№ 222
гр. Шумен , 20.07.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II в закрито заседание на двадесети
юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Мариана Ив. Георгиева
Членове:Светлин Ем. Стефанов
Румяна В. Райкова
като разгледа докладваното от Румяна В. Райкова Въззивно частно
гражданско дело № 20213600500294 по описа за 2021 година
Производство по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.
Делото е образувано по частна жалба с рег. № 265756/27.05.2021г.
депозирана от Н. Д. Н. с ЕГН ********** от гр. Д., чрез адв. Д.А. О. от АК –
Х. срещу разпореждане № 261214 от 10.05.2021г. по ч. гр. д. № 2656/2020г. по
описа на РС – Шумен, с което изцяло е обезсилена Заповед за изпълнение №
260322/27.11.2020г. издадена по ч.гр.д. № 2656/2020г. по описа на РС –
Шумен.
Жалбоподателят, счита така постановеното разпореждане за
неправилно и постановено в нарушение на процесуалните правила. За да
постанови обезсилването на заповедта за изпълнение, първоинстанционният
съд е приел, че неподаването на становище от заявителя съгл. чл. 414а, ал. 4
от ГПК, е достатъчно основание за обезсилването на заповедта за изпълнение
срещу длъжника Т. К. Д.. Излага, че съгл. разпоредбата на чл. 414а от ГПК
длъжникът, който е изпълнил задължението си по заповедта за изпълнение в
срока по чл. 412, т. 8 от ГПК, може да възрази писмено срещу заповедта за
изпълнение с твърдение, че е изпълнил частично или цялото задължение или
задължителното първо условие за провеждане на действието на разпоредбата
на чл. 414а от ГПК е задължението по заповедта, да е изплатено след
получаване на поканата до длъжника да изпълни в едномесечен срок от
връчването на заповедта. В така подаденото възражение от длъжника, не се
твърди същият да е изпълнил част или цялото задължение, след връчването
му на заповедта за изпълнение, а с описаното в него признава, че дължи, но в
по малък размер, като посочва, че е получил сумата от 2500 лева и
единствено оспорва срока за връщане на получените суми. Посочва, че и до
1
подаването на настоящата жалба, предоставените в заем суми, за които е
издадена заповедта за изпълнение, не са върнати на заявителя. Отделно от
това, сочи, че при аналогичен случай срещу същия длъжник при абсолютно
същото подадено възражение, му е било указано, в едномесечен срок да
подаде иск за установяването на вземането си, както би следвало да стори и
настоящия заповеден съд, а не да обезсилва заповедта. С оглед изложеното,
моли съда да отмени обжалваното разпореждане, с което се обезсилва изцяло
издадената заповед за изпълнение № 260322/27.11.2020г. издадена по ч.гр.д.
№ 2656/2020г. по описа на РС – Шумен.
Ответната страна по жалбата, редовно уведомена, не взема становище
по същата.
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК, от надлежна
страна, имаща интерес от обжалването, срещу подлежащ на обжалване акт и е
процесуално допустима. Разгледана по същество, съдът я намира и за
основателна, поради следните съображения.
По ч.гр.д. № 2656/2020г. по описа на РС - Шумен по подадено от
заявителя Н. Д. Н. с ЕГН ********** от гр. Д., заявление по чл. 410 от ГПК, е
била издадена заповед за изпълнение № 260322/27.11.2020г. срещу длъжника
Т. К. Д. с ЕГН ********** от с. С. за сумите от 1000 евро и 1000 лева, ведно
със законната лихва върху главниците от 19.10.2020г. до окончателното
изплащане на вземането, както и сумата от 500 лева разноски по делото, от
които 60.00лева – д.т. и 440.00 лева – адвокатски хонорар. Заповедта е
връчена на длъжника на 15.03.2021г., като на 15.04.2021г. същият е депозирал
възражение по чл. 414а от ГПК (по утвърдена бланка), в което възражение е
посочил, че не е подписвал договор за заем със заявителя, включващ лихви и
срок за връщане, но е получил от него левовата равностойност на 2500лева,
като са се договорили да ги върне когато може, след оздравяване. Изложил е,
че средствата ги е получил за животоспасяващо лечение и ще ги възстанови
съгласно устните им договорки в най - скоро време. Към възражението е
приложил, решение на ТЕЛК и удостоверение за настоящ адрес. На
16.04.2021г. първоинстанционния съд е разпоредил да се изпрати препис от
възражението на заявителя, с указания, че може да подаде отговор в
тридневен срок.
Отговор от заявителя не е подаден, поради което, с обжалваното пред
настоящата инстанция разпореждане, първоинстанционния съд е обезсилил
изцяло така издадената заповед за изпълнение № 260322/27.11.2020г.
издадена по ч.гр.д. № 2656/2020г. по описа на РС – Шумен, тъй като е приел,
че е подадено възражение от длъжника по чл. 414а от ГПК, с твърдение за
2
плащане на исканата от заявителя сума и след като в указаният срок,
заявителят не е подал становище, то съобразно чл. 414а, ал. 4 от ГПК, само на
това основание, заповедта за изпълнение, следвало да се обезсили изцяло.
Настоящата въззивна инстанция намира определението за неправилно.
Действително, при подадено възражение по чл. 414а, ал. 1 от ГПК,
заповедният съд има правомощието да обезсили издадената заповед изцяло
или частично /в зависимост от това дали във възражението се твърди изцяло
или частично извършено плащане от длъжника/, без да се разглежда по
същество подаденото възражение и доказателствата към него, щом като в 3-
дневния срок по ал.3 на чл.414а от ГПК, не е постъпило становище от
заявителя, какъвто обаче настоящият случай не е.
В така подаденото възражение, длъжникът нито твърди, че е платил
част или изцяло задължението в сроковете и по реда на чл. 412 т. 8 от ГПК,
нито че е платил преди подаването на заявлението в съда, за да може
заповедният съд да приложи разпоредбата на чл. 414а, ал. 4 от ГПК. От
изложеното в така подаденото възражение, се установява, че по същество
същото има характер на такова по чл. 414 от ГПК, независимо, че е попълнена
бланка на възражение по чл. 414а от ГПК, тъй като в него длъжникът твърди,
че дължи на заявителя само сумата в размер на 2500 лева, но не и твърдение,
че е платил част или цялата сума. Поради несъответствието между подадената
от длъжника бланка по чл. 414а от ГПК (която се подава при плащане на
претендираната сума) и обстоятелствата изложени в нея, които в случая са за
недължимост на претендираната сума (възражение по чл. 414 от ГПК),
първоинстанционния съд, е следвало да изиска от длъжника уточнение, дали
подаденото от него възражение, е такова по чл. 414а от ГПК или по чл. 414 от
ГПК, доколкото и правните последици от подаването на двете възражения са
коренно различни.
В производство по проверка редовността на заявена претенция и в
изпълнение на провомощия си, регламентирани с разпоредбата на чл.101 ал.1
от ГПК - да следи служебно за надлежното извършване на процесуалните
действия на страните, първоинстанционния съд, е следвало първо да укаже на
длъжника в определен срок, да отстрани нередовността на възражението си,
като посочи ясно и недвусмислено, в какво се изразява възражението му
срещу издадената заповед и по кой ред подава възражениe (по чл. 414а или
414 от ГПК) и едва след отстраняване на нередовността на извършеното от
длъжника процесуално действие, е следвало да даде указания на заявителя, с
оглед направеното от длъжника уточнение.
Съдът следи служебно за допустимостта на предприетите от страните
3
процесуални действия и на основание чл.101 ал.1 от ГПК, е длъжен да укаже
на страната в какво се състои нередовността на извършеното от нея
процесуално действие и да посочи начина на поправката, както и да определи
подходящ срок за извършването й.
Обжалваният пред настоящата съдебна инстанция, съдебен акт е
постановен при дерогиране на соченото процесуално задължение на съда.
Съдът е формулирал констатации за процесуална допустимост на
депозираното възражение по реда на чл. 414а от ГПК, без да предприеме
дължимите действия по чл.101 ал.1 от ГПК по отношение на отстраним порок
на процесуалното действие.
Предвид изложеното съдът намира, че обжалваното определение, се
явява неправилно и следва да бъде отменено, а делото върнато на
първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените
действия, като на длъжника се дадат указания, да посочи, какъв е характера
на подаденото от него възражение.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ разпореждане № 261214 от 10.05.2021г. по ч. гр. д. №
2656/2020г. по описа на РС – Шумен, с което изцяло е обезсилена Заповед за
изпълнение № 260322/27.11.2020г. издадена по ч.гр.д. № 2656/2020г. по описа
на РС – Шумен и ВРЪЩА делото на първоинстанционния съд, за извършване
на необходимите процесуални действия, съгласно дадените по – горе
указания.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4