№ 4351
гр.С., 01.02.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 140 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ЙОАНА М. ГЕНЖОВА
като разгледа докладваното от ЙОАНА М. ГЕНЖОВА Гражданско дело №
20221110103190 по описа за 2022 година
Производството е по реда на Част втора, Дял първи от ГПК.
Образувано е по искова молба на „*********“ ООД, ЕИК **********,
чрез адв. Д. С., адрес: гр.**********************, срещу П. Б. В., ЕГН
**********, адрес: гр.****************
Ищецът твърди, че между страните е налице договор за посредничество
от 29.08.2017 г. при продажба на недвижим имот, по силата на който ищецът
се задължил да извърши услуги, свързани с намирането на купувачи за имот,
представляващ апартамент № 57, находящ се в грС., район
****************, на ***** етаж, в жилищна сграда, построена в УПИ 1 -
**************, в кв.**** за продажната цена от 73 000 евро, а ответникът се
задължил да заплати възнаграждение на дружеството в размер на 3 % от
договорената продажна цена. Твърди, че на 03.08.2018 г. със съдействието на
служители на ищеца бил сключен предварителен договор за покупко-
продажба на процесния имот между В.Д.А. и П. П. В. – син на ответника и
собственик на имота, като на 25.09.2018 г. между двамата бил сключен и
окончателен договор за продажба на недвижимия имот. Излага, че на
10.08.2018 г. синът на ответника превел по банкова сметка на ищеца сумата
от 1955,83 лв., представляваща възнаграждение по процесния договор за
посредничество, като непогасена останала сумата в размер на 2 210,09 лв.
Твърди, че т.2 от подписаната от ответника декларация от 28.07.2018 г.
уговореното в размер на 3% от продажната цена на имота възнаграждение ще
бъде дължимо при подписването на предварителен договор за покупко-
продажба. Ето защо предявява настоящите искове за осъждане на ответника
да заплати на ищеца сумата в размер на 2 210,09 лв., представляваща
незаплатено възнаграждение по договор за посредничество при продажба на
недвижим имот от 29.08.2017 г., ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба до окончателното изплащане; 746,58 лв.,
представляваща законна лихва за забава върху главницата за периода от
1
03.08.2018 г. до 30.11.2021 г. Претендира и разноски по производството.
Ответникът, чрез назначения особен представител, е депозирал писмен
отговор на исковата молба по реда и в срока на чл.131, ал.1 от ГПК, с който
оспорва изцяло предявените искове. Оспорва да собственик на имота, по
отношение на който ищцовото дружество е извършило посреднически услуги,
като твърди, че описаният в нотариален акт № 11, том IV, рег. № 5981, дело
№ 476/2016 г. недвижим имот не бил идентичен с описания в декларация от
29.08.2017 г. недвижим имот, като се оспорва и автентичността на
представената декларация от 29.08.2017 г. Оспорва между страните да е
налице облигационно отношение по предоставяне на посреднически услуги.
Ето защо моли за отхвърляне на предявените искове.
Прдявени са обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 79, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 51 ТЗ и чл. 86 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл.154, ал.1 от ГПК, разпределението на
доказателствената тежест е, както следва:
По иска с правно основание чл. 79, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 51 ТЗ в тежест на
ищеца е да докаже пълно и главно следните обстоятелства: че между страните
е възникнало валидно правоотношение по договор за посредничество, че
ищецът е изпълнил задължението си да осъществи посредничество за
сключване на договор за продажба на процесния недвижим имот и в тежест
на ответника е възникнало изискуемо задължение за плащане на
възнаграждение; размер на възнаграждението по договора.
При доказване на горните факти ответникът следва да докаже
изпълнение на задължението си за плащане.
По иска с правно основание чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже
наличието на главен дълг и изпадането на ответника в забава.
В тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга на падежа.
Съдът намира предявените искове за допустими, а исковата молба за
редовна по смисъла на чл. 127 и чл. 128 от ГПК. На основание чл.140, ал.3 от
ГПК делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно
заседание, за което да се призоват страните.
С оглед оспорване авторството на представената от ищеца декларация
от 29.08.2017г., следва да бъдат дадени указания на същия да заяви дали
желае да се ползва от представения документ.
Водим от горното и на основание чл.140 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
УКАЗВА на ищеца в срок до първото по делото открито съдебно
заседание да заяви дали ще се ползва от представената по делото декларация
от 29.08.2017г.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
2
15.03.2023г. от 10.50 часа, за която дата и час да се призоват страните.
ПРИКАНВА страните към спогодба, медиация или извънсъдебно
доброволно уреждане на спора.
ПРИЕМА И ПРИЛАГА като писмени доказателства по делото
документите, приложени под опис към исковата молба.
ДОПУСКА на ищеца един свидетел при довеждане за съдебното
заседание на 15.03.2023г. от 10.50 часа.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника за задължаване на
ищеца да представи в оригинал декларация от 03.08.2018 г. и споразумение от
22.06.2018 г., доколкото не се твърди противоречие между представените
копия на документи и исканите оригинали.
ДА СЕ ВРЪЧАТ на страните преписи от настоящото определение, а на
ищеца да се връчи и препис от писмения отговор.
Определението не подлежи на самостоятелно обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3