РЕШЕНИЕ
№ 125
гр. Габрово, 06.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ III в публично заседание на
двадесет и трети септември, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Валентина Генжова
Членове:Галина Косева
Симона Миланези
при участието на секретаря Весела Хр. Килифарева
като разгледа докладваното от Галина Косева Въззивно гражданско дело №
20214200500288 по описа за 2021 година
С решение №260006/17.03.2021г. по гр.д.№171/2020г. РС- Д. е осъдил ЗК
"Лев инс" АД - София да заплати на О.Е.Д.. от гр. Д. сумата 2078,77 лева,
представляваща застрахователно обезщетение за претърпени имуществени
вреди - разходи за изграждане на надгробен паметник на наследодателя му Е.
Д., починал на 08.10.2016 г. в резултат на настъпило на 08.10.2016г. на път I-5,
км. 139+800 ПТП, причинено от П.И.Р. при управление на МПС - товарна
композиция влекач*** с peг. № *** и прикачено ремарке с peг. № ***,
застрахован при ответника по застраховка “Гражданска отговорност на
автомобилистите“, със застрахователна полица № *** валидна от 21.04.2016г.
до 20.04.2017г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от
19.04.2019г. до окончателното изплащане на задължението, на основание чл.
432, ал. 1 във вр. чл. 493, ал. 1, т. 1 от КЗ, като е отхвърлил иска за разликата
над уважената част от 2078,77 лв. до претендирания размер от 3 143,90 лв.,
като неоснователен и недоказан.
Присъдени са и разноски.
1
В законният срок решението е обжалвано от адв. В. О. от САК-
пълномощник на О.Д., в частта, в която предявеният иск срещу ЗК Лев Инс
АД, с правно основание по чл.432 ал.1 от КЗ във връзка с чл. 493 ал.1 т.1 от
КЗ, е отхвърлен за разликата над сумата от 2078,77 лева до пълния предявен
размер от 3143,90 лева, ведно със законната лихва от 19.04.2019г. до
окончателното й изплащане, като неправилно и незаконосъобразно.
В жалбата се излагат следните основни възражения: Първоинстанционният
съд допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, съгласно
разпоредбата на чл. 133 от ГПК, като разгледал възраженията на ответното
дружество по иска, наведени в отговора на исковата молба, но подаден извън
срока по чл.131 от ГПК. След като ответното дружество не подало отговор на
исковата молба в законово определения срок, то губело възможността по-
късно да оспорва иска и да прави възражения по основателността му.
Неправилно първоинстанционният съд стигнал до извода, че разходите,
сторени за изпълнението на вторият паметник, поставен на мястото на пътно-
транспортното произшествие, не са в пряка причинна връзка със самия
деликт, тъй като близките на починалия нямали нито задължение, нито
нравствен дълг да изградят паметник на мястото на неговата кончина.
Претендираните по делото имуществени вреди, направени във връзка с
изграждането на паметник, поставен на мястото на пътно- транспортното
произшествие, следвало да бъдат присъдени, тъй като са направени в резултат
на процесното ПТП от което е настъпила смъртта на Е. Д.. От приетата и
неоспорена СТЕ се установявало, че вложените материали съответстват по
приетите и неоспорени по делото фактури, като стойността на материалите
вложени в паметника е в размер на 1013,53 лева.
Претендирано е решението на районният съд да се отмени в обжалваната
част - за разликата над сумата от 2078,77 лева до пълния предявен размер от
3143,90 лева, ведно със законната лихва от 19.04.2019г. до окончателното й
изплащане и да се уважи предявения иск пълния му предявен размер.
Районният съд е приел, че предявения иск за имуществени вреди е
основателен до размер от 2078,77 лв.- за разходите, сторени за надгробния
паметник на починалия в гробищния парк на гр. Д.. В тази част решението не
2
е обжалвано и е влязло в сила.
Предмет на въззивната жалба са разходите, направени за изпълнението
на вторият паметник, поставен на мястото на пътно- транспортното
произшествие, за които претенцията е отхвърлена от районният съд с мотив,
че: Същите не са в пряка причинна връзка със самия деликт. Макар
паметникът да е изграден точно на това място с цел, когато приятелите на
починалия минават оттам да си спомнят за него, близките му нямат нито
задължение, нито нравствен дълг да изградят паметник на мястото на
неговата кончина. Това е едно лично решение, поради което сторените
разходи за изграждането на този паметник не са в пряка причинно-
следствена връзка със самото увреждане и в този смисъл нямат качество на
претърпяна имуществена вреда от увреждането, поради което не подлежат на
обезщетение.
Въззивният съд, като взе предвид представените по делото доказателства
и обсъди становищата на страните, съобразно правомощията си по чл. 269
ГПК, намира жалбата за неоснователна, по следните съображения:
Стойността на надгробният паметник на починалия в гробищния парк на
гр. Д., където е погребан, е имуществена вреда в пряка причинно-следствена
връзка с увреждането, присъдена със съдебният акт, влязъл в сила в тази част-
т.е. тази имуществена имуществената вреда е обезщетена и не може да се
претендира същата отново. Изграждането и на други паметници /не
надгробни/, на различни места- в случая е изграден втори такъв край пътя,
където е настъпило пътно- транспортното произшествие, не представлява
имуществена вреда различна от тази, за която ищецът вече е обезщетен, а
именно- изграждането на надгробен паметник за възпоменание, израз на
траур и спомен, където се извършват религиозни ритуали и близките и
приятелите на починалия могат да отидат, за да изразят почит. Съгласно чл.
26 ал.1 б. "г" от Закон за пътищата е забранено поставянето на
възпоменателни плочи и знаци в обхвата на пътя, тъй като е дейност извън
специалното ползване на пътищата, а за такива е необходимо разрешение /от
надлежният по закон орган/, каквото по делото не е представено.
Неоснователно е възражението във въззивната жалба, че след като ответното
дружество не е подало отговор на исковата молба в законово определения
3
срок, то губело възможността по- късно да оспорва иска и да прави
възражения по основателността му. Не може да се отнеме правото на нито
една страна в процеса да оспорва предявената срещу нея претенция, дори да
не е подала отговор на исковата молба. Същата губи само правата си
посочени в чл. 133 ГПК, но не и въобще правото на становище в процеса.
Липсата на отговор не освобождава ищецът да докаже претенцията си не само
по размер, а и по основание, тъй като не е равнозначна на признание на иска.
На основание гореизложеното решението на първата инстанция в
обжалваната част, като правилно и законосъобразно, следва да бъде
потвърдено, поради което съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №260006/17.03.2021г. по гр.д.№171/2020г. на
РС- Д. в обжалваната част.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4