РЕШЕНИЕ
№ 161
гр. ХАСКОВО, 20.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание
на единадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ДЕЛЯНА СТ. ПЕЙКОВА
Членове:ГЕОРГИ Г. ГЕОРГИЕВ
КАПКА Ж. ВРАЖИЛОВА
при участието на секретаря Ж.Р. Х.
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ Г. ГЕОРГИЕВ Въззивно гражданско
дело № 20225600500211 по описа за 2022 година
Производството е по реда на Глава ХХ, чл.258 и сл. от ГПК.
Обжалваното решение
С решение №120/28II.2022 г. постановено по гражданско дело №894/2021
г. Районен съд-Хасково приема за установено , че Агенция „Пътна
инфраструктура" с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.
София, бул."Македония" № З, дължи на Застрахователна компания „Лев Инс"
АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. София, бул.
„Симеоновско шосе" № 67А, представлявана от изпълнителните директори
М.С. М.- Г. и П.В.Д.; сумата от 542,59 лева, представляваща изплатено
застрахователно обезщетение и ликвидационни разходи по застрахователна
полица „Каско" на МПС №*** г., със срок 13.10.2017 г. - 12.10.2018 г., за
настъпилите щети по лек автомобил марка „Ауди", модел „А4", с рег. № ***,
собствен на и управляван от Т.С.П.; в резултат на ПТП, настъпило на
29.10.2017 г., в 20,50 часа, на път 1-5 в посока от гр. *** към гр.***, на около
1
3 км след табела за край на гр. ***; за което е бил съставен протокол за ПТП
№*** г. и при ищеца е била образувана преписка по щета № ***, както и
сумата от 136,85 лева, представляваща обезщетение за забава за периода
20.03.2018 г. -29.09.2020 г. върху 532,59 лв. главница; ведно със законната
лихва върху главницата от 542,59 лв. от датата на постъпване на заявлението
по чл.410 от ГПК в съда 05.10.2020 г. до окончателното изплащане; като
главния иск за разликата до пълния му предявен размер от 577,09 лв. и
акцесорния иск за разликата до пълния му предявен размер от 148,90 лв. за
период, считано от 16.03.2018 г., отхвърля , за които всички суми е била
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от
21.10,2020 г. по ч.гр.дело № 47821/2020 г., 27-ми състав, на РС- София.
С решението се осъжда Агенция „Пътна инфраструктура" - София
с ЕИК ********* да заплати на Застрахователна компания „Лев Инс" АД с
ЕИК ********* сумата от 524,35 лева деловодни разноски, в т.ч. и дължимите
за заповедното производство.
Обстоятелства по въззива
Представена е въззивна жалба от Застрахователна компания „Лев Инс"
АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. София, бул.
„Симеоновско шосе" № 67А против постановеното решение на РС-Хасково в
частта за отхвърлената горница на претенцията от 542.59 лева до пълния
предявен размер от 577.09 лева на главницата,така и в частта,съответна на
главницата по отношение на акцесорната претенция за лихва-отхвърлена за
горницата от 146.85 лв. до 148.90 лева.
В тези си части съдебния акт бил неправилен и
незаконосъобразен.Безспорно застрахователят бил заплатил като щета на
увреденото лице разходи за репатриране на МПС в размер на 360 лева с ДДС
или 300 лв. без ДДС.В разрез с фактите по делото първата инстанция не
съобразила,че дължимото обезщетение в тази насока следва да се присъди с
ДДС.Застрахователят не ползвал данъчен кредит по ЗДДС,поради което не
можел да претендира и възстановяването му.Поради това и представената
фактура от въззивникът била за сума с начислен ДДС,който данък също
съставлявал разход,подлежащ на възстановяване.В случая при определената
2
сума за репатриране на въпросния автомобил вещото лице извел сумата от
325.50 лева.,която с ДДС възлизала на по-голяма стойност от претендираната
от 360 лв.
Иска се отмяна на атакуваното решение и присъждане в пълен размер на
исканата главница и на съответната й акцесорна претенция за лихва.
В представения отговор на въззивната жалба Агенция „Пътна
инфраструктура" намира решението правилно,а въззивната жалба
неоснователна.
Правни съображения
Представената въззивна жалба е редовна и е акт на надлежно
активно легитимирана страна,предвид на постановените негативни за
жалбоподателят правни последици.Същата е обективиран израз на
субективните му права.
Първата съдебна инстанция е провела редовно производство,в рамките на
което са установени всички относими към предмета на делото факти,чрез
надлежно участие на страните и въз основа на валидно събраните
доказателства.Спор по отношение на доказаните обстоятелства по делото
няма,а такъв е формиран по отношение на правните им последици.В хода на
проверката по чл.269 от ГПК не се установиха обстоятелства,които
обосновават нищожност или недопустимост на обжалваното решение.Такива
доводи не сочат и страните по въззивното производство.Обект на преценка в
настоящото дело е правилността на първоинстанционния акт в рамките на
очертания предмет от въззивната жалба. .
Безспорно по делото е ,че страните в съдебното производство са
участници в заповедно производство с издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК по от 21.Х.2020 г. по ч.гр.дело №
47821/2020 г., 27-ми състав, на РС- София,която обхваща сумите обект на
установителната претенция, предявена от заявителят.
Няма спор и относно обстоятелството,че въззивникът като застраховател
е заплатил обезщетение от настъпило застрахователно събитие на трето
лице,което се претендира от въззиваемият на основание чл.410 от КЗ,част от
които е сумата за репатриране,обект на въззивното обжалване.
3
Очертания предмет на въззивна проверка касае правилността на
обжалваното решение в посочените му части.Основния въпрос е следвало ли е
първата инстанция да съобразява дължимия данък добавена стойност при
присъждане на разходите за репатриране на процесния автомобил.Исковото
производство по ГПК,а и заповедното такова са функция на претенциите на
ищеца,респ.заявителя.Тези претенции очертават предмета на съответния вид
търсена защита и дължимо произнасяне от съда като обем,вид и
характер.Застрахователят не е обективирал искане за присъждане конкретно
на заплатената от него сума за репатриране на увредения автомобил с данък
добавена стойност или без такъв, нито в заявлението за издаване на заповед за
изпълнение,нито в исковата молба.Този въпрос не е поставян и в хода на
съдебното дирене под каквато и да е форма.Поради това и правилно първата
инстанция е постановила в тази насока решението си.Същото по отношение
на въведения предмет на въззивна проверка е точен отговор на закона и
сезирането.Като е присъдил посочената стойност на репатриране на МПС
съобразно заключението на вещото лице и съответния размер върху
главницата на следващата се лихва,съдът е спазил закона.Ето защо решението
се явява правилно и законосъобразно,което води до потвърждаването
му.Следва да се посочи,че съдът не е длъжен да преценя кой субект има право
на данъчен кредит,и кой не служебно.Когато статута на страна в гражданския
процес е особен по отношение на ЗДДС,то в тежест на тази страна е да
съобрази претенциите си със същия в съдебните производства.В тази насока
чл.67 ал.II от ЗДДС изрично разпорежда,че когато ДДС не е посочен в
съответната сделка или услуга,същият се счита включен в цената.Тази
презумпция е изцяло приложима в настоящия случай и следва да се счита
изпълнена и по отношение на обжалваното решение..
Съобразно изложеното доводите във въззивната жалба са
неоснователни.
Съобразно изхода от делото и на основание чл.78 ал.VIII от ГПК
вр. с чл.37 от ЗПП и чл.25 ал.I от НЗПП следва на въззиваемият да се
присъдят разноски в размер на 100 лева за.
Водим от изложеното и на основание чл.271 и чл.280 ал.III т.1
от ГПК,Окръжен съд-Хасково
4
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №120/28.II.2022 г. постановено по
гражданско дело №894/2021 г. на Районен съд-Хасково.
ОСЪЖДА Застрахователна компания „Лев Инс" АД с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление в гр. София, бул.
„Симеоновско шосе" № 67А да заплати на „Пътна инфраструктура" с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. София,
бул."Македония" № 3 сумата от 100 лева разноски пред въззивния съд.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5