Р Е
Ш Е Н
И Е-21
Гр.В.
27.01.2021
Видинският окръжен съд
гражданско отделение в закрито заседание на ................................януари две хиляди
и двадесет и първа година в състав:
Председател : С. С.
Членове :1. Г.
Й.
2.Д. В.
при секретаря ...................................................... и с
участието на прокурора.....................................................................
изслуша докладваното от съдията .Й. гр.
дело №28 по описа за 2021 година и за да
се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на Глава 39 раздел І ГПК /Обжалване действията на
съдебния изпълнител от трето лице-Чл.435 ал.4 ГПК/.
Образувано е по жалба на В.Й.К., ЕГН **********, с постоянен адрес ***
чрез А. К. адвокат от САК, личен номер . със съдебен адрес:*** по изп.д. №
20207240400223 по описа на ЧСИ В. Т., с рег. № 724 на КЧСИ.
В жалбата се твърди ,че на 20.02.2017 г. жалбоподателят В.Й.К. образувал изп.д. № 20178410401450 по описа на
ЧСИ Н. М., рег. № 841 в КЧСИ, с район на действие Софийски градски съд, въз
основа на издаден Изпълнителен лист от 27.01.2017 г. по реда на чл. 417 от ГПК
по ч.гр.д. № 72080/2016 г. по описа на Софийски районен съд, Г.О., 37 състав.
Съгласно изпълнителния лист длъжникът по делото М. М. П., ЕГН ********** бил осъден да заплати на жалбоподателя сумата от 9 000 лв.
В хода на изпълнителното производство поради липса на
друго налично секвестируемо имущество на длъжника, въз основа на подадена Молба
с вх. № 040160/08.05.2018 г., на 17.05.2018 г. била наложена ВЪЗБРАНА, вписана
под Акт № 22, том I от 2018 г. по описа на Служба по вписванията – К., върху
недвижим имот на длъжника М. М. П., ЕГН **********, а именно: ½ (една втора) идеални части от Поземлен имот с
идентификатор 17645.501.1200, пл. № 1200, квартал 27 по плана на гр. Г.,
идентичен с УПИ 1-367, с площ 31.700 дка (тридесет и един цяло дка и
седемстотин кв.м.), находящ се в гр. Г. общ. Г., обл. В., без построените в
имота сгради - собственост на „Н. И. 91" ООД, при съседи на имота: от
изток - Полигон за борба с градушките – Г.; от запад - път за гр. К. от север -
земеделски земи; от юг - главен път за гр. Г..
С оглед липсата на местна компетентност на ЧСИ Н. М.
да реализира принудително изпълнение върху гореописания имот, на основание чл.
427, ал. 2 от ГПК през 2020 г. изпълнителното дело било препратено на ЧСИ В. Т.
с рег. № 724 от КЧСИ, с район на действие Окръжен съд – В., за извършване на
необходимите изпълнителни действия спрямо имота - опис и публична продан.
Съобразно дадените указания от ЧСИ Т. авансово били внесени такси
и разноски за извършването на опис на недвижимия имот в общ размер на 309.40
лв.
След тези подготвителни действия на 01.12.2020 г. в
отговор на подадена от взискателя молба
до съдебния изпълнител за извършване на опис на имота по реда на чл. 483 от ГПК
бил получен препис от Постановление за
отказ с изх. № 12324/26.11.2020 г. по описа на ЧСИ Т., с което тя отказва да
извърши опис на гореописания недвижим имот. Съображенията на съдебния
изпълнител били, че при извършване на дължимите проучвания относно имота се
установява, че имотът е внесен под формата на непарична вноска в капитала на „В.
И. К." ООД, ЕИК. Вземайки това предвид ЧСИ Т. е приела, че същият не е
собственост на длъжника поделото М. М. П.
Твърди се ,че постановеният отказ на съдебния изпълнител да
извърши исканото от взискателя
изпълнително действие бил неправилен и незаконосъобразен.
Твърди се ,че на 06.07.2007 г. длъжникът М. М. П. бил
придобил гореописания имот от М. М.П. въз основа на Нотариален акт за
покупко-продажба № 172, том VI, рег. № 2648, нотариално дело № 1063 по описа за
2007 г. на нотариус В. Б., рег. № 256 в НК, вписан под Акт № 40, том VI по
описа за 2007 г. на Служба по вписванията – К. На 17.05.2018 г. по искане на
ЧСИ Н. М. съдия по вписванията към Районен съд – К. бил наложил Възбрана,
вписана под Акт № 22, том I по описа за 2018 г. на Служба по вписванията – К.
върху ½ идеални части от
гореописания недвижим имот. Без съмнение вписването на възбраната било станало
възможно след извършена проверка от съдията по вписванията, от която се била
установила липсата на вписани в Имотния регистър прехвърляния на имота,
следващи придобиването му на от длъжника 06.07.2007 г., от които да става ясно,
че правото на собственост върху имота е прехвърлено на друг субект.
Съгласно чл. 483 от ГПК съдебният изпълнител описва
посочения от взискателя имот, след като се увери, че той е бил собственост на
длъжника към деня на налагане на възбраната. Проверката на собствеността се
извършва чрез справка в данъчните или нотариалните книги или по друг начин,
включително чрез разпит на съседи. ЧСИ Т. била извършила тази дължима проверка,
в резултат на която установила, че е
налице апортиране на имота в капитала на „В. И. К." ООД, ЕИК.
Действително, апортът бил вписан в Търговския регистър на 02.06.2008 г., като
поради конститутивния характер на това вписване следвало да се приеме, че от
момента на вписването се е реализирало прехвърлителното действие на сделката.
Но тази сделка не е била впоследствие вписана в Служба по вписванията – К.
Съгласно чл. 73, ал. 5 от ТЗ когато вноската има за
предмет вещно право върху недвижима вещ, съответният орган на дружеството след
възникването му представя в службата по вписванията за вписване нотариално
заверено извлечение от дружествения договор, а когато е необходимо, и отделно
съгласието на вносителя. В съдебната практика се приемало категорично, че
вписването на разпоредителна сделка с недвижим имот в Службата по вписванията
има оповестително-защитно действие, тъй като от една страна давал публичност на
извършената сделка, а заедно с това и създавал противопоставимост на вписаната
сделка спрямо третите лица, които след това са придобили от същия собственик и
са вписали вещни права върху същия недвижим имот по реда на чл. 113 от ЗС. Дори
и при специфичния начин на прехвърляне на вещни права - апорт на непарични
вноски, законодателят не бил предвидил промяна в общите правила относно действието
на вписванията. Целта на вписванията била да се даде публичност на вписаните
обстоятелства, както и да се противопоставят евентуално придобити права преди
извършено вписване (Решение №150/10.11.2009 г. по дело №766/2008 на ВКС, Т.К.,
II Т.О.; Решение № 219 от 05.12.2016 г. по гр.д. № 2215/2016 2., Г.К., I Г.О.
ВКС; Решение № 124 от 17.02.2017 г. по е.гр.д. № 209/2017 г. на Окръжен съд- Б..
Както било видно от извършените по делото справки в
Имотния регистър ,апортната вноска не била вписана в съответната служба по
вписванията. За сметка на това по персоналната партида на длъжника М. М. П.
била вписана гореописаната възбрана, наложена в рамките на настоящото
изпълнително производство по искане на ЧСИ Н. М.. Имайки предвид тази фактическа
обстановка жалбоподателят поддържа ,че липсата на вписване на апортната вноска в
капитала на дружеството води до нейната непротивопоставимост на жалбоподателя В.Й.К., в чиято полза на 17.05.2018 г. била
вписана възбрана върху ½ идеални
части от същия недвижим имот. Затова в описаната хипотеза следвало да намери
приложение нормата на чл. 453, т. 1 от ГПК, според която на взискателя не могат
да се противопоставят прехвърлянето и учредяването на вещни права, които не са
били вписани преди възбраната. Така сделката за прехвърляне на правото на
собственост върху недвижимия имот в капитала на „В. И. К." ООД под формата
на непарична вноска се явявала относително недействителна спрямо взискателя В.Й.К..
Извършването на тази сделка не можело да представлява пречка за насочване на
принудително изпълнение върху имота, макар и той да не е собственост на
длъжника. В подкрепа на това становище била и съдебната практика по въпроса за
конкуренцията между по-рано вписана възбрана върху недвижим имот и по-късно
вписан апорт, респ. предхождащ възбраната невписан апорт на същия недвижим имот
.
Да се приеме противното означавало да се обезсмисли
вписването на апорта на вещни права върху недвижим имот в Службата по вписванията
като правно действие, от което произтичат конкретни законовоустановени правни
последици. Още повече, императивната норма на чл. 73, ал. 5 от ТЗ задължавала
извършващия апортната вноска да впише факта на нейното настъпване в Имотния
регистър. В нарушение на тази норма длъжникът М. М. П. не бил извършил такова
вписване, макар че е имал правна легитимация да го направи. Освен това като
управител на „В. И. К." ООД в периода 02.06.2008 г. - 14.08.2009 г. той имал
имал задължението да впише извършения учредителен апорт в Служба по вписванията
–К.. Жалбоподателят поддържа ,че на общо основание е недопустимо сега той да
черпи благоприятни последици от това свое противоправно поведение.
С оглед на всичко гореизложено и на основание чл. 435,
ал. 1, т. 1 във вр. чл. 437 от ГПК се иска съдът да отмени Постановление за отказ с изх.
№ 12324/26.11.2020 г. по описа на ЧСИ В. Т. рег. № 724 на КЧСИ, с район на
действие - Окръжен съд В., като заедно с това върне делото с указания до
съдебния изпълнител за извършване по реда на чл. 483 от ГПК на искания от
страна на взискателя по изп.д. № 20207240400223 по описа на ЧСИ В. Т. ОПИС на
следния недвижим имот: ½ (една
втора) идеални части от Поземлен имот с идентификатор 17645.501.1200, пл. №
1200, квартал 27 по плана на гр. Г. идентичен с УПИ I-367, с площ 31.700 дка (тридесет и един цяло дка и
седемстотин кв.м.), находящ се в гр. Г., общ. Г., обл. В., без построените в имота
сгради - собственост на „Н. И.91" ООД, при съседи на имота: от изток -
Полигон за борба с градушките – Г.; от запад - път за гр. К.; от север -
земеделски земи; от юг - главен път за гр. Г.
Към жалбата са приложени :
1/ платежно нареждане от 08.12.2020 г. по сметка на
Окръжен съд – В. за сумата от 25.00 лв. (двадесет и пет лева), представляваща
държавна такса за разглеждане на настоящата жалба съобразно чл. 16 от Тарифата
за държавните такси, които се събират от съдилищата по реда на ГПК.
2/ платежно нареждане от 08.12.2020 г. по сметка на
ЧСИ В. Т. за сумата от 38.00 лв. (тридесет и осем лева), представляваща такси в
полза на съдебния изпълнител по т. 4, т. 8 и т. 31 от Тарифата за таксите и
разноските към ЗЧСИ с включен ДДС, както следва:
- по т. 4
от ТТР към ЗЧСИ - 12.00 лв. с ДДС;
- по т. 8
от ТТР към ЗЧСИ - 24.00 лв. с ДДС;
- по т. 31
от ТТР към ЗЧСИ - 1.85 лв. с ДДС;Приложения:
- Платежно
нареждане от 08.12.2020 г. по сметка на ЧСИ - оригинал;
- Платежно
нареждане от 08.12.2020 г. по сметка на ОС-В. - оригинал;
- Пълномощно
за процесуално представителство - заверено копие;
- Преписи
от жалбата за съдебния изпълнител и за длъжника;
Частният съдебен изпълнител Т. на основание чл. 436
ал.3 от ГПК , излага писмени мотиви във
връзка с обжалваните действия.Поддържа ,че жалбата е неоснователна поради това
,че имотът е апортиран в капитала на търговско дружество много преди налагане
на възбраната по изп.дело.
След
като взе предвид събраните по делото доказателства,Съдът прие за установено
следното :
На 20.02.2017
г. жалбоподателят В.Й.К. образувал изп.дело № 20178410401450 по описа на ЧСИ Н. М. рег. №
841 в КЧСИ, с район на действие Софийски градски съд, въз основа на издаден
Изпълнителен лист от 27.01.2017 г. по реда на чл. 417 от ГПК по ч.гр.д. №
72080/2016 г. по описа на Софийски районен съд, Г.О., 37 състав. Съгласно
изпълнителния лист длъжникът по делото М. М. П., ЕГН ********** бил осъден да заплати на жалбоподателя сумата от 9 000 лв.
В хода на изпълнителното производство поради липса на
друго налично секвестируемо имущество на длъжника, въз основа на подадена Молба
с вх. № 040160/08.05.2018 г., на 17.05.2018 г. била наложена ВЪЗБРАНА, вписана
под Акт № 22, том I от 2018 г. по описа на Служба по вписванията – К., върху
недвижим имот на длъжника М. М. П., ЕГН **********, а именно: ½ (една втора) идеални части от Поземлен имот с
идентификатор 17645.501.1200, пл. № 1200, квартал 27 по плана на гр. Г.,
идентичен с УПИ 1-367, с площ 31.700 дка (тридесет и един цяло дка и
седемстотин кв.м.), находящ се в гр. Г. общ. Г. обл. В., без построените в
имота сгради - собственост на „Н. И. 91" ООД, при съседи на имота: от
изток - Полигон за борба с градушките – Г.; от запад - път за гр. К.; от север
- земеделски земи; от юг - главен път за гр. Г..
Длъжникът М. М. П. на 06.07.2007 г. придобил гореописания
имот от М. М. П. въз основа на Нотариален акт за покупко-продажба № 172, том
VI, рег. № 2648, нотариално дело № 1063 по описа за 2007 г. на нотариус В. Б.
рег. № 256 в НК, вписан под Акт № 40, том VI по описа за 2007 г. на Служба по
вписванията – К.(л.18-19 от делото) .Апортът
е вписан в Търговския регистър ,но не е вписан в службата по вписванията-К.,видно
от справка №34918/04.08.2020 г. на Агенцията по вписванията (л.26-27 от делото –л.171-172 от изпълнителното
производство ).
Взискателят поискал извършване на опис на възбранен в
негова полза недвижим имот а именно :1/2 ид.ч.от Урегулиран поземлен имот, пл.№ - 1200,
в кв.27, по плана на гр.Г., обл.В., който е идентичен с УПИ I - 367 , в кв.27
по плана на гр.Г., към 2001 г.,целият площ от 31700 кв.м., БЕЗ ПОСТРОЕНИТЕ В
ИМОТА СГРАДИ- собственост на СОБСТВЕНОСТ на "Н. И. 91"ООД , при
съседи на имота :от изток - Полигон за борба с градушките- Г., запад- път за
гр.К., от север- земеделски земи и от юг- главен път за гр.Г., обл. В. , общ. Г.,
гр.Г., собственост на М. М. П. С ЕГН **********.
При извършване на проучвания, свързани с имота ,обект
на принудително изпълнение съдебният изпълнител установил , че имотът е
апортиран в капитала на търговско дружество „В. И. К.“ ООД ЕИК.,като апортът е
вписан в Търговския регистър на 02.06.2008 г. към момента на възбраната той не
е бил собственост на длъжника по делото .С оглед на обстоятелството ,че имотът е апортиран в търговско дружество- трето лице и е вписан в ТР много преди образуване на
делото и налагане на възбраната върху имота ЧСИ В.Т. отказала да извърши опис
на имота с атакуваното постановление.
При
така установената фактическа обстановка Съдът прие за установено от правна
страна следното :
Съгласно Решение №758/04.02.2011 г. по дело №1354/2009
на ВКС, Г.К., I Г.О.апортирането на недвижим имот в търговско дружество се
извършва след осъществяването на сложен фактически състав. На първо място
следва да има реален обект на правото на собственост, както и правен субект,
който да е носител на това право. Вторият елемент е решение на общото събрание
на членовете на търговското дружество за увеличаване капитала на дружеството
чрез апорт. Съгласно чл. 72 ТЗ следва да се извърши оценка на имота и тя да се
отрази в дружествения договор. Следващият елемент е отразяване на апорта в
устава на дружеството, което изменение на устава следва да бъде вписано.
Вписването има транслативно действие и прехвърля вещните права в имуществената
сфера на дружеството. Завършващият елемент е вписване на апорта в имотния
регистър, което има оповестително действие по отношение на трети лица Решение
№150/10.11.2009 г. по дело №766/2008 на ВКС, Т.К., II Т.О.
Съгласно чл. 73, ал. 5 от ТЗ когато
вноската има за предмет вещно право върху недвижима вещ, съответният орган на
дружеството след възникването му представя в службата по вписванията за
вписване нотариално заверено извлечение от дружествения договор, а когато е
необходимо, и отделно съгласието на вносителя. Вписването на разпоредителна
сделка с недвижим имот в Службата по вписванията има оповестително-защитно
действие, тъй като от една страна давал публичност на извършената сделка, а
заедно с това и създава противопоставимост на вписаната сделка спрямо третите
лица, които след това са придобили от същия собственик и са вписали вещни права
върху същия недвижим имот по реда на чл. 113 от Закона за собствеността. При апорт на непарични вноски в капитала на
капиталово търговско дружество законът
не е предвидил промяна в общите правила
относно действието на вписванията-в този смисъл са Решение №150/10.11.2009 г.
по дело №766/2008 на ВКС, Т.К., II Т.О.; Решение № 219 от 05.12.2016 г. по
гр.д. № 2215/2016 г., Г.К., I Г.О. ВКС .
Внасянето на непарична вноска в
дружеството е разпоредителен акт на съдружника, с който той прехвърля
собствеността или други права върху предмета на апорта от своя патримониум в
патримониума на дружеството. Този специфичен вещно - прехвърлителен производен
способ се различава от обикновените сделки в целите, страните, формата,
предмета, придобивния момент, действието и правните последици на сделката.
Извършването на апорта се състои в разпореждане на съдружника с определено
негово имущество в полза на дружеството, дадено с подписването на дружествения
договор или впоследствие при увеличаването на капитала, при спазване на
специалните законови изисквания за форма, съдържание и оценка на вноската.
Вписването на дружеството с непарични вноски /учредителен апорт/, респективно
вписването на увеличението на капитала чрез непарични вноски /последващ апорт/
създава една презумпция за валидно извършване на апорта, тъй като при разглеждане на искането за вписване, с
което е сезиран, регистърният съд е длъжен да прецени спазени ли са специалните
изисквания, при наличието на които единствено би било допустимо вписването на
заявеното обстоятелство. Действието на позитивното регистърно решение обвързва
всички, включително и съда до момента на неговото заличаване в търговския
регистър по реда на чл. 604 ГПК и чл. 30,
ал. 1 във връзка с чл. 29 и 14 ЗТР, въз основа на влязло в сила съдебно решение
по иск с правно основание чл. 124, ал. 1 във връзка с чл. 537, ал. 2 ГПК,
респективно чл. 29, ал. 1 във връзка с чл. 30, ал. 1 ЗТР.
Вписването в Службата по вписванията не поражда
транслативен ефект, но вписаният акт може да се противопостави на трети лица,
които след това са придобили от същия собственик и вписали вещни права върху
недвижимия имот съгласно чл. 113 ЗС. Изискването на чл. 73, ал. 5 ТЗ, когато
вноската има за предмет вещно право върху недвижима вещ, съответният орган на
дружеството да представи в Службата по вписванията за вписване нотариално
заверено извлечение от дружествения договор, а когато е необходимо, и отделно
съгласие на вносителя, е предвидено с оглед разрешаване на конкуренцията на
права между лица, които са придобили последователно собствеността на имота от
един и същ праводател - в този случай собственик е това лице, което първо е
вписало правата си.В този смисъл е Решение
№150/10.11.2009 г. по дело №766/2008 на ВКС, Т.К., II Т.О.
В Решение №219/05.12.2016 г. по гр.д.№2215/2016 г. на
ВКС ,Първо ГО се приема ,че разпоредбата
на чл.113 ЗС намира приложение и по отношение на внасянето на недвижим имот
като непарична вноска от съдружник в търговско дружество. Апортът, който е
вписан само в търговския регистър, но не и в Службата по вписванията, не е
противопоставим на лицето, което е придобило правото на собственост от същия
праводател и чийто подлежащ на вписване акт е вписан в Службата по вписванията
независимо от обстоятелството дали е знаело за извършването на непаричната
вноска. Ако едно и също лице се е разпоредило с правото на ползване в полза на
един правен субект /включително и чрез апорт/, след което се е разпоредило с
правото на собственост в пълния му обем в полза на друг / доколкото в
последващия акт на разпореждане не е посочено, че правото на ползване не се
включва в предмета на разпореждане/, първото разпореждане е непротивопоставимо
на последващия приобретател, ако не е било вписано в Службата по вписванията.
Съображенията за това са следните:
Актовете, с които се прехвърля право на собственост
или се учредява, прехвърля, изменя или прекратява друго вещно право върху
недвижим имот, както и актовете, с които се признават такива права, освен в
хипотезите на чл.5 от Правилника за вписванията, подлежат на вписване, като по
отношение на всички тези актове приложение намира разпоредбата на чл.113 ЗС,
която предвижда, че до вписването им те не могат да се противопоставят на трети
лица, които по-рано са придобили от същия собственик и вписали вещни права
върху недвижимия имот. Законът следователно обвързва ефекта на
противопоставимостта с факта на вписването по отношение на всички актове на
разпореждане с вещни права върху недвижими имоти, за които такова вписване е
предвидено, тъй като целта на вписването на тези актове е внасяне на яснота,
определеност и стабилност в притежаването на вещни права върху недвижими имоти,
както и регулиране на конкуренцията на актовете, от които различни лица черпят
права върху един и същи имот от един и същи праводател, т.е. вписването на тези
актове има оповестително-защитно действие. И тъй като вписването има това
действие по отношение на всички актове, посочени в чл.112 ЗС, както и в чл.4 от
Правилника за вписванията, обстоятелството, какъв е вида на акта /нотариален
акт, писмен договор, учредителен акт или едностранно волеизявление/ е
ирелевантно. Определящ при разрешаване на спор за конкуренция между два такива
акта е единствено моментът на вписването.
Съгласно чл.73, ал.1 ТЗ вноската на право, за
учредяването или прехвърлянето на което се изисква нотариална форма, се
извършва с дружествения договор или устава, като дружеството /по аргумент от
чл.73, ал.4 ТЗ/ придобива съответното вещно право върху предмета на вноската от
момента на вписването в търговския регистър. Извършеното чрез непарична вноска
/апорт/ разпореждане съгласно чл.73, ал.5 ТЗ подлежи на вписване в Службата по
вписванията като съответният орган на дружеството след възникването му следва
да представи в Службата по вписванията за вписване нотариално заверено
извлечение от дружествения договор. Вписването на разпореждането в книгите по
Правилника за вписванията се извършва по реда на чл.4, буква „и“ от правилника.
То няма конститутивен ефект, но има предвиденото в чл.113 ЗС действие на
противопоставимост при конкуренция на права между лица, имащи един и същи
праводател /включително и в хипотеза, при която двама праводатели черпят
правата си от актове, сключени с общ предишен праводател/, тъй като тази разпоредба
касае всички актове по чл.112 ЗС. /Това становище е изразено в мотивите към т.5
на ТР №7/24.04.2013г. по тълк.д.№7/2012г. на ОСГТК на ВКС и според настоящия
състав следва да бъде възприето при даването на отговора на поставения въпрос,
тъй като няма основание в хипотеза на разпореждане чрез апорт на изискването за
вписване да бъде придадено различно правно значение/. Вписването на дружеството
в търговския регистър има действие спрямо всички досежно факта на възникването
на този правен субект, но при конкуренция на права по отношение на правото на
собственост върху апортната вноска, имаща за предмет недвижим имот, меродавно е
вписването в Службата по вписванията.
В настоящия случай,видно от извършените по делото справки в Имотния
регистър ,апортната вноска не е вписана в съответната служба по вписванията.По
персоналната партида на длъжника М. М. П. обаче била вписана гореописаната
възбрана, наложена в рамките на настоящото изпълнително производство по искане
на ЧСИ Н. М..С оглед на гореизложеното липсата на вписване на апортната вноска в
капитала на дружеството води до нейната непротивопоставимост на
жалбоподателя В.Й.К., в чиято полза на
17.05.2018 г. е вписана възбрана върху ½
идеални части от същия недвижим имот.По силата на чл. 453, т. 1 от ГПК на взискателя не могат да се противопоставят
прехвърлянето и учредяването на вещни права, които не са били вписани преди
възбраната,поради което сделката за
прехвърляне на правото на собственост върху недвижимия имот в капитала на „В. И.
К. ООД под формата на непарична вноска се явява относително недействителна
спрямо взискателя В.Й.К. и извършването на тази сделка не може да представлява
пречка за насочване на принудително изпълнение върху имота, макар и той да не е
собственост на длъжника.
Водим от горното и на основание основание чл. 435, ал.
1, т. 1 във вр. чл. 437 от ГПК Съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Постановление за отказ с изх. № 12324/26.11.2020 г. по изп.дело
№20207240400223 описа на ЧСИ В. Т., рег. № 724 на КЧСИ, с район на действие -
Окръжен съд В.с което е отказано да бъде извършен опис на следния недвижим
имот: ½ (една втора) идеални
части от Поземлен имот с идентификатор 17645.501.1200, пл. № 1200, квартал 27
по плана на гр. Г., идентичен с УПИ I-367, с площ 31.700 дка (тридесет и един
цяло дка и седемстотин кв.м.), находящ се в гр. Г., общ. Г., обл. В., без
построените в имота сгради - собственост на „Н. И.91" ООД, при съседи на
имота: от изток - Полигон за борба с градушките – Г.; от запад - път за гр. К.;
от север - земеделски земи; от юг - главен път за гр. Г.
ВРЪЩА делото с
указания до съдебния изпълнител за извършване по реда на чл. 483 от ГПК на
искания от страна на взискателя по изп.д. № 20207240400223 по описа на ЧСИ В. Т.
ОПИС на следния недвижим имот: ½
(една втора) идеални части от Поземлен имот с идентификатор
17645.501.1200, пл. № 1200, квартал 27 по плана на гр. Г., идентичен с УПИ
I-367, с площ 31.700 дка (тридесет и един цяло дка и седемстотин кв.м.),
находящ се в гр. Г. общ. Г., обл. В., без построените в имота сгради -
собственост на „Н. И91" ООД, при съседи на имота: от изток - Полигон за
борба с градушките – Г.; от запад - път за гр. К.; от север - земеделски земи;
от юг - главен път за гр. Г.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.