№ 5492
гр. С., 27.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 176 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:БОРЯНА В. ПЕТРОВА
при участието на секретаря ТЕОДОРА ГР. Т.
като разгледа докладваното от БОРЯНА В. ПЕТРОВА Гражданско дело №
20231110147269 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от С. С. П., с която са
предявени обективно кумулативно и субективно съединени положителни установителни
искове с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79 от ЗС за признаване за установено
по отношение на ответниците С. М. С. и П. К. Ц., че ищцата е собственик на следния
недвижим имот: апартамент № 22 на ет. 4 в жилищна сграда блок № ..., вх. А, построен
върху държавна земя в комплекс Л., състоящ се от една стая, кухня и обслужващи
помещения, със застроена площ от 29,99 кв.м., заедно с 1,433% идеални части от общите
части на сградата и толкова идеални части от правото на строеж върху мястото, на следните
основания: 1/4 идеална част от имота, придобита въз основа на нотариален акт за
прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане № ..., том II, дело
№ 302/2006 г. на нотариус Е.К., рег. № .... в регистъра на НК, и 3/4 идеални части от имота,
придобити на основание упражнено от нея давностно владение, считано от 29.11.2010 г. до
24.08.2023 г. (датата на депозиране на исковата молба в съда).
В исковата молба се твърди, че по силата на договор за продажба на държавен
недвижим имот от 24.10.1994 г. по реда на Наредбата за държавните имоти С. Й. Г. е
придобила следния недвижим имот – апартамент № 22 на ет. 4 в жилищна сграда блок № ...,
вх. А, построен върху държавна земя в комплекс Л., състоящ се от една стая, кухня и
обслужващи помещения, със застроена площ от 29,99 кв.м., заедно с 1,433% идеални части
от общите части на сградата и толкова идеални части от правото на строеж върху мястото.
Твърди се, че с нотариален акт за продажба на недвижим имот № 91, дело № 25558/1995 г. С.
Г. е продала на К.Д.С. 1/2 идеална част от гореописания недвижим имот. Твърди се, че с
нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане
№ ..., том II, дело № 302/2006 г. на нотариус Е.К., рег. № .... в НК, К.С. е прехвърлил на
ищцата С. С. С.а (сега П.) притежаваната от него 1/2 идеална част от имота, като към
момента на прехвърлянето ищцата е била в брак с ответника С. М. С., който впоследствие е
прекратен с решение от 13.12.2013 г. по гр. дело № 16357/2013 г. по описа на СРС, 113
състав. Поддържа, че приживе С. Г. и К.С. са живели на семейни начала, както че на
24.10.1994 г., К. е предоставил на С. заем в размер на 30 765 лв. за закупуване на процесния
апартамент, което било и причината С. да прехвърли на К. 1/2 идеална част от имота.
1
Твърди, че С., починала на 11.11.2004 г., не е имала деца, била е вдовица и родителите
също са починали, като единственият близък роднина била сестра П., за която ищцата
знае, че е починала. Ищцата твърди, че е полагала грижи за К. до момента на смъртта му -
29.11.2010 г. Навежда твърдения, че К. и С. са имали уговорка след смъртта на С. целият
имот да остане за К., а след това – за ищцата. Твърди, че ответникът С. С. също знаел, че
имотът ще остане в изключителна собственост на ищцата, поради което никога не е имал
претенции към него. Сочи, че ответникът С. никога не се е грижил за К.С. и не е участвал в
издръжката му. Поддържа, че от смъртта на К.С. до датата на депозиране на исковата молба
в съда никой не я е търсил и не е искал осигуряване на достъп до жилището. Ищцата
твърди, че целият имот е неин, затова влага средства в ремонтни дейности. Твърди още, че
само тя притежава ключ от имота и го поддържа. Навежда твърдения, че през 2014 г. е
направила основен ремонт, а през 2018 г. – освежителен, като е пренесла в апартамента и
неин багаж. Твърди, че след смъртта на К.С., домоуправителят на блока е търсил единствено
нея като собственик във връзка с проблеми във входа, като преди това също била позната
като такъв, тъй като единствено тя посещавала и полага грижи за С.. Поддържа, че след
развода през 2013 г. няма контакт с ответника С., като последният никога, дори по време на
брака им, не е проявявал интерес и не е имал собственически претенции към имота. Твърди,
че със С. С. са придобили в режим на съпружеска имуществена общност 1/2 идеална част от
имота, като след развода им през 2013 г. ищцата упражнява несмущавано давностно
владение върху припадащата се на бившия съпруг 1/4 идеална част от имота. Навежда
твърдения, че от смъртта на К.С. на 29.11.2010 г. до момента на депозиране на исковата
молба упражнява постоянно, непрекъснато, спокойно и явно владение и върху останалата 1/2
идеална част от имота. Моли съда да постанови решение, с което да признае по отношение
на ответниците, че ищцата е единствен собственик на целия процесен имот въз основа на
нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане
№ ..., том II, дело № 302/2006 г. на нотариус Е.К., рег. № .... в регистъра на НК и давностно
владение.
Ответникът С. М. С. е депозирал отговор на исковата молба в законоустановения
срок, с който оспорва предявения иск, като счита същия за допустим, но неоснователен -
преждевременно предявен. Твърди, че е собственик на 1/2 идеална част от процесния имот.
Оспорва твърденията на ищцата, че не се е грижил за К.С., като твърди, че многократно по
време на брака им сам е ходил и е полагал грижи за него. Оспорва всички изложени в
исковата молба обстоятелства. Твърди, че с ищцата заедно са владели имота до развода, като
след този момент ищцата е държател на неговата 1/2 идеална част. Потвърждава, че с
ищцата са разведени по силата на бракоразводно решение, постановено по гр. дело №
16357/2013 г., влязло в сила на 13.12.2013 г. Твърди, че от момента на придобиването е със
съзнанието, че е собственик на 1/4 идеална част от имота, придобита чрез сделка. Твърди, че
след смъртта на С. на 11.11.2004 г., заедно с ищцата са владели и своили другата 1/2 идеална
част от целия имот. Навежда възражение, че е придобил по давност 1/4 идеална част от
процесното жилище - 1/2 от притежаваната от С. 1/2 идеална част, като твърди, че е владял
същата за периода от месец 11.2004 г. до края на декември 2014 г. постоянно, непрекъсвано,
спокойно, явно и несъмнено. Поддържа, че с ищцата са владели първите десет години, като
съпрузи в режим на СИО, а след това - като съсобственици. Ответникът твърди, че другата
1/4 идеална част от имота е придобил от С. чрез сделка. Предвид изложеното твърди да е
собственик на общо 1/2 идеална част от процесния имот. Излага, че през цялото време е
плащал данъците си за имота. Моли депозираният от него отговор на исковата молба да се
счита за покана към ищцата за заплащане на обезщетение в размер на 300 лв. месечно,
считано от деня на връчване на отговора, за лишаването му от ползване на неговата идеална
част от процесното жилище. Оспорва ищцата да е придобила собствената му идеална част от
имота по давност, като твърди, че от исковата молба разбрал, че ищцата я свои, тъй като до
този момент не е демонстрирала намерение за своене и не е упражнявала явно,
непрекъснато, несъмнено и спокойно владение. Поддържа, че през всичките години е
полагал грижи за С., като заедно с ищцата са пазарували. Излага твърдения, че той е
заплащал всички продукти за С. и е правил дребни, поддържащи поправки по апартамента.
2
Оспорва твърденията на ищцата за изтекла в нейна полза придобивна давност, като се
позовава и на разпоредбата на чл. 115, ал. 1, б.“в” ЗЗД, съгласно която между съпрузи
давност не тече. Ето защо счита, че до 13.12.2013 г. (датата на влизане в сила на
бракоразводното решение) давност спрямо него не е текла. На основание чл. 3, т. 2 от Закона
за мерките и действията по време на извънредното положение, счита, че допълнително в
периода 13.03.2020г. до 20.05.2020г. давност не тече, поради което към подаване на исковата
молба 10-годишен давностен срок не е изтекъл.
В законоустановения срок ответницата П. К. Ц., чрез назначения й особен
представител – адв. Д., е подала отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск.
Твърди се, че от представените с исковата молба писмени доказателства не може да се
установи, че ответницата Ц. е наясно, че е наследник на С. Й. Г. и че е наследила идеална
част от процесния имот. Оспорват се твърденията на ищцата за осъществено владение върху
имота, като се излага, че ремонтът през 2014 г. не означава, че ищцата е владяла целия имот,
а че е полагала грижи като съсобственик. Твърди се, че ако съсобственик се позовава на
придобивна давност за чуждата идеална част, той трябва да докаже при спор за собственост,
че е извършил действия, с които е обективирал спрямо останалите съсобственици
намерението да владее техните идеални части за себе си. Поддържа се, че липсват данни
ищцата да е информирала ответницата Ц., че владее нейните идеални части, още повече, че
ищцата разбира, че е съсобственик с ответницата при образуване на исковото производство.
Твърди се, че ищцата е осъществявала владение върху собствените си идеални части и
държане върху идеалните части на ответницата Ц..
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, от фактическа страна приема следното:
По предявения иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79 от ЗС в тежест
на ищцата е да докаже при условията на пълно и главно доказване, че е собственик на
процесния недвижим имот на твърдените правни основания – правна сделка и придобивна
давност, като по отношение на претендираните 3/4 идеални части следва да докаже, че е
упражнявала фактическа власт върху целия имот непрекъснато, необезпокоявано и явно за
твърдения период от време; манифестиране на намерението си за своене на целия имот
спрямо другите съсобственици чрез действия на своене, изявени по начин, че другите
съсобственици да могат да разберат, че ищцата владее целия имот за себе си; че ответниците
оспорват собствеността й, т.е. наличието на правен интерес от предявяване на исковете.
Ответниците С. М. С. и П. К. Ц. следва да докажат наведените в отговорите на
исковата молба правоизключващи правото на ищцата възражения и фактите, на които
основават изгодни за себе си последици. Ответникът С. С. следва да докаже и
предпоставките за придобиване по давност на претендираната 1/4 идеална част от имота,
като докаже, че е упражнявал фактическа власт върху тази част непрекъснато,
необезпокоявано и явно за твърдения период от време; манифестиране на намерението си за
своене на претендираната 1/4 идеална част от имота спрямо другите съсобственици чрез
действия на своене, изявени по начин, че другите съсобственици да могат да разберат, че
ответникът владее чуждата идеална част за себе си.
По делото са представени и приети Договор за продажба на държавен имот по реда
на Наредба за държавните имоти от 24.10.1994г., въз основа на който С. Й. Г. придобива
собствеността върху апартамент № 22, находящ се в гр. С., ж.к. Л. , бл. ..., вх. А, ет.4, както и
Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 91, том ..., дело 25558/95г. от 28.12.1995г.
на нот. В.М., I нотариус при СРС, съгласно който се установява, че С. Й. Г. е продала на
К.Д.С. ½ ид.ч. от процесния апартамент.
Приет е Нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за
издръжка и гледане № ..., том II, Рег. № ..., дело № 302/2006г., съгласно който се установява,
че на 12.12.2006г. К.Д.С. прехвърля на С. С. С.а ½ ид. част от апартамент № 22 на ет. 4 в
жилищна сграда блок № ..., вх. А, построен върху държавна земя в комплекс Л., състоящ се
от една стая, кухня и обслужващи помещения, със застроена площ от 29,99 кв.м., заедно с
1,433% идеални части от общите части на сградата и толкова идеални части от правото на
3
строеж върху мястото, на следните основания: 1/4 идеална част от имота.
Приети са препис-извлечение от акт за смърт № ... от 12.11.2004г., въз основа на което
се установява, че С. Й. Г. е починала на 11.11.2004г., и препис-извлечение от акт за смърт №
... от 01.12.2010г., въз основа на което се установява, че на 29.11.2010г. е настъпила смъртта
на К.Д.С.. Представено е удостоверение с рег. индекс .../1/23.10.2012г., издадено от СО,
район „Л.“, въз основа на което се установява, че единствен наследник на С. Г. е сестра –
П..
С представено Решение № 297 от 13.12.2013г., постановено по гр.д. № 16357/2013г.
от Софийски районен съд, III ГО, 113 с-в, за прекратяване на брака между С. С.а и С. С. се
установява, че в периода 20.06.1998г. до 13.12.2013г. същите са били в брачни отношения.
Във връзка с това следва, че както сключването на брака между С. П. и С. С., така и
придобиването на процесния имот от съпругата, са станали при действието на Семейния
кодекс от 1985 г. (отм.). Единственият предвиден в него режим на имуществени отношения
между съпрузи е бил регламентиран в разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от СК (отм.) /чл. 21, ал. 1
от сега действащия СК/, съгласно която вещите и правата върху вещи, както и паричните
влогове, придобити от съпрузите през време на брака в резултат на съвместен принос, са
принадлежали общо на двамата съпрузи, независимо от това на чие име са придобити.
Наличието на съвместен принос, който може да се изразява във влагане на средства, на труд,
в грижи за децата и в работа в домакинството, се предполага до доказване на противното,
съгласно чл. 19, ал. 3 СК от 1985 г. (отм.), респективно чл. 21, ал. 3 от сега действащия СК.
Прекратяването на брака обаче е при действието на СК от 2009г., при приложението на който
режимите на имуществени отношения между съпрузите са законов режим на общност,
законов режим на разделност и договорен режим. Съгласно § 4 от ПЗР на СК от 2009г.
правилата на този кодекс относно имуществените отношения между съпрузите се прилагат и
за имуществата, придобити от съпрузите по заварени бракове, като те могат да изберат
законов режим на разделност или да сключат брачен договор по реда кодекса. По делото не
са представени доказателства, че след влизане в сила на СК от 2009г. между страните да е
избран друг имуществен режим, поради което съдът приема, че между тях е бил налице
законов режим на общност, което обстоятелство не се и оспорва в исковата молба и отговора
на исковата молба. Предвид това, съдът приема, че ½ ид. част върху процесния недвижим
имот, придобита на името на ищцата въз основа на договор за издръжка и гледане, съгласно
чл. 21, ал.1 СК става част от имуществената общност на съпрузите. Съгласно чл. 27, ал.2 СК
с прекратяването на брака на 13.12.2013г., СИО също се прекратява, като съгласно чл. 28 СК
дяловете на съпрузите са равни. С оглед на това, съдът намира, че от 13.12.2013г. С. П. и С.
С. стават съсобственици, като всеки от тях притежава по ¼ ид.ч. от недвижимия имот.
Индивидуализация на имота, предмет на делото, се осъществява чрез представената и
приета схема № ...-12.09.2016г. на самостоятелен обект в сграда с идентификатор ....,
издадено от СГКК- гр. С., в която като собственици са посочени С. Й. Г., притежаваща ½ от
правата на собственост, и С. С. П., притежаваща ½ от правото на собственост, както и че по
отношение на К.Д.С. било учредено право на ползване върху ½ ид.ч. от имота. Представено
е удостоверение за данъчна оценка с изх. № **********/31.05.2022г., от С.О., дирекция
„О.П.“ ОП-Л., с което като собственици са посочени С. П., притежаваща ¼ от имота, С. С. и
П. Ц..
Представени са приходни касови ордери, с които се установява, че ответникът С. С.
заплатил дължимите за периода 2016г. – 2024г. данък недвижим имот и такса битов отпадък
за недвижим имот, находящ се в гр. С., ж.к. Л., бл. ..., вх. А, ет.4, ап.22.
По делото са събрани гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетелите
З.Н.Д., В.Й.И., В.Д. П., П.С.П., В.П.М. С.Х.В..
От показанията на свидетелката Д. се установява, че ищцата е нейна дъщеря. Твърди,
че познава прехвърлителя на имота – К.С., който е прехвърлил собствеността върху
процесния апартамент чрез сключен договор за издръжка и гледане. Познава ответника С. С.
като бивш съпруг на ищцата. Сочи, че същият не се е грижил за К.С. и дори не знае къде се
намира апартамента. Твърди, че ищцата посещава имота през седмица, където била оставила
4
свои мебели, дрехи, вещи. Споделя, че лично ходи до апартамента почти всеки ден, но
жилището не се обитава от никого. Твърди, че познава ответницата П. Ц., за която знае, че
била майка на К.С.. Посочва, че апартаментът се намира на четвърти етаж, в сграда, в
близост до магазин „....“. Обяснява за направен ремонт в жилището две-три години преди
образуване на производството, както и че ищцата е живяла извън Б. в период от две – три
години.
Свидетелят И. споделя, че познава ищцата от дете, тъй като били съседи в М.Б.. По
отношение на ответника С. сочи, че го познава покрай брака му с ищцата. Твърди, че
многократно е посещавал апартамента, намиращ се в бл. ..., ет.4, ап.22, от лявата страна на
коридора, още преди да почине прехвърлителя С.. Описва апартамента, като посочва, че до
входната врата има коридор, от лявата страна на който се намира банята, в която бил
направен ремонт, продължавайки по коридора се влизало в кухнята, а от дясната страна се
помещавал хола, който бил разширен, чрез заграждане на терасата. Сочи, че грижите за К.С.
били полагани от ищцата и майка , които дори го взели в М.Б. през зимните месеци. Сочи,
че наскоро посещавал апартамента, за да помогне на ищцата да го почистят, тъй като
същият не бил обитаван, като допълва, че ищцата живее в М.Б.. Сочи, че при посещенията
му в сградата съседите го питали за С., тъй като нея познавали като собственик на
жилището. Споделя, че седем години преди производството ищцата направила основен
ремонт на жилището, за което свидетелят помагал на майсторите с пренасяне на
материалите. Твърди, че само ищцата има ключ от жилището. Твърди, че ищцата П. е
живяла няколко години в процесното жилище заедно с новия си съпруг, в период след
смъртта на К.С.. Споделя, че С. П. е живяла извън Б. около 7-8 години, като се е върнала в
страната преди около 2 години. Твърди, че познава родителите на ищцата, както и че всеки
ден е посещавал дома им в М.Б., за да им помага.
От показанията на свидетелката В. П. се установява, че е съпруга на брата на ищцата.
Споделя, че познава прехвърлителя на жилището - К.С.. По отношение на ищцата и
ответника С. отбелязва, че не знае някога да са живели в процесния апартамент. Споделя, че
недвижимият имот се намира в ж.к. Л. 6, в близост до който се намира магазин „....“. Твърди,
че до смъртта на К.С. ответникът е разполагал с ключ от имота, но не знае дали към момента
на съдебното заседание все още има такъв. Сочи, че ищцата се е върнала в Б. през 2021г.,
като преди това е живяла в чужбина. Не знае дали от 2005г. насам ищцата или ответникът С.
да ползват жилището. Знае, че ответникът заплаща данъци на имота, както и споделя, че
ответникът искал да бъде извършена делба на апартамента, когато ищцата се върне в Б..
В качеството си на свидетел е разпитан и братът на ищцата - П.П.. Твърди, че познава
К.С. покрай сестра си и бившия съпруг – ответника С.. Споделя, че е посещавал
процесното жилище, находящо се в гр. С., ж.к. Л., бл. ..., вх. А, ет. 4, в което били
разположени коридор, малка стая и баня. Твърди, че докато е бил жив К.С. ответникът е
имал ключ от апартамента. Споделя, че ищцата е живяла в И. и Г., но не си спомня в кои
периоди. Спомня си, че се е върнала в Б. преди около 3 години. Твърди, че след смъртта на
К.С. никой не е живял в апартамента в Л., както и не си спомня ответникът някога да е
живял там. Не знае кога и дали в жилището е правен ремонт. Твърди, че не познава
свидетеля И.. Не познава ответницата П. Ц.. Споделя, че след развода между ищцата и
ответника, със С. се чува по телефона или вижда почти всеки ден, както, че ответникът му
споделял, че иска да направят делба на процесното жилището. Не знае дали след
прибирането на сестра му в Б. е направена делба. В хода на разпита свидетелят споделя, че
все пак си спомня, че ищцата му е споделила за направен ремонт преди 5 години, както и че
след това е възможно С. вече да няма ключ.
Поради противоречия в показанията на свидетелите И. и П. е проведена очна ставка.
Свидетелят И. твърди, че бегло познава свидетеля П., а свидетеля П. - че за първи път вижда
свидетеля И.. П. заявява, че има конфликт между него и ищцата.
За да се установи верността на изложеното от свидетелите, чрез съвместен разпит са
събрани гласни доказателствени средства на В.П.М. и С.Х.В.. Свидетелят М. споделя, че
познава В. И. и П.П. от деца от с. М.Б.. Свидетелката сочи, че свидетелите няма как да не се
5
познават, макар да има по-голяма възрастова разлика помежду им. Твърди, че ищцата П. и
свидетелят И. общуват по-често след прибирането на ищцата в Б.. Свидетелят В., живеещ в
С., твърди, че познава ищцата, ответника С. и свидетеля П., не познава свидетеля И.. Сочи,
че преди развода ищцата и ответникът са живеели в с. М.Б., където им ходил на гости. Не
знае дали и колко често свидетеля П. посещава дома на родителите си в М.Б., но знае, че
имота му бил дарен и бил израснал там.
С оглед проведения разпит на свидетели и очна ставка, съдът констатира, че по
отношение на показанията на свидетелите З. Д., В. П., П.П., съгласно разпоредбата на чл.
172 ГПК, следва да бъдат преценени съобразно всички останали доказателства по делото
поради заинтересоваността им от изхода на процеса.
При така установеното от фактическа страна, съдът приема следното от правна
страна:
Придобивната давност е способ за придобиване на право на собственост и други
вещни права върху чужда вещ чрез фактическо упражняване на тези права в продължение на
определен от закона период от време. Нормативната й уредба е в глава VIII ЗС, наименувана
“придобиване и изгубване на вещни права” в разпоредбите на чл. 79 – чл. 86 ЗС. Уредена е
от законодателя като оригинерен способ за придобиване на вещни права. Нормата на чл. 79
ЗС регламентира фактическия състав на придобивната давност при недобросъвестно
владение, включващ следните елементи: 1) упражняване на фактическата власт върху вещта,
която владелецът държи като своя лично или чрез другиго и 2) изтичането на определен в
закона период от време.
Фактическото състояние владение по чл. 68 ЗС, различно от правомощието владение
като част от съдържанието на правото на собственост, се характеризира с два основни
признака: обективен – упражняване на фактическа власт върху вещта (corpus) и субективен
– намерението да се държи вещта като своя (animus domini). При държането фактическата
власт се упражнява за друг, като държателят няма намерение да свои вещта. За да започне да
тече установеният в закона давностен срок на придобивната давност, абсолютна
предпоставка е да се установи началният момент на установяване на владението върху
процесната вещ от страна на ищцата С. П.. Владението следва да е било 1) постоянно, 2)
непрекъснато – да не е прекъсвано за период по-дълъг от 6 месеца (чл. 81 ЗС), като не е
необходимо да се установява, че владението е продължило през целия период, достатъчно е
да се докаже, че владелецът е владял в различни времена, от което до доказване на
противното се предполага, че е владял и в промеждутъка; 3) несъмнено – да няма съмнение,
че владелецът държи вещта, както и за това, че я държи за себе си, като намерението да
държи вещта за себе си трябва да е изразено по ясен начин, който не буди съмнение за
отричане на чуждата власт по отношение на вещта и не допуска чужди действия; 4)
спокойно и 5) явно – фактическата власт да се упражнява така, че всеки заинтересован да
може да научи за това, т.е. да не е установено по скрит начин, тайно от предишния владелец.
Съгласно чл. 30 ЗС съсобственост е налице, когато правото на собственост
принадлежи общо на две или повече лица. При обикновената (дялова) съсобственост всеки
носител на общото право на собственост има точно определена идеална (мислена) част от
него. Дори когато са различни по размер, правата на отделните съсобственици са еднакви по
своята същност. Всеки съсобственик притежава, макар и в обем на припадащата му се
идеална част, всяко едно от трите правомощия, които дава вещното право на собственост –
владение, ползване и разпореждане с вещта. Правата на съсобствениците са взаимно
свързани и взаимно се ограничават. Правомощието владение е най-характерният и
съществен елемент от съдържанието на единното субективно право на собственост. То е
правото на собственика да упражнява, чрез съответни материални действия, фактическа
власт върху вещта. Упражняването му, лично или чрез трето лице, е предпоставка за
пълноценно реализиране и на другите правомощия на собственика.
Според законово уредената оборима презумпцията на чл. 69 ЗС владелецът държи
вещта като своя, докато не се докаже, че я държи за другиго. Съгласно Тълкувателно
решение № 1/2012 г. на ОСГК на ВКС презумпцията на чл. 69 ЗС се прилага на общо
6
основание в отношенията между съсобствениците, когато съсобствеността им произтича от
юридически факт, различен от наследяването. В случаите, при които един от
съсобствениците е започнал да упражнява фактическа власт върху вещта на основание,
което изключва владението на останалите, намерението му за своене се предполага и е
достатъчно да докаже, че е упражнявал фактическа власт върху целия имот в срока по чл.79
ЗС. Когато обаче съсобственикът е започнал да владее своята идеална част, но да държи
вещта като обща, то той е държател на идеалните части на останалите съсобственици и
презумпцията се счита за оборена. Независимо от какъв юридически факт произтича
съсобствеността, е възможно този от съсобствениците, който упражнява фактическа власт
върху чуждите идеални части, да превърне с едностранни действия държането им във
владение. Ако се позовава на придобивна давност за чуждата идеална част, той трябва да
докаже при спор за собственост, че е извършил действия, с които е обективирал спрямо
останалите съсобственици намерението да владее техните идеални части за себе си.
Съгласно Решение №97 от 19.10.2020г., постановено по гр.д. № 325/2020г. по описа на
Върховният касационен съд, Първо ГО, намерението се изразява външно чрез различни
действия, които фактически запълват съдържанието на правомощието на собственика. В
отношенията между съсобственици не е изключено приложението на презумпцията на чл. 69
ЗС, но тук отношенията са усложнени, тъй като всеки от съсобствениците има право да
ползва вещта (чл. 31, ал.1 ЗС). Когато след възникване на съсобственост, някой съсобственик
ползва съсобствената вещ, той е владелец на своята част и държател на идеалната част на
другите съсобственици.
С оглед на изложеното, съдът приема за установено следното.
По иска по чл. 124, ал. 1 от ГПК по отношение на ¼ ид.ч., придобита въз основа на
нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане:
На първо място, съдът намира за необходимо да посочи, че съгласно чл.7, ал.1 ГПК
следи служебно за допустимостта на производството, респ. за наличието на правен интерес
за водене на делото от ищеца, като при липсата на такъв производството се прекратява. В
конкретния случай, интерес от предявяване на положителен установителен иск би имала
ищцовата страна, ако съсобствениците спорят за обема на притежаваните права върху
конкретната част от общата вещ. Въз основа на твърденията и оспорванията на страните,
съдът приема, че по отношение на ¼ ид.ч., придобита от ищцата по договор за издръжка и
гледане, сключен между нея и К.С., не е налице такова оспорване, като както и не се сочи
застрашаване, чрез упражняване на фактическата власт от страна на ответниците върху
конкретната ¼ ид.ч от имота. Във връзка с това, съдът намира, че по отношение на иска за
признаване за установено със СПН, че С. С. П. е собственик на ¼ ид.ч. от недвижим имот с
идентификатор ...., представляващ апартамент № 22, находящ се в гр. С., ж.к. Л., блок № ...,
вх. А, ет. 4, състоящ се от една стая, кухня и обслужващи помещения, със застроена площ
от 29,99 кв.м., заедно с 1,433% идеални части от общите части на сградата и толкова идеални
части от правото на строеж върху мястото, придобита въз основа на нотариален акт за
прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане № ..., том II, дело
№ 302/2006 г. на нотариус Е.К., рег. № .... в регистъра на НК, е собственик по отношение С.
С. и П. Ц., се явява недопустим поради липса на правен интерес.
С оглед на горното, съдът счита, че в тази част искът следва да бъде оставен без
разглеждане, а производството да бъде прекратено.
По иска по чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79 от ЗС, предявен срещу С. С.:
От събраните по делото доказателства, обсъдени в тяхната съвкупност, съдът приема,
че ½ ид.ч. от апартамент № 22 на ет. 4 в жилищна сграда блок № ..., вх. А, построен върху
държавна земя в комплекс Л., състоящ се от една стая, кухня и обслужващи помещения, със
застроена площ от 29,99 кв.м., заедно с 1,433% идеални части от общите части на сградата и
толкова идеални части от правото на строеж върху мястото, е придобита в режим на СИО
между ищцата С. П. и ответника С. С. въз основа на сключения договор за издръжка и
7
гледане. В конкретната ситуация е без значение дали ответникът е полагал грижи за
прехвърлителя, тъй като по отношение на придобитата ½ ид.ч. от имота, на името на С. П.
на основание възмездна правна сделка, имаща за предмет част от недвижим имот, по време
на брака с ответника С., същата става част от имуществената им общност. Както беше
установено от съда, по отношение на брака е действал законовият режим на общност, който
също е прекратен на 13.12.2013г. Съгласно чл.28 СК, уреждаща дяловете на съпрузите след
прекратяване на брака, респ. СИО, от момента на развода, всеки от съпрузите е станал
съсобственик, притежаващ по ¼ ид.ч. от жилището, което и обстоятелство не се оспорва от
страните.
По отношение на намерението на ищцата да свои частта, придобита от бившия
съпруг с прекратяването на брака им, съдът приема следното. Съгласно задължителните
постановки в Тълкувателно решение № 1/2012 г. на ОСГК на ВКС, съдът счита, че
презумпцията на чл.69 ЗС бива оборена, тъй като изначално е възникнала бездялова и
неделима съсобственост между съпрузите, която впоследствие с прекратяването на брака, се
разделя. Тоест ищцата и ответникът изначално са станали владелци на собствените си ид.ч.,
но държатели на частта на другия, с оглед на което за да бъде осъществен факта на
владението, ищцата е следвало да обективира намерението си за своене на ¼ ид.ч.,
собственост на ответника С..
По отношение на намерението за завладяване чрез извършването на ремонтни
дейности и оставяне на лични вещи на ищцата в процесното жилище, от свидетелските
показания, поради наличието на множеството противоречия, не беше доказано кога и дали
въобще е извършено подобрение в жилището. Допълнително единствено извършването на
подобрения в съсобствения имот съгласно чл. 30, ал.3 ЗС, не съставляват действия,
обективиращи намерението на съсобственика да владее целия имот, респ. чуждите идеални
части за себе си. Допълнително от свидетелските показания се установи, че ищцата е
пребивавала извън Б. в продължителен период от време, както и че ищцата никога не е
живяла в процесния имот, както и не го е отдавала под наем. С оглед на това, настоящият
състав не може да приеме, че ищцата е обективирала намерението си за своене на идеалната
част от имота, спрямо ответника С..
За пълнота на изложението, съдът счита, че дори да беше прието, че ищцата е
обективирала намерението си за своене на частта от жилището, принадлежаща на С. С. дори
през периода на брака им, искът следва да бъде отхвърлен, поради непълен фактически
състав. Както беше посочено, за да бъде осъществен фактическия състав на придобиването
по чл. 79 ЗС е необходимо наличието на осъществяване на 2 предпоставки – 1) упражняване
на фактическата власт върху вещта, която владелецът държи като своя лично или чрез
другиго и 2) изтичането на 10-годишен период от време. Към датата на подаване на исковата
молба - 24.08.2023г. съдът не може да приеме, че този период е изтекъл. Това е така, тъй като
бракът между страните е прекратен с решение от 13.12.2013г., а съгласно чл. 115, б. „в“ ЗЗД,
към която разпоредба препраща чл. 84 ЗС – по време на брака между съпрузи давност не
тече.
Във връзка с горното, искът по чл. 124, ал.1 ГПК вр. чл. 79 ЗС спрямо ответникът С.
С. за признаване за установено, че ищцата е придобила по давностно владение ¼ ид.ч. от
апартамент № 22, находящ се в гр. С., ж.к. Л., бл. № ..., вх. А, ет.4 следва да бъде отхвърлен.
По иска по чл. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79 от ЗС, предявен срещу П. Ц.:
От събраните по делото доказателства съдът установи, че между ищцата и
ответницата Ц. е възникнала съсобственост, като ищцата, вследствие на възмездна сделка е
придобила ¼ ид.ч. от процесното жилище, а ответницата има качество на съсобственик по
отношение на ½ ид.ч. от процесния имот като наследник на първоначалния съсобственик–
С. Г..
Както беше изложено по-рано, собствеността върху процесното жилище е придобита
на 24.10.1994г. изключително от С. Г.. Впоследствие с нотариален акт за продажба на
8
недвижим имот № 91, дело № 25558/1995 г. прехвърля ½ ид.ч. от апартамента на К.С.. След
датата на смъртта на С. Г. - 12.11.2004г. съгласно разпоредбата на чл. 10, ал.2 вр. чл. 8, ал.2
ЗН неин наследник се явява внучката на сестра - П. Ц., която придобива ½ ид.ч. от
жилището.
През 2006г. К.С. на свой ред прехвърля собствената си ½ ид.ч. на ищцата с
нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане
№ ..., том II, дело № 302/2006 г. на нотариус Е.К., рег. № ... в НК. Допълнително следва да се
отбележи, че в полза на С. е учредено право на ползване именно върху ½ ид.ч. от жилището,
а не върху целия имот.
Точно поради това, следва да се приеме, че ищцата е станала собственик по
отношение на ¼ ид.ч., а по отношение на останалата ½ ид.ч. (2/4 ид.ч.), собственост на П.
Ц., е станала държател, във връзка с което презумпцията по чл. 69 ЗС бива оборена. С оглед
на това, ищцата, упражнявайки фактическата власт върху чуждите идеални части, е
следвало да обективира намерението си спрямо ответницата за превръщане на държанието
във владение. В хода на процеса обаче не се доказа наличието на действия на ищцата по
обективиране на намерението и за своене на частта, собственост на П. Ц., поради което
съдът не счита, че ищцата е владяла нейната ½ от апартамента, а е била държател.
С оглед на изложеното искът с правно основание чл. 124, ал.1 ГПК вр. чл. 79 ЗС
срещу П. Ц. за признаване за установено, че ищцата е придобила по давностно владение ½
ид.ч. от апартамент № 22, находящ се в гр. С., ж.к. Л., бл. № ..., вх. А, ет.4 следва да бъде
отхвърлен.
Съдът констатира, че с отговора на исковата молба, с вх.№ 81625/12.03.2024г. (л.102 –
л.103 от делото) в т.6 ответникът С. е направил „възражение“ за придобиване на основание
чл. 79 ЗС на ¼ ид.ч. от жилището, собственост на С. Г..
След нарочно дадени указния с разпореждане № 30752/18.02.2025г. ответникът е
заявил, че така направеното „възражение“ за придобиване на основание чл. 79 ЗС на ¼ ид.ч.
от жилището, собственост на С. Г. е иск за собственост, като с молба с вх.№
81600/07.03.2025г. е депозирал удостоверение за данъчна оценка и документ за платена по
депозитната сметка на СРС държавна такса. Предявен на такъв етап от производството иск е
недопустимо да бъде разгледан, поради което той следва да бъде разделен за разглеждане в
отделно произвоство.
По отговорността за разноски:
При този изход на делото право на разноски по чл. 78, ал.3 ГПК следва да бъдат
възложени в тежест на ищеца. Ответникът С. С. е сторил разноски в размер на 1 500,00 лева
– адвокатско възнаграждение, за което представя договор за правна защита и съдействие и
списък по чл. 80 ГПК.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТДЕЛЯ предявения с отговора на исковата молба, с вх.№ 81625/12.03.2024г. (л.102
– л.103 от делото) в т.6 от ответника С. С. иск за придобиване на основание чл. 79 ЗС на ¼
ид.ч. от процесното жилището, собственост на С. Г., за разглеждане в друго производство.
ПРЕПИС от настоящото решение, от отговора на исковата молба, с вх.№ 81625/12.03.2024г.
(л.102 – л.103 от делото) и от молба с вх.№ 81600/07.03.2025г., в едно с приложенията към
нея да се докладват на зам. председател за преценка за образуване на ново дело.
ПРЕКРАТЯВА на основание чл. 130 ГПК поради липса на правен интерес
производството по предявения от С. С. П., ЕГН ********** иск с правно основание чл. 124,
ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79 ЗС по гр.д. № 47269/2023г. по описа на Софийски районен съд, 176 с-
9
в, за признаване за установено, че ищцата е собственик на 1/4 идеална част от недвижим
имот с идентификатор ...., представляващ апартамент № 22, находящ се в гр. С., ж.к. Л., блок
№ ..., вх. А, ет. 4, състоящ се от една стая, кухня и обслужващи помещения, със застроена
площ от 29,99 кв.м., заедно с 1,433% идеални части от общите части на сградата и толкова
идеални части от правото на строеж върху мястото, придобита въз основа на нотариален акт
за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане № ..., том II,
дело № 302/2006 г. на нотариус Е.К., рег. № .... в регистъра на НК по отношение на
ответниците С. М. С., ЕГН ********** и П. К. Ц., ЕГН **********.
ОТХВЪРЛЯ предявените от С. С. П., ЕГН ********** срещу С. М. С., ЕГН
********** и П. К. Ц., ЕГН ********** субективно съединени положителни установителни
искове с правна квалификация чл. 124, ал.1 ГПК вр. чл. 79 ЗС за признаване за установено,
че С. С. П., ЕГН ********** е собственик на ¾ ид.ч. от следния недвижим имот с
идентификатор ...., представляващ апартамент № 22, находящ се в гр. С., ж.к. Л., блок № ...,
вх. А, ет. 4, състоящ се от една стая, кухня и обслужващи помещения, със застроена площ
от 29,99 кв.м., заедно с 1,433% идеални части от общите части на сградата и толкова идеални
части от правото на строеж върху мястото на основание придобивна давност.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК С. С. П., ЕГН ********** да заплати на С.
М. С., ЕГН ********** сумата от 1 500,00 лева, представляваща сторените в настоящото
производство разноски, съобразно отхвърлената част от иска.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10