№ 268
гр. София, 16.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 14-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на
шестнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:КРАСИМИРА Н. ПРОДАНОВА
като разгледа докладваното от КРАСИМИРА Н. ПРОДАНОВА
Административно наказателно дело № 20231110216665 по описа за 2023
година
Производството е по реда чл. 59 и следващите от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Обжалван е електронен фиш за налагане на глоба серия К, № 7295534, издаден от
МВР-СДВР, с който на Е. Х. Б., ЕГН ********** е наложено административно наказание
глоба в размер на 800 лева, за нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДвП.
В жалбата се правят оплаквания за незаконосъобразност на електронния фиш.
Жалбоподателят поддържа, че електронният фиш не отговаря на изискванията на
процесуалния закон, а също така е и необоснован, поради което моли същият да бъде
отменен.
АНО излага подробни съображения за обоснованост и законосъобразност на
съставения електронен фиш, поддържа, че нарушението и неговия автор са установени с
устройство за контрол на скоростта по несъмнен начин, поради което моли за
потвърждаване на електронния фиш.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция, жалбоподателят, чрез неговия
процесуален представител, изразява подробно мотивирано становище за основателността на
жалбата. Не претендира присъждането на разноски.
Административнонаказващият орган (АНО), редовно призован, не се
представлява. Депозира становище, чрез своя процесуален представител за неоснователност
на жалбата. Претендира присъждането на разноски.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства и съображенията
1
на страните, приема за установено следното:
Жалбата е подадена в срок от надлежна страна.
Срещу жалбоподателя е издаден електронен фиш за това, че на 06.04.2023 г. в
13:10 часа, по Околовръстен път до номер 28 с посока на движение от бул. България към
бул. Черни връх, извън населено място, при ограничение на скоростта 80 км/ч, въведено в
пътен знак В-26, управлява лек автомобил МЕРЦЕДЕС Ц 200 Д, с рег. № СВ **** ТТ, със
скорост на движение 114 км/ч, като по този начин е превишил разрешената скорост със 34
км/ч – нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).
Видно от постъпилото по делото удостоверение от акредитираната Полицейска
лаборатория, техническото средство, с което е заснето нарушението, представляващо
мобилна камера, която към датата на установяване на нарушението е била технически
изправна.
Видно от писменото доказателство, приложено по делото, автомобилът, с който е
било извършено нарушението е бил ползван от жалбоподателя, а процесният фиш му е бил
връчен лично.
Разрешената скорост в процесния пътен участък, към датата на нарушението е
била 80 км/ч.
Горната фактическа обстановка съдът намери за установена въз основа на
приложените по делото писмени доказателства, а също и от приложените веществени
доказателствени средства (снимков материал), които съдът кредитира като достоверни,
поради това, че същите са еднопосочни, непротиворечиви и кореспондиращи помежду си.
С оглед на приетото за установено от фактическа страна, съдът намира от
правна страна следното:
При съставянето на електронния фиш не са нарушени разпоредбите на чл. 188 от
ЗДвП и чл. 189, ал. 4 и сл. от ЗДвП. В издадения електронен фиш се съдържат данни за:
териториална структура на МВР, на чиято територия е установено нарушението, мястото,
датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на МПС,
собственика на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, кои
са нарушените разпоредби, размер на глобата, срокът и сметката за плащането й. С оглед на
това, възраженията на жалбоподателя в обратен смисъл не могат да бъдат споделени, тъй
като същите са опровергани от приложения по делото електронен фиш, от който е видно, че
същият съдържа всички предвидени в закона реквизити.
От събраните по делото доказателства се установи по несъмнен начин, че със
своето поведение жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна,
нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДвП, изразяващо се в неизпълнение на задължението
при избиране на скоростта на движение на управляваното пътно превозно средство, да не
превишава максимално допустимата скорост за движение на леки автомобили, извън
населено място, въведено с пътен знак. Движейки се на посоченото в електронния фиш
време и място, с посочената скорост, жалбоподателят е нарушил забраната на чл. 21, ал. 2,
2
вр. ал. 1 от ЗДвП, превишавайки разрешената скорост с 34 км/ч (жалбоподателят се е движел
със скорост от 117 км/ч, като с отчитане на съответния толеранс е била приета за наказуема
скорост 114 км/ч, а разрешената скорост е била 80 км/ч). Нарушението е било извършено
повторно по смисъла на параграф 6, т. ЗЗ от ДР на ЗДвП.
От обсъдените по-горе писмени доказателства, е видно, че жалбоподателят е бил
вписан като ползвател на процесния автомобил, той пък не е посочил друго лице, което да
го е управлявало, въпреки че в електронния фиш са му били дадени указания, че може да
представи писмена декларация кой е управлявал автомобила. Следователно именно
жалбоподателят се явява административно-наказателно отговорно лице, съгласно
разпоредбата на чл. 188, ал. 1, изр. 2 от ЗДвП. В случая е без значение кой именно е
управлявал автомобила, тъй като е наказано лицето, което е негов ползвател, което не е
изпълнило задължението си по закон да посочи кой е бил нарушителя. Поради това
обосновано и законосъобразно е ангажирана административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя за осъщественото от него нарушение.
От субективна страна деянието е извършено при форма на вината пряк умисъл,
тъй като нарушителят е съзнавал, че се движи със скорост над разрешената в съответния
пътен участък, като по този начин е предвиждал общественоопасния характер на деянието
си и е искал неговото извършване.
В случая мобилната камера не е била обозначена, но съгласно приложимата
редакция на ЗДвП, действала към датата на деянието (спр. чл. 165, ал. 2, т. 6 и т. 7, както и
отмяната на т. 8, в ред. ДВ бр. 54/05.07.2017 г.) не е имало и изискване за обозначаване на
мобилната камера, поради което и на това основание не би могло да бъде отменен
процесния електронен фиш.
На основание по чл. 189, ал.4, във връзка с чл. 182, ал. 4 е издаден електронен фиш
“К” № 7295534/2023 г. за нарушение извършено в условията на повторност, след връчен и
платен ел. фиш “К” № 5662008/2022 г., влязъл в сила на дата 01.08.2022 г.
Съгласно разпоредбата на чл. 182, ал. 4, вр. ал. 1, т. 4 от ЗДвП, при превишаване
на максимално разрешената скорост в населено място от 31 до 40 км/ч, предвиденото
административно наказание е глоба в размер на 400 лв., а при повторно нарушение в двоен
размер. Наложената на жалбоподателя глоба е именно в този размер, откъдето следва, че
обжалваният електронен фиш е законосъобразен и в санкционната си част.
Съдът намира за неоснователно възражението на защитата, че в процесния
електронен фиш не било описано, че се касае за повторно нарушение от същия вид. Видно
от съдържанието на електронния фиш, в него е посочен предходния фиш, който обуславя
повторността и това е напълно достатъчно, за да може жалбоподателят надлежно да се
запознае с вменените му факти и съответната им правна квалификация. Поради това съдът
отхвърли това оплакване като неоснователно.
С оглед на изложеното и при извършената цялостна служебна проверка на
атакувания електронен фиш, настоящата инстанция не констатира основания за неговата
3
отмяна или изменение. Поради това същият следва да бъде потвърден изцяло, а
депозираната жалба следва да бъде оставена без уважение, като неоснователна.
Съдът, като взе предвид изхода на делото, намира претенцията на АНО за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение за основателна. Съобразявайки
действителната фактическа и правна сложност на делото, както и разпоредбите на чл. 37, ал.
1 от Закона за правната помощ, вр. чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ,
настоящата инстанция намери, че жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на АНО
юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2 от ЗАНН, Софийски районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш за налагане на глоба серия К, № 7295534,
издаден от МВР-СДВР, с който на Е. Х. Б., ЕГН **********е наложено административно
наказание глоба в размер на 800 лева, за нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА, на основание чл. 63д от ЗАНН, Е. Х. Б., ЕГН ********** ДА
ЗАПЛАТИ на СДВР, сума в размер на 80 лева, дължими за юрисконсултско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд – София-град в
14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4