О П Р
Е Д Е Л Е
Н И Е
№ 318 16.05.2022
год. град Стара
Загора
Старозагорският
административен съд, в закрито съдебно заседание на шестнадесети май две хиляди
двадесет и втора година, в състав:
Председател: ГАЛИНА
ДИНКОВА
Членове: ДАРИНА ДРАГНЕВА
МИХАИЛ РУСЕВ
като разгледа докладваното от съдия М.
Русев КАД №258 по описа за 2022 год., за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е по реда на чл.285, ал.1, изречение
трето от ЗИНЗС вр. с чл.229 и следващите от АПК, образувано по частна жалба /озаглавена
жалба/ на Р.М.С.,*** срещу Определение №199/25.03.2022 год., постановено по
адм. дело №86/2022 год. по описа на Административен съд Стара Загора.
С обжалваното Определение №199/25.03.2022 год, съдът
е върнал исковата молба на Р.М.С. като недопустима и е прекратил производството
по делото.
Определението е връчено на 30.03.2022 год., с
указания за 7-дневен срок за обжалването му пред тричленен състав на
Административен съд Стара Загора, а частната жалба е подадена на 04.04.2022 год.
пред указаната касационна инстанция /плик от 01.04.2022 год./. Жалбоподателят
твърди, че на основание чл.22, ал.1, т.5 от ГПК, съдът е следвало да си направи
отвод, тъй като същият е взел участие в решаването на делото. Не е спорно по
делото, че частния жалбоподател е подал изпълнителния лист пред ГДИН София и
съдът е следвало да контролира административната дейност на администрацията.
Твърди също така, че ГДИН е длъжна да изпълни решението на съда, след като е осъдена.
Настоящия състав на Административен съд Стара
Загора като взе предвид доводите на жалбоподателят, съгласно доказателствата и
закона, намира за установено следното:
Жалбата е допустима като подадена от лице, за което
обжалваното определение е неблагоприятно и в рамките на 7-дневния срок от
връчването, а разгледана по същество се явява неоснователна.
Първоинстанционния състав на Административен съд
Стара Загора е върнал исковата молба на Р.М.С.,*** и е прекратил производството
по делото. С исковата молба Р.С. е предявил исковата претенция в размер на
3 700.00 лв., представляща неимуществени вреди претърпени в следствие на това,
че след като е подал изпълнителен лист пред Директора на ГДИН гр. София през
месец ноември 2021 год., то същият не му е изплатен към датата на подаване на
исковата молба на 10.02.2022 год. Ответникът в лицето на ГДИН гр. София, не
отрича предявяването на изпълнителния лист през месец ноември пред Директора на
ГДИН, който изпълнителен лист е изпратен и получен в Затвора Стара Загора на
31.12.2021 год., но поради липсата на приет бюджет на Република България за
2022 год., е невъзможно изплащането на сумата. Съдът след както е анализирал
фактическата обстановка по делото е приел, че така предявения иск с правно
основание чл.284 от ЗИНЗС е недопустим, тъй като твърдяното бездействие в
конкретния случай, изразяващо се в непредприемане на мерки за изплащането на
обезщетението, посочено в предявения изпълнителен лист, не представлява действие
или бездействие, чиято незаконосъобразност да се установява в хипотезата на
чл.284, ал.1 от ЗИНЗС. Неизпълнението на влязлото в сила съдебно решение не
съставлява фактическо бездействие при или по повод осъществяваната
административна дейност, по смисъла, вложен от законодателя в разпоредбата на
чл.284, ал.1 от ЗИНЗС. Изпълнението на осъдително съдебно решение с предмет
парично вземане се реализира при условията на чл.405 и сл. от ГПК във връзка с
чл.269, ал.2 от АПК. Изпълнението на влязло в сила осъдително решение не
създава административно правоотношение по смисъла на чл.128 от АПК. Това го е
мотивирало да постанови определение за връщане на исковата молба и прекратяване
на производството по делото.
Съдът
намира подадената частна жалба за неоснователна.
Първоинстанционният
съд е изложил подробни мотиви относно недопустимостта на образуваното съдебно
производство, които се споделят и от настоящата инстанция. Не е спорно по
делото, че С. е предявил за изплащане издаденият му изпълнителен лист, който е
бил получен в Затвора Стара Загора на 31.12.2021 год. С подаването на молба за
изплащане на присъденото обезщетение не се създава каквото и да е било
административно правоотношение между молителя от една страна и държавната
администрация от друга. Налице е образуване на изпълнително производство, което
е регламентирано в разпоредбата на чл.519 от ГПК. Съгласно нея, не се допуска
изпълнение на парични вземания срещу държавни учреждения, а паричните вземания
срещу държавни учреждения се изплащат от предвидените за това средства по
бюджета им. За тази цел изпълнителният лист се предявява на финансовия орган на
съответното учреждение. Ако няма такива средства, съответният първостепенен
ръководител с бюджет предприема необходимите мерки, за да се предвидят
най-късно в следващия бюджет. В този смисъл е налице специална разпоредба,
която регламентира начина на изплащане на паричното вземане срещу държавата или
държавно учреждение, каквото несъмнено се явява и Главна дирекция „Изпълнение
на наказанията“. В контекста на гореизложеното, изплащането на паричното
обезщетение не представлява дейност по изпълнение на наказанията и задържането
под стража и не попада в предметния обхват на чл.3 от ЗИНЗС.
За
пълнота на изложението следва да бъде изтъкнати и следните мотиви, с оглед на
наведените оплаквания в частната жалба.
На
първо място, не са налице предпоставките на чл.22 от ГПК, приложим по силата на
чл.144 от АПК за отвод на съдията докладчик. Безспорно е, че същият е
постановил осъдителното решение и е разпоредил издаването на изпълнителния
лист. Образуваното исково производство по адм. дело №258/2022 год. по описа на
Административен съд Стара Загора е различно от приключилото исково производство
по адм. дело №165/2018 год. по описа на Административен съд Стара Загора, по
което последното процесуално действие е издаването на изпълнителния лист. Макар
и страните по двете производства да съвпадат, то е налице ново исково
производство, с различен предмет и при нова фактическа обстановка, като това
ново исково производство не е
продължение на исковото производство по адм. дело №165/2018 год. С оглед на
гореизложеното не са налице предпоставките на чл.22, ал.1, т.5 от ГПК за отвод
на съдията докладчик по адм. дело №86/2022 год.
Що
се отнася до останалите наведени оплаквания, то същите не са основания за
отмяната на обжалваното определение. Първото касае установеното фактическа
обстановка по делото – предявяването на изпълнителния лист пред ГДИН, което не
е спорно между страните и правилно е възприето от съда като безспорно
установено. В обжалваното определение не се съдържат мотиви в обратна насока.
Второто оплакване представлява твърдение, че ГДИН е осъдена и следва да заплати
съдебното решение. Това обстоятелство е възприето и от първоинстанционния съд.
Нещо повече същото представлява и законово задължение за ГДИН, чийто ред на
изпълнение, както по-горе бе изложено се съдържа в разпоредбата на чл.519 от ГПК.
Мотивиран
от горното и на основание чл.235 от АПК, Административен съд Стара Загора
О
П Р Е
Д Е Л
И :
ОСТАВЯ В СИЛА определение №199/25.03.2022 год., постановено по адм.
дело №86/2022 год. по описа на Административен съд Стара Загора.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.