Решение по дело №4092/2020 на Софийски градски съд

Номер на акта: 260189
Дата: 23 ноември 2020 г. (в сила от 23 ноември 2020 г.)
Съдия: Доротея Иванова Мишкова-Кехайова
Дело: 20201100204092
Тип на делото: Частно наказателно дело
Дата на образуване: 9 ноември 2020 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

23.11.2020 г., гр. София

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО, ІХ състав в открито заседание на деветнадесети ноември през две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНИ ЗАХАРИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ДОРОТЕЯ КЕХАЙОВА

НАТАЛИ ГЕНАДИЕВА

 

в присъствието на секретаря Гергана Цветкова и на прокурора от СГП А. Андрова разгледа докладваното от съдия Кехайова НЧД № 4092 по описа за 2020 г. и въз основа на закона и данните по делото, за да се произнесе, взе предвид следното,

 

Производството е  по чл. 45, ал. 3, вр. ал. 1 от ЗЕЕЗА.

            Постъпила е Европейска заповед за арест на българския гражданин М.П.П., издадена от  съдебните власти в РАвстрия.

            Исканото лице М.П.П. е дало съгласие в с.з., проведено на 19.11.2020 г. за предаването му на съдебните власти на РАвстрия за провеждане на наказателно преследване за престъпление по чл. 146, 147, ал. 2, 148, пр. 2 от Наказателния кодекс на РАвстрия - „умишлена измама по занятие“.

            Съдът, след като съобрази постъпилата Европейска заповед за арест, материалите по делото и даденото от исканото лице съгласие по чл. 45, ал. 1 от ЗЕЕЗА, намира следното:

            Европейската заповед за арест е издадена от прокурор при Виенската прокуратура, Република Австрия и е придружена с превод на български език съгласно изискването на чл. 37, ал. 3 от ЗЕЕЗА. С нея се иска предаване на българския гражданин  М.П.П., роден на *** г. в гр. Монтана, с цел провеждане на наказателно преследване. Твърди се, че по отношение на същия е образувано наказателно производство от Виенската прокуратура РАвстрия за извършено престъпление – умишлена измама по занятие.  С оглед на това, съдът намира, че от формална страна са налице условията по чл. 36, ал. 1 от ЗЕЕЗА. Европейската заповед за арест е издадена за лице, извършило според издателя й деяние, за което съгласно правото на издаващата държава се предвижда наказание лишаване от свобода повече от четири месеца. Това деяние съставлява престъпление и по Раздел ІV, Глава V от Особената част на НК на Република България, а именно такова по чл. 210, ал. 1, т. 2 от НК, с оглед което от формална страна е изпълнено и изискването на чл. 36, ал. 2 от ЗЕЕЗА. Съдът намира, че ЕЗА съдържа данни за самоличността на исканото лице. Допълнително е изискана и е представена от австрийските съдебни власти гаранцията по чл. 41, ал. 3 от ЗЕЕЗА, а именно, че след като българският гражданин М.П. бъде изслушан на нейна територия, ще бъде върнат в Република България на неин граничен контролно-пропускателен пункт за изтърпяване на наложеното му наказание лишаване от свобода или взетата мярка, изискваща задържане. Съдът констатира, че ЕЗА съдържа  данни за издаващия орган, такива за заповедта за задържане, обстоятелства, при които са извършени престъпленията, включително време, място и степен на участие на исканото лице, наказанието което се предвижда за престъплението, за което е било образувано наказателното производство, във връзка с което е издадена ЕЗА. Не на последно място, в нея се съдържат данни за характера и правната квалификация на престъплението, с оглед на което съдът намира, че по форма и съдържание тя отговаря на изискванията на чл.37, ал.1 от ЗЕЕЗА.

Същевременно съдът приема, че при съдържащи се в заповедта данни, за престъплението за което е издадена същата, то не е амнистирано в Република България. Съдът не е уведомен,  че М.П., който очевидно с оглед данните за самоличността му не е малолетен, е осъден за същото престъпление с влязла в сила присъда на българския съд или на съда на трета държава-членка и изтърпява, или е изтърпял наказанието, или че присъдата не може да бъде приведена в изпълнение според законодателството на държавата в която е осъдено, тъй като данни за такова осъждане фактически липсват. Поради това съдът намира, че не са налице основания по чл. 39 от ЗЕЕЗА за отказ да се изпълнени заповедта. Не са налице и такива по чл. 40 от същия закон, тъй като с оглед изложеното по-горе и съобразно становището на прокуратурата е видно, че М.П. не е привлечен като обвиняем и не  е подсъдим в Република България за престъплението-предмет на заповедта. Именно поради липсата на образувано срещу него наказателно производство няма как последното да е прекратявано преди получаването на ЕЗА. Съгласно чл. 82, ал.1, т. 3 от НК на Република България, наказателното преследване за конкретното деяние може да се изключи по давност след изтичане на десет години, т.е. след  08.05.2028г., като абсолютният давностен срок за наказателно преследване по чл.82, ал.3 от НК, би изтекъл пет години по-късно. Поради това и отчитайки факта, че престъплението за което се иска предаването на М.П. на съдебните власти на РАвстрия е извършено на територията на последната,  както и че липсват данни първият да е изтърпял или да изтърпява наказание в държава, която не е членка на Европейския съюз, по влязла в сила присъда за същото престъпление, съдът намира, че липсват и основанията за отказ по чл.40 от ЗЕЕЗА. Липсват такива и за отлагане изпълнението на заповедта или за изпълнението й под условие, съгласно нормата на чл.52, ал.1 от  ЗЕЕЗА. По делото няма представени доказателства за това срещу исканото лице да има висящо наказателно производство или влязла в сила присъда за различно престъпление от това, за което е издадена ЕЗА.

Исканото лице е дало по реда на 45, ал.1 от ЗЕЕЗА съгласие за предаването му. В срока по чл. 45, ал. 2 от ЗЕЕЗА това съгласие не е оттеглено. При тези обстоятелства и при констатираното наличие на условията по чл. 36 и чл. 41 от ЗЕЕЗА, както и при липсата на основание за отказ по чл. 39 от ЗЕЕЗА, следва да се постанови решение за незабавното му предаване.

            Мотивиран така и на основание чл.45, ал.3 от ЗЕЕЗА СЪДЪТ

                                              

 

Р   Е   Ш   И   :

 

ПРЕДАВА на съдебните власти в РАвстрия, българския гражданин М. П.П., роден на *** г. в гр. Монтана, РБългария, ЕГН **********, за наказателно преследване въз основа на ЕЗА Европейската заповед за арест от 11.09.2020 г., по дело № 29 St12/14i от 11.09.2020 г., издадена от Виенската прокуратура, Република Австрия за престъпление по чл. 146, 147, ал. 2, 148, пр. 2 от Наказателния кодекс на РАвстрия - „умишлена измама по занятие“.

ВЗЕМА по отношение на М. П.П. мярка за неотклонение „задържане под стража” до фактическото му предаване на издаващата държава.

ДА СЕ УВЕДОМИ незабавно Виенската прокуратура РАвстрия за решението по Европейската заповед за арест.

ЗАВЕРЕН ПРЕПИС от решението да се изпрати незабавно на Върховната касационна прокуратура и на Министерството на правосъдието.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ:1.                                     2.