РЕШЕНИЕ
№…………../..........11.2019 г.
гр. Варна
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ,
в публично съдебно заседание на осемнадесети ноември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ:
МАРИЯ ТЕРЗИЙСКА
При участието на секретаря Мая
Иванова,
като разгледа докладваното от съдията
т.д.
1300/2018 г. по описа
на ВОС,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е образувано по искова молба от З.К.З., с която е предявен
осъдителен иск против Г.Д.П. за заплащане на сумата от 33694.16 лева -
припадаща се на ответника част от заплатени по договор за кредит от 06.08.2008
г. вноски, такси и застраховки.
В исковата си молба ищцата твърди, че на 06.08.2008 г. по време на брака й
с ответника, в качеството си на кредитополучатели сключили договор за б. кредит
с „Райфайзенбанк България" АД за сумата от 150 000.00 евро, платим на 240
месечни вноски, включващи главница, лихва и съответната част от годишната такса
за управление и обслужване, като общият размер на месечната погасителна вноска
по кредита е 1 096.39 евро или равностойността им в лева - 2 144.35 лева,
изчислени по курса на БНБ, а на годишната задължителна застрахователна премия
по чл.5.8 от договора за кредит в размер на около 260 - 280 лева, като краен
срок за издължаване на кредита бил уговорен 05.08.2028г. Сумата изтеглили за
закупуване на недвижим имот, представляващ Апартамент №3 (три), на трети етаж,
със застроена площ от 97,20 кв.м., находящ се в м. Свети Никола, подробно
описан в договора за кредит и нотариалния акт за учредяване на ипотека. Цялата
сума по кредита била похарчена по процесния недвижим имот, по време на брака
между страните. След прекратяване на същия, от датата на постановяване на
решението за развод №3380/28.07.2015г. по гр.д. №13056/2014г. на ВРС, до
настоящия момент, само тя заплащала дължимите по ипотечния кредит вноски,
въпреки че задължението за плащане е и на двамата бивши съпрузи, по равно.
Излага твърдения, че до настоящия момент е изплатила 30 месечни вноски по
договора за кредит, всяка една от тях в размер на 1 096.39 евро или
равностойността им 2 144. 35 лева, изчислени по централния курс на БНБ, на
обща стойност 32 891.70 евро с левова равностойност от 64 330.57лева,
ежегодни такси и комисионни за последните три години в размер на 1 162.85 евро
с левовата равностойност 2 274.34 лева, задължителна застраховка по чл.5.8
от договора за кредит общо за трите години в размер на 783.41 лева.
В качеството си на съдлъжник по договора за кредит ищцата сочи, че към
датата на подаване на исковата молба е изпълнила част от цялото задължение по
договора, като е заплатила в повече от общо дължимото от нея за сметка на
другия солидарен длъжник – ответника Г.П.. Обобщава, че за периода 05.07.2015
г. – 31.12.2017 г. припадащата се и дължима от ищеца Г.П. ½ част възлиза на 33 694.16 лева. Счита, че на
основание чл.32, ал.2 СК като съпрузи с ответника солидарно отговарят за
задълженията, поети за задоволяване на нужди на семейството им – за
задоволяване на жилищните им нужди, което произтичало от изискванията за
семейна солидарност, благополучие и взаимопомощ. В качеството си на съдлъжник
по договора за кредит, след като удовлетворила кредитора „Райфайзенбанк
България“ АД след прекратяване на брака, претендира възстановяване на
половината от заплатената от нея сума като припадаща се част от погасения дълг
на другия солидарен длъжник - бившият и́ съпруг Г.П..
Правна квалификация на правата: чл.127
ал.2 ЗЗД вр. чл.32 ал.2 от СК.
В отговора на исковата си молба ответникът Г.Д.П. оспорва изцяло по
основание и размер исковата претенция, като се противопоставя на твърденията, изложени от ищцата. Заявява, че
кредитът в размер на 150 000 евро е усвоен изцяло от нея и не е разходван
единствено за семейни нужди. В по-голямата си част кредитната сума била
изразходвана от З. Попова за нейни лични нужди, в това число и за развиваната
от последната търговска дейност, а за закупуването на недвижимия имот били
използвани 34 714 евро. Съгласно чл. 1.2. от Договор за б. кредит от
06.08.2008 г., кредитът в размер на 150 000 евро се предоставя на
Кредитополучателя с цел закупуване на недвижим имот, ремонтни и довършителни
работи, и разходи за придобиване на имот. Въпреки, че имота бил закупен в
жилищна сграда със статут - завършен „груб строеж", ремонтните и
довършителни дейности, извън покупната цена на имота не били значителни и
имота бил в състояние да се ползва почти веднага. Релевантно в случая било и
твърдението на ищцата изложено в друго съдебно производство, а именно че
процесния имот е придобит 2008 г. и се ползва вече 10 г. Той се противопоставил
семейството му да се задължава с такава голяма сума, предвид по-ниската
стойност на имота, но ищцата настояла с аргумент, че средствата са и́
необходими във връзка с търговската и́ дейност. С оглед това, че бил
емоционално нестабилен и на медикаментозно лечение в този момент, твърди че не
успял да възпре желанието на бившата си
съпруга. Позовава се на факта, че по договора фигурира като съдлъжник, а не
като кредитополучател, с което обосновава твърдението си, че сумата е усвоена
изцяло от ищцата. Предвид изложеното ответникът сочи, че частта от усвоения от
ищцата ипотечен кредит в размер на 150 000 евро, която е разходвана за семейни
нужди, е изплатена съвместно от двамата бивши съпрузи до момента на
фактическата им раздяла – около 98 000 евро. В останалата си част до 150
000 евро кредитната сума била използвана от З.К. Попова за изцяло лични нейни
нужди. Претенцията в размер на 33 694.16 лева, както и сумата оставаща до
пълното погасяване на задължението е частта от ипотечния кредит, която не е
разходвана за семейни нужди, поради което не дължи възстановяването и́,
като в подкрепа на твърдението си отбелязва изявлението на ищцата, че
апартаментът бил обзаведен изцяло с нейни средства. Оспорва още размера на
погасителните вноски и периода на заплащането им. По гореизложените съображения
претендира отхвърляне на исковата претенция.
В съдебно заседание уточнява, че не е участвал в извършване на ремонтни
дейности по апартамента и настоява, че част от дружествата, в които участва
ищцата и в които, за търговска дейност са ползвани средства от отпуснатия кредит
са «Симона 04» ООД и «Симона 94» ООД.
С депозираната допълнителна искова молба ищцата оспорва възраженията на
ответника, като излага контратвърдения, а именно: изтегленият по време на брака
им кредит е послужил за закупуване на недвижимия имот, описан в исковата молба,
който е бил завършен до етап „груб строеж“, съответно остатъкът от сумата е
заплатена за привеждането му в състояние годно за живеене; всички средства, отпуснати като б. кредит
съгласно договора са изразходвани изцяло за закупуване на апартамента,
извършване на СМР и довършителни работи в него, разходи по придобиване на
имота, обзавеждане и оборудването му; общо заплатената сума за закупуване на
имота е 130 000 евро, като остатъка над тази по нотариалния акт е
заплатена в брой на управителя на дружеството продавач „Трафикконсулт“ ЕООД, за
което има издадена разписка и решение на едноличния собственик на капитала.
Останалите 20 000 евро от кредита били използвани съвместно от съпрузите
за обзавеждане и оборудване, а именно: изравнителна
замаска на целия апартамент, полагане на подови настилки в целия апартамент, в
това число гранитогрес и ламинат, изграждане на цялостна баня и тоалетна, в
това число замаски по стени, подови замаски, поставяне на гранитогрес,
поставяне на плочки по стени, купуване на санитария – моноблок, мивка, шкафове,
огледала; изграждане на кухня; закупуване съответно на уреди за тази кухня;
изграждане на цялостно осветление в целия апартамент и отделно от това
шпакловане и боядисване на стени, мебели и обзавеждане за този имот. Оспорва
твърдението, че е изхарчила част от средствата за развиване на търговска
дейност, като сочи че е съдружник в ТД много преди покупката на имота, а
стойността на дяловете и́ не надхвърля 10 000 лева. Противопоставя се
на изложеното в отговора, че страните са заплатили съвместно сумата от
98 000 евро, сочейки че погасената главница е общо 32 134.38 евро,
което се доказвало и от представените 30 броя извлечения, носещи подписа
единствено на ищцата, по твърдения, че само тя е извършвала процесните
плащания.
С допълнителния отговор на искова молба в срока по чл. 373, ал. 1 от ГПК
ответникът поддържа първоначално изложеното, че не всички средства по кредита
са разходвани за семейни нужди, като оспорва, наведените в исковата молба твърдения. Излага още, че
кредитът е заплащан от създадени и „разработени“ от него дружества, в които
ищцата е съдружник с негови роднини.
В съдебно заседание
всяка от страните, чрез процесуален представител поддържа собствените си
аргументи и съответстващите им искания. Претендират се и разноски.
След допуснато изменение
на иска, с определение от открито съдебно заседание на 18.11.2019 г.,
претенцията се счита за предявена до размера от 30210.13 лева, от които
29 817.43 лева вноски за
главница, лихви, такси за обслужване на кредита и 391.71 лева – застрахователни
премии.
Съдът, след като
съобрази предметните предели на производството, становищата на страните и след
съвкупен анализ на доказателствения материал по делото, приема за установено
следното от фактическа и правна страна:
1. По
фактите:
Безспорен
и ненуждаещ се от доказване е факта,
че страните са бивши съпрузи и процесния договор за кредит е сключен по време
на брака им.
В конкретика: на
06.08.2008 г. е сключен договор за б. кредит между „Райфайзенбанк /България/“
ЕАД и от друга страна З. Попова и Г.П. като съдлъжници при условията на чл. 121
от ЗЗД. Сумата, отпусната по кредита е 150 000 евро съгласно чл.1.1. от
договора и е за закупуване на апартамент, довършителни работи и разходи за
придобиване на имота, описан в чл.1.2. от договора. Крайният срок за погасяване
е 05.08.2028 година. Връщането на заетите суми е обезпечено с учредена
договорна ипотека върху имота, за чието закупуване се отпуска заема съгласно
нотариален акт № 101, том VI,
рег.№ 13323, дело 1101/2008 г. на нотариус Борис Василев, вписан под № 124 в
НК, с район на действие РС Варна.
Сделката за
покупко-продажба на имота между страните по спора и продавача „ТРАФИККОНСУЛТ“
ЕООД е обективирана в нотариален акт №100, том
VI, рег.№ 13322,
дело 1100/2008 г. на горепосочения нотариус с посочена покупна цена
34 714.16 евро, изплатена от получените по договора за кредит суми.
Съгласно нотариалния акт, данъчната оценка на имота към момента на изповядване
на сделката е в размер на 67 895 лева, т.е. сделката е изповядана точно по
цена, равна на данъчната оценка /л.127 по делото/.
По предварителен договор
за покупко-продажба на имота стойността на сделката между страните е
127 620 евро /л.177 по делото/.
По делото е представена
и разписка от 08.08.2008г. за сумата от
127 620 евро, подписана от представляващия дружеството продавач като в
текста е удостоверено получаване на част от сумата, а именно 34 714.16
евро по б. път и 92 905.84 евро в брой от двамата съпрузи /л.128/.
Не е спорно, че страните
са бивши съпрузи като бракът е разтрогнат с решение № 3380/28.07.2015 г. на ВРС
по гр.д. № 13056/2014 г. по описа на същия съд.
От заключението по ССЕ,
което съдът кредитира като обективно и безпристрастно дадено се установява следното:
На 08.08.2008 г. по
разплащателната сметка в евро на ищцата е постъпила сумата от 150 000
евро. Предвид унищожаване от банката на първични счетоводни документи след
изтичане на срока за съхранение, вещото лице е констатирало съгласно
извлечението от разплащателната сметка, че сумата е усвоена до 28.11.2008 г.
като двете големи суми, които са изтеглени, респективно преведени по б. път са:
на 08.08.2008 г. – 92906 евро на каса и на същата дата 08.08.2008 г. –
34 714.16 евро с основание “Трафик консулт“ ЕООД, покупка на апартамент
или общо сума от 127 620.16 евро. Сред остатъка се очертават и суми като
комисионна за управление на кредита 2250 евро, застрахователни такси,
погасяване на три месечни вноски.
Общият размер на
заплатените погасителни вноски по кредита до 05.07.2015 г. /момента на развода/
е в размер на 95 114.11 евро. От тези суми е погасена главница
31 086.37 евро, възнаградителна лихва 58450.47 евро, обезщетение за забава
274.97 евро, такси по кредита 5 101.87 евро и застраховки 200.43 евро.
Остатъкът до пълното погасяване на кредита към горната дата е 119 804.52
евро, от която сума само главницата е в размер на 117 210.65 евро.
Размерът на заплатените
в спорния период вноски, а именно 05.07.2015 г. – 31.12.2017 г. е
30 491.84 евро общо главница, лихва /редовна и наказателна/ и такси както
и 783.41 лева застрахователни премии. От таблица № 7 в заключението е видно, че
вносител на сумите е ищцата като същите са или вноски на каса, или левови
преводи от други сметки, или изплатени дивиденти на ищцата от посочените в
таблицата дружества, които са ползвани за погасяване на кредита. Първата вноска
в спорния период, направена от ищцата е от дата 24.07.2015 г., но е в рамките
на периода след 05.07.2015 г. /пето число е падежната дата по кредита, видно от
погасителния план – л. 11 и следващи по делото/.
2. По
правото:
Съгласно чл. 32 ал.2 от СК когато задълженията са поети за задоволяване нужди на семейството, съпрузите
отговарят солидарно. Договорът за кредит от 06.08.2008 г. е сключен по време на
брака, кредитополучатели и солидарни длъжници са и двамата съпрузи, кредитът е
за закупуване на жилищен имот, имотът обслужва нужди на семейството,
респективно съпрузите отговарят солидарно.
Въведеното от ответника
твърдение, че в голямата си част кредитът е за лични нужди на съпругата остана
недоказано /не бяха ангажирани никакви доказателства/.
Факт е, че в нотариален
акт е вписана като продажна цена на имота 37 714.16 евро, което е в размер
точно на данъчната оценка /в левова равностойност/. От друга страна по
предварителен договор за покупко-продажба на имота от 29.07.2008 г. е видно, че
действително уговорената между продавач и купувач е значително по-висока –
127 620 евро. Договорът не е оспорен досежно автентичност от ответника,
нито същият доказва твърдението си, че цената на имота по него е завишена,
респективно действителната е различна от тази по предварителния договор.
Обстоятелството, че на
датата на фактическото превеждане на кредитополучателите на отпуснатия заем – 08.08.2008 г. е извършено както
плащането на сумата по нотариалния акт 37 714.16 евро, така тегленето на
остатъка от кредита в размер на 92 906 евро в брой и издаването от
продавача на разписка за получена сума в размер на 92 906 евро и факта, че
сборът от двете суми изцяло съвпада с договорената цена по предварителен
договор сочат, при липса на доказано оборване от страна на ответника, че сумата
от 127 620 евро е заплатена във връзка със закупуване на недвижимия имот.
Не се доказва твърдението на ответника, че сумата над 37 714.16 евро е за
лични нужди на ответницата.
Не е спорно и това се
доказва от заключението по ССЕ, че след развода ищцата е заплащала изключително
месечните вноски по кредита. При солидарната задълженост на бившите съпрузи,
ответникът следва да възстанови половината от заплатените суми на ищцата /т.е.
над припадащата й се част/. Дори и да се приеме, че частта над 127 620
евро до пълния размер на отпуснатия кредит 150 000 евро не е разходвана за
твърдяните от ищцата разходи по ремонт и обзавеждане /също недоказано/, то с
оглед заплатените суми от ищцата и дължимия остатък по кредита съгласно
заключението по ССЕ, искът е основателен, тъй като видно не е заплатена част от
кредита в размер поне най-малко на 127620 евро.
Останалите въпроси, в
частност и този дали ищцата развива търговска дейност и какъв е източникът на
средства, с които обезпечава погасяване на кредитното задължение след развода,
са ирелевантни, доколкото имуществото е нейно лично, а не общи средства на вече
бившите съпрузи.
В контекста на
изложеното предявеният иск следва да бъде уважен като се присъди размера от
30210.13 лева, от които 29 817.43 лева
вноски за главница, лихви, такси за обслужване на кредита и 391.71 лева –
застрахователни премии и поисканата с ИМ законна лихва от завеждане на иска до
окончателното изплащане на главницата.
Разноски се присъждат на
ищцата с оглед уважения размер съотнесен към първоначално заявения /доколкото
за разликата след изменението по чл.214 от ГПК/ искът е оттеглен и
производството прекратено. Общият материален интерес е 33 694.16 лева, а
присъдената сума общо 30210.13 лева. От извършени разходи за държавна такса и
експертизи в размер на 1832.10 лева се присъждат на ищцата 1642.66 лева.
Доказан е разходът за адвокатско възнаграждение в размер на 1800 лева по
представения договор за защита и съдействие, приложен към списъка по чл. 80 от ГПК. Минимално дължимото по чл. 7 ал.2
т.4 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения е 1540.82 лева, респективно договореното между страните с оглед
фактическата и правна сложност на делото не е прекомерно над минимума и съдът
не счита, че са налице основания за редуцирането му. Така с оглед присъдената
сума, на ищцата се следват и разходи за процесуално представителство в размер
на 1613.88 лева.
Разноските ще бъдат
възложени в тежест на ответника.
От ответната страна не са
направени разходи.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Г.Д.П.,
ЕГН ********** *** да заплати на З.К.З.,
ЕГН **********,*** сумата от 30210.13 /тридесет хиляди двеста и десет и
0.13/ лева, от които 29 817.43 лева
вноски за главница, лихви, такси за обслужване на кредита и 391.71 лева –
застрахователни премии, представляващи дължими суми от ответника, част от
солидарно поети от страните като кредитополучатели задължения по сключен от тях
по време на брака им договор за б. кредит на 06.08.2008 г. с „Райфайзенбанк
/България/“ ЕАД, изпълнени от ищцата след прекратяване на брака с развод, в
повече от припадащата й се част, чрез плащане в периода 05.07.2015 г. –
31.-12.2017 г., на осн. чл.127 ал. 2 от ЗЗД вр. чл. 32 ал.2 от СК, ведно със
законната лихва върху сумата, считано от постъпване на ИМ в съда - 22.08.2018
г. до окончателното й изплащане както и
сумата от 3256.54 /три хиляди двеста петдесет и шест и 0.54/ лева разноски
в производството на осн. чл. 78 ал.1 от ГПК.
Решението може да се
обжалва пред Апелативен съд Варна в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: