никакви доходи, разчитал на подкрепата от
родителите си. В тази връзка можел да заплаща минимален размер месечна
издръжка. Затова ищецът моли съда да постанови решение, с което да
предостави на майката Г.С.Л. упражняването на родителските права спрямо
малолетното дете К.С.Х. и да бъде постановено детето да живее съвместно с
майката; да бъде осъден бащата С.А.Х. да заплаща на детето си К.С.Х. чрез
нейната майка и законен представител Г.С.Л. месечна издръжка в размер на
180,00 лева, считано от *** г. до настъпване на законна причина за
изменението или прекратяването на издръжката, ведно със законната лихва
3
върху всяка просрочена месечна издръжка до окончателното й заплащане. Да
бъде определен режим на лични отношения между бащата С.А.Х. и детето
К.С.Х. с правото на бащата да вижда и взима при себе си детето всяка първа и
трета седмица на месеца от 08.00 часа в събота до 20.00 часа в неделя, с
преспиване на детето в дома на бащата, както и през Коледните и
Новогодишните празници и един месец през лятото по време, което не
съвпада с годишния отпуск на майката. Ищецът претендира направените
разноски по делото.
Постъпил е писмен отговор на насрещната искова молба, изготвен от
пълномощника на Г.Л., съгласно който първоначалният иск, по който е било
образувано делото, е искът на майката на детето срещу бащата за издръжка,
който се разглежда по реда на бързото производство по ГПК. Съгласно чл.
314, ал. 2 ГПК по бързото производство не можело да се предявяват
насрещни искове и на това основание е изразена молба да не се приема за
разглеждане насрещните искови претенции, предявени по делото. Освен това
е отбелязано, че няма идентитет между страните по първоначалния иск и по
насрещната искова претенция, тъй като ищецът по иска за издръжка е детето
К., поради което и на това основание, насрещните искове са недопустими като
такива, както са предявени по настоящото дело. Искът за предоставяне
упражняването на родителски права на майката е недопустим и поради липса
на правен интерес, тъй като е очевидно, че няма спор по този въпрос, т.е.
липсва правен интерес от завеждането на тази претенция. Исковата претенция
за осъждане на бащата да заплаща издръжка също е с липса на правен
интерес, тъй като на практика се оказва, че ищецът по насрещния иск желае
осъждане на самия себе си, което е безсмислено, но и се оказва, че той
предявява иск, след като срещу него вече е предявен такъв от детето и именно
по него е образувано настоящото производство. Заявява, че никой не е
препятствал бащата да осъществява лични контакти с детето, но той не го е
търсил никога от момента на раздялата, поради което липсва правен интерес
от определяне на режим на лични отношения. В случай, че желае да бъде
определен като такъв, бащата би следвало да го предяви в отделно
производство, поради забраната по чл. 314, ал. 2 ГПК. Поради изложените
обстоятелства, моли да не се разглеждат претенциите, заявени в насрещната
искова молба на С.Х.. Поискано е С.Х. да бъде осъден да заплати направените
разноски за изготвяне и депозиране на настоящия отговор.
4
С определение в съдебно заседание, съдът не прие за съвместно
разглеждане предявения насрещен иск от С.А.Х. срещу Г.С.Л., като
недопустим. Съдът отдели материалите, приложени към насрещния иск, за да
бъдат докладвани същите на зам.председателя на РС-Пловдив за образуване
на ново дело.
Когато съдът прочете на страните това определение, С.А.Х., чрез а..Х.,
оттегли насрещния иск.
С определение в съдебно заседание, на основание чл.232 от ГПК, съдът
прекрати производството, в частта относно предявения насрещен иск и
отговора по същия, като съобщи на страните, че определението подлежи на
обжалване в едноседмичен срок от деня на заседанието пред ОС-Пловдив, без
да се произнася по искането за разноски.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени събраните
по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намери за
установено следното:
Между страните не се спори, и от представеното по делото
удостоверение за раждане се установява, че К.С.Х., с ЕГН: **********, е дете
на Г.С.Л., с ЕГН: **********, и на С.А.Х., с ЕГН: **********.
Видно от показанията на разпитания в съдебно заседание с. на ищцовата
страна, Ц.С.Л., на *** години – б. н. и., с. м. и ответника били разделени от
около средата на м.*** ***. Първоначално с. м. сама дошла в д. н. р. и., а по-
късно, с помощта на полиция и отдел „Закрила на детето“ , тя успяла да вземе
при себе си своето дете. Първоначално детето не било давано от ответника и
неговите роднини, но малко преди Нова година майката успяла да си го вземе.
Ответникът не се бил обаждал да разбере как е детето му. Никога нищо не
били получили за месеците след раздялата им майката и детето от ответника.
С. м. сама се грижила за детето, като разполагала само с парите от
майчинството, а с. и семейството помагали за закупуване на п. и храна за
детето. Детето пораснало, р. м. з., трябвали му р. х., нуждаело се от ч. с. н. д.
С. познавал ответника от *** . С. също бил м. – занимавал се с п., а
ответникът бил к. Понякога двамата се засичали, но сега не работели заедно.
Ответникът обикалял с а., с които се събирали инцидентно при повикване или
с о., с които имали различни ангажименти. Обикаляли по с. и т., като
веселили хората. Договори за тези у. нямало, всичко се заплащало, според
5
устни уговорки, като никой всъщност не виждал какво точно получава който
и да било от тях. Т. обикновено продължавало около 6-7 часа, след което се
плащало на м. Сега ответникът работел заедно с п., с която излизали на у. и в
ч., където заплащането било още по-добро. Минималното заплащане за м.
като ответника започвало от 300,00 лева на у. Последно с. бил контактувал с
ответника преди да се разделят със с. м. Единствено покрай обявената
пандемия ответникът нямал у. за кратък период от време и веднага след
отпадане на ограниченията, отново работел. С. и ответникът се движели в
едни и същи среди и затова с. знаел от общи познати, че ответникът
продължава да има доста у. и получава добри доходи за тях. Имало и
видеоклипове в социалните интернет-мрежи, от които било видно, че
ответникът с. н. р. т.
Видно от показанията на разпитания в съдебно заседание с. на ответната
страна, А.И.Х., на *** години – б. н. о., с. м. и ищцата се разделили през м.***
*** г.. Първоначално с. казва, че майката си взела детето и избягала. След
това казва, че една вечер, без да я усетят, с. м. избягала, като отишла при б. с.
Придумвали я да се прибере, но тя отказала, като била категорична, че детето
остава при тях. Седмица по-късно пристигнали полицаи с документи, от
които личало, че тя си иска детето, и те й го дали. Първоначално с. заявява
категорично, че ответникът не работи като м., не бил н. м. Не било вярно, че
от м. с. м. си изкарвал пари. Никъде не го в. д. с. Двамата със с. м. понякога си
с. за удоволствие. Даже не можел да разбере за какво п. ставало въпрос от
страна на брата на ищцата, който всъщност бил ф., а не п. Малко по-късно с.
казва, че с. м. има в дома си а. и к., като с. на тях, а той нямало как да знае,
ако го в. д. с., защото си бил в къщи. Убеден бил, че с. м. не взимал пари от с.
п. т., защото самият той го и., к. м. д. п. 5-10 лева да и. с п., и то, когато
самият с. и. п. Същевременно, посочва, че бил виждал ответника да с. н. к. на
други хора и че понякога в. с. м. негови приятели да им п. п. р. с. Самият с.
бил виждал видеозаписи как с. м. с. н. ч. и. п. м. в к. С. потвърждава, че с. м.
не бил давал пари и подаръци на детето си, след като се разделили с ищцата.
Съдът кредитира показанията на двамата с. относно фактите, които
потвърждават, независимо от близката им родствена връзка с двете страни,
защото те изразяват личните си впечатления.
Приета по делото е справка от ТД на НАП – ***, от която се
6
установява, че майката на детето Г.С.Л. работи по сключен трудов договор от
*** г., с минимална основна заплата. Тя няма подадени ГДД по чл. 50 от
ЗДДФЛ за *** г. и *** г., няма изплатени суми по извънтрудови
правоотношения за *** г. и за *** г., няма декларирани недвижими имоти, и
има декларирано едно МПС. Видно от същата справка, за С.А.Х. няма данни
за дадени уведомления по чл.62, ал.7 от КТ, не е регистриран като ЕТ и
самоосигуряващо се лице, няма участие в търговски дружества, няма данни за
осигуряването по ЕГН декларация Образец 1 за *** г. и за *** г., няма
подадени ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ за *** г. за *** г., няма изплатени суми по
извънтрудови правоотношения за *** г. и *** г., няма декларирани
недвижими имоти, и има декларирано едно МПС.
Съгласно Удостоверения за съпруг и родствени връзки, издадени от
Община ***, двете страни нямат други ненавършили пълнолетие деца, за
които да полагат грижи.
При така установените факти от значение за спора съдът достигна до
следните правни изводи:
Уважаването на иска за осъждане на ответника да заплаща месечна
издръжка на детето си в определен размер изисква ответникът да е баща на
детето и да бъде установен размерът на доходите на всеки от родителите на
детето, с оглед преценката на възможностите им да осигурят издръжка на
сина си.
Задължението за издържане на детето до н. н. п. възниква за родителите
с факта на раждане на детето, като съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 2 от
СК, в сила от *** г., те дължат издръжка независимо дали са трудоспособни и
дали могат да се издържат от имуществото си. Конкретният размер на
издръжката се определя от нуждите на детето и възможностите на
родителите, които я дължат - чл. 142, ал.1 СК. Алинея втора на чл. 142 СК
посочва, че минималният размер на издръжка на едно дете е равна на една
четвърт от размера на минималната работна заплата. Правото на детето да
получи издръжка от своите родители е безусловно и е достатъчно наличието
на качеството „н. п. д.”. Съдът не е обвързан от определени максимални
размери и с оглед на конкретните доказателства по всяко дело за издръжка
може да определи издръжка, която е в интерес на детето и съответства на
доходите на родителя.
7
Задължението за издръжка е семейноправно задължение, в основата му
лежи определена семейна връзка – в случая кръвно родство, то е законно -
самият закон определя условията, предпоставките, при които се поражда,
променя или погасява, и е строго лично – неразривно свързано с личността на
задължения и оправомощения. Задължението на родителите да издържат
децата си е в основата си морално задължение, като задължението за
издръжка по чл. 143 СК - п. н. п. деца е безусловно от гледна точка на
положението на детето.
Същевременно, от събраните доказателства се установява, че бащата е
здрав и работоспособен човек, н. д. д., няма констатирани доходи. Ответникът
не участва по никакъв друг начин в отглеждането и възпитанието на детето в
последните около *** м. Детето е във възраст, и. ч. п. н. д. и о., предвид а. р.
Морално укоримо и несправедливо е всички грижи да се поемат от майката
на детето, независимо дали същата има възможност за това, работи ли или не,
и какво заплащане за труда си получава. Първо и най-важно задължение на
родителя е да се грижи за децата си, да им осигури условия да отраснат, да се
образоват, за да имат добра житейска реализация.
Като обсъди размера на доходите на родителите и тяхното имотно
състояние, съдът намира, че адекватният размер на общата месечна издръжка,
която двамата родители са длъжни и могат да осигуряват на детето си /дори и
ако това им създава затруднения, тъй като задължението за издръжка на н. п.
дете е безусловно по своя характер/ възлиза на поне 400,00 лв., за да бъдат
посрещнати адекватно потребностите на детето от храна, облекло, обучение,
медицински грижи и пр. така, както ако то би се отглеждало в семейство от
двамата си родители.
Относно разпределянето на този общ размер на издръжката между
двамата родители, съдът счита за справедливо майката, която реално
отглежда детето и се грижи да задоволява неговите потребности, да поеме
заплащането на сумата от 150,00 лева, а останалите 250,00 лева да се
осигуряват от бащата, като се вземе предвид, че понастоящем той е лице,
което не е задължено да заплаща издръжка на д. с. н., здрав и работоспособен
е, а и има данни, че същият получава доходи от дейността си като м.
Поради изложените съображения съдът намира, че искът е основателен
и доказан до размера от 250,00 /двеста и петдесет/ лева месечно и като такъв
8
следва да бъде уважен в посочения размер, като в останалата му част от
уважения размер до претендирания такъв от 300,00 лева месечно искът следва
да се отхвърли. Безспорно детето има своите нужди, които нарастват с
възрастта му. Бащата трябва да намери начин да му осигури адекватна
издръжка. Същевременно, определянето на по-голям размер на издръжката би
надхвърлило възможностите на ответника, за който все още няма данни да
реализира трудови доходи. Отчита се и задължението на бащата по закон да
осигури издръжка за детето си.
Претенцията по чл. 149 от СК – относно присъждане на издръжка за
минало време – от *** г. до датата на завеждане на иска – *** г., е
основателна, тъй като е категорично изяснено, че през този период детето
живее при майката и се отглежда от нея. При доказателствена тежест, лежаща
върху ответника, последният не установява да е изпълнявал задължението си
за осигуряване издръжка на детето в процесния период. Напротив, безспорно
се установи, че той не е плащал издръжка на детето си от раздялата с ищцата
до настоящия момент. Успоредно с това, от събрания доказателствен
материал (с. показания), се установи, че бащата дори не се е интересувал от
детето си, след като то е прибрано от майката през *** г. Поради изложените
по-горе съображения относно размера на издръжката занапред, издръжката за
минало време следва да се присъди, както е поискано от майката, в размер на
200,00 /двеста/ лева за описания период, ведно със законната лихва.
На основание чл. 242, ал. 1 от ГПК следва да се допусне предварително
изпълнение на решението в частта относно присъдените суми за издръжка.
Ищецът претендира присъждане на разноски, каквито с оглед изхода на
делото безспорно му се дължат. Приложен е списък с разноски, съгласно
който са направени такива в размер на 300,00 /триста/ лева за адвокатски
хонорар, които следва да се присъдят в полза на ищеца, съразмерно с
уважената част от иска, а именно: 270,00 лв. /двеста и седемдесет лева/.
Относно искането за присъждане на разноски за предявения насрещен иск,
такива не се дължат, предвид факта, че предявеният насрещен иск е
отхвърлен, като недопустим.
На основание чл. 78 ал. 6 от ГПК във връзка с чл. 69 ал. 1 т. 6 и т. 7 от
ГПК вр. чл. 1 от Тарифа за държавните такси, който се събират от
съдилищата по ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка
9
на Районен съд-Пловдив и държавни такси общо в размер на 368,00 лв.
/триста шестдесет и осем лева/, от които 360,00 лв./триста и шестдесет лева/
държавна такса върху присъдената издръжка занапред и 8,00 лв. /осем лева/
държавна такса върху присъдената издръжка за минало време.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА С.А.Х., с ЕГН: **********, да заплаща на дъщеря си К.С.Х.,
с ЕГН: **********, чрез нейната майка и законен представител Г.С.Л., с ЕГН:
**********, издръжка в размер на 250,00 лв. /двеста и петдесет лева/ месечно,
считано от 14.01.2022 г, до настъпване на законоустановена причина за
нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за забава
върху всяка просрочена месечна вноска, от падежа до окончателното й
изплащане, като отхвърля иска в частта му от уважения размер до
претендирания такъв от 300,00 лв. /триста лева/ месечно.
ОСЪЖДА С.А.Х., с ЕГН: **********, да заплати на дъщеря си К.С.Х., с
ЕГН: **********, чрез нейната майка и законен представител Г.С.Л., с ЕГН:
**********, издръжка в размер на 200,00 лв. /двеста лева/ месечно за изминал
период от време, а именно за периода от 23.12.2021 г. до 14.01.2022 г., ведно
със законната лихва за забава от падежа до окончателното й изплащане.
ДОПУСКА, на основание чл. 242, ал. 1 ГПК, предварително изпълнение
на решението в частта относно присъдените суми за издръжка.
ОСЪЖДА С.А.Х., с ЕГН: **********, да заплати по сметка на Районен
съд - Пловдив сумата от общо в размер на 368,00 лв. /триста шестдесет и
осем лева/, от които 360,00 лв./триста и шестдесет лева/ държавна такса върху
присъдената издръжка занапред и 8,00 лв. /осем лева/ държавна такса върху
присъдената издръжка за минало време.
ОСЪЖДА С.А.Х., с ЕГН: **********, да заплати на Г.С.Л., с ЕГН:
**********, сумата от 270,00 лв. /двеста и седемдесет лева/, представляващи
разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд –
гр. Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
10
Съдия при Районен съд – Пловдив: ___________/п/____________
11