Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 15.01.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VІ-1 състав, в
публично съдебно заседание на шестнадесети декември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: РУМЯНА СПАСОВА
при
секретаря Габриела Владова като разгледа докладваното от съдията т.д. № 2093 по описа на СГС за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявени са обективно
кумулативно съединени главни искове с правно основание чл. 266 ЗЗД и чл. 86,
ал. 1 ЗЗД и евентуално съединени искове с правно основание чл. 59 ЗЗД и чл. 86,
ал. 1 ЗЗД.
Ищецът твърди, че в качеството си на изпълнител е
сключил с ответника, в качеството му на възложител договор за проектиране от
05.03.2012 г., като проектант, с предмет на договора: „Преустройство и
реконструкция на административна сграда на „Б.б.з.р.“ АД, ***“. Въз основа на
разработения от изпълнителя по договора проект било издадено разрешение за
строеж № 128/13.11.2012 г. на Главния архитект на Столична община. След
предаването и приемането на пълния комплексен проект във фаза Работен проект
била издадена заповед № РД-09-50-742/01.11.2013 г. за допълване на разрешението
за строеж № 128/13.11.2012 г., с което се установяват архитектурните
разпределения на всички нива на сградата и заповед № РД-09-50-698/20.08.2014 г.
за допълване на разрешението за строеж. В съответствие с чл. 20, ал. 6 от
договора за проектиране между страните били подписани Анекс № 2/14.07.2014 г. и
Анекс № 3/03.06.2015 г. за извършените преработки на проекта по искане на
възложителя. Посочва, че въз основа на извършена преработка на проекта по
искане на възложителя в Анекс № 3/03.06.2015 г. била издадена заповед №
РД-09-50-524/03.07.2015 г. на главния архитект на Столична община за допълване
на разрешение за строеж. Твърди, че промените на проекта по горепосочените
заповеди се отнасят само до сутеренните нива на сградата – брой на подземни
нива, влизане в тях с рампа или асансьорен подемник, укрепване на изкопа и
фундирането. Извършеното проектиране от изпълнителя по основания договор за
проектиране от 05.03.2012 г. и преработките на проекта, съгласно анексите били
заплатени от възложителя на изпълнителя и по тях страните нямат спорни
претенции. Извън извършеното проектиране от страна на изпълнителя по основния
договор за проектиране и анексите, по искане на възложителя, било извършено
допълнително проектиране – преработки на проекта и нови проекти по
разпределенията на етажите в сградата и последвалите от това изменения в
интериора. Възложителят със заявление от 20.07.2016 г. до Главния архитект на
Столична община поискал одобряване на променения проект и процедирането му като
съществени изменения при условията на чл. 154 ЗУТ. Извършената преработка на
проекта в поисканите от възложителя части и техните изменения била одобрена от
„Направление „Архитектура и градоустройство“ на Столична община като съществени
изменения по чл. 145 ЗУТ. За това била издадена и заповед № РА
51-182/02.09.2016 г. за допълване на разрешението за строеж. Посочва, че по
преработените проекти, по искане на възложителя, било извършено строителство и
издадени констативни актове за установяване годността на строежа Акт обр. 15 от
05.10.2016 г., както и приемането на сградата с Разрешение за ползване №
СТ-05-1599/24.10.2016 г. За извършените преработки на проектната документация,
по искане на възложителя със заявление от 20.07.2016 г. били изпращани искания
и възлагане на промяна на разпределенията на сградата, искане за ревизирани
чертежи и срок за предоставяне на променените проекти, искане за промяна на
проекта за отделни помещения, искане за препроектиране на ОВиК инсталациите и
актуални спецификации, искане за корекции и допълнение, искане за направа на
дизайна /интериор/ на работните помещения, искане за допълнителни уточнения и
изисквания по отделни елементи на цялостния интериор, искания за уточнения на
допълнителни елементи на интериора. на база изпълнените искания и възлагания,
получени от страна на възложителя, за допълнително преработване на проекти и
изготвянето на нови такива, изпълнителят удостоверил предаването на
допълнителното проектиране и новото проектиране с приемателно-предавателни
протоколи. Твърди, че едва на 08.06.2016 г. възложителят е предоставил на ищеца
проект за Анекс № 4 към договора за проектиране във връзка с промените в
проектирането на разпределенията на етажите в сградата и последващия интериор,
който не бил приет от него, поради несъответствието му с начина и обема на
извършеното преработване на проекта и новите проекти по искане на възложителя.
Твърди, че от разменената между страните писмена кореспонденция и съставените
двустранни писмени доказателства, по безспорен начин се установява
осъществяването на възлагане на допълнителни проектантски видове работи и
изготвяне на нови проекти от страна на изпълнителя, като са приети без
забележки от възложителя по договора. Предвид изложеното счита, че ответникът
му дължи възнаграждение за извършените работи в размер на 80 790 лева. При
условията на евентуалност, ако съдът прецени, че не е налице договорно
основание за заплащане на възнаграждение за положения проектантски труд от
страна на изпълнителя, то предявява претенция за неоснователно обогатяване на
ответника със сумата 80 790 лева без ДДС, представляваща стойността на
изработения, но незаплатен проектантски труд на ищеца. Твърди, че изпратил до
ответника нотариална покана за претендираната сума, която не била заплатена.
Ето защо претендира мораторна лихва върху главницата в размер на 3 007,18
лева за периода от 09.02.2017 г. до 22.06.2017 г. Предвид изложеното иска да се
постанови решение, с което да се осъди ответникът да заплати на ищеца сума в
размер на 80 790 лева без ДДС, ведно със законната лихва от датата на
исковата молба до окончателното изплащане, както и мораторна лихва за забава в
размер на 3 007,18 лева за периода от 09.02.2017 г. до 22.06.2017 г. Претендира
разноски. С допълнителна искова молба ищецът поддържа, че е налице възлагане от
страна на ответника на допълнителни проектантски дейности на изпълнителя, които
са извън обхвата на предмета на основания договор за проектиране от 05.03.2012
г. и изпълнението на които е в пряка причинна връзка с приемането на обекта в
експлоатация. Оспорва изрично изложените доводи в отговора на исковата молба. С
протоколно определение от 17.12.2018 г. е допуснато увеличение в размера на
иска за главница, като същият се счита предявен за сумата в размер на
157 039 лева.
Ответникът „Б.б.з.р.“ АД оспорва исковете по основание
и размер. Не оспорва, че между него и ищеца е сключен договор за проектиране от
05.03.2012 г. с 5 приложения и 4 анекси към него. Оспорва твърденията на ищеца,
че в качеството му на изпълнител по договора е изпълнил изцяло, точно и в срок
задълженията си по предмета на договора, предал е пълните проекти и те са били
изцяло одобрени и приети от възложителя. Твърди, че заявените от ищеца
„преработки“ на проектите, които били извършени на основание чл. 18, ал. 6 от
договора са в действителност забавено изпълнение на поетите по договора
задължения и/или поправяне на негодни за използване проекти и/или несъществени
изменения, които попадат в обхвата на договора. Посочва, че в края на
строителния процес е предпочел по целесъобразност да премине процедура по чл.
147 ЗУТ за одобрение на несъществените изменения с цел да улесни приемането на
строежа и получаване на разрешение за ползване на сградата. Оспорва да е налице
възлагане на допълнителни проектантски видове работи и изготвяне на нови
проекти, които да са приети от него без забележки. Оспорва изцяло претенцията
по размер. С допълнителен отговор на допълнителната искова молба ответникът изразява
подробно становище по представените от ищеца доказателства. Иска да се отхвърли
изцяло исковата претенция като неоснователна и недоказана по основание и
размер.
Съдът като
обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предмет на разглеждане са предявени от ищеца
обективно кумулативно съединени главни осъдителни искове за заплащане на суми
за дължимо възнаграждение по договор за проектиране от 05.03.2012 г. и обезщетение
за забава, и евентуални искове за заплащане на същата сума, представляваща
стойността на изработения, но незаплатен проектантски труд поради неоснователно
обогатяване на ответника и обезщетение за забава.
В доказателствена тежест на ищеца по главните исковете
е да докаже, че между него и
ответника са валидно възникнали облигационни отношения, произтичащи от договор
за проектиране от 05.03.2012 г.; че е изпълнил задълженията си, за които
претендира възнаграждение точно и в срок; че за ответника е възникнало
задължение за заплащане на възнаграждението за претендирания период и размер,
както и че ответникът е изпаднал в забава.
1/ По иска с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр.
чл. 266, ал. 1 ЗЗД за претендираната сума за главница в размер на 157 039
лева като дължимо възнаграждение по договор за проектиране от 05.03.2012 г. във
връзка с извършено допълнителното проектиране – преработки на проекта и нови
проекти по разпределенията на етажите в сградата и последвалите от това изменения
в интериора:
Страните не спорят, че на 05.03.2012 г. са сключили
договор за проектиране, като съгласно чл. 1, ал. 1 „Б.б.з.р.“ АД, като
възложител възлага, а „Т.а.“ ООД, като изпълнител приема да извърши срещу
възнаграждение цялостно архитектурно и строително проучване и изработване на
цялостна проектна документация по етапи и части, от получаване на виза за
проектиране до включително получаване на Разрешение за строежи и Разрешение за
ползване на името на възложителя в съответствие с одобрените подробни
устройствени планове и виза за проектиране и при взаимна съгласуваност на
отделните части на проектите за обект – собствена сграда на възложителя,
находяща се в гр. София, ул. „*********. В чл. 1, ал. 2 са конкретизирани
всички етапи от изпълнението на договора.
С чл. 18, ал. 1 е определено, че общата цена за
изпълнение на проектните работи по договора е 163 615 евро с ДДС.
В чл. 20, ал. 6 е предвидено, че преработки и
изменения по искане на възложителя след получаване на Разрешение за строеж се
извършват след допълнително договаряне.
Видно е, че на 13.11.2012 г. е издадено Разрешение за
строеж № 128/13.11.2012 г. в резултат на извършено проектиране и одобрена
проектно-сметна документация.
Установява се, че на 24.01.2013 г., в изпълнение на
договора, изпълнителят предава, а възложителят приема проекто-сметна
документация във фаза „Технически проект“ на Етап ІІ, включително по т. 2 Част
Архитектура – 5 екземпляра в 5 броя класьора и т. 6 Част Интериор и обзавеждане
– 5 екземпляра в 5 броя класьора.
С писмо от 08.02.2013 г. на „Б.б.з.р.“ АД до „Т.а.“
ООД ответникът потвърждава приемането на проектната документация във фаза
технически проект.
Видно е, че на 13.06.2013 г., в изпълнение на договора,
изпълнителят предава, а възложителят приема проекто-сметна документация във
фаза „Технически проект“ на Етап ІІІ, включително по т. 2 Част Архитектура – 1
екземпляр в 1 броя класьора и т. 6 Част Интериор и обзавеждане – 1 екземпляр в
1 броя класьора.
С писмо от 06.08.2013 г. на „Б.б.з.р.“ АД, изпратено
до ищеца, ответникът е потвърдил приемането на проектната документация във фаза
работен проект.
Проектът е одобрен от НАГ на Столична община и въз
основа на него е издадена Заповед № РД-09-50-742/01.11.2013 г. на Главния
архитект на Столична община за допълване на разрешение за строеж №
128/13.11.2012 г.
Установява се, че са възложени на ищеца и разработени
три преработки на проекта, отнасящи се до броя на подземните нива и влизането в
тях – с рампа или асансьорен подемник, конструкцията на фундаментите и
укрепването на изкопа. Във връзка с тях са издадени Заповед
РД-09-50-698/20.08.2014 г., Заповед РД-09-50-25/14.01.2015 г. и Заповед РД-09-50-524/03.07.2015
г., с които е допълнено разрешението за строеж № 128/13.11.2012 г.
Не се спори между страните, че за преработката на
проекта по Заповед РД-09-50-25/14.01.2015 г. е подписан между страните Анекс №
2/14.07.2015 г. към договора за проектиране от 05.03.2012 г., по който е
определена цена за изпълнение на възложеното в размер на 100 000 лева с
ДДС. За преработката по проекта по Заповед РД-09-50-524/03.07.2015 г. е
подписан между страните Анекс № 3/03.06.2015 г., по който е определена цената
за изпълнение в размер на 75 300 лева с ДДС. Дължимите възнаграждения по
основания договор и по двата анекса са
заплатени от ответника и не са предмет на настоящия спор.
Представен е имейл от 09.11.2015 г., с който
ответникът предоставя на ищеца чертежи с ново разпределение по етажи.
С прием-предавателен протокол от 01.12.2015 г. ищецът
предава на ответника работен проект на проекта за административната сграда.
С имейл от 04.12.2015 г. ищецът предава на ответника
преработка на работния проект с нанесени допълнителни изисквания.
С имейл от 08.12.2015 г. строителят иска от ответника
да му бъдат предадени разпределенията в електронен вариант, а с имейл от
16.12.2015 г. поставя въпрос за препроектиране на ОВиК инсталацията
С приемо-предавателен протокол от 12.02.2016 г. ищецът
предава на ответника чертежите на софити /чертежи на таваните, с отчетени
трасета и места на всички инсталационни елементи: осветителни тела,
вентилационни решетки, пожарооповестяване и т.н./.
С имейл от 18.12.2015 г. и с имейл от 23.02.2016 г. на
„Б.б.з.р.“ АД ответникът заявява корекции и допълнителни промени в избора на
материали и решения по помещенията.
С приемо-предавателен протокол от 24.02.2016 г. „Т.а.“
ООД предава част от преработения проект.
С имейл от 26.02.2016 г. ответникът отправя искане към
ищеца да направи дизайна на работните помещения, съобразно възлагането на
интериора.
С приемо-предавателен протокол от 28.02.2016 г. ищецът
предава на ответника всички разпределения на сградата, спецификациите на
вратите, всички настилки от интериорното решение, уточнения и корекции.
С приемо-предавателен протокол от 11.03.2016 г. „Т.а.“
ООД предава в Работна фаза основни чертежи по част Архитектура и Интериор – 39
чертежа, от които 37 броя ново проектиране.
С писмо от 11.03.2016 г. „Б.б.з.р.“ АД прави
допълнителни уточнения и изисквания, както и възлагане на решения от отделни
елементи и за цялостния интериор на банката.
С приемо-предавателен протокол от 16.03.2016 г. ищецът
предава чертежи R2-втора ревизия с изменения от интериорното решение и
негови елементи.
С протокол от 22.03.2016 г. се одобряват предложените
от интериорния проект материали за настилки и облицовки на отделни части,
тоалетни, асансьор, централно и евакуационно стълбище.
С приемо-предавателен протокол от 06.04.2016 г. ищецът
предава преработка на работен проект на проекта за обект по част Архитектура.
В началото на месец април 2016 г. „Т.а.“ ООД предлага
подписването на Анекс № 4 към договора за проектиране от 05.03.2012 г., за
което изпраща на ответника проект на документа.
С имейл от 11.04.2016 г. ответникът одобрява решението
за паравана, а с имейл от 14.04.2016 г. приема решението на интериора и
витрините, изисква друго разрешение за кафето и плотовете за мивките, като
едновременно с това да се принтират чертежите за предаване към възложителя и
строителя.
С приемо-предавателен протокол от 18.04.2016 г. ищецът
предава на ответника исканите чертежи, включващи ревизираните по тях промени и
допълнителните проектирани елементи, детайл, рецепция, парапети, детайли на
настилки, плотове и др.
С имейл от 19.04.2016 г. ищецът праща на ответника
разгъвките на стените на кафето според интериорното му решение, отчитащо
исканата от „Б.б.з.р.“ АД функция с вендинг автомати.
С писмо до ответника от 26.05.2016 г. строителят
заявява, че е налице необходимост от точни и ясни детайли по част Архитектура и
Интериор.
С имейл от 30.05.2016 г. ищецът изпраща писмо,
съдържащо извършеното до момента ново проектиране и липсата на подписан анекс,
както и чертежи по интериора на сградата.
С приемо-предавателен протокол от 08.06.2016 г. се
извършва предаването и приемането на горните проекти на хартиен носител.
На 08.06.2016 г. ответникът предоставя на ищеца свое
предложение за Анекс № 4 към договора за уреждане на допълнителните
проектантски дейности с цена до 10 000 лева без ДДС.
С писмо от 16.06.2016 г. „Т.а.“ ООД уведомява
ответника, че не може да приеме предложението поради несъответствието му с
първоначалния договор и с начина на извършваното преработване на проекта.
С писмо от 16.06.2016 г. „Т.а.“ ООД изисква от „Б.б.з.р.“
АД оформяне на извършеното до момента проектиране при условията на чл. 154 ЗУТ.
С писмо от 17.06.2016 г. ответникът изисква наложени
от промяната на интериора промени в огнеустойчивостта на интериорните елементи
също да бъдат включени в проектната документация по чл. 154 ЗУТ.
С писмо от 23.06.2016 г. „Б.б.з.р.“ АД одобрява
облицовките в заседателните и семинарните зали, представени в съответните
чертежи от решението на интериора.
С приемо-предавателен протокол от 13.07.2016 г. ищецът
предава на ответника комплексна проектна документация по чл. 154 ЗУТ.
С приемо-предавателен протокол от 19.07.2016 г.
ищецът, след съгласуване в МВР – ГД ПБЗН, предава коригиран проект по част
Архитектура и по част Пожарна безопасност.
Представени са приемо-предавателни протоколи от дати
12.02.2016 г., 24.02.2016 г., 16.03.2016 г.17.03.2016 г., 19.04.2013 г.,
09.06.2016 г. и конструктивно становище от 07.2016 г., с които ответникът
предава на строителя за изпълнение предадените от „Т.а.“ ООД проекти.
Установява се, че със Заповед № РА 51-182/02.09.2016
г. е допълнено разрешение за строеж № 128/13.11.2016 г. във връзка с
предадената проектна документация, като е допуснато съществено изменение в
одобрения инвестиционен проект при условията на чл. 154, ал. 2, т. 6 и т 7 ЗУТ,
съгласно одобрен и съгласуван от Направление „Архитектура и градоустройство“ –
СО инвестиционен проект по част „Архитектура“ на 17.08.2016 г., Конструктивно
становище от 09.08.2016 г., част „Електро“ на 28.07.2016 г., част „Електро-
Слаботокови ел. инсталации и пожароизвестителна система“ на 28.07.2016 г., част
„ОВ“ на 02.08.2016 г., „ВиК“ на 26.07.2016 г. В мотивите на заповедта е
посочено, че със заявлението от 20.07.2016 г. възложителят е поискал допускане
на изменение в одобрения инвестиционен проект към издаденото разрешение за
строеж, което е в обхвата на съществените отклонения по смисъла на чл. 154, ал.
2, т. 6 и т. 7 ЗУТ, а именно – направени вътрешни промени с разпределенията по
част „Архитектура“ на надземните етажи и произхождащите от това изменение по
части сградни ВиК инсталации, Електро инсталации и ОВК инсталации.
Проектираната преработка на надземните етажи се състои в частична промяна на
техните разпределения чрез промяна на част от местоположението и вида на
неносещите вътрешни преградни стени. Така се формират нови помещения с различна
от първоначалната форма, разпределение и връзки между тях. Посочено е, че в
изпълнение на изискванията на чл. 154, ал. 5 ЗУТ, възложителят „Б.б.з.р.“ АД,
като собственик и заинтересувана страна по смисъла на чл. 149, ал. 2 ЗУТ е
представил нотариално заверена декларация и съгласие с изработения
инвестиционен проект за преработка по време на строителството и е декларирал,
че изменението не е реализирано.
На 05.10.2016 г. е съставен констативен акт за
установяване годността за приемане на строежа /№ 15/, в който са описани
гореизброените заповеди.
С протокол /№ 16/ от 17.10.2016 г. е установена
годността за ползване на строежа.
На 24.10.2016 г. е издадено разрешение за ползване №
СТ-05-1599/24.10.2016 г.
Установява се, че процесната сграда – административна
сграда на Б.б.з.р. е определена в национален конкурс под патронажа на МРРБ за
сграда на годината 2016 г., с проектант: „Т.а.“ ООД, проф.д.н. арх. Жеко Тилев
– водещ проектант.
От приетата по делото съдебно компютърно-техническа
експертиза се установява, че в периода от 22.10.2015 г. до 18.08.2016 г. е
проведена кореспонденция между адресати от „Т.а.“ ООД /********@*****.***/ и от „Б.б.з.р.“ АД *******, *******.bg и d********, както и някои други кореспонденти
/ ******. Експертът прави извод за
идентичност на електронната кореспонденция. Относно автентичността на
електронните съобщения, с оглед факта, че основата част от съобщенията са
свързани в „Разговор“, поради използването и от двамата кореспондента на
специфична функционалност в пощенската услуга „Отговор“, и предвид съдържанието
на електронните писма /наличие на последователно провеждане диалог/, вещото
лице счита, че преди да се отговори на всяко конкретно писмо, предходното е
било отваряно и четено.
По делото е изслушано заключение на съдебно-техническа
експертиза. След проведено експертно проучване вещото лице констатира, че към
08.08.2013 г., когато са извършени разплащанията по процесния договор, от
страна на „Б.б.з.р.“ АД няма официално становище, писма или други документи, с
които дружеството да отбелязва незавършени, непълно извършени и с лошо качество
извършени проектни работи. В подкрепа на пълното и качествено изпълнение на
договора се явява и издадената от ответника референция на ищеца от 15.01.2014
г., с която банката удостоверява пълното, качествено и в срок извършено
проектиране по всички части и фази и съответно одобряването на проекта от
административно-контролните органи. В условия на започнало строителство „Б.б.з.р.“
АД възлага, а „Т.а.“ ООД извършва няколко преработки на проекта за подземните
нива на сградата и свързаните с тях конструктивни промени. Вещото лице
констатира, че поисканите от възложителя промени, които са след тези, включени
в анекс 2 и анекс 3, обхващат значителни части и елементи от разпределенията.
Запазват се само стълбищно-асансьорните клетки, външните стени и
конструктивните елементи. Най-сериозни са промените над партера. Формират се
много нови по предназначение и размери помещения. Вещото лице констатира, че
исканите от ответника изменения на разпределенията налагат промени във функция
и предназначение на помещения, в тяхната форма и размери, водещи до промяна във
вида, положението и размерите на вътрешните преградни стени, вратите в тях, коридори
и пътища на евакуация, а поради всички тези промени се налагат и съществени
изменения на свързаните с тях системи и инсталации. Проведената процедура по
чл. 154, ал. 2 ЗУТ – заявление от възложителя, одобряване на новоизготвена
проектна документация и издаване на заповед за допълване на разрешение за
строеж е категорично доказателство както по смисъла на ЗУТ, така и в
съответствие с методологията и практиката в инвестиционното проектиране, че е
извършено допълнително и значително по важност и обхват проектиране, инициирано
от възложителя и осъществено по време на строителството. Приложените документи
сочат, че извършеното ново проектиране е осъществено изключително експедитивно,
оперативно и съгласувано между възложителя и проектанта „Т.а.“ ООД. Вещото лице
дава заключение, че технологичната последователност на разработване,
представяне и приемане на проектите е характерна и задължителна при
проектиране, протичащо заедно със строителството и съобразяващо се със
строителните графици и срокове, което доказва, че става дума за ново
проектиране. В подкрепа на това е и фактът, че предадените от „Т.а.“ ООД
чертежи веднага са предавани от банката на строителя за изпълнение, което
свидетелства, че е трябвало да се работи по изграждането на етажите и техните
интериори съобразно новите проекти, а не по проектите от 2012-2013 г. Пълният
преглед на приложената документация към делото от двете страни показва, че от
сключване на договора за проектиране от 05.03.2012 г. до приключване на строежа
с акт Образец 16 на 21.10.2016 г. от страна на „Б.б.з.р.“ АД няма отправена или
документирана забележка за непълноти или некачествено изпълнен основен проект,
приключил към 06.08.2013 г., както и по частичните преработки сред започване на
строителство. Установява се, че след 22.10.2015 г. ищецът в качеството си на проектант
по договора за проектиране е извършил значимо по обем допълнително проектиране,
а именно: преработка на проекта по част Архитектура, вкл. част Пожарна
безопасност и нов проект по част Интериор. Допълнително проектиране е
инициирано от възложителя и възложено и одобрено в оперативен порядък по време
на строителството като нови и допълнителни проектни работи пряко следствие от
наложената от „Б.б.з.р.“ АД промени в разпределенията. Вещото лице констатира,
че в резултат на проведен от него оглед категорично се доказва, че основни
елементи на интериора, не са изпълнени по проекта от 2013 г. Новото различно
изпълнение на интериора представлява комплексно и цялостно решение с прецизна и
проучена композиция, със свързаност между елементите и много точен и прецизен
детайл. Изпълнението на място е също много прецизно и с високо качество. Всичко
това означава, че реализираното изпълнение на интериора е извършено на базата
на друг интериорен проект.
В обобщение вещото лице по първоначалната експертиза
прави категоричен извод, след анализ на приложените към делото материали,
огледите на място, проучвания на проекти и на предоставената от Направление
„Архитектура и градоустройство“ – Столична община проектна документация и
проведена процедура по съгласуване, одобряване и внасяне от „Б.б.з.р.“ АД на
преработени проекти при условията на съществени отклонения от одобрения
инвестиционен проект по чл. 154, ал. 2, т. 6 и т. 7 ЗУТ и последвалата заповед
за допълване на разрешението за строеж, че е извършено преработване на проекта
в част Архитектура с промяна на разпределенията на надземните етажи и
вследствие на това е изготвен и нов проект по част Интериор. Извършената
преработка по част Архитектура се отнася до всички промени по исканите от
ответника разпределения на помещения и етажи и е изпълнена в съответствие с
изискванията на фаза работен проект с представени разпределения на помещения и
етажите и проектни решения на формиращите ги архитектурно-конструктивни
елементи – стени, подове, тавани, врати и др. Преработката по част Архитектура
е в обхват 3479 кв.м. Новият проект по част Интериор в зависимост от
предназначението и изискванията за отделните помещения е изпълнен като пълен
или частичен проект като са изготвени всички необходими интериорни решения на
елементи и детайлни разработки. Проектът по част Интериор е в обхват около 60 %
от площта на преработката по част Архитектура. Проектантският хонорар определен
според Методиката за определяне на размера на възнагражденията за предоставяне
на проектантски услуги в устройственото планиране и инвестиционното проектиране
на извършеното допълнително проектиране – преработка по част Архитектура и нов
интериорен проект с ДДС е 157 039 лева. Размерът на исковата претенция на
„Т.а.“ ООД за неизплатен проектантско хонорар по извършеното от него
допълнително проектиране е основано на натурални показатели – площи на части и
помещения от сградата, предмет на допълнително проектиране /редуцирани площи/ и
процент на обхват на проектни работни, които са потвърдени от експертното
проучване. Единичните цени съответстват на цените, използвани в договора и
другите анекси към него, приети от двете страни по договора. Вещото лице сочи,
че няма неприети от банката по законоустановения начин проекти – нито от
приключилия към 06.08.2013 г. основен проект, включително част интериор към
него, нито от последвалите след това анекси. Няма писмено установено неприемане
и неодобряване на проекти от страна на възложителя по смисъла на чл. 7, ал. 2,
т. 3 от договора за проектиране от 05.03.2012 г.
По искане на ответника по делото е допусната и
изслушана тройна съдебно-техническа експертиза. От заключението на вещите лица
се установява, че извън извършеното проектиране по основния договор от
05.03.2012 г. и Анекс № 2 и Анекс № 3 към него, от изпълнителя по договора „Т.а.“
ООД, в процеса на изпълнение на строежа, е извършено допълнително проектиране –
преработки на проекта и нови проекти по разпределенията на етажите в сградата и
последващите от това промени в оформлението на интериора, които промени също са
извършени по време на изпълнение на строежа. В резултат на проведения оглед вещите
лица констатират, че основни елементи на интериора не са изпълнени по проекта
от 2013 г. Новото различно изпълнение на интериора представлява цялостна
композиция с точен и прецизен детайл. Това означава, че изпълненият на място
интериор е по проект, различен от проекта от 2013 г., но съответстващ на
преработката по част Архитектура и одобрените по тази част разпределения в НАГ
– СО, както и на представените от „Т.а.“ ООД документи по делото и файловете на
компакт-диска, приложен към експертизата. Неразделна част от подписаните от
двете страни Анекс № 2 от 14.07.2014 г. и Анекс № 3 от 03.06.2015 г. към договора
за проектиране от 05.03.2012 г. са офертите за цена на възложените проектантски
услуги, в които подробно е разписано как се формира цената на допълнително
възложените преработки и нови проектни части, включително по част Архитектура и
Интериор. Договарянето е извършено на свободен пазарен принцип. Приети са
единични цени на квадратен метър площ на помещения и части от сградата,
основаващи се на общата цена за проектиране в основания договор за проектиране
от 05.03.2012 г., разпределена по части и етапи на проекта и приведена към цена
на квадратен метър площ. Общата цена на проектантския хонорар и в двата анекса
е намалена с търговска отстъпка в различен размер. При определяне на цената на
неразплатените проектни материали експертизата не предвижда търговска отстъпка,
а приема базисните цени. Общата цена за извършеното допълнително проектиране по
части Архитектура и Интериор, изчислена на база договорените условия в
подписаните между страните Анекс № 2 и Анекс № 3 е 76 189,20 лева с ДДС.
Общата цена за извършеното допълнително проектиране по части Архитектура и
Интериор, изчислена на база „Методика за определяне на размера на
възнагражденията за предоставяне на проектантски услуги в устройственото
планиране и инвестиционното проектиране“, е 155 589,48 лева с ДДС. При
приемане на експертизата в съдебно заседание вещите лица допълват, че в единия
анекс цената е намалена като процент, а в другия като окончателна сума, като не
може да се установи утвърден модел за търговска отстъпка, който да се приложи
при извършване на оценката.
От приетото допълнително заключение на тройната
съдебно-техническа експертиза се установява, че не са били налице възложени от
„Б.б.з.р.“ АД, изпълнени от „Т.а.“ ООД и неприети от банката проектни разработки.
Вследствие проучването на гореописаната активна кореспонденция между страните
по делото, не се откриват никакви документи, включително електронни писма за
липса на приемане на проектни разработки, извършени от ищцовото проектантско
бюро. Посочват, че проектите по част „Интериор“ не подлежат на администриране,
поради което не е било необходимо и не са внасяни в съответната техническа
компетентна администрация за разглеждането им. Вещите лица поддържат
становището си, че са налице възложени проектантски работи, надлежно изпълнени,
няма неприети такива – не са налице документи относно евентуално неприети
работи, поради което поддържат заключението си относно вида и стойността на
извършения от ищеца проектантски труд. Общата цена на проекта за части „Архитектура“
и „Интериор“ е 155 589,48 лева с ДДС.
С оглед на така събраните доказателства съдът приема
за установено, че страните са били валидно обвързани от сключен на 05.03.2012
г. договор за проектиране. Не се спори, че във връзка с наложили се преработки
на първоначалния проект, страните са подписали Анекс № 2 от 14.07.2015 г. и
Анекс № 3 от 03.06.2015 г., по които дължимите възнаграждения са изцяло
разплатени от ответника на ищеца.
Спорен по делото е въпросът дали след изпълнение на
основния договор и двата анекса има възлагане от „Б.б.з.р.“ АД на „Т.а.“ ООД на
допълнителна преработка и ново проектиране.
Настоящият съдебен състав намира, че от разменената
между страните кореспонденция, която следва да се приеме за автентична,
съгласно установеното от вещото лице по приетото заключението на съдебно
компютърно-техническата експертиза, се доказа, че е налице възлагане от страна
на ответника на допълнителни проектантски видове работи и изготвяне на нови
проекти от страна на изпълнителя. Установява се, че всички допълнително разработени и
предадени от ищеца на ответника проекти са приети с приемо-предавателни
протоколи и са съгласувани и одобрявани в оперативен порядък от възложителя. Видно
е, че в голямата си част предоставените на ответника чертежи от „Т.а.“ ООД са
предадени с приемо-предавателни протоколи от „Б.б.з.р.“ АД директно на
строителя за изпълнение, от което следва, че същите са били приети и одобрени.
Безспорно се доказа по делото, че поради
значителното по обем, обхват и сложност ново проектиране възложителят е поискал
процедиране на промените в проекта като съществени изменения на одобрен
инвестиционен проект, новите проекти са одобрени като съществени изменения и е
издадена заповед на 02.09.2016 г. за допълване на разрешението за строеж №
128/13.11.2016 г. за процесната сграда.
Съдът намира за несъстоятелни възраженията на
ответника, че поради целесъобразност е преминал процедурата по чл. 147 ЗУТ за
одобрение на несъществените изменения с цел да се улесни приемането на строежа.
Вещите лица по приетите съдебно-технически експертизи дават категорично
заключение, че се касае за съществени отклонения по смисъла на чл. 154, ал. 2,
т. 6 и т. 7 ЗУТ, които са възложени от ответника. Същите впоследствие са
внесени от „Б.б.з.р.“ АД с искане за допускане на изменение в одобрения
инвестиционен проект към издаденото разрешение за строеж. След съгласуване и
одобряването им е издадена заповед № РД 51-182/02.09.2016 г., в която е констатирано
съответствие със закона на направените вътрешни промени в разпределенията по
част „Архитектура“ на надземните етажи и произхождащите от това изменения по
части сгради Инсталации.
При тези данни съдът счита, че направените от ищеца
преработки на проекта и ново проектиране са по възлагане на ответника и попадат
в обхвата на чл. 20, ал. 6 от договора, който предвижда, че преработки и
изменения по искане на възложителя след получаване на разрешение за строеж се
извършват след допълнително договаряне. Такова в случая е налице, доколкото
след 09.11.2015 г. до снабдяване на сградата на 24.10.2016 г. с разрешение за
ползване „Б.б.з.р.“ АД е изисквало от ищеца промяна на проектите по част
Архитектура, част Пожарна безопасност и Интериор, като „Т.а.“ ООД е приело
работата. От изслушаните заключения безспорно се установи, че възложените от
ответника на ищеца допълнителни проектантски дейности са извън предмета на договора
за проектиране от 05.03.2012 г. и анексите към него под № 2 и № 3, като
изпълнението им е в пряка причинна връзка с приемането на строежа и издаване на
разрешение за ползването му.
Предвид изложеното съдът приема за доказано, че
допълнителните работи, за които се търси възнаграждение са договорени между
страните при наличие на валиден договор за проектиране от 05.03.2012 г., в
хипотезата на чл. 20, ал. 6 от същия договор. Измененията в проектите и
изготвяне на нов такъв са във връзка с направено възлагане от страна на „Б.б.з.р.“
АД на „Т.а.“ ООД.
Съобразно чл. 264 ЗЗД поръчващият е длъжен да приеме
извършената, съгласно постигната между страните договорка работа. По делото са
приети като доказателства двустранно подписани в процеса на изпълнение от
страните приемо-предавателни протоколи. От изслушаните единична и тройна
съдебно-технически експертизи се доказа, че извършеното от ищеца е допълнително
и значително по важност и обхват проектиране, инициирано от възложителя и
осъществено по време на строителството. След 22.10.2015 г. ищецът като
проектант по договора за проектиране е извършил значимо по обем допълнително
проектиране, а именно: преработка на проекта по част Архитектурна, включително
част Пожарна безопасност и нов проект по част Интериор.
Настоящият съдебен състав намира за недоказано
оспорването на ответника, заявено с отговора на исковата молба. „Б.б.з.р.“ АД
твърди, че ищецът не е изпълнил изцяло, точно и в срок задълженията си по
предмета на договора, не е предал пълни проекти и те не са били изцяло одобрени
и приети от възложителя. По делото обаче не са ангажирани никакви доказателства
са заявени претенции от страна на възложителя за некачествени работи, за
извършени такива извън договорения срок или за допуснато друг вид неизпълнение
на договора. Това е констатирано и от приетата първоначална съдебно-техническа
експертиза, в която вещото лице сочи, че до приемането на обекта с Акт обр. 15 – 15.10.2016 г.
липсват данни за получени от изпълнителя „Т.а.“ ООД забележки, становища, писма
или други изявления за неизпълнени, забавени или лошо изпълнени проектантски
дейности.
При така събраните доказателства съдът приема, че
възложителят „Б.б.з.р.“ АД дължи възнаграждение на изпълнителя „Т.а.“ ООД за
извършеното допълнително проектиране – преработки на проекта и нови проекти по
разпределенията на етажите в сградата и последващите от това промени в
оформлението на интериора, които промени са извършени по време на
строителството, тъй като ответникът е приел работата без възражение, след като
е инициирал процедура за одобрение по съответния ред и работата е полезна за
него.
Не се спори между страните, а това обстоятелство се
доказа и от приетите писмени доказателства и разменената кореспонденция, че
няма постигнато съгласие относно дължимото възнаграждение за възложените и
изпълнени работи. При липса на договорен размер на хонорара, възложителят дължи
на изпълнителя възнаграждение, което обичайно се дължи за извършената работа
към момента на изпълнението. Съгласно чл. 326, ал. 2 ТЗ, ако цената по договор
за продажба не е определена и не е уговорено как ще бъде определена, счита се,
че страните са се съгласили с цената, която обикновено се плаща по време на
сключването на продажбата за същия вид стока при подобни обстоятелства. Според практиката
на Върховния касационен съд, правилата на търговската продажба намират
приложение по аналогия и към договорите за изработка. В този смисъл решение №
59/10.09.2010 г. по т.д. № 511/2009 г. на ВКС, ІІ Т.О., решение № 36/30.03.2011
г. по гр.д. № 384/2009 г. на ВКС, ІV Г.О., решение № 94 от 09.07.2015 г. по
т.д. № 2094/2014 г. на ВКС, ІІ Т.О. и др.
В разглеждания случай съдът намира, че цената на
приетата и одобрена работа следва да се определи съгласно презумпцията на чл.
326, ал. 2 ТЗ, тъй като страните не са постигнали съгласие относно размера на
възнаграждението. Предвид установеното от тройната съдебно-техническа
експертиза общата цена, която обичайно се дължи за извършения труд е в размер
на 155 589,48 лева с ДДС и до този размер искът следва да се уважи, като
за разликата до пълния предявен размер от 157 039 лева се отхвърли като
недоказан.
Видно е от приетите доказателства – анекс № 2 и анекс
№ 3, което е констатирано и от вещите лица, че по съгласие на страните цените и
по първия и по втория анекс са били намалявани от ищеца, като в първия случай
това е станало като процент, а във втория като глобална сума. Не се установява
обаче утвърден модел за търговска отстъпка, която да са уговорили страните
отнапред и която да може да се приложи към възникналите между тях отношения във
връзка с възложените допълнителни работи. Договарянето между страните е
извършено на свободен пазарен принцип, което е установено и от вещите лица.
Цената, която обикновено се плаща за положения труд е установена в приетата по
делото тройна съдебно-техническа експертиза и именно нея възприема настоящият
съдебен състав като дължима от ответника.
2/ По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
претендираната сума за лихва за забава върху главница в размер на 80 790
лева без ДДС, която е първоначално заявената от ищеца претенция преди
увеличеното, в размер на 3 007,18 лева за периода от 09.02.2017 г. до
22.06.2017 г.:
С нотариална покана от „Т.а.“ ООД до „Б.б.з.р.“ АД във
връзка с извършената допълнителна проектна преработка на етажите на сградата,
както и на последвалите от това изменение в интериора, ищецът е поискал от
ответника до 08.02.2017 г. да му преведе сумата 80 790 лева, определена
без ДДС. Следователно с посочената нотариална покана ищецът е поканил ответника да му
заплати сумата 80 790 лева без ДДС в срок до 08.02.2017 г. Видно е от извършеното отбелязване
върху поканата, че същата е връчена на адресата „Б.б.з.р.“ АД на 02.02.2017 г. Съгласно чл. 84, ал. 1, изр. 1 ЗЗД,
когато денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в
забава след изтичането му. След като има уговорен срок за изпълнение на
паричното задължение и неговият падеж е настъпил, ответникът е изпаднал в
забава. Ето защо искът се явява основателен за пълния предявен размер,
доколкото се установи, че дължимата главница е в размер по-голям от
претендирания с поканата, и следва да се уважи за сумата 3 007,18 лева за
периода от 09.02.2017 г. до 22.06.2017 г.
3/ По евентуално предявените искове с правно
основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
С оглед изхода на спора по заявените главни искове
следва да се оставят без разглеждане исковете заявени при условията на
евентуалност с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД. Независимо, че
по главния иск съдът ще постанови отхвърлителен диспозитив за сумата
1 449,52 лева, като разлика между претендираната главница 157 039
лева и присъдената 155 589,48 лева, за тази част не следва да има
произнасяне по евентуалния иск, доколкото настоящият съдебен състав прие, че
главният иск е основателен и сумата се дължи на договорно основание, а размерът
е въпрос на отделно доказване. Именно поради уважаване на претенцията на
договорно основание, не подлежи на разглеждане евентуалния иск, с който се
претендира присъждане на исковата сума на извъндоговорно основание.
По отношение на разноските: Двете
страни претендират разноски. От страна на ищеца се доказаха извършени разноски
в размер на 12 093,87 лева, посочени в списъка по чл. 80 ГПК, от които
6 343,87 лева за държавна такса, 950 лева за депозити за вещи лица и
4 800 лева за адвокатско възнаграждение. Съдът намира за неоснователно
заявеното от ответника възражение за прекомерност на претендирания хонорар, за
който извод съобрази броя на проведените съдебни заседания /седем/,
фактическата и правна сложност на делото, извършените процесуални действия по
изслушване на експертизи, уговореният и заплатен между страните хонорар в
размер на 4 800 лева при минимално дължим по Наредбата за минималните адвокатски
възнаграждения 4 641,79 лев. При съобразяване на посочените
обстоятелства възражението за
прекомерност следва да се остави без уважение. С оглед уважения размер на
исковете на ищеца се дължат разноски в размер на 11 982,24 лева. От страна
на ответника са извършени разноски в общ размер на 3750 лева, посочени в списъка по чл. 80 ГПК, от които 3 300 лева за депозити за вещи лица и 450 лева за
юрисконсултско възнаграждение, определено на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр.
чл. 37 ЗПП вр чл. 25, ал. 2 НЗПП. С оглед отхвърлената част от исковете на
ответника се дължат разноски в размер на 34,61 лева.
Така
мотивиран Софийски градски съд
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД „Б.б.з.р.“ АД,
с ЕИК: *********с адрес: ***, да заплати на „Т.а.“ ООД, с ЕИК: *********, с адрес: ***, сумата в размер на 155 589,48 лева /сто петдесет и пет
хиляди петстотин осемдесет и девет лева и четиридесет и осем стотинки/ с ДДС, представляваща
неизплатено възнаграждение за извършено допълнително проектиране – преработки
на проект и нови проекти по разпределенията на етажите в сградата и
последвалите от това изменения в интериора по договора за проектиране от
05.03.2012 г., ведно със законната лихва
върху сумата, считано от датата на исковата молба 26.06.2017 г. до
окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ
иска за разликата между предявения размер от 157 039 лева и уважения размер
от 155 589,48 лева.
ОСЪЖДА на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД
„Б.б.з.р.“
АД, с ЕИК: *********с адрес: ***, да
заплати на „Т.а.“ ООД, с ЕИК: *********,
с адрес: ***, сумата в размер на 3 007,18
лева /три хиляди и седем лева и осемнадесет стотинки/, представляваща
мораторна лихва за забава върху главницата от 80 790 лева, за периода от 09.02.2017
г. до 22.06.2017 г.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ предявените от „Т.а.“ ООД, с ЕИК: *********, с адрес: ***, срещу „Б.б.з.р.“ АД, с ЕИК: *********с адрес: ***, евентуални искове по чл. 59,
ал. 1 ЗЗД и акцесорния иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата в размер
на 157 039 лева /сто петдесет и седем
хиляди и тридесет и девет лева/ с ДДС, представляваща сума, с която
ответникът се е обогатил, и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата в размер на 3 007,18
лева /три хиляди и седем лева и осемнадесет стотинки/, представляваща
мораторна лихва за забава върху главницата от 80 790 лева, за периода от
09.02.2017 г. до 22.06.2017 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, „Б.б.з.р.“
АД, с ЕИК: *********с адрес: ***, да
заплати на „Т.а.“ ООД, с ЕИК: *********,
с адрес: ***, сумата в размер на 11 982,24
лева /единадесет хиляди деветстотин осемдесет и два лева и двадесет и четири
стотинки/, представляваща дължима сума за разноски, съобразно уважената
част от исковете.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК,
„Т.а.“ ООД, с ЕИК: *********, с адрес: ***, да
заплати на „Б.б.з.р.“ АД, с ЕИК: *********с
адрес: ***, сумата в размер на 34,61
лева /тридесет и четири лева и шестдесет и една стотинки/, представляваща
дължима сума за разноски, съобразно отхвърлената част от исковете.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: