О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ ..........
гр. Варна, 17.05.2019г.
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН
СЪД, гражданско отделение, 9-ти състав, в закрито заседание в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: НИКОЛАЙ СТОЯНОВ
като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 4954 по описа на ВРС за 2019г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по иск
на „В.“ АД за установяване, че дружеството не дължи на „Е.С.“ АД сумата
3317.45лв., която съставлява начислена корекционна сметка след проверка на 20.09.2019г.
на обекта на ищеца в кк „Св. Св. Константин и Елена“,
ул. „1-ва“.
В срока за отговор е направен отвод за арбитражна клауза
и по този начин за недопустимост на делото пред гражданския съд.
За да се произнесе
съдът взе предвид следното:
Настоящият съдебен
състав поддържа разбирането, че в отношения между физическо лице – потребител
на стоки и услуги за лично ползване (ЗЗП), в това число и по ползване на ел. енеригя за битови нужди, арбитражно споразумение е винаги
нищожно и неприложимо, с оглед ясната норма на чл.19, ал.1 ГПК. Също така
следва да се тълкуват и случаите, когато документът, съдържащ волята за
разглеждане на бъдещ спор от арбитраж, не е подписан от законов представител на
търговеца – клиент.
Настоящият случай
обаче е различен. Видно от материалите по делото и от неоспорения по авторство
констативен протокол от проверката на процесната
дата: ищецът (клиентът) е търговец по правно-организационна форма и занятие; КП
е подписан лично от законния му представител (управителят Петър Кирилов Шарков);
така подписаният КП съдържа (на втора страница) изрично посочване и съгласие на
двете страни, че всичките възникнали между тях отношения по повод на този КП ще
се разглеждат от арбитражен съд. Спазени са още писмена форма за действителност
на споразумението, спорът е арбитрируем по предмет.
Ето защо споразумението следва да се приеме за валидно и приложимо.
Тази позиция е
споделена изцяло в Определение
№1448/08.06.2018г. по в.ч.гр.д. №1035/2018г. на ВОС, постановено при
абсолютно идентични данни – търговско качество на ищеца; подписан от управителя
му КП и съдържащо се в КП общо съгласие на арбитриране
на бъдещите спорове по повод на КП. С него са развити подробно аналогични с
изложените по – горе от съда съображения.
При тези данни в
конкретния случай приложение
намира разпоредбата на чл.8,
ал.1 ЗМТА, според която
съдът, пред който е предявен иск по спор,
предмет на арбитражно споразумение, е длъжен да прекрати
делото, ако страната се позове
на него в срока за отговор
на исковата молба. Възражението за арбитражно споразумение е направено в срока за отговор
от ответника и тъй като същото
е прието за основателно,
делото следва да се прекрати.
Тъй като не се
касае за неподсъдност или неподведомственост, а за недопустимост на делото
поради десезиране на съда (Опр. №459/06.07.2012г. по ч.т.д. №226 по
описа на ВКС за 2012г., 1-во т.о), сезираният съд не следва да изпраща
делото, а единствено да го прекрати пред себе си.
Воден от горното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 4954 по описа на ВРС
за 2019г., 9-ти с-в, на осн. чл.19 ГПК и чл.8 ЗМТА.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВОС в едноседмичен срок от
получаване на съобщението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:………….