РЕШЕНИЕ
№
18.10.2021 г., град Добрич
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Районен
съд Добрич, гражданско отделение, IV-ти състав, в публично
съдебно заседание на шестнадесети септември, през две хиляди двадесет и първа
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ ПАША.ЕВ
при участието на секретаря Христина
Христова, като разгледа докладваното
от
съдия Георги Пашалиев гражданско дело № 1736
по описа на Районен съд Добрич за 2020 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 124
и сл. от ГПК.
Образувано е по искова молба на Г.Ш.Д.,
ЕГН **********, с адрес: ***, срещу „Електроразпределение Север”АД, със седалище
и адрес на управление: град Варна, бул. „Вл. Варненчик” № 258, Варна Тауърс,
кула Г, ЕИК *********, с която се иска да бъде признато за установено в
отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника сумата от 3 525, 48
лева, представляваща цена на консумирана електрическа енергия, за периода от
29.05.2017 г. до 01.04.2020 г., в обект, находящ се в град Добрич, ул. „***” 15
– кл. № *********, аб. № **********.
В исковата молба се навеждат твърдения, че ищцата е
наследник на починалия си съпруг Н.А. Д., а той на баща си А. Я.Д. (А.Я.Д.),
който е бил абонат на ответното дружество и има качеството потребител. Сочи се,
че досега е плащала по минимални суми месечно ел. енергия, а с издадената
фактура се иска абсурдно висока сума, при положение, че живее сама. Имало е
проверка и е съставен протокол, но те не са извършени законосъобразно.
В съдебно заседание се представлява от адвокат А.А.,
който поддържа исковата молба. Прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на процесуалния представител на ответната страна.
В законоустановения срок е постъпил отговор на
исковата молба. Сочи се, че искът е недопустим, тъй като ищцата не е титуляр на
партидата, а за вземането следвало да отговаря А.Я.Д (А. Я.Д.). Според
ответника направените възражения са неоснователни, а корекцията не предполага
виновно поведение на ищеца и не е санкция. Целта е да се възстанови настъпилото
имуществено разместване. Заявява се, че корекционната процедура има законово
основание – чл. 55 ПИКЕЕ. Сочи се, че е спазена процедурата по чл. 49, ал. 4
ПИКЕЕ.
В съдебно заседание се представлява от адвокат В.К.,
който поддържа отговора на исковата молба.
Съдът,
като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира
за установено от фактическа страна следното:
Представено е удостоверение за
идентичност на лице с различни имена, от което става ясно, че А. Я.Д. и А.Я Д.са
имена на едно лице.
Не е спорно, че между А.Я.Д
и ответното дружество е възникнало облигационно правоотношение, по силата на
което „Електроразпределение Север” АД се е задължило да му доставя електрическа
енергия на адрес: гр. Добрич,
ул. „***” № 15, кл. № *********, аб. № **********,
а абонатът се е задължил да заплаща доставената енергия.
А.Я.е починал на 09.03.1997 г.,
видно от представеното удостоверение за наследници. Същият е оставил следните
наследници по закон: синове - С.А. Я., Н.А. Д. и дъщеря – З.А. Я.. В същото
удостоверение е отразено, че Н.Д. е починал на 28.02.2011 г., като е оставил
наследници по закон: съпругата си Г.Д. и синовете си М. А., А. А. и Д. А..
Оттук следва, че Н.Д. е придобил 1/3 идеална част от наследството на баща си.
След смъртта на Н.Д. 1/12 идеална част е преминала към ищцата Г.Д. по силата на
наследственото правоприемство.
По делото е приложено искане №
5516545/ 21.09.2020 г. от Г.Д. до ответното дружество, с което моли да ѝ
бъде възстановено захранването за процесния имот с кл. №
********* и аб. № **********, в гр. Добрич, ул. „***”
№ 15, тъй като е образувано настоящото дело. Във връзка с искането е издадена
заявка за работа от ответното дружество, в която същото е посочило, че клиента
няма да се прекъсва до 23.10.2020 г. за оспорвана ФМ.
Представена е служебна бележка №
**********-1/15.03.2021 г., с която ответното дружество удостоверява, че Г.Д. е
клиент на дружеството за обект, находящ се в град Добрич, ул. „***” 15 – с
аб. № **********.
От протокол № 2105061 от 28.05.2017
г. (л. 40) се установява, че на посочения адрес: гр. Добрич, ул. „***” № 15, кл. №
*********, аб. № **********, е бил монтиран
електромер с фабр. № 7658203, при
начални показания: нощна – 10 870 kWh; дневна – 19 178 kWh.
В констативен протокол № 5200409
(л. 47) е отразено, че на 01.04.2020 г. служителите на „Електроразпределение
Север“ АД – С.Г и Д.Д., са
демонтирали електромера с фабр. №
7658203, отчитащ количеството доставена електрическа енергия за посочения обект,
при следните показания: нощна – 16 614 kWh;
дневна – 33 352 kWh. Демонтирането на средството
за търговско измерване е извършено в присъствието на свидетеля Д. Н.А.
На електромера е била извършена
метрологична експертиза в БИМ, Главна дирекция „Мерки и измервателни уреди“,
Регионален отдел – гр. Русе. Резултатите от изследването са обективирани в
констативен протокол № 400/07.05.2020 г. (л. 50). В последния е посочено, че
при софтуерно четене е установена външна намеса в тарифната схема на
електромера. Констатирано е наличие на преминала енергия на тарифа 3 – 18 303,
804 kWh, която не е визуА.зирана
на дисплея.
Отразено е също, че електромерът съответства на метрологичните характеристики и
отговаря на изискванията за точност при измерване на електроенергия.
Въз основа на цитирания констативен
протокол е изготвено становище за начисление на електрическа енергия от 12.05.2020
г (л. 49). С писмо изх. № 58178_КП5200409_2/13.05.2020 г. (л. 53) ответното
дружество е изпратило уведомление до А.Я., че вследствие на предприето
преизчисляване на количествата енергия за кл. №
*********, аб. № **********, е извършена корекция
на сметката му. Уведомен е, че следва да заплати сумата от 3525, 48 лева до 12.06.2020
г., за която е издадена фактура № **********/13.05.2020
г., ведно с приложение „А“ към нея (л. 42 и 44). От счетоводния документ е
видно, че сумата се претендира за 18 303, 804 kWh електрическа енергия, консумирана в
периода от 29.05.2017 г. – 01.04.2020 г.
По делото са изготвени три
съдебно-технически експертизи от вещите лица В.Ч., М.Н. и В.З.. От заключението,
изготвено от В.Ч., става ясно, че процесното СТИ е произведено през 2008 г. и
същата година е преминало първоначална метрологична проверка. След последваща метрологична проверка е монтирано на процесния обект на 28.05.2017 г. Трябвало е да премине
метрологична проверка едва през 2023 г. Вещото лице е посочило, че измервателната
грешка на СТИ е в допустимите граници. Констатирало е, че не е налице повреда
или неправомерно вмешателство в схемата на свързване на процесното СТИ към
електроразпределителната мрежа. Потвърждава, че промяната на състоянието на
регистъра е софтуерно реализирана. Заключило е, че математическите изчисления
по извършената корекционна процедура са
аритметично точни. Остойностяването е извършено по правилата на чл. 56, ал. 1 и
ал. 3 от ПИКЕЕ – по цени за технологични разходи и мрежови услуги за битов
клиент на краен снабдител.
В заключението на вещото лице М.Н.
е потвърдено експертното становище на В.Ч., че се касае за софтуерно
въздействие, изразяващо се в промяна на тарифната схема за отчитане на
консумираната електроенергия. Изключил е възможността тази промяна да не бъде
предизвикана от човешка намеса. По този начин е активиран трети невизуализиран
регистър. Посочил е, че не може да бъде установено дали. този трети регистър е
бил активиран още към момента на монтирането му на адреса, тъй като липсва
такова отразяване в протокола на ответното дружество. В тази връзка е изтъкнал,
че липсва и отразяване на показанията в сумарния регистър.
Част от въпросите, поставени на
вещото лице М.Н. са останали неизяснени, поради което е назначена и трета
експертиза. Вещото лице В.З. в пълнота е отговорил на поставените задачи.
Същият е потвърдил заявеното и от другите двама експерти, че е осъществено
софтуерно въздействие и така е активиран третия невизуализиран регистър.
Категорично е посочил, че е причинено от човешка намеса.
Вещото лице е посочило също, че
натрупаната в скрития регистър електрическа енергия е преминала през процесния
електромер и е потребена именно в периода от 29.05.2017 г. – 01.04.2020 г. В
съдебно заседание В.З. обясни този свой извод с показанията на регистрите за
дневна и нощна тарифа и на сумарния. Акцентира, че в протокола на БИМ са
посочени показанията на електромера при монтажа му: нощна – 10 870 kWh;
дневна – 19 178 kWh, но освен това е
посочено и показанието на сумарния регистър – 30 048, 06 kWh. При положение, че
сборът на показанията за дневна и нощна тарифа дава отразеното в сумарния
регистър, то се извежда, че до монтажа третият регистър не е бил активиран и в
него не се е натрупвала електрическа енергия. В противен случай сумарният
регистър би отразявал сборът от регистрите за дневна и нощна енергия, а и от
третия.
Експертът отговори отрицателно на
въпроса дали ответното дружество разполага със софтуер, който може да променя
показанията в тарифите на СТИ. Единствено може да чете показанията. Обясни
също, че не е възможно натрупаната в третия регистър енергия да бъде
разграничена на дневна и нощна съобразно момента, в който е консумирана.
Заключенията са достоверни и са
изготвени от лица с необходимата квА.фикация. Същите взаимно се допълват и
заедно дават необходимата техническа информация за решаване на делото. Поради
тази причина съдът ги възприема при формиране на фактическите си изводи. Съдът
не приема единствено твърдението на вещото лице М.Н., че не може да бъде
установено дали третият регистър е бил активиран след монтажа на процесното СТИ
на обекта или преди това. Изложеното от М.Н. се опроверга от В.З., който насочи
вниманието към протокола на БИМ, където са отразени стойностите на регистрите
на електромера при монтажа му – за дневна консумация, за нощна консумация,
както и сумарния регистър.
По делото са събрани и гласни доказателствени
средства. Бяха разпитани свидетелите С.С. и Д.Д.
– служител на ответното дружество.
Последният ясно и точно разказа за извършените действия
от служителите на „Електроразпределение Север“ АД. Обясни, че са демонтирА.
електромера, защото целостта на пломбата е била нарушена. Протоколът за
демонтаж е бил подписан от лице, което е живеело на адреса – Д.А.. Този факт се
потвърждава и от свидетелката С., която също живее на адреса. Същата твърди, че
не е присъствала, когато са демонтирА. електромера.
Съдът кредитира показанията на
свидетелите в цялост, тъй като са безпротиворечиви и кореспондират с останалите
доказателствени материали.
При
тези фактически констатации съдът достигна до следните правни изводи:
Първоинстанционното производство е
образувано по предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл.
124, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 55, ал. 1 от ПИКЕЕ (обн. ДВ, бр. 35 от 30.04.2019
г.) срещу „Електроразпределение Север” АД за установяване недължимост на сумата
от 3 525, 48
лева, представляваща цена на консумирана електрическа енергия, за периода от
29.05.2017 г. до 01.04.2020 г., в обект, находящ се в град Добрич, ул. „***” 15
– кл. № *********, аб. № **********.
В тежест на ответното дружество е
да докаже, че е доставило на ищеца отразеното, в невизуализирания регистър на СТИ, количество електрическа енергия от 18
303, 804 kWh,
както и спазването на корекционната процедура, уредена в ПИКЕЕ (обн. ДВ, бр. 35
от 30.04.2019 г.).
Ответната страна е направила
възражение за недопустимост на процесния иск поради липса на правен интерес от
предявяването му. В конкретния случай е предявен отрицателен установителен иск
за недължимост на вземане към починА.я А.Я. Д. Въпросът, който се поставя с
възражението е дА. Г.Д. има интерес да отрече съществуването на цялото вземане на
ответното дружество към починА.я А.Д.или само на 1/12 част от него, какъвто е
наследствения ѝ дял.
Интерес от предявяване на иска за
цялото вземане е налице, защото последиците от неплащането на процесната сума,
изразяващи се в преустановяване на електрозахранването в процесния имот,
засягат настоящия ползвател на имота – Г.Д.. В случай, че претенцията ѝ
бъде уважена, пречката за снабдяване на имота с електрическа енергия ще
отпадне. Ако съществуването на правото ѝ на иск бъде отречено обаче, то
същата не би имала друг път за защита и възстановяване на захранването на
имота. Към настоящия момент няма данни дали захранването в имота е
възстановено. Освен това, от приложената служебна бележка се установи, че
същата е клиент на дружеството с аб. № **********.
Временното преустановяване на
преноса на електрическа енергия е уредено в чл. 21, ал. 1, т. 3 и 4 от ОУ
при „установяване на несъгласувана
промяна в схемата на присъединяване на ползвателя и при ползване на
електрическа енергия без потребените количества да се измерват или отчитат,
изцяло или частично от средствата за търговско измерване, както и при констатирано
неправилно измерване“.
С Решение № 595 от 17.01.2017 г. на
Върховния административен съд (ВАС) окончателно е отменено Решение № ОУ-05 от
21.07.2014 г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР,
понастоящем Комисия за енергийно и водно регулиране), с което са били одобрени
Общи условия за достъп и пренос на електрическа енергия през електроразпределителната
мрежа на „Енерго-Про Мрежи“ АД (настоящо фирмено наименование
Електроразпределение Север АД), влезли в сила на 07.09.2014 г. Съгласно Решение
№ 595 от 17.01.2017 г. на ВАС Комисията за енергийно и водно регулиране трябва
да поднови процедурата по одобряване на нови Общи условия на
Електроразпределение Север АД.
След отмяната на Решение № ОУ-05 от
21.07.2014 г. на ДКЕВР, до одобряването от Комисията за енергийно и водно
регулиране и влизането в сила на нови Общи условия, дружеството следва да
прилага в отношенията с клиентите си действА.те преди 07.09.2014 г. Общи
условия на договорите за пренос на електрическа енергия през
електроразпределителните мрежи на Електроразпределение Север АД, одобрени от
ДКЕВР с Решение ОУ-060/ 07.11.2007 г., изм. и доп. с Решение ОУ-004/ 06.04.2009
г.
Ето защо съдът счита, че
предявеният отрицателен установителен иск е допустим за цялото вземане.
Реалното доставяне на електрическа
енергия от 18 303, 804 kWh се извежда от протоколите на БИМ и на служителите
на „Електроразпределение Север“ АД. В констативния протокол, съставен от
последните, са отразени показанията на регистрите към момента на демонтирането
на СТИ. Впоследствие от извършената метрологична експертиза се установява, че върху
невизулизирания трети регистър се е натрупала реално преминала електроенергия
от 18 303, 804 kWh.
Съдебно-техническите експертизи потвърждават този извод. Анализът на
доказателствените материали води до заключението, че част от доставената
електроенергия на абоната се е натрупала не във видимите регистри 1.8.1 и
1.8.2, а в невизуаризирания трети регистър.
На тази плоскост ищецът
противопоставя възражение за липса на доказателства, от които да се установи
реалното доставяне на начислената електроенергия. Съдът счита същото за
неоснователно поради следните съображения.
Експертите, изготвили
метрологичната експертиза, както и вещите лица, изготвили съдебно-техническите,
безпротиворечиво се обединяват около становището, че процесното СТИ съответства на метрологичните
характеристики и отговаря на изискванията за точност при измерване на
електроенергия. Приетото от експертите опровергава възражението за липса на
доказателства, установяващи реалното доставяне на процесната енергия на
абоната. Това е така, защото тезата, че отразеното в невизуализирания регистър
количество енергия не е доставено, е мислима единствено при неправилно
функциониращ електромер. В настоящия случай не са установени отклонения при
работата на СТИ. При правилно работещ електромер няма как да бъде направен
извод, че показанията в невизуализирания регистър са грешни и не отразяват
действително доставена енергия. На тази основа настоящият състав счита, че разпределилата
се върху невизуализирания регистър енергия от 18 303, 804 kWh е реално доставена
на ищеца.
Релевирани са възражения и за липса
на доказателства, установяващи софтуерно вмешателство и виновно поведение от
страна на Г.Д.. В тази връзка следва да бъде изтъкнато, че и софтуерното
манипулиране на СТИ, и субективното отношение на Д., не са елементи от
фактическия състав на чл. 55, ал. 1 от ПИКЕЕ. За извършване на преизчисление по
чл. 55, ал. 1 от ПИКЕЕ е достатъчно единствено да се установи, че са нА.це
измерени количества електрическа енергия в невизуализирани регистри на средството
за търговско измерване. Ето защо, възраженията на въззивника в този смисъл не
следва да бъдат разглеждани, тъй като тези факти са ирелевантни за спора.
При това положение, след като се
установи, че процесната енергия е реално доставена, се поставя и въпросът за
реда, по който да бъде извършена корекция на сметката на Г.Д.. Такъв ред за
преизчисляване се съдържа в ПИКЕЕ (обн. ДВ, бр. 35 от 30.04.2019 г.). Същите са
издадени въз основа на чл. 83, ал. 1, т. 6 и ал. 2 от Закона за енергетиката, с
която норма законодателят е делегирал на КЕВР
приемането на „правила за измерване на количеството електрическа
енергия, регламентиращи
принципите на измерване, начините и местата за измерване, включително реда и
начините за преизчисляване на количеството електрическа енергия при
установяване на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа
енергия или за която има измерени показания в невизуализиран регистър на
средството за търговско измерване, както и създаването, поддържането и достъпа
до регистрираните от тези средства база данни“. В настоящия случай констативен
протокол № 5200409 е изготвен на 01.04.2020 г., след влизане в сила на ПИКЕЕ (обн.
ДВ, бр. 35 от 30.04.2019 г.), които и до настоящия момент не са отменяни.
Следователно, тези правила са приложими за конкретния случай, а възраженията на
въззивника за липса на правно основание и ред за корекция на сметката му, са
неоснователни.
Изискванията на чл. 55, ал. 2 от
ПИКЕЕ са изпълнени. Фактурата за начислената електроенергия е издадена въз основа
на протокола за метрологична проверка и констативния протокол на служителите на
ответното дружество. В първия е дадено релевантното за спора заключение, че
електромерът съответства на метрологичните характеристики и измерва точно. Този
извод дава основание показанията на СТИ да бъдат приети за правилни. За
съставяне на констативния протокол от служителите на ответното дружество е
предвиден специален ред в чл. 49 от ПИКЕЕ, който е спазен. Изготвен е в
отсъствието на Г.Д., но е подписан от свидетеля Д.А., както предписва чл. 49,
ал. 3 от ПИКЕЕ.
Съдът
счита, че ответникът е доказал релевантните факти – реалното доставяне на
неотчетената електрическа енергия от 18 303, 804 kWh на ищеца, за която последният дължи заплащането на сумата от 3 525, 48
лева, както и спазването
на реда за корекция, предвиден в ПИКЕЕ.
При
този извод искът по чл. 124, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 55, ал. 1 от ПИКЕЕ (обн.
ДВ, бр. 35 от 30.04.2019 г.) следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
По разноските:
При този изход на спора в полза на ответната
страна се поражда правото да ѝ бъдат заплатени направените разноски, на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Ответното дружество своевременно е
представило списък по чл. 80 от ГПК. Претендира сумата от 860, 00 лева за
изготвените съдебно-технически експертизи, както и сумата от 1140, 00 лева с
ДДС за адвокатско възнаграждение.
Приложен е договор за правна защита и съдействие и фактура, от които се
установява, че тази сума е заплатена от дружеството за процесуално
представителство пред Районен съд Добрич.
Независимо, че ищцата е освободена
от заплащане на държавни такси и разноски, същата дължи възстановяване на
разноските, направени от другата страна.
Направено е възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение, което е основателно и следва да
бъде уважено. Съдът счита, че делото не се отличава с фактическа и правна
сложност, но са проведени повече от две заседания. Това дава основание на съда
да присъди на ответната страна възнаграждение в размер над минималния,
съобразно чл. 7, ал. 2, т. 2 вр. с чл. 7, ал. 9 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Предвид материалния
интерес възнаграждението на процесуалния представител следва да бъде намалено
на 700, 00 лева, като към сумата бъде прибавен и 20% ДДС.
Ето защо, съдът възлага в тежест на
ищцата разноски – адвокатско възнаграждение, в размер на 840, 00 лева с ДДС и
860, 00 лева за възнаграждения за изготвените по делото експертизи.
При тези мотиви, Районен съд Добрич
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от Г.Ш.Д., ЕГН **********, с адрес: ***,
срещу „Електроразпределение Север”АД, със седалище и адрес на управление: град
Варна, бул. „Вл. Варненчик” № 258, Варна Тауърс, кула Г, ЕИК *********, за
признаване за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на
ответника сумата от 3 525, 48 лева, представляваща цена на консумирана
електрическа енергия, за периода от 29.05.2017 г. до 01.04.2020 г., в обект,
находящ се в град Добрич, ул. „***” 15 – кл. № *********, аб. № **********.
ОСЪЖДА
Г.Ш.Д., ЕГН **********,
с адрес: ***, да заплати на „Електроразпределение Север”АД, със седалище и адрес на
управление: град Варна, бул. „Вл. Варненчик” № 258, Варна Тауърс, кула Г, ЕИК
*********, сумата от 1700, 00 лева – разноски по гр.д. № 1736/2020
г. на Районен съд Добрич.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд Добрич, в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
Препис
от решението да се връчи на страните, което обстоятелство изрично да се
удостовери в отрязъците от съобщенията.
Районен
съдия: