О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
гр. Горна Оряховица, 30.11.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ГОРНООРЯХОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, VIII-ми състав, в
закрито заседание на тридесети октомври
през две хиляди и осемнадесета
година, в състав:
СЪДИЯ:
ТРИФОН СЛАВКОВ
като
разгледа гр. дело № 159 по описа за
2018 година, за да се произнесе, взе
предвид следното :
Предявен е иск с правно основание чл.
40, ал. 1 ЗУЕС.
Ищцата С.И. Макова е депозирала
искова молба срещу собствениците от Етажната собственост на
сграда на ул. „В. Левски“ № 18, вх. А, гр. Г. Оряховица, представлявани от
управителя на етажната собственост М. Адрианов П., с която е предявен иск с
правно основание чл. 40, ал. 1 ЗУЕС за отмяна на решенията, взети от общото
събрание на етажната собственост, проведени на 20.02.2017 г. и 05.04.2017 г.
Излага се, че разбрала за събранията едва на 15.12.2017г., когато й било
връчено съобщение за заведено срещу нея гр. д. № 1692/2017 г. по описа на ГОРС.
Счита, че решенията страдали от следните пороци: не били изчислени правилно
идеалните части на собствениците на обети в сградата, че била нарушена
разпоредбата на чл. 19, ал. 8 от ЗУЕС, според която при избор на управител на
ЕС, който не е собственик на обект в сградата, решенията се вземат с мнозинство
повече от 67 на сто от общите части на ЕС. На следващо място намира, че била
нарушена разпоредбата на чл. 16, ал. 5 от ЗУЕС, т.к. срещу имената на
присъстващите не било отбелязано идеалната част която притежават, както и
представителната им власт. Твърди, че общото събрание не било представлявано от
председателя С.К.С., а от касиера на ЕС; не било определено мястото на
провеждане на ОС; начина по който са гласували присъстващите. Счита, че дори да
са взети такива решения, то същите не й били предоставени съгласно чл. 16, ал.
7 ЗУЕС. Счита, че са нарушени разпоредбите на чл. 14, ал. 1- 5 от ЗУЕС. Поради
допуснатите нарушения счита, че решенията на общото събрание на ЕС от
20.02.2017 г. и 05.04.2017 г. следва да бъдат отменени.
В срока по чл. 131 ГПК от ответника – собствениците от
Етажната собственост на сграда с административен адрес: гр. Г. Оряховица,ул.“В.
Левски“ №18 а, представлявани от управителя на етажната собственост М.А.П., е
депозиран отговор, с който предявения иск се оспорва като недопустим,
неоснователен и недоказан. Посочва се, че ищцата няма правен интерес да оспорва
решенията на ОС на ЕС. Развиват се подробни съображения в подкрепа на тезата,
че искът е подаден след изтичане на предвидения в чл. 40, ал. 2 от ЗУЕС срок.
Излага, че процедурата по чл. 16, ал. 7 от ЗУЕС е спазена, като съобщение за
изготвен протокол е поставено на таблото за обяви в ЕС. Посочва, че ищцата не е
ангажирала доказателства да е отправяла възражения срещу съдържанието на
протоколите и достоверността на отразеното в тях решение по реда на чл. 16, ал.
9 ЗУЕС, поради което възражение в тази насока, направено едва с исковата молба,
е недопустимо. Сочи се, че ОС на ЕС е свикано при спазване на чл. 12, ал. 6,
изр. 2 и чл. 13 ЗУЕС. Акцентира се, че решението за избор за управител на ЕС от
20.02.2017 г. е взето с единодушие от всички присъстващи, поради което не е
вписано обстоятелството дали е имало „за“, „против“ или „въздържал се“. Оспорва
твърдението на ищцата, че не било определено мястото за провеждане на ОС, като
посочва, че същото е посочено в поканата за провеждане на ОС, която надлежно и
в срок била поставена на общодостъпно място – таблото за обяви и входната врата
на сградата. Посочва, че на 01.03.2017 г. на таблото за обяви в сградата било поставено съобщение ведно с изготвения
протокол за проведеното ОС от 20.02.2017 г. с цел запознаване на
заинтересованите собственици със съдържанието му. Посочва че същата процедура е
проведена и за ОС от 05.04.2017 г. като изготвения протокол е бил поставен на
таблото за обяви на 17.04.2017 г. Поради изложеното счита, че ищцата не е
оспорила по съответния ред решенията на ОС в 30 дневния преклузиен срок. С тези
доводи от съда се иска да прекрати производството или да отхвърли предявения
иск.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и след като обсъди
събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
От анализа на нормите на чл. 130, чл.
140, ал. 1 ГПК може да се направи извод, че съдът следи за допустимостта на предявения
иск в хода на целия процес. В тази връзка един от спорните въпроси между
страните е дали е спазен преклузивният срок по чл. 40, ал. 2 ЗУЕС за
предявяване иска. По отношение на този въпрос на
ответника е указано да докаже, че съобщенията за изготвяне на протоколите от общите
събрания са поставени по реда на чл. 16, ал. 7 ЗУЕС на посочените в отговора на исковата молба дати. Във връзка с този спор от страните са ангажирани писмени и гласни
доказателствени средства. С оглед обстоятелството, че всички доказателства са
събрани в открито съдебно заседание и на страните е дадена възможност да
изложат становищата си в писмени защити в едноседмичен срок от приключване на
съдебното заседание, съдът намира, че настоящият момент е и първият възможен за
произнасяне по въпроса за допустимостта на предявения иск. Този извод произтича
и от естеството на твърденията на страните. От една страна управителят на
етажната собственост твърди, че протоколите са оповестени по надлежния ред на
01.03.2017г., а за следващото общо събрание на 10.04.2017 г., за което са
съставени изискуемите по смисъла на чл. 16, ал. 7 ЗУЕС писмени документи.
Ищецът твърди, че такива не са съставяни и протоколът от събранието не е
оповестен по реда на чл. 16, ал. 7 ЗУЕС, както й че е научил за решенията едва
на 15.12.2017 г., когато му били връчени съобщенията по гр. д. № 1692/2017 г.
по описа на ГОРС. Както е прието в практиката на върховната инстанция (напр.
Определение № 312 от 26.09.2014г. по ч.гр.д. № 4061/2014г. по описа на II гр.о. на ВКС) няма пречка чрез гласни доказателства да се установяват
обстоятелства, свързани с датата и мястото на залепването на протокола по чл.
16, ал. 7 ЗУЕС. В цитирания съдебен акт е посочено, че обстоятелството кога е
изготвен протоколът от проведено общо събрание на етажни собственици в сграда в
режим на етажна собственост и съответно от кога започва да тече срокът по чл.
40, ал. 2 ЗУЕС може да бъде установено само с писмени доказателства
(предвидените в чл. 16, ал. 7 ЗУЕС). При наличието на такива писмени доказателства
и спор между страните относно обстоятелството дали протоколът действително е
поставен на посоченото в него място и на посочената дата е допустимо събирането
на гласни доказателствени средства. Спорът по допустимостта на настоящия иск е
концентриран именно около посочените факти и обстоятелства, поради което за
решаването му е било необходимо събирането и на ангажираните от страните гласни
доказателствени средства.
Съдът намира за доказано по делото, че
протоколите от общите събрания са оповестени по надлежния ред на 01.03.2017г. и
на 10.04.2017 г. На първо място за установяването на този факт от ответника са
ангажирани писмени доказателства съобщение от управителя на етажната
собственост (на л. 71 и 78 от делото). Съобщенията са изготвени от избрания
управител на етажната собственост – П.Г.Г. - А., която с него е уведомила
собствениците на самостоятелни обекти в процесната сграда, че протоколите от
проведените на 20.02.2017г. и 05.04.2017 г. общи събрания е изготвен, съответно
закачен на таблото за информация във входа на етажната собственост. Към
протокол от 20.02.2017 г. и 05.04.2017 г. е прикрепен списък на присъствалите
на общото събрание с техните подписи, както е посочено и датата на провеждането
им. Според чл. 16, ал. 7 ЗУЕС управителят (в 7-дневен срок от провеждането на събранието) поставя на видно и
общодостъпно място на входа на сградата съобщение за изготвянето на протокола.
За поставяне на съобщението се съставя протокол от управителя и един
собственик, ползвател или обитател, в който се посочва датата, часът и мястото
на поставяне на съобщението. В случая съставените
протокол и съобщение отговарят на предвиденото в чл. 16, ал. 7 ЗУЕС, но
съобщението за изготвения не е подписано освен от управителя и от един
собственик в етажната собственост. Спорен по делото е въпросът дали
действително съобщението е поставено на посочените в протокола дата и час.
Съдът намира, че с показанията на
разпитания по делото свидетел не се установяват различни факти, от отразените в
съставения протокол. По делото като свидетел е разпитана П.А.П., живуща в
блока. Същата свидетелства, че е присъствала на проведените на 20.02.2017 г. и
05.04.2017 г. общи събрания, които са разглеждали въпроси по избор на нов
управител, за текущи плащания по разходите на входа. Посочва, че за провеждане
на общите събрания винаги са се поставяли покани на входната врата и на таблото
за съобщения в блока. Посочва, че след проведените общи събрания винаги се
поставяли материали от проведените общи събрания. Свидетелката описва разположението
на таблото, а именно в самия вход на блока в дясно. Посочва, че от както живее
в блока никога не е виждала ищцата да е присъствала на общи събрания на
етажните собственици, че на общите събрания са се обсъждали семейства от блока,
които никога не заплащали текущи разходи за ремонт на входа на блока, между
които е и семейството на ищцата.
При
извършената преценка съдът достигна до извод, че показанията на свидетеля П. не
разколебават посоченото в протокола относно датата на поставяне на съобщението
по чл. 16, ал. 7 ЗУЕС. В тази връзка съдът на първо място намира за необходимо
да акцентира върху обстоятелствата, че ищцата не спори, че е имало заседания на
20.02.2017 г. и на 05.04.2017 г., че е имало покани за оповестяване
провеждането им, както и за оповестяване на тези решения.
По делото тези обстоятелства не се оспорват, поради което от писмените
документи се установява, че ищцата е възприела всички относими факти и
обстоятелства, свързани с провеждането на тези събрания и оповестяването на
протоколите от тях, поради което изводът на съда е, че тя е възприела в пълнота
обстоятелствата, свързани със събранията и решенията взети на тях. В тази
връзка твърденията й, че е разбрала за проведените общи събрания и решенията по
тях едва на 15.12.2017 г., когато й е било връчено съобщение за заведено срещу
нея от управителя на етажната собственост гр. д. № 1692/2017 г. по описа на
ГОРС, е противоречащо първо на твърденията, които е изложила в съдебно
заседание и на второ място от събраните по делото писмени и гласни доказателствени
средства. Нещо повече – представеният протокол за поставяне на съобщението
представлява частен свидетелстващ документ, авторството на който не е оспорено
в настоящото производство. Ето защо показанията на свидетеля и удостовереното
от управителя на етажната собственост съвпадат, което е допълнително основание
да се приеме, че протокола е бил надлежно оповестен съгласно разпоредбата на
чл. 16, ал. 7 ЗУЕС, след което е започнал да тече срокът за обжалването им по
чл. 16, ал. 8 ЗУЕС.
При липсата на други доказателства и с
оглед съставените съобщения и протокол по чл. 16, ал. 7 ЗУЕС, съдът намира, че
ищцата е разбрала за събранието именно от тези документи и на датите на
оповестяването им.
При всички изложени по-горе
съображения крайният извод на съда е, че съобщенията и протоколите за
поставянето им са изготвени по начина, посочен в тях. От протоколите и
показанията на свидетелката П., както и от признанията на ищцата, се установява,
че съобщенията са поставени на видно място на 01.03.2017 г. и на 10.04.2017 г.
Самият протокол съдържа цялото необходимо съдържание и е съставен в предвидения
за това срок. Наред с това съобщението е поставено на видно и общодостъпно
място, предвидено именно за поставянето на съобщения (наличието на
информационно табло във фоайето на етажната собственост се потвърждава от
показанията на свидетелката П.), който факт не се спори от ищцата. В практиката
на върховната инстанция (напр. Решение № 161 от 29.10.2015г. по гр.д. №
6875/2014г. по описа на I гр. о. на ВКС) е прието, че начинът на
оповестяване на протокола, предвиден в чл. 16, ал. 7 ЗУЕС, рефлектира и върху
срока, в който собственикът може да иска отмяна на взетите решения, който срок
започва да тече от оповестяване на решението по реда на чл. 16, ал. 7 ЗУЕС.
Както е посочено в чл. 16, ал. 7 ЗУЕС копие от протокола от провеждане на общото
събрание, заверен с надпис "Вярно с оригинала", и приложенията към
него се предоставят на собствениците, ползвателите или обитателите, а в
случаите по чл. 13, ал. 2 се изпраща на посочената електронна поща или адрес в
страната. Когато в случаите по чл. 13, ал. 2 лицето не е посочило електронна
поща или адрес в страната, на които да се изпращат копия на протоколи, то се
смята за уведомено с поставяне на съобщението. Ето
защо в случая ищцата следва да се считат за уведомена по смисъла на чл. 16, ал.
7 ЗУЕС с постановяване на протоколите от общите събрания на 01.03.2017 г. и на
10.04.2017 г. Срокът по чл. 40, ал. 2 ЗУЕС е 30-дневен от уведомяването по чл.
16, ал. 7 ЗУЕС и по арг. от чл. 60, ал. 5 ГПК е изтекъл на 10.05.2017г.
Настоящата искова молба е депозирана в ГОРС на
12.01.2018г. Налага
се извод, че исковата молба е подадена след предвидения срок в чл. 40, ал. 2 ЗУЕС.
Както е прието в трайната съдебна практика на върховната инстанция, вкл. и
цитираното вече Решение №
161 от 29.10.2015г. по гр.д. № 6875/2014г. по описа на I гр. о. на ВКС, когато молбата за отмяна на взетите решения е просрочена,
същата е и процесуално недопустима, а предявеният въз основа на нея иск –
недопустим. Ето защо поради недопустимост на предявения иск производството по
настоящото дело следва да бъде прекратено.
По делото не са поискани разноски.
Така мотивиран, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ протоколно определение от открито съдебно
заседание от 30.10.2018г., постановено по гр. д. № 159/2018г. по описа на
Районен съд Горна Оряховица, с което е приключено съдебното дирене и е даден
ход на устните състезания.
ПРЕКРАТАВЯ
производството по гр.д. № 159/2018г. по описа на Районен съд гр. Г. Оряховица,
поради недопустимост на иска.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба
пред Окръжен съд – Велико Търново в едноседмичен срок от съобщаването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: