Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Катя Велисеева | |
За да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК. Образувано е по въззивна жалба, подадена от ТЦПП-Г. О. К. „Б.-П. П.” Е. чрез пълномощника си старши юрисконсулт П. И. срещу решение № ../.. г. по гр.д.№../.. г. на РС Г. О., с което съдът е отменил дисциплинарното наказание „Предупреждение за уволнение”, наложено със Заповед № ./. г. на ръководителя на ....-Г. О., на И. С. С. като незаконосъобразно, като е осъдил ...-Г. О. да заплати на И. С. С. сумата от 300 лева, представляваща разноски по делото, както и в полза на ГОРС сумата от 50 лева, представляваща държавна такса за предявения иск. В жалбата се излагат оплаквания за неправилност на съдебното решение, както по отношение на фактическите констатации на съда, така и по отношение на правните изводи. Твърди се, че съдът неправилно е посочил, че не се установява коя част от влака е следвало да бъде проверена от началника на влака. Сочи се, че липсата на осъществена проверка на минимум един вагон е нарушението на трудовата дисциплина, за което ищцата е наказана, а не наличието на пътници без билети. Посочва, че извършеното от нея нарушение е осъществено виновно, противно на възприетото от съда. Твърди се, че при установяване на фактическата обстановка съдът е съобразил само показанията на свидетеля – машинист, игнорирайки представените по делото писмени доказателства, които му противоречат и които опровергават твърдението на ищцата за наличие на обективни причини, довели до неизпълнение на задълженията й. Моли обжалваното решение да бъде отменено като неправилно и вместо него да бъде постановено друго, с което Заповед № ../... г. на ръководителя на ....-Г. О. К. „Б.-П. П.” Е. бъде потвърдена като законосъобразна и правилна. В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор от И. С. С.. В съдебно заседание процесулания й представител – адв. Л. П.от ВТАк моли обжалваното решение да бъде потвърдено като правилно. Претендира разноски за въззивната инстанция, за които представя списък по чл. 80 ГПК. Великотърновският окръжен съд, след като обсъди събраните по делото доказателства и наведените от страните доводи по реда на въззивното производство, и при така очертания от жалбата предмет, приема следното: Депозираната жалба oтговаря на изискванията за редовност на процесуалния закон и е процесуално допустима , поради което следва да бъде разгледа по същество. За да постанови обжалваното решение РС Г. О. е приел, че процесната заповед е издадена при спазване на изискванията на чл. 193 и чл. 194 КТ, но без работодателят да е направил пълно разследване по случая. Решаващият съд е счел също, че заповедта следва да бъде отменена като незаконосъобразна поради липса на виновно поведение от страна на работника при извършване на вмененото й нарушение. При извършената служебна проверка по реда на чл. 269, изр. 1 ГПК, настоящият съдебен състав намира, че обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо. Предвид горното съдът дължи произнасяне по съществото на правния спор, в рамките на заявените с въззивната жалба доводи, съобразно нормата на чл. 269, изр. 2 ГПК. Не е спорен между страните фактът, че се намират в трудово правоотношение, по силата на което И. С. С. е заема длъжността „началник влак, пътническо движение" код по НКП .... К. ...-Г. О. при „Б.-П. П.” Е.. От уведомително писмо, връчено на ищцата на 19.01.2016, е видно, че същата е известена, че заеманата от нея длъжност преминава в състава на новосъздаденото структурно звено ...-Г. О. К. „Б.-П. П.” Е., а мястото й на работа е в ТЦПП-Г. О. – Превозна служба Г. О.. Длъжностна характеристика за длъжността "Началник влак, пътническо движение" е приложена К. ЛТД. Със същата И. С. е била запозната на 11.02.2013 г. В „Основни трудови задължения” подробно са изброени трудовите й функции, сред които е това да извършва проверка на превозните документи на пътниците. От раздел „Основни нормативни документи, които трябва да познава лицето заемащо длъжността” е видно, че И. С. в качеството си на началник влак е била запозната с „Инструкция за началника на пътническия влак”. Последната е била изменена и допълнена със заповед №...1... г. на управителя на „Б.-П. П.” Е., като част от допълненията е и новосъздадената т. 15 на чл. 21, според която по време на пътуване на влака началникът на П. влак е длъжен при състав на превозната бригада от един кондуктор, началникът на влака да проверява минимум един П. вагон, когато не работи по багаж. Заповедта за изменение и допълнение на „Инструкция за началника на пътническия влак” е била сведена до знанието на И. С. на 16.10.2014 г., което последната е удостоверила с подписа си. Безспорно е и че на 09.11.2015 г. И. С. в качеството си на началник на влака е обслужвала влак №...... по маршрута от гара Шумен до гара Г. О., както и че превозната бригада се е състояла само от един кондуктор в лицето на Х. Д. Х.. Няма спор, че влакът е бил обект на проверка в участъка спирка Васил Левски – спирка Здравец, извършена от служители в отдел „Разкриване на измами и злоупотреби” при „.......” ЕАД. Въз основа на констатациите от проверката срещу И. С. е образувано дисциплинарно производство, приключило с издаване на заповед №8/14.01.2016 г. на ръководителя на ТЦПП-Г. О., с която на И. С. С. е наложено дисциплинарно наказание „Предупреждение за уволнение”, за това че на 09.11.2015 г. по време на работа в качеството си на началник влак при обслужването на влак №...., движещ се от гара .....К. гÓра Г. О. /в участъка В. Л.-З./, не е извършила проверка на първия вагон от състава на влака, както и че след като е установила пътуването на лице без документи за пътуване, посочило като начална гара спирка Л. му е издала билет от спирка Васил Левски до Т., което съставлява нарушение на трудовата дисциплина съгласно чл. 186 вр. чл. 187, т. 3, т. 8 и т. 10 от КТ. В обясненията й от 07.12.2015 г., дадени по случая, И. С. посочва, че е проверявала първия вагон от гара Ш. до спирка Л. след която спирка започнало буксуване на влака. По тази причина тя влязла при локомотивния машинист, за да разбере каква е ситуацията, поради което проверката на пътниците се забавила. Твърди, че единият от двамата пътници, които проверяващите са установили, че са без билети, е заявил като начална спирка В.Л., поради което го е уредила с билет от спирка В. Л. до гара Т. От обясненията на кондуктора Х. Х., дадени на 08.12.2015 г. се установява, че при обслужването на влак № .., той е следвало да проверява от втори до четвърти вагон, а началник влака И. С. е следвало да проверява първи вагон, както и че в първи вагон от спирка Л.. се е качила една пътничка, която е заявила, че желае билет. От представената по делото разшифровка на скоростомерната лента на влак № .. от 09.11.2015 г. се установява, че от спирка Л. влакът е потеглил в 17.19 часа със скорост 72км/ч, а на спирка В. Л. пристигнал в 17.25 часа, като няма отбелязвания за извънредни спирания и боксувания, но е посочено, че времепътуването в участъка Н. - Т. е увеличено с една минута. От показанията на разпитания пред първоинстанционния съд локомотивен машинист се установява, че боксуване на влака след спирка Ловец е имало и че е възможно то да не се отрази на скоростомерната лента или да се отрази като забавяне. Свидетелят Х. К. потвърждава, че началник влак е посетила кабината му след гара Л., за да установи каква е причината влакът да боксува. Горната фактическа установеност налага следните правни изводи: В тежест на ответното дружество-работодател е да установи чрез главно и пълно доказване наличието на всички процесуални и материални предпоставки за налагане на дисциплинарно наказание поради нарушаване на трудовата дисциплина. Преди да изследва законосъобразността на уволнителната заповед по същество, съдът е длъжен да провери спазена ли е процедурата при налагането на дисциплинарното наказание, независимо от наведените оплаквания за незаконосъобразност. В настоящия случай, както и първоинстанционният съд е приел, при издаването на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание на И. С. са спазени процесуалните изисквания за издаването й, касаещи изслушването на работника, мотивиране и форма на заповедта, спазване на преклузивни срокове. Относно материално-правните предпоставки за законосъобразността на заповедта настоящият въззивен състав намира следното: Нарушенията на трудовата дисциплина, като основание за налагане на санкции от страна на работодателя, е всяко неизпълнение на трудовите задължения т.е. на което и да е задължение на работника или служителя по трудовото правоотношение. Действително И. С. в качеството й на началник влак при обслужването на влак №...., движещ се от гара Ш. К. гара Г. О. е имала задължение да проверява първия вагон от влака и това се установява не само от „Инструкция за началника на пътническия влак”, но и от нейните обяснения, дадени на 07.12.2015 г., както и тези на кондуктора на влака Х. Х.. Като началник влак обаче последната е имала и редица други задължения, свързани с безопасността на влака и пътниците в него. В този смисъл при възникналата ситуация по време на движението на влака, описана като боксуване на същия, тя преимуществено е трябвало да провери каква е причината за това с оглед сигурността и безопасността на целия влак и пътниците в него. За този проблем при движението на влака след потеглянето му от гара Л. се установява не само от обясненията на И. С., но и от показанията на самия машинист , който посочва, че е възможно за буксуването и да няма отразяване в разшифровката на скоростомерната лента, а само увеличено времепътуване в участъка Н. – Т., в който е и гара Л., кÓкто е действително се установява в настоящия случай. Независимо от наличието или не на обективна пречка за забавената проверка в първи вагон от страна на началник влака, по делото не се излага от проверяващите да са установили непроверени пътници в първи вагон, качили се във влака от гарите преди гара Л.. Предвид това не може да се направи извода, че И. С. не е изпълнявала трудовите си задължения да проверява първи вагон при обслужването на влак №.., движещ се от гара Ш.. К. гара Г. О. само защото е забавила проверката на двама пътника с няколко минути. В този смисъл въззивният съд счита, че забавената с няколко минути проверка на първи вагон след като влакът е потеглил от гара Л., което задължение й е вменено с „Инструкция за началника на пътническия влак”, изменена и допълнена със заповед №..../10.10.2014 г. на управителя на „Б.-П. П.” Е., не съставлява виновно неизпълнение на трудовите задължения по смисъла на. чл. 187, т.10 вр. чл. 186 КТ. Относно наличието на другото нарушение на трудовата дисциплина, изразяващо се в допускането пътуването на пътници без превозни документи и уреждането на лице без документ за пътуване, посочило като начална гара спирка Л.с билет от спирка В. Л. до Т.., съдът намира че безспорно К. момента на проверката във влака двама пътника са били без издадени билети, но както и по-горе се посочи, това се дължи на забавяне в проверката, а не на липсата на проверка въобще. Доколкото неизпълнението на вмененото й с длъжностната характеристика на началник влака задължение - да извършва проверка на превозните документи на пътниците, може да определи като неизпълнение на възложената й работа по чл. 187, т. 3 КТ, то за да съставлява нарушение на трудовата дисциплина това действие или бездействие трябва да е извършено виновно. Именно поради липсата на една от предпоставките - виновно поведение от страна на работника при извършване на описаните в заповедта деяния, както и първоинстанционния съд е приел, е невъзможно неизпълнението на вмененото трудово задължение да се определи като нарушение на трудовата дисциплина по смисъла на чл. 186 КТ. Липсата на вина у работника при извършване на описаните в заповедта деяния, предопределя и неправилното им квалифициране от страна на работодателя като нарушения на трудовата дисциплина по смисъла на чл. 187, т. 8 КТ. Това е така, защото макар и да няма легална дефиниция на понятието „злоупотребата с доверие и уронване на доброто име на работодателя, съдебната практика приема едно рестриктивно тълкуване в смисъл, че следва да е налице умишлено поведение на „използване на оказаното доверие от работодателя и с цел неправомерно извличане на облага за служителя или негов близък”, а уронването престижа и доброто име на работодателя, като „нелоялно отношение К. работодателя, незачитане на доброто му име и злепоставяне пред трети лица”, което в настоящия случай не се установява. Отделно от горното, дори и де се приеме, че осъществявайки описаните в заповедта деяния, И. С. е нарушила трудовата дисциплина, въззивният съд счита, че работодателят не е съобразил наложеното наказание с тежестта на нарушенията, обстоятелствата при които са извършени и цялостното поведение на работника. Преценката на тежестта на нарушенията следва са се основава на всички обстоятелства, имащи отношение К. извършеното дисциплинарно нарушение, в т.ч. характера на извършваната дейност и значимостта на неизпълнените задължения по трудовото правоотношение с оглед настъпилите или възможни неблагоприятни последици за работодателя, обстоятелствата, при които е осъществено неизпълнението, както и субективното отношение на работника/служителя К. конкретното неизпълнение. В настоящия случай сами по себе си нарушенията, изразяващи се в забавена проверка за няколко минути на пътниците в първи вагон между две спирки и уреждането им с билети, в който времеви интервал ищецът е имал преимуществено и други служебни не по-малко значими задължения, не могат да се определят като толкова тежки, че да съответстват на наложеното наказание „предупреждение за уволнение”. Освен това не са предизвикали неблагоприятни последици за работодателя, нито са рефлектирали върху цялостната работа по обслужването на влак №...., движещ се от гара Ш.. К. гара Г. О. При така изложеното въззивният съд намира, че жалбата на ...-Г. О. К. „Б.-П. П.” Е. е неоснователна, поради което и като такава следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното решение като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено. При този изход на спора в полза на възиваемия се поражда правото да му бъдат заплатени сторените пред настоящата инстанция разноски и предвид, че същите са своевременно поискани и е представен списък по чл. 80 ГПК, въззивникът следва да бъде осъден да заплати на И. С. С. сумата 300 лева, заплатено адвокатско възнаграждение. Водим от горното и на основание чл. 271, ал. 1 ГПК, съдът Р Е Ш И: ПОТВЪРЖДАВА решение № 192 от 24.06.2016 г. по гр.д. № 412/2016 г. на РС Г. О.. ОСЪЖДА Т. Ц. за П. П. – Г. О. К. „Б.-П. П.” Е., ЕИК *...със седалище и адрес на управление в град Г. О., ул. „Н.” №..да заплати на И. С. С., ЕГН * от град Г. О., ул. „Д.” №.., В. А, А. .. сумата 300 /триста/ лева - разноски за въззивното производство. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |