Решение по дело №467/2024 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 196
Дата: 9 юли 2025 г. (в сила от 9 юли 2025 г.)
Съдия: Румяна Петрова Петрова
Дело: 20243100600467
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 2 април 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 196
гр. Варна, 09.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на осми
май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Румяна П. Петрова
Членове:Светла В. Даскалова

Станчо Р. Савов
при участието на секретаря Елвира М. Ботева
в присъствието на прокурора П. Ил. Х.
като разгледа докладваното от Румяна П. Петрова Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20243100600467 по описа за 2024 година
Предмет на разглеждане пред настоящата инстанция е въззивно производство по жалба на
подс. В. К. К. срещу Присъда №64/14.03.2023г. по НОХД № 2339/2022г. по описа на ВРС, с
която същият е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.129ал.1, като при
условията на чл.54ал.1 от НК му е наложено наказание Лишаване от свобода за срок Девет
месеца, чието изпълнение е отложено за изпитателен срок от Три години. Оправдан е да е
извършил деянието при условията на чл.20ал.2 от НК в съучастие като съизвършител с Н. А.
Б. и Б. Л. И.. Последните двама са били оправдани от първата инстанция по възведеното им
обвинение по чл.129ал.2 във вр. с ал.1 във вр. с чл.20ал.2 от НК. В. К. е бил осъден да
заплати на пострадалия В. Е. А. сумата от 6000лева, ведно със законната лихва, считано от
деня на увреждането, представляваща обезщетение за неимуществени вреди в резултат от
престъплението по чл.129ал.1 от НК. Присъдата по отношение на Н. А. Б. и Б. Л. И. е
потвърдена от въззивния съд, поради което е влязла в сила, а по отношение на подс. В. К. К.
производството по НОХД № 2339/2022г. на ВРС е възобновено, а решението по ВНОХД №
641/2023г. на ВОС е отменено в частта, с която по отношение на подс. К. е потвърдена
присъдата на ВРС по НОХД № 2339/2022г. в осъдиделната част по чл.129ал.2 от НК, в
оправдателната част по чл.20ал.2 от НК, в осъдителната част на гражданския иск, по
отношение на разноските и държавната такса върху уважения граждански иск, както и в
частта за разноските във въззивната инстанция, като делото върнато на въззивната инстанция
за ново разглеждане от стадия на съдебното заседание.
Въззивното производство спрямо подс. К. е било образувано по депозирана от неговия
защитник адв. Б. Ж. жалба, в която последният е визирал допуснати от
първоинстанционния съд съществени нарушения на процесуалния и материалния закон,
поради което направил искане за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново
разглеждане или оправдаване на подсъдимия по възведеното му обвинение. В допълнението
към жалбата подробно са изложени нарушенията на процесуалните правила, които според
защитата са доВ. до ограничаване правото на защита на К., състоящи се в липсата на анализ
и обсъждане на възражения относно субективната страна на деянието, наличие на
1
неизбежна отбрана, а по отношение на материалния закон се сочи, че бил неправилно
приложен, тъй като съдът е приел, че осъщественото деяние е по чл.129ал.1 от НК.
В съдебно заседание жалбата се поддържа на изложените в нея основания от
защитника, според който и след проведеното въззивно съдебно следствие обвинението
спрямо подс. К. е останало недоказано по изискуемия от закона безспорен начин. В тази
връзка анализирайки показанията на свидетелите счита, че дори и да се приеме хипотетично,
че подсъдимият е предприел нещо, то е било в хипотезата на неизбежна отбрана. Сочи, че
срещу него е имало нападение и то е било преустановено. Но е било налице нападение и
към неговия приятел Б., като хипотезата на чл.12 от НК предвижда защита непосредствено
не само от отбраняващия се, а и на другиго, чрез причиняване вреди другиму, ако съдът
приеме за доказано, че подсъдимият е нанесъл някакъв удар, от който е пострадал А.. Счита,
че по делото не са налице категорични доказателства по какъв начин е получено
увреждането на пострадалия – от удар или от падане. Защитата изтъква, че доказателствата
по делото са противоречиви, поради което моли присъдата на ВРС да бъде отменена и
подсъдимия К. да бъде оправдан. С оглед осъществяване в пълен обем правото на защита
поддържа тезата и че деянието е извършено в пределите на неизбежната отбрана.
В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура изразява становище за
правилност на установената от първоинстанционния съд фактическата обстановка. Сочи, че
всеки един от подсъдимите отрича да е нанасял удари на пострадалия, но твърденията им са
противоречиви, а така също противоречат и на останалите доказателства. Счита, че
показанията на В. В. следва да бъдат ценени като безпристрастни. Заявява, че двамата
свидетели и подсъдимият са допринесли за причиняване на тази телесна повреда, но в тази
фаза на процеса, тъй като е вляза в сила присъдата по отношение на тях, може да се търси
наказателна отговорност единствено на подс. К. за това, че е причинил тази телесна повреда.
Прокурорът отхвърля тезата на защитата, че деянието е извършено в условията на
неизбежна отбрана, тъй като не е било налице изобщо започнало противоправно нападение.
Това е така, тъй като въпреки, че свидетелите и подсъдимият твърдят, че пострадалия ги е
гонил, то не е установено по категоричен начин, че той ги е удрял. Сочи още, че са налице
доказателства, че пострадалия е бил провокиран от тях, че са го обиждали и те на свой ред
са отвръщали на обидите му, и за това той е излязъл да се разправя вторият път, след като
вече се е бил прибрал. По изложените съображения моли присъдата на подс. К. да бъде
потвърдена, като бъде отхвърлена тезата за неизбежната отбрана.
Гражданският ищец и частен обвинител чрез повереника моли съда да потвърди
решението, с което е осъден К., както в наказателноправната част, така и досежно
гражданския иск. Поддържа изцяло всичко изложено по същество до настоящия момент в
производствата, като в допълнение изтъква, че не следва да бъдат ценени показанията на св.
П. С., тъй като по делото безспорно е установено, че с В. А. са имали пререкание и дребен
битов конфликт. От друга страна изтъква, че съпоставяйки свидетелските показания на П. С.
и И., са налице съществени разлики в това как е възникнал инцидента. При съпоставката
показанията на П. С. с обясненията на К. също възникват съществени противоречия.
Повереникът сочи, че този конфликт има две фази: първата фаза, която приключва с
гонитбата между К., В. А. и Б., като при приключването на тази гонитба нито един не
споменава П. С. вече да е чула за виковете и да е присъствала на мястото, където
впоследствие се развива боя между А., К., Б. и И.. Едва след като И. излиза от своя дом и
вход започва нов конфликт между А. и И., като П. С., нито един от свидетелите не съобщава
да е там в началото на този конфликт и когато според повереника започва втората фаза.
Счита, че безспорно установено е, че Б., И. и К. са обградили В. А., като в този момент
ключови се явяват свидетелските показания на В., които разкриват и какво се е случило, и
защо А. е паднал. За начина на събаряне на А. следва да се ценят и показанията на Ж. А.,
която е категорична по какъв начин е бил съборен съпругът й, а именно от удар в краката от
подс. К.. Повереникът счита, че това обстоятелство не е опровергано в производството, като
2
не са налице и косвени доказателства, които да опровергават този механизъм. Това е довело
до падането и причиняването на съставомерните последици, описани в обвинителния акт.
По изложените съображения счита, че авторството на деянието е безспорно установено,
поради което К. следва да бъде признат за виновен. Излага съображения относно липсата на
предпоставките за приложението на неизбежната отбрана, тъй като не е имало нападение от
страна на А. към К. срещу което последният да се е защитавал. Моли съда да признае за
виновен подс. К., гражданският иск да бъде уважен по справедливост. Моли за присъждане
и на разноските сторени в рамките на предходните инстанции.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и въз основа на
императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на постановения акт по
отношение на законосъобразността, обосноваността и справедливостта му, съобразно
изискванията на чл.313 и чл.314ал.1 от НПК намира за установено следното:
Въззивният съд счита, че след проведеното въззивното съдебно следствие фактическата
обстановка, приета от първоинстанционния съд е правилно установена, а именно:
Подсъдимият Б. И. живеел в гр.Варна, ж.к.Чайка, бл.********. Жилищният блок бил
само с един вход. На приземния етаж на жилищната сграда имало изграден проход, в който
бил входа на жилищния блок. В непосредствена близост до прохода се намирало
заведението „Кофи шоп Павали", стопанисвано под наем над 15 години от свидетелите В. Е.
А. и съпругата му Ж. Й. А.. Н. Б. и В. К. били приятели на Б. И.. Те посещавали често
неговия блок, като или го изчаквали пред входа на блока, в близост до кафенето на А.и или
се качвали в апартамента на И.. Между И. и семейство А.и имало отпреди натрупано
напрежение. Поводи за това станали твърденията на свидетелите А.и, че приятелите на И.
често пушели марихуана и се държали агресивно и вулгарно в прохода между входа на
жилищния блок и заведението. Друга причина били твърденията на А.и, че компанията на
И., събирайки се в апартамента им, пускали силно музика, хвърляли от терасата фасове,
черупки от яйца и други боклуци върху маси на заведението, поставени на открито,
включително и когато там се намирали клиенти. Един ден изхвърлен фас според А.и от
терасата на св. И. паднал почти в косата на дъщерята на А.и и тогава за пореден път
възникнала напрегната ситуация между А.и и И.. А.и познавали родителите на Б. И., имали
телефонния номер на майка му и на няколко пъти проВ. телефонни разговори и срещи след
изхвърлени фасове и боклуци върху маси на заведението, дори при един от случаите И. им
се извинил. Според показанията на свидетелите А.и те многократно са се обаждали в
полицията, но от там им казвали, че нищо не могат да направят и че това са прояви на
подрастващи младежи. Влошените отношения между компанията на И. и свидетелите А.и се
често водели до отправяне на остри реплики между, без обаче да се стигало до физическа
агресия и контакт.
На 04.06.2020 г. след обяд А. и съпругата му се намирали в заведението. Около 16 часа
св.А. излязъл от заведението и тръгнал да минава през прохода. По това време пред входа на
жилищния блок се намирали подсъдимия К. и св.Б., които чакали св.И. да слезе от дома си.
Когато А. минал покрай тях, тримата си разменили обидни реплики. А. започнал да им вика
да се махат от заведението му и тръгнал към тях, двете момчета побягнали към пазара, който
се намирал в близост, като продължили размяната на реплики и били последвани от А.. В
един момент Б. паднал на земята и А. се надвесил над него, но до физически контакт не се
стигнало. Тези действия на тримата били възприети от св.П. П. С.. След това А. се върнал в
заведението и казал на св.А. да се обади в полицията, защото подсъдимите К. и св.Б.
притеснявали клиентите на заведението, които били седнали на външните маси. Св.Ж. А. се
обадила от своя мобилен телефон на тел.112 и казала, че пред заведението има три деца,
които пушат трева и замерват витрините на заведението „Павали“. Двамата – подс.К. и св. Б.
отново отишли в прохода да чакат И.. Б. се обадил по телефона на техния приятел З. Ст. Й. и
му казал да отиде пред входа на И., тъй като ги били нападнали и искали да ги бият. Подс.К.
ударил с пластмасова бутилка едно от стъклата на заведението. Св.А. ги видял и отново
тръгнал към тях. Св.А. видяла това и тя тръгнала към прохода. Тогава от входа излязъл И.,
видял в прохода подс. К. и Б. и св.А. и разменил реплики със св.А. на висок тон. Св.А.
3
тръгнал към Б. И., двамата започнали взаимно да се бутат, подсъдимия К. и Б. били в
непосредствена близост до тях. Св.А. също стигнала до групата и се опитвала да отдалечи
св.А. от момчетата. Св.С. също се приближила към групата. Тогава от жилищния вход
излязъл св.В. Т. В., който живеел там на първия етаж и познавал А.и и Б. И., чул, че А.и и
трите момчета си разменяли реплики на много висок тон пред входа и се приближил към тях
на около 4-5 метра. В един момент подс.К. направил подсечка със своя крак в областта на
краката на св.А., който загубил равновесие и тръгнал да пада на земята. Тогава
инстинктивно се подпрял с ръце на земята, за да предпази тялото и главата си от удар в
настилката. При подпирането си в този момент с лявата ръка на земята получил увреждане
на лявата раменна кост. Когато св.А. паднал на земята, тримата започнали да му нанасят
удари с крака, А. се предпазвал от ударите, св.Ж. А. се опитвала да ги разтърве. Тогава св. В.
В. се приближил и напръскал цялата група със лютив спрей за самозащита и всички се
разпръснали. И. се прибрал в дома си, подсъдимия К. и св. Б. тръгнали в друга посока. Св.А.
се обадила на тел.112 и съобщила за инцидента. На място пристигнала полиция и автомобил
на бърза помощ. След това пострадалият А. бил откаран с линейка в болницата, тъй като
изпитвал остра болка в лявото рамо. Малко по-късно подсъдимият К. и св. Б. били
задържани във Второ РУ при ОД на МВР Варна, откъдето те се обадили на И.. Св. И. отишъл
с такси във Второ РУ при ОД на МВР Варна и той също бил задържан.
Пострадалия В. Е. А. бил настанен в Клиника по ортопедия и травматология при МБАЛ
Света Анна-Варна АД, където било установено закрито счупване на горния край на лява
раменна кост. На 08.06.2020 г. му била извършена операция за открито наместване на
фрактурата, вътрешна фиксация чрез плака. А. бил изписан на 10.06.2020 г. в добро общо
състояние, спокойна оперативна рана, с подобрение, за амбулаторно лечение, контролни
прегледи и сваляне на конците на 14-ия следоперативен ден, видно от епикриза от МБАЛ
Света Анна-Варна АД, Клиника по ортопедия и травматология/т.1 л.13 от ДП № 628/20 г./.
Издаден му бил болничен лист за временна нетрудоспособност за 37 дни домашно лечение
от 04.06.2020 г. до 10.07.2020 г./т.1 л.17 от ДП № 628/20 г./, в последствие - болничен лист за
временна нетрудоспособност за 30 дни домашно лечение от 11.08.2020 г. до 09.09.2020 г. /т.1
л.23 от ДП № 628/20 г./ и болничен лист за временна нетрудоспособност за 60 дни домашно
лечение от 01.12.2020 г. до 29.01.2021 г./т.2 л.27 от ДП № 628/20 г./. С експертно решение №
0460/02.02.2021 г. на ТЕЛК към УМБАЛ Света Марина Варна/т.2 л.29 от ДП № 628/20 г./ му
била призната временна нетрудоспособност от 04.10.2020 г. до 30.11.2020 г. Четири дни след
изписването си от МБАЛ Света Анна-Варна АД А. решил да продължи лечението си в
болници в гр.Истанбул, Турция, тъй като ръката му се подула и зачервила. Там била
установена инфекция на счупеното място и претърпял още две операции на това място – на
06.07.2020 г./епикриза т.1 л.61 от ДП № 105/21 г./ и на 09.09.2020 г./епикриза т.1 л.146 от ДП
№ 105/21 г./ . Св.А. имал българско и турско гражданство, турските му имена били В. Ю.,
като е представено удостоверение за идентичност на имената В. Е. А. и В. Ю. от
Министерството на вътрешните работи на Република Турция/т.1 л.61 от ДП № 105/21 г./.
Поради тази причина представените от св.А. медицински документи за лечението му в
Турция с извършени две операции поради фрактура на лявата раменна кост с вътрешни
фиксиращи винтове/т.1 л.70-168 от ДП № 105/21 г./ са с турските му имена.
Според заключението на съдебно-медицинска експертиза № 221/2020 г./т.1 л.35- 39 от
ДП № 628/2020 г./, изготвена на 26.08.2020 г. от д-р В. Н. С., на 04.05.2020 г. В. Е. А.
получил счупване на лявата раменна кост в горна трета. Описаното травматично увреждане
според вещото лице е в резултат на удар с или върху твърд, тъп предмет и би могло да се
получи по време и начин съобщени в материалите по делото при събаряне и подпиране
върху изпъната лява ръка. Счупването на лявата раменна кост в горна трета обуславя трайно
затруднение на движението на левия горен крайник за период от време 3-4 месеца при
благоприятно протичане на оздравителния процес. Според заключението на съдебно-
медицинска експертиза № 275/2021 г./т.2 л.3- 24 от ДП № 105/2021 г./, изготвена на
02.11.2021 г. от д-р В. Н. С. след запознаване с представените медицински документи от
лечението в Турция, на 04.06.2020 г. В. Е. А. получил счупване на лявата раменна кост в
горна трета. Описаното травматично увреждане е резултат на удар с или върху твърд, тъп
4
предмет и би могло да се получи по време и начин, съобщени от св.В. Е. А. в показанията му
при събаряне и подпиране върху изпъната лява ръка. Счупването на лявата раменна кост в
горна трета обуславя трайно затруднение на движението на левия горен крайник за период
от време 3-4 месеца при благоприятно протичане на оздравителния процес. Затруднението
на движенията на левия горен крайник на пострадалия са продължили поне около 8-9 месеца
след инцидента на 04.06.2020 г. Установеният Захарен диабет II тип/неинсулинозависим
диабет/ по време на болничното лечение на пострадалия не е във връзка с травмата от
04.06.2020 г. Състоянието на стрес след преживения инцидент би могло да доведе до
повишаване на нивата на кръвната захар при вече наличен Захарен диабет II тип, но не и да
е причина за появата му.
От заключението на назначената по делото тройна съдебномедицинска експертиза №
94/2022 г., изготвена от вещите лица д-р В. С., д-р С. М. и д-р Е. Д./т.2 л.95-115 от ДП №
105/21 г./ се установява, че: на 04.05.2020 г. В. Е. А. получил счупване на лявата раменна
кост в горна трета. Описаното травматично увреждане е резултат на удар с или върху твърд,
тъп предмет, би могло да се получи по време и начин, съобщен в свидетелските показания
на В. А. при събаряне и подпиране върху изпъната лява ръка.
От заключението на съдебно-психиатрична експертиза по отношение на подс. В. К.
К., назначена на досъдебното производство, е видно, че К. не страда от психично заболяване,
няма данни за зависимост към алкохол и психоактивни вещества, установени са психични и
поведенчески разстройства, дължащи се на употреба на канабиноидни, вредна употреба на
марихуана. Към момента на извършване на деянието 04.06.2020 г. е бил в състояние да
разбира свойството и значението на извършените деяния и да ръководи постъпките си.
От заключението на съдебно-психиатрична експертиза по отношение на Б. Л. И.,
изготвена в хода на досъдебното производство от д-р Р. Б./т.1 л.98-100 от ДП № 628/20 г./ е
видно, че той не страда от психично заболяване, няма данни за зависимост към алкохол и
психоактивни вещества, установени са психични и поведенчески разстройства, дължащи се
на употреба на канабиноидни, вредна употреба на марихуана. Към момента на извършване
на деянието 04.06.2020 г. е бил в състояние да разбира свойството и значението на
извършените деяния и да ръководи постъпките си.
От заключението на съдебно-психиатрична експертиза по отношение на Н. А. Б.,
изготвена в хода на досъдебното производство от д-р Р. Б./т.1 л.106-108 от ДП № 628/20 г./ е
видно, че Б. не страда от психично заболяване, няма данни за зависимост към алкохол и
психоактивни вещества, установени са психични и поведенчески разстройства, дължащи се
на употреба на канабиноидни, вредна употреба на марихуана. Към момента на извършване
на деянието 04.06.2020 г. е бил в състояние да разбира свойството и значението на
извършените деяния и да ръководи постъпките си.
В хода на съдебното следствие също са били назначени съдебнопсихиатрични
експертизи на подсъдимия В. К. К., Б. Л. И. и Н. А. Б.. По отношение на подсъдимия В. К. е
установено от вещото лице, че към момента на извършване на деянието на 04.06.2020 г. е
разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си,
може да участва пълноценно в производството и да дава достоверни обяснения при желание
от негова страна.
Въззивният съд счита, че тази фактическа обстановка е безспорно установена от
доказателствата по делото. Изводите си настоящата инстанция формира въз основа на
събраните в хода на съдебното следствие пред първостепенния и въззивния съд гласни и
писмени доказателства и доказателствени средства, както и от заключенията по назначените
експертизи. Същите са достатъчни по своя обем и категоричност, за да се формират
еднозначни изводи по фактите. Въззивният съд намира, че анализът на
първоинстанционният съд по съставомерните факти е формиран въз основата на анализ на
събраните по делото доказателствени материали. Изслушаните пред настоящата инстанция
свидетели не променят извода на първоинстанционния съд относно авторството на деянието
и начина на причиняване на телесната повреда на пострадалия А..
5
Повторния разпит на пострадалия А. пред въззивната инстанция отново сочи, че е бил
обграден от трите момчета, като Б. И. е бил пред него, Б. и подс. К. били от дясната му
страна, като впоследствие изгубил къде точно се намирал К.. Пострадалият твърди, че
слизайки от жилището си И. се развикал какво иска от неговите приятели, след което го
ударил. Обяснява, че също се опитал да го удари, но не е сигурен дали успял. Заявява, че
през това време всички го дърпали и в един момент усетил удар под коляното от лявата
страна отзад, от подс. К.. Сочи, че не е видял, че лично той е направил „подсечката“, но само
той бил зад него и за това сочи, че това е момчето, което го е ударило преди да падне.
Описва начина на падане- с ръцете напред, на длани, леко с наклон на лявата страна, като
тогава според него усетил болка в ръката си. След това докато бил на земята и тримата
започнали да го удрят, а той не успял да се защити. Свидетелят посочва, че боя бил
преустановен след намесата на съседа им св. В., който напръскал всички със спрей. Отрича
категорично пръв да е посягал да удря И. или да го е нападал. По същия начин пострадалия
е пресъздал случилото се и в показанията, които е депозирал на ДП, които са приобщени от
въззивната инстанция чрез прочитането им. В тях пострадалия е посочил същите факти по
развитие на конфликта, както и че е бил съборен на земята след удари по краката. И в тези
показания свидетелят не е конкретизирал кое е лицето, нанесло му този удар, но е
категоричен, че Б. И. в този момент е бил пред него, а ударът е бил отзад, където били
другите две момчета. След това в побоя с ритници и юмруци са се включили и тримата.
Съдът кредитира показанията на св. А. относно развитието на конфликта и начина, по който
е бил съборен на земята, тъй като същите са безпротиворечиви помежду си и кореспондират
със заявеното от неговата съпруга, която пред ввъззивната инстанция е категорична, че
именно подс. К. е направил подсечката на съпруга й, вследствие на която той паднал на
земята. Твърди, че конфликтът започнал отново когато Б. излязъл от входа и ударил съпруга
й, а другите две момчета го били обградили. След падането му на земята свидетелства, че
всички започнали да го удрят с юмруци и ритници по цялото тяло. Свидетелката заявява, че
съпругът й паднал на една страна с лице надолу, далеч от стената на тунела, като отрича той
да е удрял някое от момчетата или да е хващал някое от тях за врата. В приобщените пред
въззивната инстанция първоначални свидетелски показания от ДП, А. не е конкретизирала
кое е момчето, което е съборило съпруга й на земята, а сочи, че когато Б. хванал А. за
гърлото, другите две скочили и го съборили на земята. В съдебно заседание сочи, че не
помни дали на ДП са й задавали въпрос кой точно е съборил съпруга й при разпита й в деня
на инцидента. Пред първата инстанция св. А. сочи, че когато Б. слязъл пред входа започнал
да налага съпруга й, като той от своя страна се опитал да го избута. Двете момчета били
отзад и го издърпали назад и едно от тях му направило подсечка, при която А. паднал на
земята. Пред първата инстанция не е посочила по какъв начин е паднал на земята, но е
категорична, че всички започнали да го налагат с ритници по цялото тяло. Конкретизирала е,
че именно подс. К. е лицето, което е направило подсечката на съпруга й, като е изразила
мнение, че нараняването е вследствие на ритниците от момчетата. Посочила, че А. е паднал
и по лице и по гръб и по този начин е бил когато са му нанасяли ударите. Св. А. сочи, че се
опитвала да възпре и трите момчета в този момент, но никъде в показанията на същата не
се съдържа информация св. П. С. да е била в близост и също да се е опитвала да спира някое
от тях. Св. А. и пострадалия сочат, че последният е имал видими наранявания след побоя по
лицето, главата. Показанията на двамата се потвърждават и от тези на св. В., дадени пред
първата инстанция. В тях той обяснява, че излизайки от входа видял как пострадалия бил
обграден от трима младежи, които не познавал. Те го нападнали и съборили на земята с
дърпане, с удари. Когато приближил той вече бил на земята. По какъв начин е бил съборен
не видял, но твърди, че е в резултат на размяна на удари. Свидетелят е категоричен, че
момчетата продължили да го удрят и когато бил на земята, което наложило той да ги спре
като използвал лютив спрей, с който напръскал само тримата младежи. На мястото на
инцидента е имало много хора, но свидетелят сочи, че никой не се намесил до момента, в
който той напръскал момчетата и те се разбягали. В този смисъл са показанията му, дадени
на ДП и приобщени от първата инстанция към доказателствения материал/ т.2л.88/ В
показанията си от 08.06.2020г. св. В. е посочил, че възприел как едно от момчетата хванало
6
пострадалия за гърлото с две ръце, а А. се хванал за ръцете на момчето с цел да се освободи.
В този момент другото момче се намесило и двамата съборили пострадалия на земята, т.е.
на земята го свалили приятелите на съседчето, а последното не е удряло В.. След като го
съборили на земята обаче и тримата започнали да го удрят с ръце и крака. В тези показания
св. В. е категоричен, че никой от присъстващите не се намесил и не се притекъл на помощ
на пострадалия, освен Ж. А.. Показанията на така цитираните свидетели, явяващи се
очевидци са еднопосочни и макар и да са налице противоречия, то същите не са съществени.
Всички те сочат, че пострадалия не е нападал никое от трите момчета, а още по- малко Б. И.,
като твърдят, че той е този, който започнал нападението. Единствено св. В. сочи, че едно от
останалите две момчета нападнало В. и заедно с другото го съборили на земята. Съдът
кредитира показанията на тези свидетели като обективни и кореспондиращи с установеното
от съдебно- медицинската експертиза, а и св. В. е единствения, който не е заинтересован от
изхода на делото.
С оглед указанията в решението на Апелативния съд е разпитана и св. Д., която е била
по същото време в заведението на А.и като клиент. Показанията на същата обаче не
допринасят за изясняване на обективната истина по делото, тъй като макар и да е възприела,
че е възникнал конфликт и е позвънила на тел.112, други факти не съобщава.
В противовес на установеното по- горе от показанията на свидетелите А.и и св. В., са
обясненията на подсъдимия К., на св. П. С. и на Б. и И.. Б. и И. категорично отричат да са
нанасяли удари на пострадалия, който сочат, че скочил на Б. и го хванал за гърлото,
опирайки го до стената на блока. Същевременно Б. само го бутнал, за да може да се
освободи и пострадалия паднал на земята. Св. Б. не видял как точно е паднал, тъй като през
това време св. С. го бутала нагоре, за да не става по- голяма ескалация. В този смисъл са и
показанията на И.. Сочи, че пострадалия му налетял директно на бой, тръгнал да го души,
да му посяга с ръце като буквално го душил за врата. И двамата отричат някой от тримата да
е удрял пострадалия когато паднал на земята. В обясненията си пред въззивната инстанция
подс. К. също поддържа тезата, че никой не е удрял пострадалия след падането на земята, а
така също и че не знае по какъв начин е станало това. Твърди, че В. като видял Б. тръгнал
към него бесен, хванал го за гушата, като той се опитал да ги разтърве, и да избута В., но П.
С. дръпнала него и Н. назад. Сочи, че В. бил хванал Б., който или се опитал да го удари или
да го изблъска и тогава пострадалия паднал на земята. Той също отрича някой от тримата да
е нанасял удари по пострадалия когато бил паднал на земята. В този смисъл са и показанията
на св. С., която твърди, че през цялото време се опитвала да отдалечи двете момчета от
пострадалия, като ги качи в тунелчето. След това твърди, че се върнала за третото момче,
защото нямало как да качи на стълбите и трите, за да ги разтърве. В показанията си сочи по
какъв начин според нея В. паднал на земята, а именно когато последния хванал за врата Б. и
го опрял на стената, той при опита да се отскубне, по някакъв начин В. паднал на земята.
Тогава според свидетелката другите момчета отишли и нанесли някакви удари, но кой и кого
е ударил, удобно не сочи да е видяла. Твърди, че при падането пострадалия се подпрял на
ръце. Според нея съседът със спрея напръскал първо нея и някакъв мъж, който дошъл да ги
разтърве и след това останалите долу. Показанията на тази група свидетели еднопосочно
установява фактът, че пострадалия е паднал на земята не вследствие действията на подс. К.
или св. Б., а при опита на И. да се отскубне от пострадалия. Именно в така създалата се
ситуация А. паднал и получил нараняването си. Относно начина, по който е станало, е
налице синхрон, но за разлика от трите момчета св. С. не отрича, че и трите са нанасяли
удари на пострадалия след падането му на земята. Съдът не кредитира показанията им,
както и обясненията на подс. К., че А. паднал на ръце при опита на И. да се отскубне от
него, тъй като описаното от тях местоположение на двамата звучи нелогично пострадалия
да падне по този начин.
Правилно според настоящия състав първата инстанция е кредитирала изложената
версия от страна на свидетелите А., А. и В.. В показанията си последният сочи, че преди
падането на пострадалия той е бил заобиколен от трите момчета. Този свидетел е
единствения незаинтересован от изхода на делото и по никакъв начин не потвърждава
7
показанията на С. и действията й по предпазване на момчетата от участие в конфликта.
Напротив, той е категоричен, че и трите момчета са били около пострадалия в момента на
падането, но кой точно и по какъв начин го е съборил не може да посочи. В тази връзка
настоящата инстанция счита, че при проведеното въззивно съдебно следствие не се установи
нова фактическа обстановка, като тя е била правилно установена от първата инстанция.
Въззивния съд споделя изводите, досежно съставомерността и авторството на деянието на
първоинстанционния съд.
По делото между страните не се спори за вида и характера на причинената телесна
повреда на пострадалия А., а именно средна по смисъла на чл.129ал.1 от НК. По делото не
се установи по несъмнен начин същата да е причинена при общност на умисъла, тъй като не
се установи при причиняване на същата да са взели участие И. и Б.. От доказателствата по
делото не се установи същите да са нанасяли удари на А., от които да е настъпил съответния
резултат - счупване на лявата раменна кост в горна трета. От заключенията по назначените
съдебно- медицински експертизи не може да бъде получен еднозначен отговор относно
конкретния механизъм на получаване на телесната повреда. Вещите лица изброяват
възможните начини, по които би могло да стане това, като според тях най- големият брой от
случаите такова травматично увреждане се получава при удар по индиректен механизъм, при
удар насочен по дългата ос на мишницата на раменната кост. Това нараняване според
експертите би могло да се реализира при падане и подпиране с изпъната ръка, както и при
удар в областта на лакътя при свита в лакътя ръка. Директният удар в посока от ляво
надясно в областта на работа е рядък механизъм. В показанията си св. А. твърди, че след
подсичането му отзад, паднал на ръце в опит да се предпази и в този момент изпитал силна
болка. Горното е в потвърждение на механизма, заявен от вещите лица като възможен за
получаване на това нараняване. С оглед на това съдът споделя приетото от първата
инстанция относно механизма на причиняване на телесното увреждане, както и
обстоятелството, че то е вследствие от действията на подс. К.. Не се установи участието на
И. и Б. в изпълнителното деяние, поради което и правилно е ангажирана от първата
инстанция единствено наказателната отговорност на подс. К., като същият е оправдан да е
извършил деянието при съучастие с И. и Б.. В този смисъл не кредитира показанията на И.,
Б. и С., че падането на А. е в резултат на опита на първия да се предпази от пострадалия,
който го стискал за гърлото, поради нелогичността на обяснението във връзка с приетия
механизъм на получаване на увреждането. От друга страна ако се приеме тази теза, то тогава
безпредметно би било да се обсъжда наличието на неизбежна отбрана, тъй като нито подс.
К., нито С., И. или Б. сочат падането на пострадалия да е в резултат от действията на подс.
К..
Горното би имало значение ако се приеме, че действително той е направил, както сочат
А. и А. „подсечка“ на първия, след която той паднал. Въпреки това настоящата инстанция
счита, че тезата за неизбежна отбрана следва да бъде отхвърлена като недоказана. На първо
място по делото не се установи пострадалия да е направил опит да души И. и именно това да
е причината К. да го е съборил на земята чрез удар в краката. Безспорно след излизането на
И. от дома му, между него и А. възникнал конфликт. А. и А. сочат, че Б. е този, който е
нападнал пострадалия, а не обратното и настоящата инстанция дава вяра на техните
показания въпреки заинтересоваността им, тъй като същите кореспондират с показанията на
св. В., който възприел, че трите момчета били нападнали пострадалия и го дърпали. В
показанията, дадени на ДП, които е потвърдил пред първата инстанция В. сочи, че
пострадалия е този, който е бил хванат за гърлото от едно от момчетата, но то не било
съседското. Съдът намира счита, че деянието на подс. К. не е извършено в условията на
неизбежна отбрана. За да е налице неизбежна отбрана е необходимо деянието на подсъдимия
да е извършено с цел да защити от непосредственото противоправно нападение пострадалия
себе си или другиго в рамките на необходимите предели. Кредитирайки показанията на св.
Василев несъмнено се налага извода, че нападение е имало, но то не е било от страна на
пострадалия, а от страна на момчетата срещу него, поради което и не би могло да се приеме,
че осъщественото от подс. К. е в резултат на неизбежна отбрана с цел да защити св. И. от
св.А.. Предвид горното настоящата инстнация счита, че подс. К. е осъществил от обективна
8
страна състава на престъпление по члл.129ал.1 от НК, поради което следва да понесе
съответната наказателна отговорност. Налице е причинна връзка между неговите действия и
причинения престъпен резултат. Същият представлява средна телесна повреда и е
обусловил трайно затруднение на движението на левия горен крайник за период не по-малък
от 3-4 месеца при благоприятно протичане на оздравителния процес.
Правилно и в съответствие с доказателствата първата инстанция е приела, че от
субективна страна подсъдимият К. е извършил деянието при евентуален умисъл, като е
разбирал свойството и значението на извършеното от него, съзнавал е общественоопасния
му характер, предвиждал е неговите противообществени последици и е допускал
настъпването на тези последици. Подсъдимият К. с нанасянето на удара по отношение на А.
не е целял причиняването на сериозно увреждания, но е съзнавал, че с оглед конкретната
обстановка, действията му могат да доведат до получаването на по-сериозни травми и е
допускал тяхното настъпване.
С оглед изложеното настоящата инстанция счита, че правилно ВРС е подвел деянието
на подсъдимия под фактическия състав на чл.129ал.1 от НК като е изключил наличието на
общност на умисъла с останалите двама- И. и Б..
При индивидуализация на наказанието на подс. К., първоинстанционния съд е приел
като отегчаващи отговорността обстоятелства единствено наличието на лоши
характеристични данни, изводими от приложената по делото характеристика от Второ РУ-
Варна. Като смекчаващи отговорността обстоятелства е приел младата възраст към момента
на деянието и чистото му съдебно минало. Наличието на умисъл, било то пряк или
евентуален обуславя съставомеронстта на деянието, но не би могло да се коментира като
обуславящо вината обстоятелство.
При индивидуализацията на същото, въззивният съд отчита като смекчаващо
отговорността обстоятелство продължителността на наказателното производство, което към
настоящият момент продължава 5 години. Това обстоятелство се отчита от съда като
неразумен срок по смисъла на чл.6 от ЕКПЧ, тъй като деянието е извършено на 04.06.2020г.,
т.е. преди повече от 5 години. Подс. К. е привлечен като обвиняем едва на 08.12.2021г.,
макар делото не представлява фактическа и правна сложност. На досъдебното производство
са разпитани множество свидетели и са назначени 5 експертизи, изискани са писмени
материали, като досъдебната фаза е приключила м. 06. 2022г., т.е. 2 години след датата на
деянието. Обвинителния акт е внесен в съда на 21.06.2022г. Съдебната фаза е протекла от
м.06.22г. до м.08.23г. , като делото е преминало през две инстанции, но отново е било
върнато на виззивната инстанция на 02.04.2024г. поради възобновяване на наказателното
производство спрямо подс. К. по негово искане. Видно от материалите по делото нито
веднъж в съдебната фаза същото не е било отлагано по вина или молба на подсъдимия. В
първата инстанция отново са били назначавани СПЕ на подсъдимите, както и КСППЕ на
пострадалия. През този период подсъдимият е търпял ограниченията, произтичащи от това
процесуално качество, без в същото време процесуалното му поведение да е било
недобросъвестно и да е ставало причина за забавяне на наказателното производство.
Обстоятелствата, описани по-горе водят до извод, съобразявайки критериите, залегнали в
практиката на Европейския съд по правата на човека, че наказателното производство,
провеждано спрямо подс. К. е с неразумна продължителност по смисъла на чл.6 §.1 от
Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи. Констатираното
нарушение на правото на разглеждане на делото в разумен срок може и трябва да бъде
компенсирано при налагане на наказанието чрез третирането му като изключително
смекчаващо отговорността обстоятелство по смисъла на чл.55ал.1т.2 б. „б“ от НК, поради
което предвиденото наказание Лишаване от свобода за престъплението по чл.129ал.1 от НК
следва да бъде заменено с наказание „Пробация“. При индивидуализиране мерките за
контрол, които следва да бъдат включени в това наказание, съдът отчита като отегчаващи
отговорността обстоятелства- лошите характеристични данни. Като смекчаващи отчита
социалното му и материално положение- безработен, чистото му съдебно минало, ниската
степен на обществена опасност на дееца, младата му възраст. Съобразявайки обуславящите
9
отговорността обстоятелства съдът намира, че по отношение на К. следва да бъдат наложени
следните пробационни мерки: 1. по чл.42а, ал.2т.1 от НК- „Задължителна регистрация по
настоящ адрес два пъти седмично“ за срок ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА; 2. По
чл.42а,ал.2т.2 от НК- „Задължителни периодични срещи с пробационен служител“ за срок от
ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА, както и по чл.42а, ал.2 т. 4- „Включване в програми за
обществено въздействие за овладяване на гнева” за срок от ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ
МЕСЕЦА. Така определеното наказание е справедливо и в състояние да изпълни целите на
наказанието, визирани в нормата на чл.36 от НК, като същото не надхвърля необходимото за
поправянето и превъзпитанието на подсъдимия. От друга страна наложеното наказание не
създава у него и останалите членове на обществото чувство за ненаказуемост, поради което
и с този размер въззивният съд счита, че ще бъде постигнат справедлив баланс при
прилагане на държавната наказателна репресия, съобразно конкретните обстоятелства на
казуса.
По отношение на уваженият граждански иск за неимуществени вреди ВРС е изложил
мотиви относно последиците от деянието за пострадалия и претърпените от него болки и
страдания, както и тяхната продължителност, които се споделят изцяло. Въззивната
инстанция счита, че ВРС правилно е определил паричния еквивалент на моралните вреди,
претърпени от пострадалия, като се е позовал на конкретни факти, относими към
стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател. Съобразно чл.52 от ЗЗД,
отчитайки конкретните обстоятелства- характер и степен на увреждането, начин и
обстоятелства, при които е получено, вредоносни последици, тяхната продължителност и
степен на интензитет, преживения стрес и унижение вследствие на побоя, претърпените
хирургически интервенции, нарушеното му за този период качеството на живот, е
компенсирал в пълен обем причинените неимуществени вреди, като е отхвърлил иска до
първоначално предявения размер от 20000лв., като неоснователен. Същият е дължим, ведно
със законната лихва от деня на увреждането. С оглед горното присъдата на ВРС и в
гражданско осъдителната й част по отношение на подс. К. се явява правилна и
законосъобразна, постановена при отчитане на всички обстоятелства, релевантни за
конкретния казус.
По изложените съображения и предвид липсата на служебно констатирани основания за
отменяване на присъдата, на основание чл.334ал.1т.3 и чл.337ал.1т.1 и чл.338 от НПК,
съставът на Окръжен съд - Варна, като въззивна инстанция,
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ присъда №64 от 14.03.2023г. по НОХД №2339/2022г. по описа на ВРС в
частта, с която подс. В. К. К. е признат за виновен в извършване на престъпление по
чл.129ал.1 от НК, като при условията на чл.55ал.1т.2б.“б“ от НК МУ НАЛАГА наказание
ПРОБАЦИЯ, със следните пробационни мерки: 1. по чл.42а, ал.2т.1 от НК- „Задължителна
регистрация по настоящ адрес два пъти седмично“ за срок ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ
МЕСЕЦА; 2. По чл.42а,ал.2т.2 от НК- „Задължителни периодични срещи с пробационен
служител“ за срок от ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА, както и по чл.42а, ал.2 т. 4-
„Включване в програми за обществено въздействие за овладяване на гнева” за срок от ЕДНА
ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата на ВРС по отношение на подс. К. в останалата част.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
10
2._______________________
11