Решение по дело №1083/2020 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 548
Дата: 29 май 2020 г. (в сила от 28 юли 2020 г.)
Съдия: Андон Вълков Вълков
Дело: 20202120201083
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 12 март 2020 г.

Съдържание на акта

Р  Е Ш  Е  Н  И  Е

 

№ 548

 

гр. Бургас, 29.05.2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД - БУРГАС, LI наказателен състав, в публично съдебно заседание, проведено на 18.05.2020 г., в състав:

                                                          

                                                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНДОН ВЪЛКОВ

 

при участието на секретаря Снежана Петрова, като разгледа НАХД № 1083 по описа на РС - Бургас за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН.

Образувано е по жалба на „А.“ ООД, ЕИК ****, срещу Наказателно постановление № 87 от 12.02.2020 г., издадено от директора на РИОСВ – Бургас, с което на жалбоподателя, на основание чл. 83, ал. 1, т. 1 от Закона за защитените територии, за нарушение по чл. 24 от Закона за защитените територии, му е наложена имуществена санкция в размер на 1000 лв.

С жалбата се оспорва изложената в НП фактическата обстановка, като се оспорва извършването на описаното нарушение. Жалбоподателят, редовно призован, на основание чл. 61 ЗАНН, не се явява, не се представлява в съдебно заседание.

РИОСВ – Бургас, чрез процесуалния си представител - юк. П., оспорва жалбата, като неоснователна и моли наказателното постановление да бъде потвърдено.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази възраженията на страните, намира за установено следното:

От фактическа страна:

На 27.05.2019 г., свидетелката Е.П., на длъжност старши експерт в РИОСВ – Бургас, извършила проверка на територията на гр. Созопол, в границите на природна забележителност „Пясъчни дюни”, между къмпингите „Градина” и „Златна рибка”, защитена територия по смисъла на Закона за защитените територии. При проверката свидетелката П. констатирала, че в поземлен имот с идентификатори № 67800.1.219 са разположени 8 броя каравани, струпване на отпадъци в имота, караваните били свързани с временни връзки за вода, а пред част от караваните били изградени дървени навеси. С извършените дейности се изменял естественият облик на местността. От разпита на актосъставителя В.М. и от представените писмени доказателства се установява, че след справка с Агенция по геодезия, картография и кадастър, собственик на имот с идентификатор 67800.1.219 по КККР на гр. Созопол е Община Созопол. За поземления имот е сключен Договор № 8- 338/18.06.2018 г. за отдаване под наем и ползване между Община Созопол, в качеството на наемодател и жалбоподателя „А.“ ЕООД, в качеството на наемател, за срок девет години, от момента на подписването му.

За установеното нарушение, св. В.М., съставила срещу жалбоподателя на 10.10.2019 г. АУАН за извършено нарушение по чл. 24 от Закона за природните забележителности. Впоследствие на 12.02.2020 г. било издадено и обжалваното в настоящото производство наказателно постановление, с което на жалбоподателя била наложена имуществена санкция в размер на 1000 лева.   

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събрания по делото доказателствен материал. Доказателствата по делото са непротиворечиви и допълващи се, поради което съдът ги кредитира изцяло. Показанията на разпитаните по делото свидетели изцяло се подкрепят от събраните писмени доказателства. По делото не се събраха доказателства, които да поставят под съмнение така установените факти.

От правна страна:

Жалбата е депозирана в рамките на седемдневния  срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:

Настоящият състав, като инстанция по същество, след извършена проверка за законност на обжалвания акт, констатира, че при съставяне на АУАН и издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, които да обуславят неговата отмяна. Обжалваното наказателно постановление и АУАН са издадени от компетентни органи (съгласно Заповеди № РД - 339/24.04.2019 г. и  № РД-560/07.08.2017 г. на министъра на околната среда и водите), в сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН. При издаване на АУАН и наказателното постановление са спазени императивните разпоредби на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН.

В случая се касае за нарушение по чл. 24 от Закона за защитените територии, съгласно която разпоредба в природните забележителности се забраняват дейности, които могат да нарушат тяхното естествено състояние или да намалят естетическата им стойност.

Съгласно разпоредбата на чл. 5, т. 3 от Закон за защитените територии, природната забележителност е една от категориите защитени територии. От своя страна защитените територии са предназначени за опазване на биологичното разнообразие в екосистемите и на естествените процеси, протичащи в тях, както и на характерни или забележителни обекти на неживата природа и пейзажи. Предназначението на защитените територии не може да се променя освен по реда на глава трета от закона (чл. 4, ал. 1 ЗЗТ). Целта на самия Закон за защитените територии е опазването и съхраняването на защитените територии като национално и общочовешко богатство и достояние и като специална форма на опазване на родната природа, способстващи за развитието на културата и науката и за благополучието на обществото (чл. 2, ал. 1 ЗЗТ). В чл. 23, ал. 1 от Закона за защитените територии е предвидено, че за природни забележителности се обявяват характерни или забележителни обекти на неживата природа, като скални форми, скални разкрития с научна стойност, земни пирамиди, пещери, понори, водопади, находища на вкаменелости и минерали, пясъчни дюни и други, които са с изключителна стойност поради присъщата им рядкост, представителност, естетичност или които имат значение за науката и културата. От анализа на тези разпоредби може да се направи извод, че „пясъчните дюни” могат да бъдат определени за вид защитените територия, която подлежи на опазване по реда на ЗЗТ.

По делото е представена Заповед № 2109/20.12.1984 г. на председателя на Комитета за опазване на природната среда при МС (л. 48-49), съгласно която природна забележителност са пясъчните дюни между къмпингите „Градина” и „Златна рибка”, в землището на гр. Созопол, и е забранено строителството, с изключение на мероприятията, посочени в Заповед № РД-547/09 юли 2012 г., издадена от  министъра на околната среда и водите, ДВ бр. 57 от 27.07.2012 г.

Съгласно разпоредбата на чл. 35 ЗЗТ, обявяването и промените в защитените територии се извършват от министъра на околната среда и водите. В случая от министъра на околната среда и водите е издадена Заповед № РД-536 от 30.09.2016 г., обнародвана в ДВ бр. 83 от 21.10.2016 г. С нея, по реда на чл. 42, ал. 5 и ал. 6 вр. чл. 43 от ЗЗТ, е актуализирана площта на природната забележителност „Пясъчни дюни между къмпингите „Златна рибка” и „Градина”. Видно от заповедта в границите на тази забележителност е включен поземлен имот с идентификатори № 67800.1.219. Данните за защитената територия са отразени в публичния регистър на защитените територии и защитените зони в България - http://pdbase.government.bg/zpo/bg/area.jsp?NEM_Partition=1&categoryID=3&areaID=46. В регистъра е вписана и последната промяна в площите от 30.09.2016 г., включваща и процесния имот. От изложеното може да се направи извод, че процесният имот попада в обхвата на защитените територии по смисъла на ЗЗТ и информацията за това е била публична и достъпна за всички. Същата е била достъпна и за жалбоподателя, който е фактическият ползвател (по силата на договор за наем от 18.06.2018 г. – л. 22 – 25 от делото) на този имот.

Разпоредбата на чл. 24 ЗЗТ забранява извършването на дейности в природните забележителности, които могат да нарушат тяхното естествено състояние или да намалят естетическата им стойност. В случая по делото безспорно се установява, че към момента на проверката имот с идентификатор № 67800.1.219 е бил предоставен за ползване на жалбоподателя. При извършена проверка на място на 27.05.2019 г. в имота са установени като разположени 8 броя каравани, струпване на отпадъци в имота, караваните били свързани с временни връзки за вода, а пред част от караваните били изградени дървени навеси. Със същите безспорно е изменен естетическият облик на териториите, определени като защитени. Същевременно разпоредбата на чл. 83, ал. 1, т. 1 ЗЗТ забранява на еднолични търговци или юридически лица извършването на дейности в защитените територии в нарушение на режима, определен в закона. В случая в стопанисвания от жалбоподателя имот са били поставени каравани, отпадъци и изградени връзки за тяхната експлоатация, което е нарушило естетическия им облик, т.е. нарушил е режима по чл. 24 ЗЗТ. Следователно нарушението е осъществено от жалбоподателя.

В конкретния случай административнонаказващият орган е наложил наказание в минималния, предвиден от законодателя размер от 1000 лв., което според съда е съобразено с изискванията на чл. 27 от ЗАНН. Наказателното постановление е законосъобразно и обосновано, поради което следва да бъде потвърдено.

Така мотивиран, съдът                                          

 

                                                               Р   Е   Ш   И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 87 от 12.02.2020 г., издадено от директора на РИОСВ – Бургас, с което на жалбоподателя „А.“ ООД, ЕИК *****, на основание чл. 83, ал. 1, т. 1 от Закона за защитените територии, за нарушение по чл. 24 от Закона за защитените територии, му е наложена имуществена санкция в размер на 1000 лв.

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Административен съд - Бургас в 14-дневен срок от датата на получаване на съобщението, че решението е изготвено.

 

                                                                        

                                                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ: /П/

 

Вярно с оригинала!

С.П.