Решение по дело №9884/2019 на Районен съд - Бургас

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ 845                                                       06.03.2020 г.                                             гр. Бургас 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Бургаският районен съд,                                                     XXXVIII – ми граждански състав

на осемнадесети февруари                                                     две хиляди и двадесета година  в открито съдебно заседание в състав:

 

                                                                                                     Районен съдия: Невена Ковачева

 

Секретар: Недялка Димитрова

Като разгледа докладваното от съдията Ковачева

гражданско дело № 9884 по описа за 2019 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по искова молба на К.К.Г., ЕГН **********, адрес: ***, срещу „Водоснабдяване и канализация” ЕАД, ЕИК *********, адрес гр.Бургас, ж. к. Победа, ул. Ген. Владимир Вазов № 3, представлявано от Г.Т., с която се иска от съда да приеме за установено по отношение на ответника, че ищецът не му дължи сумата от 285,46 лева главница, представляваща стойността на ползвани ВиК услуги, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 12.10.2015 г. до окончателното изплащане на вземането, и сумата от 325 лева, представляваща направени от заявителя в заповедното производство разноски, за които е издаден изпълнителен лист от 08.01.2016 г. по ч. гр. д. № 6522/2015 г. на БРС и е образувано изп. д. № 231/2016 г. по описа на ЧСИ Н.Г..

Ищецът твърди, че не дължи сумите по изпълнителния лист, тъй като задълженията са погасени по давност.

Моли съда да уважи иска и му присъди съдебно-деловодни разноски.

Процесуалният представител на ответника е оспорил предявения иск. Изложил е доводи, че искът е недопустим, тъй като изпълнителното дело е прекратено, поради което за ищеца липсва правен интерес от водене на настоящото производство. Евентуално са изложени аргументи за неоснователност на иска, тъй като не е изтекла погасителна давност на задълженията. В изпълнителното дело давността е прекъсвана многократно с осъществените изпълнителни действия. Ето защо счита, че давността за процесните вземания многократно е прекъсвала и към настоящия момент не е изтекла. Освен това ищецът е признал задължението си, като е подал молба за разсрочването му.

Моли съда да отхвърли предявените искове и да осъди ищеца да заплати на ответника съдебно-деловодни разноски.

Правната квалификация на предявения иск е чл. 124, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 439, ал. 1 ГПК.

Видно от приложения препис на изп. дело № 20168020400231 по описа на ЧСИ Н.Г. същото е образувано по молба на „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД по издаден срещу Г. изпълнителен лист от 08.01.2016 г. по гр. д. № 6522/2015 г. на БPC. Изпълнителното дело е образувано на 10.02.2016 г., като на 11.02.2016 г. е депозирана молба за налагане възбрана на собствени на длъжника имоти. На 24.03.2016 г. е вписана в Служба по вписванията възбрана на имоти на длъжника. На 13.04.2016 г. е наложен запор върху банкови сметки на длъжника в „ЦКБ“ АД. На 23.10.2018 г. е наложен запор върху банкови сметки на длъжника в „Райфайзенбанк България“ ЕАД.  На 02.10.2019 г. е извършен опис на движими вещи на длъжника.

При така установените извършени по изпълнителното дело действия съдът намира предявения иск за неоснователен.

От представения по делото изпълнителен лист от 08.01.2016 г. и направената от съда справка в деловодната програма за движението по ч. гр. д. № 6522/2015 г. на БРС се установява, че изпълнителният титул е издаден въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение, срещу която в срок не е подадено възражение. За основателността на претенцията в настоящото производство следва да се установи дали след влизане в сила на заповедта за изпълнение е изтекъл изискуемият давностен срок за вземането, без да са настъпили обстоятелства, водещи до неговото спиране или прекъсване. С изтичане на срока за възражение по чл. 414 ГПК длъжникът вече няма възможност да оспорва заповедта и заповедта за изпълнение се стабилизира, с изключение на изрично предвидената в закона възможност на подаване на възражение по чл. 423 ГПК, което не е сторено. Атакуване на заповедта може да се извърши само при условията на чл. 424 ГПК и чл. 439 ГПК, но само въз основа на твърдения за факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание, в случая на заповедното производство – факти, настъпили след изтичане на срока за възражение и стабилизиране на заповедта за изпълнение. В този смисъл възражението за изтекъл давностен срок преди изтичане на двуседмичения срок по чл. 414 ГПК е преклудирано, ако не е направено в рамките на заповедното производство, като е недопустимо същото да се разглежда като основание на предявен впоследствие отрицателен установителен иск за недължимост на вземанията. В случая давността за вземанията е започнала да тече от влизане на заповедта за изпълнение в сила на 07.01.2016 г., като до датата на подаване на исковата молба на 20.11.2019 г. петгодишната давност на вземането не е изтекла. Ето защо и претенцията следва да бъде отхвърлена, без да се обсъждат иузвършените по изпълнителното дело действия, годни да прекъснат давността.

На основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника се дължат разноски в производството в размер на 150 лева за юрисконсултско възнаграждение.

Мотивиран от горното, Бургаският районен съд

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ предявения иск от К.К.Г., ЕГН **********, адрес: ***, срещу „Водоснабдяване и канализация” ЕАД, ЕИК *********, адрес гр.Бургас, ж. к. Победа, ул. Ген. Владимир Вазов № 3, представлявано от Г.Т., с която се иска от съда да приеме за установено по отношение на ответника, че ищецът не му дължи сумата от 285,46 лева главница, представляваща стойността на ползвани ВиК услуги, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 12.10.2015 г. до окончателното изплащане на вземането, и сумата от 325 лева, представляваща направени от заявителя в заповедното производство разноски, за които е издаден изпълнителен лист от 08.01.2016 г. по ч. гр. д. № 6522/2015 г. на БРС и е образувано изп. д. № 231/2016 г. по описа на ЧСИ Н.Г..

ОСЪЖДА К.К.Г., ЕГН **********, адрес: ***, да заплати на „Водоснабдяване и канализация” ЕАД, ЕИК *********, адрес гр.Бургас, ж. к. Победа, ул. Ген. Владимир Вазов № 3, представлявано от Г.Т., сумата 150 лева (сто и петдесет лева) съдебно-деловодни разноски.

 

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.                                                                                 

                                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/

Вярно с оригинала: НД