Р Е
Ш Е Н
И Е № 260177
гр.Русе, 02.10.2020 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, II-ри граждански
състав, в публично
заседание на 29-ти септември
през две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН ПЕТРОВ
при секретаря Т. ПЕТРОВА,
като разгледа докладваното от
съдията гр.дело № 1829 по описа за 2020 година, за да
се произнесе, съобрази следното:
Предявени са обективно съединени искове с правно
основание чл.422 ГПК и чл.79 ЗЗД.
Ищцовото
дружество „Теленор България“ ЕАД-гр.София, заявява, че на 07.12.2016г. сключило договор за мобилни услуги с ответника
С.Х.Д.. Страните сключили и лизингов договор от с.д., по силата на който
ответника закупил мобилно устройство марка „Mobiwire
Kosumi“, което се
задължила да изплати за срок от 23 месеца, на равни лизингови вноски, всяка в
размер на 2.69 лева. Съобразно разпоредбата на чл.26 от ОУ на мобилния
оператор, при ползване услуги чрез индивидуален договор заплащането се
осъществявало въз основа фактура, която се издавала ежемесечно на името на
потребителя, като неполучаването на фактурата не освобождавало потребителя от
задължението му за заплащане стойността на услугите.
Поради неизпълнение на задълженията от страна на
ответника, на основание чл.75, вр.чл.19б от ОУ, „Теленор България“ ЕАД
прекратило едностранно индивидуалния договор на ответницата и издало фактура от
**********/25.12.2017г. за сумата 1106.12 лева, съставляваща сбор от незаплатени
мобилни услуги, неустойка за предсрочно
прекратяване на договора и незаплатени лизингови вноски.За събиране на
вземането си подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на
чл.410 ГПК, и било образувано ч. гр. дело №7344/2019г. по описа на РРС. Тъй
като заповедта за изпълнение е връчена на ответника при условията на чл.47,
ал.5 ГПК, съдът му е дал указания за предявяване на иск по чл.422 ГПК.По
изложените съображения моли съда да постанови решение, с което да признае за
установено, че ответника дължи на „Теленор България“ ЕАД сумата от 213.92 лева – незаплатени далекосъобщителни
услуги за абонатен №********* за периода 25.07.2017г.-24.12.2017г. и да осъди Д.
да заплати на дружеството сумата 32.28 лева – дължими лизингови вноски.Претендират
се разноски.
Ответникът С.Х.Д. не е представил в срок
отговор на ИМ и не се явява в с.з.
От
фактическа страна:
Видно е от приложеното ч.гр.д. №7344/2019г. по описа
на РРС, че в производство по чл.410 и сл. ГПК е била издадена заповед за
изпълнение срещу ответницата за сумата 246.20 лева, представляваща сбор от
задължения за използвани, но незаплатени услуги по Договор за мобилни услуги от
07.12.2016г. Длъжникът не е бил открит на установените му постоянен и настоящ
адрес и съда е предоставил на заявителя
1-месечен срок, съгласно чл.415, ал.1, т.2 ГПК за предявяване на иск срещу
ответника. Ищецът е предявил иска в законоустановения едномесечен срок.
По делото са представени заверени
копия от Договор за мобилни услуги, Договор за лизинг, издадени фактури и др. Тези доказателства не
са оспорени от ответника и представляват годни доказателствени средства.
От правна
страна:
По установителния иск:
От приложеното в настоящото производство гражданско дело
№7344/2019г. по описа на РРС е видно, че с оглед наличието на предпоставките,
визирани в чл.415, ал.1, т.2 ГПК заповедният съд уведомил заявителя за
възможността да предяви иск за установяване на вземането, като указал
последиците от непредявяване на иска. Съдът намира претенцията за допустима,
тъй като е предявена от взискателя в законоустановения срок, при наличие на
правен интерес за запазване действието на издадената заповед за изпълнение.
Разгледана по същество, претенцията се явява
основателна.
В производството по иск с правно основание чл.422 ГПК
ищецът следва да докаже наличие на спорното право, а ответника - фактите, които
изключват, унищожават или погасяват вземането, предмет на заповедта за
изпълнение.
В настоящия случай, дружеството предявява иск за 213.92
лева– част от претенцията по издадената заповед за изпълнение, като наведеното
в исковата молба основание за дължимост на посочената сума съвпада с това,
визирано в заповедта за изпълнение. Така предявеният установителен иск е
допустим, като заповедта за изпълнение в частта, за която не е предявен иск за
установяване на вземането, съобразно разпоредбата на чл.415, ал.5 ГПК, подлежи
на обезсилване. Компетентен да обезсили заповедта в този случай е съдът по
заповедното производство.
Ангажираните в хода на производството доказателства
обуславят извод, че страните по делото са обвързани от облигационно
правоотношение, основано на договор за мобилни услуги, сключен на 07.12.2016г.,
по силата на който ищцовото дружество предоставило на ответника уговорените
мобилни услуги, като титуляр по абонатен №*********. Не се оспорва истинността
на представените с исковата молба писмени доказателства. С декларация от 07.12.2016г.,
подписана от ответника, последния е удостоверил, че е получил ОУ на „Теленор
България“ ЕАД и се е съгласил с тях.
Въз основа на гореописаните и неоспорени от ответника
първични платежни документи, каквито представляват посочените фактури се
установява по несъмнен начин, че към датата на предявяване на вземането по
заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 24.10.2019 г., ответника има
неизпълнени към ищеца задължения за начислени месечни такси и услуги в общ
размер на 213.92 лева, поради и което искът с правно основание чл.422 ГПК
следва да се уважи изцяло.
По иска за заплащане сумата 32.28 лева – остатък от
дължими лизингови вноски по договор от 07.12.2016г.:
Не се спори, че по договора за лизинг от 07.12.2016г.,
Д. е получил и мобилно устройство марка „Mobiwire Kosumi“, което
клиентът се задължил да изплати за срок от 23 месеца, на равни лизингови
вноски, всяка в размер на 2.69 лева. Незаплатените от тях вноски са на стойност
32.28 лева, обстоятелство, което се установява от приетите доказателства.
Предвид факта, че липсват данни мобилното устройство да е върнато на ищеца, исковата претенция по
отношение непогасените лизингови вноски следва да бъде уважена изцяло.
На основание
чл.78, ал.1 ГПК и предвид уважаването на исковете, ответника следва да бъде
осъден да заплати на ищеца направените по настоящето производство разноски в
размер на 255.00 лева-заплатени държавна такса и адв. възнаграждение. Съгласно
т.12 на ТР №4/18.06.2014г. на ВКС по тълкувателно дело №4/2013г., съдът който
разглежда иска с правно основание чл.422 ГПК, следва да се произнесе за
дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство. Предвид
изхода на спора, ответника следва да заплати на ищеца сумата от 205.00 лева –разноски
по ч.гр.дело № 7344/2019г. по описа на
РРС.
Мотивиран така, съдът
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание
чл.422 ГПК, че С.Х.Д., ЕГН ********** *** дължи на „Теленор България“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к.“Младост 4“,
Бизнес Парк София, сграда 6, представлявано от Д. К. К.и М.
С. сумата от 213.92 лева – незаплатени далекосъобщителни услуги по Договор за мобилни услуги за абонатен
№********* за периода 25.07.2017г.-24.12.2017г., предмет на заповед за
изпълнение на парично задължение №3523/09.12.2019г., издадена по реда на чл.410 ГПК по ч.гр.дело № 7344/2019г. по описа на РРС.
ОСЪЖДА С.Х.Д., ЕГН ********** *** да заплати на „Теленор България“ ЕАД, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к.“Младост 4“, Бизнес
Парк София, сграда 6, представлявано от Д. К. К. и М. С. сумата от 32.28 лева
– дължими лизингови вноски по Договор за лизинг от 07.12.2016г.
ОСЪЖДА С.Х.Д., ЕГН ********** *** да заплати на „"Теленор България“
ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к.“Младост
4“, Бизнес Парк София, сграда 6, представлявано от Д. К. К. и М. С. сумата от 255.00
лева -разноски по настоящето производство и сумата от 205.00 лева –разноски
по ч.гр.дело № 7344/2019г. по описа на
РРС.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на въззивно обжалване пред Русенски
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: