№ 8877
гр. София, 29.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 63 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:СВЕТОСЛАВ АТ. ПИРОНЕВ
при участието на секретаря ГАЛИНА ЦВ. ГОРАНОВА ШИПОВАЦ
като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ АТ. ПИРОНЕВ Гражданско
дело № 20221110156957 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на Л. С. Т. срещу „А“ ЕАД.
Ищцата твърди, че по силата на трудов договор № РД-13-29/01.10.2015г. изменен
последно с допълнително споразумение № РД-13-29-5/01.11.2021г. заемала длъжността
„специалист по опазване на околната среда-еколог“ при ответника. Поддържа, че през
периода от м. април 2022г. до м. септември 2022г. ответникът не й заплащал дължимото
трудово възнаграждение в размер на 10446,23 лв., поради което моли да бъде осъден да
заплати посочената сума, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба –
20.10.2022г. до окончателното плащане, както и 275,93 лв. – лихва за забава за периода от
01.05.2022г. до 19.10.2022г.
Ответната страна е получила препис от исковата молба, по която не е депозирала
отговор в срока по чл. 131 ГПК. С депозиран извън срока по чл. 131 ГПК отговор,
ответникът заявява, че признава изцяло предявените искове. Сочи, че причината за
неизпълнение на процесните задължения са финансовите затруднения на дружеството.
Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на страните и ангажираните към
делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, намери, че са налице
предпоставките на чл. 237 ГПК за постановяване на решение при признание на иска.
С молба от 02.02.2023г. надлежен представител на ответника е заявил, че признава иска. От
страна на ищеца е постъпило искане за постановяване на решение съобразно заявеното
признание. Не са налице и пречките по чл. 237, ал. 3 ГПК.
Ето защо, решението по делото следва да се постанови при условията на чл. 237 ГПК – при
признание на иска.
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, право на разноски има ищцата
1
за сумите, както следва: 720 лева – адвокатско възнаграждение. На основание чл. 78, ал. 6
ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт,
по сметка на Софийски районен съд, дължимата държавна такса в размер на 428,88 лв.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „А“ ЕАД, с ЕИК .........., със седалище и адрес на управление гр. София, бул.
........ да заплати на Л. С. Т., с ЕГН **********, адрес: гр. София, ж.к. „........... следните
суми: 10446,23 ЛЕВА – неплатено трудово възнаграждение, дължимо на осн. чл. 128, т. 2
КТ, за периода от м. април 2022г. до м. септември 2022г., ведно със законната лихва от
20.10.2022г. до окончателното плащане, 275,93 ЛЕВА – мораторна лихва за периода от
01.05.2022г. до 19.10.2022г., както и сторените по делото разноски, а именно: 720 ЛЕВА –
адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА „А“ ЕАД, с ЕИК .........., със седалище и адрес на управление гр. София, бул.
........ ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Софийски
районен съд, сумата от 428,88 ЛЕВА – държавна такса.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му.
Преписи от решението да се връчат на страните.
Районен съдия:
РЕШИ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2