Р Е Ш Е Н И Е
30.03.2018 Дупница
Номер Година Град
В ИМЕТО НА НАРОДА
III, г. о.
Районен съд – Дупница състав
07.03. 2018
на Година
В публично съдебно заседание в следния състав:
Михаил Малчев
Председател
Членове
Съдебни заседатели:
1.
Росица Кечева
2.
Секретар:
Прокурор:
Председателя на
състава
Сложи за разглеждане докладваното от
гражданско 2651 2017
дело № по описа за година.
Производството е образувано по иск с правно основание чл.45, ал.1 ЗЗД, с който Д.Л.Д. с ЕГН:********** иска от съда да осъди ответника С.Г.Ч. ЕГН:**********, да й заплати 2 000 лева, представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди, в резултат на нанесена й от ответника на 22.03.2016г. закана за убийство, ведно със законната лихва от датата на увреждането - 22.03.2016г. до окончателното изплащане да дължимата сума. Претендира присъждане на сторените в производството разноски.
Ищцата твърди, че на 22.03.2016 г. около 13.00ч. в
с.Слагано, ул. „Рила", община Бобошево, обл. Кюстендил, пред дом 29,
ответникът Ч. й отправил закана за убийство с думите „ще те заколям с този нож,
сега ще те претрепам" като бил насочил ножа към нея. Като резултат от тези
негови думи и действия, изпитала основателен страх от осъществяването на
заканата, тъй като била съвсем реална. Това повеление на ответника, определено
създаде у нея сериозни опасения за психическото и емоционално й здраве.
Причинените й от ответника неимуществени вреди, изразяващи се в претърпените от
нея страх за живота и телесната й цялост, унижение и огорчение, са търпени за
един значителен период от време. С влязло
в сила определение на ДРС, постановено по НОХД № 873 по описа на съда за
2017г., е одобрено споразумение за решаване на делото, по силата на което
ответникът се е признал за виновен за извършено от него престъпление по чл.144,
ал.3 в сл. на ал.1 НК.
В законоустановения едномесечен срок по делото е постъпил писмен отговор, с който се оспорва предявения иск като неоснователен. Ответникът заявява, че не е имал никакъв физически контакт с ищцата, която го е предизвикала. Оспорва твърденията в исковата молба за претърпени неимуществени вреди като не отговарящи на истината. Както непосредствено след инцидента, така и в периодите след него и към настоящия момент, ищцата Д. не е променила повелението си, ежедневните си ангажименти, не е пострадала физически и няма каквото и да било влошаване на психическото и емоционалното й състояние.
Съдът, след преценка
на събраните по делото доказателства, в тяхната цялост, намира за установено следното от фактическа
страна:
С влязло в сила споразумение по НОХД № 873/2016г. ДРС е признал ответника С.Г.Ч. за виновен за това, че на 22.03.2016г. около 13.00 часа, в село Слатино, общ. Бобошево, на ул. „Рила” пред дом № 29 се е заканил на Д.Л.Д. ***, с убийство с думите „Ще те заколям с този нож, сега ще те претрепам”, като е насочил към нея нож, като заканването е могло да възбуди у Д.Д. основателен страх за осъществяването му – престъпление по чл. 144, ал. 3, в сл. на ал. 1 от НК.
В настоящото съдебно производство са събрани гласни доказателства.
От свидетелските показанията на свидетеля Добринчо Мустеров се установява, че вечерта след инцидента на 22.03.2016г. Д. е била уплашена и огорчена. Свидетелят, който живее с нея на семейни начала, я е заварил да плаче. Тя му е разказала подробно за случилото се през деня. Повече от половин година след инцидента с ответника-съсед Д. се е страхувала да излиза навън и е имала неспокоен сън. Събуждала се е през нощта и е приемала лекарства.
От свидетелските показанията на свидетеля Симеон Симеонов, който е районен полицейски инспектор на село Слатино, се установява, че на 22.03.2016г. той и негов колега са посетили адреса на ищцата за снемане на обяснения по повод възникнал предишен скандал между страните в настоящото производство. Свидетелят е заварил скандал между Д. и Ч., като ищцата му се е оплакала, че ответникът я е заплашил с нож, че ще я заколи. Ч. е избухнал, казал е на Д. „сега ще те утепам” и се е насочил към нея. След това е бил задържан от полицаите.
От свидетелските показанията на свидетеля Любчо Каишев се установява, че същият не знае за скандал и разправии между ищцата и ответника, като ги познава и двамата и си говори с тях. Свидетелят е виждал редовно Д.Д. по центъра и по улиците на село Слатино.
От показанията на свидетеля Димитър Чучуков се установява, че отношенията между страните, които са съседи, са влошени от няколко години. Свидетелят, който е приятел на ответника и често му гостува, е присъствал на случаи, когато ищцата е обиждала Ч., а той не й е обръщал внимание. За процесния инцидент свидетелят е научил от своя приятел Ч..
При така установената
фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Съдът е сезиран с иск за поправяне на виновно причинени неимуществени вреди, настъпили в резултат на непозволено увреждане. Непозволеното увреждане изисква кумулативност на следните елементи, за да бъде ангажирана отговорността на прекия причинител, осъществил деликта, а именно: деяние (действие или бездействие), противоправност на деянието, вреда, причинна връзка между деянието и вредата, както и вина, независимо от нейната форма - умисъл или небрежност.
С оглед на установената фактическа обстановка по делото, безспорно е, че е осъществен общият състав на непозволеното увреждане, визиран в разпоредбата на чл.45, ал.1 ЗЗД, и са налице предпоставките за ангажирване отговорността на ответника. Установено е по делото по безспорен начин, че на 22.03.2016г. около 13.00 часа, в село Слатино, общ. Бобошево, на ул. „Рила” пред дом № 29 се е заканил на Д.Л.Д. ***, с убийство с думите „Ще те заколям с този нож, сега ще те претрепам”, като е насочил към нея нож, като заканването е могло да възбуди у Д.Д. основателен страх за осъществяването му. Съгласно разпоредбата на чл. 300 ГПК, задължителни за гражданския съд, разглеждащ гражданските последици от деянието, са приетите от наказателния съд обстоятелства относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Съдът счита, че е налице и пряка причинна връзка между виновното поведение на ответника и причинения основателен страх за живота и здравето на ищцата. При наличието на тази причинна връзка, ответникът дължи обезщетение на ищцата за претърпените неимуществени вреди. Обезщетението на последните съдът определя по справедливост.
Установява се по делото, че Ч. е причинил на Д. неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени от същата страдания (страх) в резултат на заплашването й с убийство. Налице са всички елементи на състава, пораждащ права за увредения срещу прекия причинител на неимуществено увреждане. За определяне размера на дължимата обезвреда за причинените на ищцата неимуществени вреди е приложима разпоредбата на чл.52 ЗЗД и заложеният в нея принцип на справедливост, който не е абстрактен, а се извежда от конкретните обстоятелства, характера и начина на извършването на увреждането, причинените болки и страдания и др. Съдът като взе в предвид естеството на причинените, вследствие на нанесената закана за убийство от ответника, неимуществени вреди на ищцата, по свое вътрешно убеждение и като съобрази всички обстоятелства от значение за случая и преживяната от нея психологическа травма счита, че искът следва да бъде уважен за сумата от 2000 лева. При определяне на размера на дължимото обезщетение съдът отчита възрастта и пола съответно на ищцата и ответника, продължителността на търпените стах и неудобства. За определяне на размера на неимуществените вреди, съдът взе впредвид и обстоятелството, че заплахите за убийството са повторени от Ч. и пред пристигналите на мястото на инцидента полицаи, което е показателно за особена дързост на неговото поведение. С оглед гореизложеното съдът приема, че искът за присъждане на обезщетение за неимуществените вреди е основателен и доказан за сумата от 2000 лв.
Относно претенцията за присъждане на лихва –
при неизпълнение на парично задължение, ответникът дължи обезщетение в размер
на законната лихва от деня на забавата и тъй като вредите произтичат от
непозволено увреждане, те се дължат от деня на увреждането – 22.03.2016г., а покана за изпълнение не е необходима съгласно чл.84
ал.4 ЗЗД. С изискуемостта на задължението да поправи вредите, причинени чрез непозволено
увреждане, длъжникът изпада в забава, а тази изискуемост настъпва със самото
увреждане.
На основание чл.78, ал.1 ГПК, ответникът следва да заплати на ищеца сторените от последния разноски в производството. Предвид направеното искане от процесуалния му представител за присъждане на разноски на основание чл.38, ал.1 иал.2 ЗА, такива следва да му бъдат присъдени в размер на 100 лв. Следва също така на основание чл.83, ал.1, т. 4 във вр. с ал.78, ал.6 ГПК във вр. чл. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК да бъде осъден ответникът да заплати държавна такса по сметка на ДРС в размер на 80 лв.
Мотивиран от горното, съдът
Р
Е Ш И
:
ОСЪЖДА С.Г.Ч. ЕГН:********** да заплати на Д.Л.Д. с ЕГН:********** на основание чл.45, ал.1 ЗЗД сумата от 2000 лв., като обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи в претърпени от нея страх и страдания в следствие на отправена й от ответника закана за убийство, ведно със законната лихва от датата на увреждането - 22.03.2016г. до окончателното изплащане да дължимата сума.
ОСЪЖДА С.Г.Ч. ЕГН:********** да заплати на адв. Елена Д. от АК – Враца на основание чл.38, ал.1 и ал.2 ЗА сумата от 100 лв., представляваща дължимо адвокатско възнаграждение за процесуално представителства на ищцата по делото.
ОСЪЖДА С.Г.Ч. ЕГН:********** да заплати по сметката на РС-Дупница на основание чл.83, ал.1, т. 4 във вр. с ал.78, ал.6 ГПК във вр. чл. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, държавна такса в размер на 80 лв.
Решението може да се обжалва пред Кюстендилски окръжен съд в двуседмичен срок от получаване на препис от него.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: