Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 14.01.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, І Гражданско отделение,
2-ри състав, в публично заседание на двадесети декември, две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
Съдия: Евгени Георгиев
при секретаря Йоана Петрова разгледа
докладваното от съдия Георгиев гр. д. № 16 741 по описа за 2018 г. и
Р Е
Ш И:
[1] ОТХВЪРЛЯ следните
искове на Д.С.С. срещу П.НА Р.Б.:
1. по чл. 2, ал. 1, т. 3 от Закона за
отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ):
- за заплащане на 200 000,00 лева обезщетение
за неимуществени вреди от обвинение в извършването на престъпление по чл. 199,
ал. 1, т. 3 от НК по д. пр. 247/2016 г. по описа на Районно управление на МВР
Севлиево, пр. пр. 1 163/2016 г. на Окръжна прокуратура - Габрово;
- за заплащане на 200 000,00 лева обезщетение
за неимуществени вреди от обвинение в извършването на престъпление по чл. 150,
ал. 3 от НК по д. пр. 247/2016 г. по описа на Районно управление на МВР
Севлиево, пр. пр. 1 163/2016 г. на Окръжна прокуратура - Габрово.
2. иска по чл. 86, ал. 1 от Закона за
задълженията и договорите (ЗЗД) за заплащане на 118 642,00 лева обезщетение за забава върху 200 000,00 лева от
03.06.2016 г. до 19.03.2018 г..
[2] Решението може да бъде обжалвано с
въззивна жалба пред САС в двуседмичен срок от уведомлението. Ищецът
е освободен от заплащането на държавна такса.
МОТИВИ НА СЪДА ЗА
ПОСТАНОВЯВАНЕ НА РЕШЕНИЕТО
Производството е исково, пред първа
инстанция. Към него е присъединено за общо разглеждане гр. д. № 4 336/2018 г.
по описа на СГС, I Г.О., 1-ви състав.
I.
ОБСТОЯТЕЛСТВА, ТВЪРДЕНИ ОТ СТРАНИТЕ, И ИСКАНИЯ НА СТРАНИТЕ КЪМ СЪДА
1.
На ищеца
[3] В искови молби от 29.03.2018 г. и 13.12.2018 г.
Д.С. е заявил, че на 03.06.2016 г. той е бил арестуван и задържан, като му е
била взета мярка за неотклонение задържане под стража по повдигнатите му
обвинения за престъпления по чл. 199, ал. 1, т. 3 от НК и чл. 150, ал. 3 от НК.
ГбОС го е оправдал по повдигнатите обвинения с присъда от 26.01.2017 г. по н.
о. х. д. 107/2016 г. Присъдата е била потвърдена от ВтАС и е влязла в сила.
[4] От наказателното производство, водено срещу
него по тези две обвинения, Д.С. е претърпял неимуществени вреди за 200 000,00
лева от всяко обвинение. Затова той моли съда да осъди ответника П.НА Р.Б. да
му заплати:
- по 200 000,00 лева обезщетение за неимуществени
вреди от всяко от двете обвинения, за които е бил оправдан;
- 118 642,00 лева обезщетение за забава от
03.06.2016 г. до 19.03.2018 г. върху обезщетението от 200 000,00 лева за
неимуществени вреди от незаконното обвинение в извършването на престъпление по
чл. 199, ал. 1, т. 3 от НК;
- законната лихва от подаването на исковата молба
върху обезщетенията за неимуществени вреди от всяко едно от незаконните две
обвинения (исковата молба, л. 2-7; исковата молба, л. 3-8 от делото на 1-ви с-в на СГС;
определението, л. 66-67 от делото на 1-ви с-в).
2.
На ответника
[5] П. оспорва предявените искове. Тя заявява, че:
1. не е извършила противоправно действие;
2. ищецът не е претърпял вреди от противоправно
действие на ответника, а търсеното обезщетение е прекомерно;
3. исковете са погасени по давност. Затова ответникът
моли съда да отхвърли исковете (писмения отговор, л. 22-26; писмения отговор,
л. 40-46 от делото на 1-ви с-в на СГС).
II.
ОБСТОЯТЕЛСТВА, КОИТО СЪДЪТ УСТАНОВЯВА, СЛЕД КАТО СЕ ЗАПОЗНА С ФАКТИЧЕСКИТЕ
ТВЪРДЕНИЯ НА СТРАНИТЕ И СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО ДОКАЗАТЕЛСТВА
[6] Не се спори, че Д.С. е бил роден на ***
г. Той е бил осъждан по 17 наказателни производства в периода 1997 г. - 2016 г.
(справката за съдимост, л. 135-140).
[7] На 04.06.2016 г. на Д.С. е бил привлечен,
като обвиняем за престъпления по:
1. чл. 199, ал. 1, т. 4, връзка с чл. 198,
ал. 1 от НК;
2. чл. 152, ал. 4, т. 4, връзка с ал. 3, т. 5,
връзка с ал. 1, т. 2 от НК;
3. чл. 150, ал. 3, пр. 2, връзка с ал. 1 от НК (постановлението, л. 141-142). На 07.06.2016 г. спрямо Д.С., като обвиняем
по д. пр. № 247/2016 г. по описа на РУ – Севлиево, е била взета мярка за
неотклонение задържане под стража (определението на ГбОС, л. 146-148).
[8] На 27.09.2016 г. на Д.С. е било предявено
постановление за привличане на обвиняем за престъпления по:
1. чл. 116, ал. 1, т. 6, пр. 2, т. 8, пр. 2 и
т. 12, пр. 1, връзка с чл. 115, връзка с чл. 29, ал. 1, б. „а“, връзка с чл.
18, ал. 1 от НК;
2. чл. 199, ал. 1, т. 3, пр. 2 и т. 4, връзка
с чл. 198, ал. 1, връзка с чл. 29, ал. 1, б. „а“ от НК;
3. чл. 152, ал. 4, т. 4, връзка с ал. 3, т. 5,
връзка с ал. 1, т. 2, връзка с чл. 29, ал. 1, б. „а“, връзка с чл. 18, ал. 1 от НК;
4. чл. 150, ал. 3, пр. 2, връзка с ал. 1 от НК;
5. чл. 330, ал. 1 от НК (постановлението, л. 143-145).
На 18.10.2016 г. П. е внесла обвинителен акт в съда (обвинителния акт, л. 149-156).
[9] На 02.03.2018 г. е влязла в сила присъда,
с която Габровски окръжен съд (ГбОС) е признал Д.С. за виновен в извършването
на престъпленията:
1. опит за убийство - чл. 116, ал. 1, т. 6,
пр. 2, т. 8, пр. 2 и т. 12, пр. 1, връзка с чл. 115, връзка с чл. 29, ал. 1, б.
„а“, връзка с чл. 18, ал. 1 от НК;
2. грабеж - чл. 199, ал. 1, т. 4, връзка с
чл. 198, ал. 1, връзка с чл. 29, ал. 1, б. „а“ от НК;
3. изнасилване - чл. 152, ал. 3, т. 5, връзка
с ал. 1, т. 2, връзка с чл. 29, ал. 1, б. „а“, връзка с чл. 18, ал. 1 от НК;
4. блудство - чл. 150, ал. 1 от НК;
5. палеж - чл. 330, ал. 1 от НК. Това са били
всички престъпления, за които му е било повдигнато обвинение. За извършването им
ГбОС е определил общо наказание на Д.С. доживотен затвор при първоначален
специален режим.
[10] ГбОС е признал, че не са били налице
част от квалифицираните състави на три от извършените пет престъпления. Това са
били:
- грабеж - по чл. 199, ал. 1, т. 3 от НК - без установена средна телесна повреда;
- изнасилване - чл. 152, ал. 4, т. 4 от НК - случаят не е бил особено тежък;
- блудство - чл. 150, ал. 3 от НК – случаят
не е бил особено тежък (присъдата, л. 58-59).
[11] След настаняването му в затвора, Д.С. се
е затворил в себе си, не е контактувал с никого и не е излизал на престой на
открито. Той е имал сълзи в очите след посещения от жена му и е изпитвал
психически срив. В поведението му се е виждала безпомощност, безнадеждност и
отчаяност, като той е бил стресиран и затормозен (показанията на свидетеля В.,
л. 119-121).
[12] През периода 17.10.2016 г. – 20.01.2017
г. Д.С. е изпитвал болки в кръста и десния крак и е имал обрив по врата
(здравния картон, л. 103 от делото на 1-ви с-в на СГС). Липсват доказателства те
да са били предизвикани от воденото срещу Д.С. наказателно производство. Затова
съдът приема, че наказателното производство не е причинило на ищеца тези болки
и страдания.
[13] Съдът не кредитира показанията на
свидетеля Х. относно претърпените от ищеца неимуществени вреди, защото по време
на наказателното производство той е бил настанен в затвора в гр. Ловеч в
различна група и различно помещение от ищеца. Следователно той не е могъл
непосредствено да възприеме преживяванията на Д.С. (справката от затвора, л.
126-128).
[14] Не се спори, че П. не е заплатила
обезщетение на ищеца. Д.С. е бил освободен от заплащането на държавна такса (л.
12; л. 27 от делото на 1-ви с-в на СГС) и му е била предоставена безплатна
правна помощ (л. 37; л. 27-гръб от делото на 1-ви с-в на СГС). П. не е
направила разноски по делото.
III.
ПРИЛОЖИМО КЪМ СПОРА ПРАВО, СЪОТНАСЯНЕ НА УСТАНОВЕНИТЕ ФАКТИ КЪМ ПРИЛОЖИМОТО
ПРАВО И РЕШЕНИЕ ПО ДЕЛОТО
[15] Д.С. е предявил два иска по чл. 2, ал.
1, т. 3 от ЗОДОВ и иск по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. Исковете са неоснователни.
1. По исковете по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ
[16] Съгласно чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ
държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от П. при обвинение в
извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано. Следователно предпоставките за уважаване на иска са:
1. ищецът да е бил обвинен в извършването на
престъпление, като за това е било образувано наказателно производство срещу
него;
2. по повдигнатото обвинение ищецът да е бил
оправдан;
3. ищецът да е претърпял вреди от
образуваното срещу него наказателно производство;
4. ответникът да не му е заплатил
обезщетение.
[17] Съдът установи, че Д.С. е бил обвинен в
извършването на пет престъпления – опит за убийство, грабеж, изнасилване,
блудство и палеж – и П. е повдигнала обвинение срещу него за тези престъпления.
Налице е първата предпоставка за уважаването на иска.
[18] Съдът установи, че Д.С. е бил признат за
виновен в извършването на всички пет престъпления, за които са му били
повдигнати обвинения – опит за убийство, грабеж, изнасилване, блудство и палеж.
Следователно Д.С. не е бил оправдан за извършването на престъпление, за което му
е било повдигнато обвинение. Ето защо не е налице втората предпоставка за
уважаването на исковете и съдът ги отхвърля.
[19] Действително, наказателният съд е приел,
че за три от престъпленията - грабеж, изнасилване и блудство – не са били
налице част от обстоятелствата, кралифициращи ги като по-тежки спрямо основния
състав на престъплението. Това обаче, не означава, че е било налице незаконно
обвинение, защото Д.С. не е оправдан, а е бил признат за виновен в извършването
на всяко едно от тези три престъпления – грабеж, изнасилване и блудство.
2. По иска по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД
[20] Съгласно чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, при
неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на
законната лихва от деня на забавата. Следователно предпоставките за уважаването
на иска са: 1. ищецът да има парично вземане към ответника; 2. ответникът да е
изпаднал в забава; 3. ответникът да не е изплатил обезщетение на ищеца.
[21] Съдът не установи Д.С. да има парично
вземане към П.. Не е налице предпоставка за уважаването на иска. Затова съдът
го отхвърля.
3.
По разноските
[22] Съгласно чл. 10, ал. 2
от ЗОДОВ, когато съдът отхвърли изцяло иска, съдът осъжда ищеца да заплати
разноските по делото, както и заплатената държавна такса. Ищецът е бил
освободен от заплащането на държавна такса, а ответникът не е направил разноски
по делото. Затова ищецът не дължи заплащането на разноски по делото.
Съдия: