№ 1090
гр. Варна, 25.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:Ивелина Владова
мл.с. Елица Н. Желязкова
при участието на секретаря Доника Здр. Христова
като разгледа докладваното от Ирена Н. Петкова Въззивно гражданско дело
№ 20243100501057 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК и е образувано по въззивна жалба с
вх. № 13899/03.06.2024 г., депозирана от С. С. С., действаща в качеството си на майка и
законен представител на Р. А. А. и от А. А. А., действащ със съгласието на своята майка и
упълномощен представител – С. С. С., срещу Решение № 874 от 16.03.2024 г., постановено
по гр. д. № 584/2023 г. по описа на ВРС, 20-ти състав, в частта с която са отхвърлени
предявените от С. С. С., в качеството й на майка и законен представител на малолетното
дете Р. А. А., ЕГН ********** и от непълнолетния А. А. А., ЕГН **********, действащ
лично и със съгласието на своята майка С. С. С., срещу А. А. А. субективно и обективно
съединени искове с правно основание чл. 150 от СК за изменение на предходно
определената с Решение № 271/09.02.2021 г. по гр. д. № 2930/2020 г. на ВOС месечна
издръжка на децата, като същата се увеличи от 550 лв. на 720 лв. за детето Р. А. и от 600 лв.
на 780 лв. за непълнолетния А. А., считано от датата на подаване на исковата молба -
18.01.2023 г., до настъпване на основание за нейното изменение или прекратяване.
В жалбата се излагат съображения за неправилност на първоинстанционното решение
в обжалваната част. Твърди се, че бащата на децата работи като корабен технически
отговорник в чужбина и това обстоятелство е укрито от него. Посочва, че освобождаването
от здравно осигуряване след 01.11.2022 г. и до момента, е косвено доказателство за наличие
1
на трудово правоотношение. По отношение на сделките с имущество на бащата, приети от
ВРС като симулативни, се излага, че същите по същество са дарения в особено големи
размери, противоречащи на добрите нрави заради своята цел – обогатяване на съпругата на
ответника и ощетяване на децата. Посочва се, че сумите по двете сделки от прехвърляне на
два недвижими имота и автомобил, са достатъчни за увеличение на издръжката. Излага се,
че подаряването на скъпи подаръци (цигулка) на доведената дъщеря на А., преводите в
полза на съпругата му и системните й пътувания в чужбина доказват добрите възможности
на бащата за увеличение на издръжката. В жалбата се твърди, че констатациите на ВРС за
увеличени потребности на децата и негативното влияние на инфлацията са правилни и че с
така определения размер на издръжката е невъзможно задоволяването на основните
потребности на децата – от дрехи, мебели, тренировки по плуване, пътувания, пробни
матури на детето Р.. Оспорва се методът на изчисляване на издръжката, основан на
осреднения разход на член от домакинството по данни от НСИ. Посочва се, че разходите за
отглеждане на деца са по-високи от тези за възрастни, защото включват по-пълноценна
храна, по-честа подмяна на дрехи, по-високи битови разноски за вода и отопление, спорт,
образование – учебници, пособия, чанти и пр., поради което счита, че ще бъде по-удачно да
се съобрази предходен индивидуално определен размер на издръжка, коригиран с индекса на
потребителските цени. Посочва се, че бащата не се грижи за децата си, а от септември 2021
г. нито веднъж не ги е виждал и проявява крайна пестеливост – никога не им прави
подаръци. Оспорват се и изводите на съда за възможни дефицити в актуалния възпитателен
модел, тъй като щом майката не може да отдели средства за частни уроци, следва да помага
сама на децата си, а обстоятелството, че не е работила през годините е в резултат на
влошеното здравословно състояние на детето А.. Възразява се и срещу извода, че
закупуването на скъп анцуг и получаването на рента са свързани с доказани материални
възможности. Представят се доказателства за теглене на бързи кредити, с които да се
установи липсата на средства. Посочва се, че майката ще започне да търси работа по
специалността си след като приключи подготовката за матурите на детето Р. и след
наваксване на изоставането й в областта на счетоводното, данъчното и осигурителното
законодателство. Моли за отмяна на решението на ВРС в обжалваната част и постановяване
на ново, с което да бъде осъден бащата да заплаща издръжка в претендираните размери: 720
лв. за Р. и 780 лв. за А..
В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил отговор от въззиваемата страна А. А. А., чрез
адв. Г. В., в който изразява становище за неоснователност на жалбата. Счита обжалвания акт
за правилен, законосъобразен и обоснован. Посочва, че присъдената на 09.02.2021 г.
издръжка за двете деца е в общ размер на 1150 лв., което е два пъти и половина повече от
минимално дължимата по закон. Излага се, че не са представени доказателства за особени
потребности извън обичайните за възрастта на децата, които да изискват повече разходи,
както и че не са събрани доказателства за промяна във възможностите на дължащия
издръжка, която да обоснове завишаване на дължимия от бащата размер на издръжката.
Посочва се, че обстоятелството, че бащата е със спрени здравноосигурителни права не е
годно да докаже тезата на ищците, че е налице сключено трудово правоотношение на
2
въззиваемия в чужбина. Твърди се, че
представената в първоинстанционното производство моряшка книжка е документът, който
удостоверява плавателния стаж на моряка по отношение типа на кораба, на който е работил
и данни за кораба и продължителността на този стаж, поради което това писмено
доказателство опровергава твърденията на въззивната страна. Излага се, че от събраните в
производството справки от ТД на НАП - Варна се установява, че бащата няма действащи
трудови договори, а последното му трудово правоотношение е било до 31.08.2020 г. в „Смит
Ламналко Крю Мениджмънт“ със седалище в Сингапур. Посочва се, че в резултат на
обективни и непреодолими обстоятелства, въззиваемият е възпрепятстван да упражнява
трудова дейност в професионалното си направление и при изплащане на издръжката е
подпомаган от съпругата си В.. Моли за оставяне на въззивната жалба без уважение и за
постановяване на решение, с което да се потвърди решението на ВРС. Претендират се
сторените по делото съдебно-деловодни разноски и адвокатски хонорар.
Контролиращата страна Дирекция „Социално подпомагане“ - Варна, редовно
уведомена, не е депозирала становище по жалбата.
В о.с.з. на 25.09.2024 г. въззивниците А. А. А., действащ със съгласието на своята
майка и законен представител С. С. С. и Р. А. А., чрез законния си представител С. С. С.,
поддържат изцяло въззивната жалба и молят за отмяна на решението в обжалваната част.
Въззиваемата страна А. А. А., чрез адв. Г. В., оспорва въззивната жалба и моли за
потвърждаване на първоинстанционното решение и присъждане на сторените разноски.
Контролиращата страна Дирекция „Социално подпомагане“ - Варна, редовно
призована, не изпраща представител, не изразява становище по жалбата.
По предмета на така предявения иск се излагат следните твърдения от страните:
В исковата молба ищците Р. А. А., ЕГН **********, чрез своята майка и законен
представител – С. С. С. и непълнолетния А. А. А., ЕГН **********, действащ лично и със
съгласието на своята майка С. С. С. сочат, че с Решение № 271/09.02.2021 г. на ВОС
ответникът А. А. А. е осъден да заплаща издръжки за децата А. и Р. в размер от 600 лв.,
съответно 550 лв. Поддържат, че оттогава е настъпило значително изменение в
обстоятелствата по отношение на доходите на ответника и потребностите на децата. Твърди
се, че доходите на ответника са в размер на 6023 щатски долара или приблизително 12000
щатски долара за действително отработени месеци по предходно правоотношение, като
същият притежава квалификация за главен механик на кораб и дългогодишен стаж като
корабен технически отговорник. Ищците считат, че от септември 2021 г. ответникът е
започнал работа като корабен технически отговорник във Форт Лодърдейл, Маями, щата
Флорида, САЩ, при трудово му възнаграждение над 10000 щатски долара месечно, но не по-
ниско от 5950 щатски долара. Поддържа се, че ответникът не е виждал децата от септември
2021 г. , както и че с Брачен договор 39207/25.11.2022 г., на 24.11.2022 г. е прехвърлил дела
си от имот, находящ се на ул. "Н.К." 10-12 и собствеността си върху автомобил Infinity
В5777ВТ на съпругата си, която според договора следва да му заплати до две години сумата
от общо 98950 лв., което също се сочи като основание за увеличаване издръжката на децата,
както и наличието на спестявания в размер на 160000 лв., съгласно мотивите на съдебното
3
решение от 09.02.2021 г. Излага се, че разходите за отглеждане на момчетата са нараснали
значително поради тяхното израстване и факта, че носят мъжка номерация дрехи и обувки,
необходимостта от качествено образование и спорт и икономическите условия в страната. В
тази връзка като сравнение се сочи, че фактурата от образователен сайт „Уча се" за 2020 г. е
на стойност 179,40 лв., а абонаментът за 2023 г. възлиза на 227,40 лв. Поддържа се, че на
децата следва да се осигуряват пътувания и ваканции, като майката е осигурила на А. летен
лагер, организиран от МГ Варна, който струвал около 400 лв. но нямала финансова
възможност да изпрати и Р., като през тази учебна година не успяла да заплати и 1200 лв. за
лагер в Италия, организиран от МГ Варна, поради което детето А. се чувствал много
разстроен. Излага, че най-осезателно влияние върху разходите за отглеждането на децата
оказват инфлационните процеси в страната. Моли се, при определяне размера на издръжката
да се вземе предвид фактът, че майката съвсем сама отглежда децата, а бащата не ги е вземал
от септември 2021 г., не им се обажда, нито проявява интерес към тяхното отглеждане,
образование и потребности. Сочи се, че поради липса на финансови възможности тя сама
подготвила А. за матурите по български език и по математика, който успешно е приет през
2021 г. в Математическата гимназия. Едновременно с това помагала и на Р. с ученето, в
резултат на което той е отличник и първенец на класа. По изложените съображения се моли
месечната издръжка на децата да се увеличи от 550 лв. на 720 лв. за детето Р. и от 600 лв. на
780 лв. за непълнолетния А., считано от датата на подаване на исковата молба - 18.01.2023 г.,
до настъпване на основание за нейното изменение или прекратяване.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът А. А. А., чрез адв. Г. В. е депозирал
писмен отговор на исковата молба, с който исковете се оспорват като неоснователни и
недоказани и се моли да бъдат отхвърлени изцяло. Предявени са и насрещни искове за
изменение чрез намаляване размера на определената издръжка. Оспорва всички
обстоятелства, изложени в исковата молба като неверни и неотговарящи на обективната
действителност. Счита, че претендираният размер на издръжките многократно надхвърля
потребностите и нуждите на децата, както и че не са настъпили промени, налагащи
увеличаването им. Оспорва твърдението, че получава доходи в размер между 6000 и 12000
долара. Сочи, че към настоящия момент е безработен, като считано от предходното
определяне на издръжката, не е бил в трудово правоотношение, вследствие на което е
издържал себе си, децата и съпругата си от спестявания. Излага, че след пандемията е
съществено затруднен да упражнява трудова дейност поради намаляване на корабите и
оперативните дейности в Африка, където е работил в периода от 2008 г. - 2020 г. Оспорва, че
от месец септември 2021 г. е започнал нова работа във Форт Лодърдейл, Маями, щата
Флорида, САЩ, като сочи, че през последните две години не е пребивавал на територията на
САЩ и няма издадена работна виза. Излага, че уравнението по сключения брачен договор на
25.11.2022 г. още не му е заплатено. Поддържа се, че заплатената от ответника издръжка
досега е изразходвана от майката приоритетно за нейни нужди и издръжка, тъй като тя не
работи от дванадесет години, въпреки че е трудоспособна. Излага се, че съгласно приложено
извлечение от банкови сметки не е получавал възнаграждения по трудови правоотношения
за периода 01.01.2021 г. - 31.12.2022 г. Сочи се, че част от направените от майката разходи са
за нерационални, луксозни покупки на високи цени, което говори за добре осигурен живот
на децата. Оспорва се твърдението за здравословни проблеми на детето А.. Ответникът сочи,
че стандартът му на живот се е влошил съществено с оглед глобалната пандемия, военните
действия в Европа и предстоящата финансова криза, съпругата му В. А.а има здравословни
проблеми и нужди, които са съществен и неотложен разход за семейството им.
Преди съдебно заседание контролиращата страна ДСП–Варна е депозирала писмено
становище, в което изразява становище за неоснователност на първоначалните и насрещните
искове.
ВОС, като съобрази становищата на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
4
Видно от представените удостоверения за раждане, ответникът е баща на Р. А. А.,
роден на 12.04.2010 г. и на А. А. А., роден на 14.10.2007 г., като не е спорно, че децата се
отглеждат от тяхната майка С. С. С..
По делото не е спорно, а и на съда е служебно известно, че с влязло в сила Решение
№ 271/09.02.2021 г. по гр.д. № 2930/2020 г. на ВOС, месечната издръжка на децата, платима
от бащата, е увеличена на 550 лв. за Р. и на 600 лв. за А..
Видно от представените уверения за учебната 2022/2023 г., Р. е бил ученик в 6 клас в
ОУ „Капитан Петков Войвода“, а А. в 9 клас в МГ „Д-р Петър Берон“.
Съгласно представено банково извлечение, А. e получил стипендия от учебното
заведение в размер на 78 лв. на 13.12.2022 г. Съгласно извлечение от електронен дневник, Р.
е с успех 5,70, който е най-висок в класа и във випуска, a А. - с 4,82.
Като доказателства по делото са приети касови бележки, удостоверяващи
закупуването от ищцата на лекарства, мъжки дрехи и бельо, включително спортен екип от
горница и долница на обща стойност 416,98 лв., принтер и училищни пособия, карти за
градски транспорт, както и касови ордери за заплащани тренировки по плуване за двете
момчета.
Ищцата е представила по делото на хартиен носител и извадки от различни сайтове,
включително профили в социални мрежи, както и извлечение от банковата си сметка
открита в „Банка ДСК“ ЕАД, съгласно която на 08.12.2022 г. е получила наем за 30 дка
земеделска земя в размер на 3080,80 лв. за стопанската 2021/2022 г.
Приложена е и фактура от 13.01.2023 г., видно от която С. С. е заплатила 227,40 лв. за
активиране на достъп до уебсайт www.ucha.se за 12 месеца.
Представена е служебна бележка, от която се установява, че С. С. е участвала като
член на СИК в район „Аспарухово“ и е получила доходи по хонорарни сметки в периода от
01.01.2021 г. до 31.12.2022 г. в общ размер на 1105 лв.
Съгласно удостоверение за сключен граждански брак, на 08.09.2012 г. ответникът е
встъпил в брак с В. И.Г..
Видно от представената моряшка книжка, валидна до 14.05.2023 г., ответникът не е
имал нов контракт, считано от 07.10.2020 г.
Ответникът е представил образни изследвания, рецептурни бланки, както и 3 бр.
амбулаторни листи № 001503/21.05.2021 г., № 001118/16.04.2021 г. и № 001774/14.06.2021 г.,
които установяват, че съпругата на ответника е диагностицирана и лекувана от здравословен
проблем през 2021 г.
Представени са извлечения от банкови сметки, на които е титуляр, открити в „Алианц
Банк България” АД.
Ответникът е приложил в превод от английски език справка от 09.09.2020 г. издадена
от „Смит Ламналко Крю Мениджмънт“ със седалище в Сингапур, в уверение на това, че до
31.08.2020 г. е упражнявал трудова дейност за дружеството.
Съгласно представения препис от Брачен договор акт № 97, том II, рег. №
3363/24.11.2022 г., вписан в Службата по вписванията-Варна, ответникът и съпругата му В.
И.Г.–А.а са се съгласили да прекратят съществуващата съпружеска имуществена общност по
отношение на придобити по време на брака недвижими имот – апартамент с площ от 172,72
кв.м., гараж с площ 24,10 кв.м., находящи се в гр. Варна, ул. „Н.К.“ № 10-12, както и лек
автомобил, описани подробно в чл. 2 и чл. 3 от договора. В чл. 5 съпрузите са договорили
делът на съпруга от прекратената СИО да бъде придобит в лична собственост от съпругата,
за което тя е поела задължение да му заплати изцяло с лични средства общо сумата от 98 950
лв.
Като доказателства по делото са постъпили изисканите от „Банка ДСК" АД, „Алианц
Банк България” АД, “Прокредит Банк България“ АД и „Първа инвестиционна банка" АД
справки за банкови и платежни сметки на А. А. А. и В. И.Г. за операциите и движенията по
5
тях в периода 09.02.2021 г. до датата на изготвяне на справката.
С постановление от 28.10.2020 г. по пр.пр. № 11252/2020 г. на ВРП прокурор при ВРП
е постановил отделяне на материали и изпращането им на ВОП за извършено от ответника
престъпление по чл. 255 от НК, а именно, че не е декларирал доходи от ТПО.
Видно от писмо от ТД на НАП–Варна и приложени към него справки, няма данни за
действащи трудови договори за родителите на А. и Р., а съгласно писмо от ТП на НОИ–
Варна е видно, че за периода от две години назад и двамата родители не са получавали
пенсии и обезщетения.
С писмо от 21.09.2023 г. Посолството на САЩ в България е отказало на съда да
предостави информация за издадените визи на ответника.
Съгласно справки от публично достъпен интернет сайт на НОИ, към 26.10.2023 г.
ответникът е изключен от здравно осигуряване, считано от 01.11.2022 г.
В настоящата инстанция са приети и приложени по делото разпечатка от НАП към
дата 24.09.2024 г., от която се установява, че от 01.11.2022 г. А. А. е изключен от здравно
осигуряване; разпечатки от РУО–Варна от втори и трети етап от класирането в НВО в 7 клас
на детето Р. и постигнат резултат от 455 т.; копие от ученическа лична карта на Р. А., от което
се установява, че е записан в III ПМГ-Варна за учебната 2024/2025 г.; поръчка и извършен
пощенски паричен превод за сумата от 159,99 лв. за закупуване на маратонки Nike; касов
бон от 08.08.2024 г. за закупуване на ученическа униформа в размер на 112 лв.; 3 броя
касови бонове за закупуване на учебни помагала и канцеларски материали.
При така установеното от фактическа страна, съдът стигна до следните правни
изводи:
Нормата на чл. 150 от СК, в която намира правното си основание предявения иск,
предвижда, че при изменение на обстоятелствата присъдената издръжка или добавката към
нея може да бъде изменена или прекратена. Затова и ако при определяне на необходимия
размер от издръжка на ненавършило пълнолетие дете съдът съобразява нуждите на детето и
възможностите на родителите, то при иск за изменение на определена вече от съда
издръжка, следва да е налице трайно съществено изменение на нуждите на издържания или
трайна съществена промяна във възможностите на задълженото лице.
В конкретния случай се твърди трайно изменение на нуждите на децата, изразяващо
се увеличаване на тяхната възраст; нарастване на необходимите средства за обучение, за
закупуване на учебници и училищни пособия; необходимост от средства за заплащане на
такси за извънкласни и спортни занимания; промяна в обществено-икономическите условия
в страната. Твърди се още, че е настъпила промяна и във възможностите на бащата А., тъй
като е започнал да полага труд като корабен технически отговорник в чужбина, поради което
реализира големи доходи. Посочва се, че имотното му състояние също се е променило от
2021 г. насам, когато е постановено последното решение, с което е увеличен размерът на
издръжката на децата, а именно – съгласно сключения брачен договор, А. е прехвърлил
притежавания от него дял върху апартамент и гараж, находящи се на ул. „Н.К.“ 10-12 и
върху лек автомобил марка Инфинити на съпругата си В., която от своя страна следва да
уравни получените дялове чрез заплащане на парични суми.
В действителност с увеличаване възрастта на децата нарастват и необходимите
6
средства за издръжка – за обучение и закупуване на учебници и учебни пособия, средства за
заплащане на такси за извънкласни занимания и спорт, за закупуване на дрехи, обувки,
лекарства и дневни разходи. Издръжката следва да бъде в такъв размер, при който да служи
не само за задоволяване на необходимия минимум от нуждите им, но също и такива за
занимания, свързани с техните специфични потребности, съобразно възрастта и интересите
им. Следва да се вземат предвид и икономическите условия в страната във връзка с
нарастващата инфлация.
В настоящия случай съдът намира, че не са налице основания за увеличаване размера
на издръжката на децата, като съображенията за това са следните:
От постановяване на Решение № 271/09.02.2021 г. по в. гр. д. № 2930/2020 г. на ВОС,
с което последно е изменена определената издръжка, до предявяване на настоящия иск, са
изминали по-малко от две години, а към настоящия момент – три. В този кратък период от
време не са наведени доводи и не са представени доказателства за настъпили драстични
изменения в потребностите на децата, които да изискват разходи за отглеждането и
издръжката им над обичайните за деца на тяхната възраст. Не се установи по делото и
твърдяното влошено здравословно състояние на детето А., което да изисква допълнителни
средства за лечение или полагане на дългосрочни грижи от страна на майката. Всяка от
децата получава месечна издръжка, равняваща се на приблизително две и половина
минимални издръжки, предвидени в нормата на чл.142 ал.2 СК.
Не се доказа и втората изискуема предпоставка – изменение на възможностите на
призования родител да заплаща издръжка. Въззивниците не успяха да установят твърдените
от тях факти, че А. работи в чужбина като корабен технически отговорник. Напротив, от
събраните в хода на производството доказателства е видно, че същият няма регистрирани
трудови договори в страната, а последното му трудово правоотношение е било до 31.08.2020
г. в „Смит Ламналко Крю Мениджмънт“ със седалище в Сингапур. Фактът, че бащата е
изключен от здравно осигуряване от 01.11.2022 г. също не доказва по безспорен начин, че
същият реализира доходи от полаган в чужбина труд. Не може да се възприеме като
основание за увеличаване на издръжката и твърдяното от въззиваемите обстоятелство, че
отчуждавайки идеални части от недвижим имот и МПС в полза на съпругата си срещу
парично уравнение, А. ще получи допълнително средства за издръжка на децата си.
Напротив, доколкото към настоящия момент няма данни дължимата от съпругата му В. сума
да е изплатена, то съдът намира, че няма данни към настоящия момент бащата да разполага
със средства, които да послужат за увеличаване на алиментните му задължения. Твърденията
за симулативност на брачния договор не са установени в производството, поради което и не
може да бъде направен извод, че сключването му е с цел осуетяване увеличението на
издръжката в полза на децата.
Съгласно трайната съдебна практика, съдът трябва да изследва възможностите на
дължащия издръжка родител, които се преценяват въз основа на получавания доход,
възможността да реализира такъв с оглед трудоспособността и квалификацията, имотното
състояние и обстоятелствата дали има други деца, за които също дължи грижа и издръжка.
7
Следва да се има предвид също така, че задължението за даване на издръжка на
непълнолетно дете е безусловно, както че и двамата родители дължат издръжка на своите
ненавършили пълнолетие деца, съобразно възможностите на всеки от тях поотделно. От
значение е и кой родител полага непосредствените грижи за децата.
От събрания по делото доказателствен материал се установява, че и двамата родители
са в трудоспособна възраст, високо квалифицирани и нямат здравословни проблеми, но не
полагат труд и не реализират доходи, без да са налице обективни пречки за това. Това
обстоятелство е неизвинително, тъй като задължението за издръжка на ненавършилите
пълнолетие деца е на двамата родители. Настоящият състав на ВОС споделя изводите на
първоинстанционния съд, че обстоятелството, че в случая неотглеждащият родител е осъден
да заплаща издръжка на децата чрез другия, който полага фактическите грижи за тях, не
освобождава последния от задължението да реализира доходи, включително от труд, с оглед
осигуряване на припадащия му се дял от необходимата на детето издръжка. От друга страна,
укоримо е и бездействието на бащата по намиране на работа по специалността му в периода
от 31.08.2020 г., когато е прекратено последното му трудово правоотношение, до настоящия
момент, доколкото посочените причини за това са свързани с последиците от пандемията на
Ковид 19, които към настоящия момент са преодолени, а военните действия в определени
точки на света не препятстват възможността да полага труд и да реализира доходи.
Изложените в исковата молба и въззивната жалба обстоятелства, че майката не е
започнала работа, за да помага на децата в образованието и за да подготвя детето Р. за
предстоящото НВО след 7 клас и прием в гимназия, също не намират житейска опора,
доколкото и двете деца са на възраст (14 и 17 години), в която могат да се грижат сами за
себе си и да се подготвят самостоятелно за учебни занятия. Още повече, и двамата са
ученици, поради което поне половината от деня им преминава в училище, през което време
майката би могла да работи, включително от дома си. Фактът, че Р. не е приет в желаната от
него гимназия, тъй като резултатите му са по-ниски и това се дължи на липсата на средства
за частни уроци, на които да се подготви за матурите, са основани на предположения и не
могат да бъдат възприети като основание за увеличаване на дължимата от бащата издръжка.
Отделно от изложеното, както беше посочено по-горе, родителят, който се грижи за децата,
също има задължение да работи и да реализира доходи, с които да посреща нуждите на
децата си, поради което С. е имала възможност да се върне на пазара на труда и да осигури
необходимите средства, с които да заплаща частни уроци. Още повече, че уроците имат
доброволен, а не задължителен характер и те не гарантират във всички случаи високи
резултати при полагане на матурите.
С оглед на така установените по делото обстоятелства, въззивният съд напълно
споделя изводите на първоинстанционният съд, позовавайки се и на данните от НСИ за
размера на средния разход на член от домакинството за тримесечие, че за издръжката на
детето А. са необходими 900 лв. месечно, а на Р. – 850 лв., от която сума бащата с Решение
№ 271/09.02.2021 г. по в. гр. д. № 2930/2020 г. на ВОС е осъден да заплаща 600 лв. за А. и
550 лв. за Р., а останалата сума от 300 лв. за всяко от децата, следва да се допълва от майката,
8
ведно с непосредствените грижи по тяхното отглеждане и възпитание. Така определената
издръжка и на двете деца надвишава 2,5 пъти размера на минималната предвидена издръжка
и тя е напълно достатъчна за задоволяване на основните им потребности.
Поради изложеното, настоящият състав на ВОС намира, че не са налице основания за
увеличаване размера на издръжката на децата Р. и А., дължима от техния баща. Поради
съвпадане на изводите на двете инстанции, решението на ВРС в обжалваната част следва да
бъде потвърдено. В останалата част решението, доколкото не е обжалвано, е влязло в сила.
С оглед изхода на спора, в полза на въззиваемата страна следва да бъдат присъдени
разноските, направени пред настоящата инстанция. Съобразно приложения списък те
възлизат на 1400 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и
съдействие, сключен от въззиваемия на 26.06.2024 г. Направено е възражение за
прекомерност на претендирания адвокатски хонорар в последното открито съдебно
заседание. Съдът намира същото за основателно, поради следното:
В чл. 7, ал. 1, т. 6 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските
възнаграждение се предвижда, че на адвоката по дело за издръжка, се дължи
възнаграждение в размер на 500 лв. Предвид ниската правна и фактическа сложност на
спора и обема на извършените процесуални действия - депозиране на отговор срещу
въззивната жалба и явяване в открито съдебно заседание, в полза на въззиваемия следва да
бъде признати разноски за адвокатско възнаграждение в предвидения в наредбата размер.
Затова и въззивниците следва да бъдат осъдени да заплатят на въззиваемата страна разноски
за настоящата инстанция в размер на 500 лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 874 от 16.03.2024 г., постановено по гр. д. № 584/2023
г. по описа на ВРС, 20-ти състав, в частта с която са отхвърлени предявените от С. С. С., в
качеството й на майка и законен представител на малолетното дете Р. А. А., ЕГН **********
и от непълнолетния А. А. А., ЕГН **********, действащ лично и със съгласието на своята
майка С. С. С., срещу А. А. А. субективно и обективно съединени искове с правно
основание чл. 150 от СК за изменение на предходно определената с Решение №
271/09.02.2021 г. по гр. д. № 2930/2020 г. на ВOС месечна издръжка на децата, като същата
се увеличи от 550 лв. на 720 лв. за детето Р. А. и от 600 лв. на 780 лв. за непълнолетния А.
А., считано от датата на подаване на исковата молба - 18.01.2023 г., до настъпване на
основание за нейното изменение или прекратяване.
ОСЪЖДА С. С. С., ЕГН **********, действаща в качеството си на майка и законен
представител на Р. А. А., ЕГН ********** и А. А. А., ЕГН **********, действащ със
съгласието на своята майка и упълномощен представител – С. С. С., всичките с адрес: гр.
Варна, кв. „Г.“, ул. „Т.“ 6а, да заплатят на А. А. А., ЕГН: **********, с адрес: гр. Варна, ул.
„М.С.“ ***, сумата от 500 /петстотин/ лв., представляваща сторени съдебно-деловодни
9
разноски, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл. 280, ал. 3, т. 2
от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10