Р Е Ш Е Н И Е
№_________/________________,гр.Варна
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен съд – Варна, ІХ-ти
касационен състав
На четвърти февруари две хиляди двадесет и
първа година
В публично заседание в
следния състав:
Председател: Борислав Милачков
Членове: 1. Кремена Данаилова
2. Мария Иванова-Даскалова
Секретар: Деница Кръстева
Прокурор: Александър Атанасов
като разгледа докладваното от административния съдия М. Иванова-
Даскалова КНАХД №2624 по описа за 2020г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.208 от АПК вр. с чл.63 ал.1 от ЗАНН.
Образувано
е по касационна жалба на Т.В.Т. ***
против Решение №46/31.07.2020г. на РС-Каварна, постановено по НАХД №34/2019г.,
с което е потвърдено НП №08-000493/315/16.11.2017г. на Директора на Дирекция
“Инспекция по труда”-Добрич, с което за нарушение на чл.63 ал.1 и ал.2 от КТ на
основание чл.414 ал.3 от КТ му е наложена „глоба” в размер на 1500лв. и е
осъден да заплати на Дирекция „ИТ“-Добрич сумата от 100лв. за разноски.
В
касационната жалба се твърди, че Решението на РС-Каварна е постановено при
нарушения на процесуалните правила и на материалния закон. РС не изпълнил
задължението си да установи обективната истина. Неправилно не били установени допуснатите
нарушения при съставяне на АУАН в отсъствие на Т. и по връчването му, с което
бил лишен от правото да възрази срещу него и да представи доказателства. РС не
изложил конкретни мотиви по всяко от оплакванията във въззивната жалба, което препятствало
възможността на жалбоподателя да разбере защо НП е преценено като законосъобразно.
Това препятствало и съдебната проверка на акта. Поддържат се доводите за неправилно
и незаконосъобразно издаване на НП въз основа на предположения на проверяващите,
че на нивата е работил К.Й.Р., чиято самоличност не е установена с проверка на
личната му карта, а въз основа на данните за сключен с него трудов договор в
последствие. Поддържат се оплакванията за несъответствие на съдържанието на НП на
изискуемото в чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. Неправилно с НП на Т. било наложено
наказание за нарушение на чл.63, ал.1 и на чл.63, ал.2 от КТ, които касаели два
различни фактически състава и представлявали отделни нарушения. Изпълнителното
деяние по чл.63, ал.1 от КТ било свързано със задължение на работодателя за
активно поведение – да предостави на работника определени документи до началото
на работния процес, а чл.63, ал.2 от КТ – със задължение за пасивно поведение
за работодателя да не допуска до работа лице, на което не е предоставил
определени документи. Неправилно тези разпоредби и чл.414, ал.3 от КТ били
приложени в НП, с което извършеното било квалифицирано едновременно като
нарушение и на двете разпоредби. Поддържат се доводите за недоказаност на фактите
и обстоятелствата описани в АУАН и НП, както и че е доказано, че Т. не е
контактувал с установените на място лица. Поддържа се възражението за изтекла
погасителна давност като самостоятелно основание за отмяна на НП. Претендира се
отмяна на Решението на РС-Каварна на основание чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК и
връщане на делото за ново разглеждане, а в условия на евентуалност – за постановяване
на ново решение за отмяна на НП. Направено е искане за присъждане на адвокатско
възнаграждение в минимален размер, предвид безвъзмездното осъществяване на
процесуалното представител на основание Закона за адвокатурата. В писмена молба
пълномощникът на касатора поддържа жалбата. Моли да бъде уважена и отменено
Решението на въззивния съд и НП, както и да му бъде присъдено минимално адвокатско
възнаграждение.
Ответната
страна - Дирекция „Инспекция по труда”-Добрич се представлява от юрисконсулт,
който оспорва касационната жалба като неоснователна. Моли Решението на РС-Каварна
да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. Твърди, че в НП ясно и
точно било изписано извършеното от Т. като земеделски производител нарушение,
изразяващо се в допускане на работник до работа преди да му е връчено
уведомление до ТД на НАП. В правната квалификация ал.1 на чл.63 от КТ била
изписана заради направена от законодателя корелацията с нея в чл.63, ал.2 от КТ.
Моли решението на РС-Каварна да бъде
потвърдено и на ответната страна да бъде присъдено юрисконсултско
възнаграждение.
Представителят
на Окръжна прокуратура-Варна изразява становище за неоснователност на
касационната жалба. Решението на РС-Каварна намира за правилно и
законосъобразно и предлага да бъде потвърдено.
Касационната
жалба, по която е образувано настоящото съдебно производство е подадена от активно
легитимирано и с правен интерес за оспорването лице, в законния срок, поради
което е допустима.
Съгласно
чл.63 ал.1 от ЗАНН първоинстанционното
решение подлежи на касационно оспорване на основанията, предвидени в чл.348
ал.1 от НПК. Съгласно чл.218 от АПК касационният съд обсъжда само посочените в
жалбата пороци на решението, като за неговата валидност, допустимост и
съответствие с материалния закон следи и служебно. С касационната жалба се
твърди наличие на основанията посочени в чл.348 ал.1 т.1 и т.2 от НПК за
отмяна.
Разгледана
по същество, касационната жалба е основателна.
Решение
№46/31.07.2020г. на РС-Каварна е валидно и допустимо.
То е
постановено след като с Решение №36/11.02.2019г. на Административен съд-Добрич
е отменено първоначално постановеното Решение №96/25.10.2018г. на РС-Каварна по
НАХД №74/2018г. и жалбата на Т. Т. срещу НП №08-000493/315/16.11.2017г. на
Директора на Дирекция “Инспекция по труда”-Добрич е върната за ново разглеждане
от друг състав на РС-Каварна със задължение за формиране на мотиви по спора доказано
ли е извършването на нарушението или не. След връщане на делото по образуваното
НАХД №34/2019г. по описа на РС-Каварна е постановено Решение №46/31.07.2020г., с
което НП е потвърдено като издадено от
компетентен орган, в изискуемата форма и съдържание, в производство в което не
са допуснати съществени процесуални нарушения, при правилно приложение на КТ ,
вкл. при индивидуализиране на размера на наказанието наложено на Т. Т. за нарушението.
РС отхвърлил като неоснователни оплакванията във въззивната жалба, вкл. за изтекла
погасителна давност по чл.82 от ЗАНН. Съобразно този изход на спора РС уважил
искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и осъдил жалбоподателя да
заплати на Дирекция „ИТ“-Добрич сумата от 100лв. за разноски.
Неоснователни
са оплакванията в касационната жалба за допуснато от въззивния съд съществено
нарушение на процесуалните правила. По аргумент от чл.348 ал.3 от НПК,
нарушението на процесуални правила е съществено, когато е довело до ограничаване
на процесуалните права на нарушителя или на другите страни и то не е отстранено
– т.1, ако няма мотиви или протокол за съдебното заседание на въззивната
инстанция–т.2 или решението е постановено от незаконен състав. При разглеждане
на делото РС-Каварна не е допуснал съществени нарушения на процесуалните
правила. Страните са призовани, респ. уведомени за откритите съдебни заседания,
техните пълномощници са участвали като
са изразили становище по жалбата, по доказателствата и по съществото на спора. Съдът
е разпитал като свидетел актосъставителя и другият свидетел, присъствал на
проверката на място, както и лицето, което е посочено в АУАН и в НП като
работник на земеделския производител, а от жалбоподателя са дадени обяснения.
По делото е приложена административно-наказателната преписка, както и представените
от страните в съдебната фаза писмени доказателства, които РС преценил като
допустими, относими и необходими за изясняване на делото от фактическа страна.
С мотивирани определения въззивният съд се произнесъл по направените от
пълномощниците доказателствени искания. След изричното изявление на
пълномощниците на страните, че нямат доказателствени искания и като счел делото
за изяснено от фактическа страна, правилно РС приключил съдебното следствие и
дал ход по същество. Приетите писмени доказателства РС преценил и формирал
изводите си за установеното от фактическа страна, за проведеното
административно-наказателно производство и за правилността на приложението на
КТ, ЗАНН и т.н. Решението съдържа мотиви, тъй като в него са изложени
фактическите установявания и направените изводи по твърденията в жалбата, по оплаквания
за допуснати съществени нарушение при провеждане на административно-наказателно
производство, по доводите, че НП е неправилно и незаконосъобразно издадено и по
възраженията за изтекла давност. Оплакването в касационната жалба е за
непълнота на мотивите, с оглед изложените такива в акта не е равнозначно на
липса на такива. Поради това и по аргумент от чл.227 от АПК неоснователно с касационната
жалба се иска отмяна на съдебният акт на основание чл.348, ал.1, т.2 от НПК и връщане
на делото за разглеждане за трети път от РС-Каварна.
Съгласно
чл.348 ал.2 от НПК, неправилно приложение на материалния закон е налице, когато
той е приложен неправилно или не е приложен закон, който е трябвало да бъде
приложен. Като контролно-отменителна инстанция, касационният състав извърши
проверка за правилността на приложението на закона съгласно чл.220 от АПК въз
основа на фактическите установявания в Решението
на РС-Каварна. От събраните по делото писмени и гласни доказателства въззивният
съд установил, че на 15.06.2017г. около 16.12часа инспекторите Г.В. и К.А. от дирекция
„ИТ“-Добрич извършили проверка в землището на гр.Каварна, при която установили,
че в нивата стопанисвана от земеделския производител Т.В.Т. *** работят
неустановен брой лица, между които бил К.Й.Р., който сеел пипер. РС установил,
че Т. се представил на проверяващите като отговорен за наетите лица да сеят
пипера, че една част от работещите дошли при инспекторите, а другите се
пръснали из нивата; че в присъствието на Т. всеки продиктувал личните си данни,
които инспектора записал. РС установил, че след разговора с Т. проверяващите
разбрали, че на обекта не се съхраняват сключените договори на лицата и др.
документи, необходими за извършване на проверката по спазване на трудовото
законодателство, поради което му указали кои от тях да представи в Д“ИТ“-Добрич.
РС-Каварна установил, че на 21.06.2017г. Т. лично се явил в дирекцията в гр.Добрич
и представил трудов договор №25 сключен на 15.06.2017г. с К.Й.Р., длъжностна
характеристика и заповед №13/15.06.2017г. за прекратяване на трудовото
правоотношение; че при справката в ТД на НАП- Добрич е констатирано, че договорът
е регистриран на 15.06.2017г. в 17:57:05часа - след часа на проверката. РС
установил, че на 20.07.2017г. е съставен протокол за проверката №ПР 1727401 за констатирани
11 нарушения на трудовото законодателство в сектор „растениевъдство“ от
работодателя – земеделски производител Т. Т..
Протоколът с писмо с покана за явяване на 18.08.2017г. в дирекцията за
съставяне на актове за установяване на административни нарушения по т.4, 5, 6,
7, 8, 9, 10 и 11 от него било изпратено чрез „Български пощи“ с обратна
разписка и на 15.08.2017г. били доставени на адреса на Т., където били получени
от сина му. На посочената в писмото дата Т. не се е явил в дирекция и не му бил
съставен акт на тази дата. Въз основа на събраните писмени доказателства
извършилият проверката на място инспектор В. съставил на 05.09.2017г. АУАН №08-000493
срещу Т. Т., за това, че на 15.06.2017г. около 16:12часа в земеделска нива в землището
на гр. Каварна стопанисвана от него като земеделски производител е заварен К.Й.Р.
да сее пипер и от представени на 21.06.2017г. документи - трудов договор №25/15.06.2017г.
и от справка в НАП от 15.06.2017г. се установило, че в качеството на
работодател го е допуснал до работа на длъжност „сезонен работник земеделие“ на
15.06.2017г. преди да му връчи екземпляр от сключен трудов договор, подписан от
двете страни и копие от уведомление по чл.62, ал.3, заверено от ТД на НАП. В акта
е посочено, че е съставен при условията на чл.40, ал. 2 от ЗАНН, а описаното е
квалифицирано като нарушение на чл.63, ал.1 и ал.2 от КТ.
РС
установил, че този и още седем други акта са изпратени на Т. с писмо с обратна
разписка, което е доставено на 27.09.2017г. на сина му – В.. Констатирал, че на
16.10.2017г., актосъставителят бил в Каварна във връзка с изпълнение на
служебните си задължения и предприел връчване на актовете на Т., но той отказал
да ги получи, който отказ бил удостоверен с подписа на един свидетел. В
Решението е установено, че въз основа на АУАН на 16.11.2017г. е издадено НП, с което
директорът на „ИТ“-Добрич наложил на Т. Т. в качеството на работодател глоба в
размер на 1500лв. на основание чл. 414, ал. 3 от КТ за това, че допуснал на
15.06.2017г. до работа К.Й.Р. като „сезонен работник земеделие“, преди да му
предостави екземпляр от уведомлението по чл.62, ал.3 от КТ заверено в ТД на НАП
за регистрация на трудовия договор. В НП било посочено, че това е нарушение на чл.63,
ал.1 и ал.2 от КТ, което е установено на 21.06.2017г.
Въззивният
съд направил извода, че с описаното поведение Т. В. Т. е нарушил чл.63, ал.2 от КТ, която разпоредба е императивна и неспазването й води до ангажиране на административнонаказателна
отговорност на извършителя на основание чл.414, ал.3 от КТ, която правилно била
приложена и било издадено НП, с което била наложена минималната глоба от
1500лв. Касационният състав констатира, че във връзка с посоченото в АУАН и в
НП, че установеното на 21.06.2017г. нарушение е и на чл.63, ал.1 от КТ, въззивният
съд само е цитирал текста на тази разпоредба без да съобрази описаното в обстоятелствената
част на НП. Това довело до формиране на неправилния краен извод, че НП е
законосъобразно и не е налице основание за неговата отмяна.
Основателно
и доказано е оплакването развито още във въззивната жалба и поддържано и в
касационната, че с НП неправилно и незаконосъобразно е наложено едно
административно наказание, а са описани като осъществени от Т. като работодател
нарушения на две различни императивни изисквания в чл.63, ал.1 и в чл.63, ал.2
от КТ.
В чл.63,
ал.1 от КТ е регламентирано задължението на работодателя преди постъпване на
работа на работника да му предостави екземпляр от трудовия договор и от
уведомлението за регистрацията му в НАП.
В
чл.63, ал.2 от КТ е разписана забрана на работодателя да допуска работник или
служител до работа, докато не му предостави документите по ал.1.
В
обстоятелствената част на НП като осъществено от Т. Т. е описано, че „ …допуснал
на 15.07.2017г. до работа…“ К.Й.Р., на когото „…преди постъпване на работа не
предоставил…“ екземпляр от трудовия договор и от уведомлението за регистрацията
му в НАП. В съответствие с така изписаното в НП обвинение на работодателя за
неизпълнение на задължението за връчване на документи на работника преди
постъпването му на работа и за нарушение на забраната за допускане на работника
до работа в АУАН, а и в НП е посочено, че е осъществено нарушение и на чл.63,
ал.1 от КТ и на чл.63, ал.2 от КТ. Неправилно и незаконосъобразно с НП на
основание чл.414, ал.3 от КТ е наложено едно административно наказание за
описаните и квалифицирани две нарушения на двете разпоредби. НП се явява
издадено в несъответствие с чл.18 от ЗАНН, съгласно който когато с едно деяние
са извършени няколко административни нарушения или едно лице извърши няколко
отделни нарушения, наложените наказания се изтърпяват поотделно. Издаденото по
този начин НП създава неяснота за привлеченото към отговорност лице за кое
нарушение му е наложено наказанието, което засяга неблагоприятно правото му на
защита. Развитите в тази връзка доводи в касационната жалба са основателни.
Описаната
неяснота и нееднозначност на конкретното НП препятства съдебната проверка. НП е
правораздавателен акт, с който се налага административно наказание, поради
което то следва да е ясно и еднозначно волеизявление. Недопустимо е представителят
на административно- наказващият орган да уточнява в съдебно заседание за кое
нарушение от описаните в НП е санкциониран извършителя. Въззивният, респ. касационният
съд при проверката на НП не могат да основават изводите си на тълкуване на волята
на издателя му, нито на предположение за кое от изброените две нарушения е
наказано физическото лице с наложеното му едно наказания. Поради това макар в Решението
въззивният съд правилно и законосъобразно
да е отхвърлил останалите оплаквания в жалбата – за допуснати съществени
нарушения на процедурните правила, възражението за изтекла давност и др., той
достигнал до неправилния извод, че НП за изцяло правилно и законосъобразно и не
е налице основание за неговата отмяна.
По
изложените по-горе констатации за съдържанието на конкретното НП, за неяснотата
му и издаването му при неправилно приложение на разпоредбите на КТ и на ЗАНН, Решението
на РС-Каварна с което НП е потвърдено и са присъдени разноски на въззиваемата
страна следва да бъде отменено на основание чл.348, ал.1 т.1 от НПК и вместо
него да бъде постановено ново решение, с което НП да бъде отменено.
При този
изход на спора направеното от процесуалния представител на касатора искане за
присъждане на адвокатско възнаграждение е своевременно, но неоснователно. По
делото е представено пълномощно, в което липсват вписване, че правната помощ се
оказва безплатно от адвоката в някоя от хипотезите на чл.38 от Закона за
адвокатурата. По аргумент от чл.36 от Закона за адвокатурата, договора за
правна защита и съдействие по дефиниция е възмезден. От подаването на
въззивната жалба до даване ход на делото по същество пред настоящата касационна
инстанция не е представен сключен между Т. В. Т. и адв. Вл. Д. от АК- Силистра писмен
договор за правна помощ с отбелязване, че помощта се оказва безплатно при
условията на чл.38 от ЗА. Поради това не е доказано заявеното в касационната
жалба, че са налице условията на чл.38, ал.2 от ЗА и следва да бъде оставено
без уважение искането ответната страна да бъде осъдена да заплати адвокатско
възнаграждение на адвоката на касатора.
Водим
от това и на основание чл.227 ал.1 във вр. чл.221 ал.1 от АПК вр. чл.63 от ЗАНН, Съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ
Решение №46/31.07.2020г. постановено по НАХД №34/2019г. по описа на Районен съд
-Каварна, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ
Наказателно постановление №08-000493/315/16.11.2017г. на Директора на Дирекция
“Инспекция по труда”-Добрич, с което за нарушение на чл.63 ал.1 и ал.2 от КТ на
основание чл.414 ал.3 от КТ на Т.В.Т. *** е наложена „глоба” в размер на
1500лв. и е осъден да заплати на Дирекция „ИТ“-Добрич сумата от 100лв. за
разноски.
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането в касационната жалба да бъде осъдена Дирекция “Инспекция
по труда”-Добрич да заплати адвокатско възнаграждение на адвоката на касатора Т.В.Т.
*** за осъществена безплатна помощ на основание Закона за адвокатурата.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: