РЕШЕНИЕ
№ 21931
гр. София, 03.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ
при участието на секретаря НАДЯ Г. НАЙДЕНОВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело №
20241110118482 по описа за 2024 година
Предявен е осъдителен иск по чл. 411, изр. 2 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД от ЗАД „ДЗИ –
Общо Застраховане“ ЕАД срещу „ЗАД ДаллБогг Живот и Здраве“ АД за сумата
2104,90 лева, представляваща регресно вземане за изплатено по застраховка „Каско”
обезщетение за застрахователно събитие, настъпило на 09.10.2023 г., и разноски за
определянето му, заедно със законната лихва от предявяване на иска до погасяването.
Ищецът твърди, че в срока на застрахователното покритие по договор за
имуществена застраховка „Каско” е настъпило събитие – ПТП, в причинна връзка с
което са причинени вреди на застрахования при него автомобил – лек автомобил
„Шкода“, модел „Ситигоу“ с рег. № . Поддържа, че вредите са на обща стойност
2089,90 лева, в който размер е изплатил застрахователно обезщетение, както и че са
сторени разноски за определянето на обезщетението в размер на 15 лева. Твърди, че
ответникът е застраховател по валидна задължителна застраховка „Гражданска
отговорност” на делинквента – водач на лек автомобил „Мерцедес“ с рег. №, поради
което в полза на ищеца възниква регресно вземане срещу него за платеното
обезщетение и разноските по определянето му. Твърди, че след покана ответникът не е
заплатил дължимата сума. Претендира разноски.
Ответникът оспорва механизма на ПТП. Оспорва наличието на причинна връзка
между събитието и обезщетените от ищеца вреди. Счита, че платеното от ищеца
обезщетение надхвърля размера на действителните вреди. Счита, че вина за
процесното ПТП има водачът на лек автомобил „Шкода“, модел „Ситигоу“ с рег. № В
условията на евентуалност твърди, че е налице съпричиняване и от участника на
увредения автомобил поради неспазване разпоредбите на чл. 25, чл. 26 и чл. 28 ЗДвП.
Моли предявеният иск да бъде отхвърлен.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
1
По иска по чл. 411, изр. 2 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД:
Съгласно разпоредбата на чл. 411 КЗ с плащането на застрахователното
обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя
на вредата или срещу лицето, застраховало неговата гражданска отговорност, до
размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото
определяне.
За възникване на регресното вземане в настоящия случай е необходимо да се
установят следните факти: да е сключен договор за имуществено застраховане между
ищеца и водача на увредения автомобил, в срока на застрахователното покритие на
който и вследствие виновно и противоправно поведение на водач на МПС, чиято
гражданска отговорност е застрахована при ответника, да е настъпило събитие, за
което ответникът носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение
ищецът да е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в размер на
действителните вреди.
В тежест на ответника, при доказване на горните факти, е да докаже погасяване
на дълга.
С проекта за доклад по делото, обективиран в определение от 05.05.2024 г., приет
за окончателен в проведеното открито съдебно заседание от 20.06.2024 г., като
безспорни и ненуждаещи се от доказване между страните са отделени фактите: че на
посочените в исковата молба дата и място, между МПС „Шкода“, модел „Ситигоу“ с
рег. № , застраховано при ищеца по застраховка „Каско”, и МПС „Мерцедес“ с рег. №
застраховано при ответника по застраховка „Гражданска отговорност”, е реализирано
ПТП; че процесната сума, представляваща застрахователно обезщетение е
действително изплатена от ищцовото дружество; че ответникът не е заплатил на
ищеца суми по процесната щета, както и че преди подаването на исковата молба
ответникът е получил регресна покана.
Ето защо и на основание чл. 153 ГПК съдът приема осъществяването на
отделените за безспорни факти за доказано.
Спорни между страните са въпросите, свързани с механизма на ПТП, вината на
водачите, както и размера на вредата.
Механизмът на ПТП се установява от събраните по делото гласни
доказателствени средства чрез разпита на водачите на двата автомобила, участвали в
ПТП.
Според показанията и на двамата водачи – свидетелите М. М., водач на товарен
автомобил „Мерцедес“ с рег. № , и Д. Д. – водач на лек автомобил „Шкода“, модел
„Ситигоу“ с рег. № , се установява, че процесното ПТП на пл. Сточна гара в София, е
настъпило като водачът на тежкотоварния автомобил, навлизайки в кръговото
движение откъм неговата крайна лява лента, е правил маневра към дясната лента в
кръговото движение, при което е ударил намиращия се в втората, от общо четирите
ленти за движение, лек автомобил. На лекия автомобил били приченине щети в
неговата задна лява част. Бил попълнен двустранен констативен протокол за ПТП, в
който водачът на тежкотоварния автомобил, застрахован със застраховка Гражданска
отговорност при ответника, посочил, ч вината за ПТП е негова, а водачът на лекия
автомобил, застраховат със застраховка Каско при ищеца, отбелязал, че няма вина за
ПТП. На място бил повикан и екип на пътна полиция. В тази част показанията на
двамата свидетели са безпротиворечиви, поради което съдът ги кредитира като
достоверни.
Механизмът на ПТП се потвърждава и от приетите по делото протокол за ПТП с
начертана схема на увреждането, взети предвид от вещото лице по приетата САТЕ,
2
която установява причинната връзка между този механизъм и настъпилите вреди на
автомобила.
Съгласно заключението на приетата по делото САТЕ, неоспорено от страните,
описаните от ищеца щети на застрахования при него автомобил съответстват на
механизма на ПТП и са в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото
застрахователно събитие. Според заключението на САТЕ стойността, необходима за
възстановяване на щетите, причинени на процесното МПС, изчислена на база средни
пазарни цени към датата на ПТП е в размер на сумата от 2101,08 лева. Стойността,
необходима за възстановяване на щетите, причинени на процесното МПС, изчислена
на база пазарни цени съгласно издадената от официалния сервиз на марката фактура
към датата на ПТП, е в размер на 2507,88 лева. Съдът кредитира експертното
заключение като пълно, обективно и компетентно изготвено.
Според между страните е въпросът за вината на водачите за реализиране на ПТП,
както и за наличието на съпричиняване от страна на водача на увредения лек
автомобил.
При възприетия по-горе механизъм на ПТП, съдът намира, че вина за настъпване
на събитието има водачът на товарен автомобил „Мерцедес“ с рег. № СА4413ВХ,
застраховано при ответника по застраховка „Гражданска отговорност”. Водачът, който
е предприел маневра за преминаване от крайна лява към крайна дясна лента в
кръговото движение, не е спазил разпоредбата на чл. 25, ал. 1 ЗДвП, съгласно която,
водач на пътно превозно средство, който ще предприеме каквато и да е маневра,
като например да заобиколи пътно превозно средство, да излезе от реда на
паркираните превозни средства или да влезе между тях, да се отклони надясно или
наляво по платното за движение, в частност за да премине в друга пътна лента, да
завие надясно или наляво за навлизане по друг път или в крайпътен имот, преди да
започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците
в движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него, и да
извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на
движение.
По направеното от ответника възражение за намаляване на отговорността му
поради съпричиняване от страна на водача на застрахования при ищеца
автомобил: Според общия правен принцип виновният причинител на вреди е длъжен
да ги поправи. Той дължи обезщетение само за вредите, които са в пряка причинна
връзка със собственото му поведение. Когато и поведението на водача на увредения
автомобил е в пряка причинна връзка с вредоносния резултат, е налице
съпричиняване. Съпричиняването е обективен факт, който се определя единствено от
наличието на такава причинно-следствена връзка, а не и от наличието на вина в
действието или бездействието на пострадалия. За да е налице съпричиняване
обективно е необходимо за настъпването на вредите да са допринесли най-малко две
лица - деликвентът и увреденият, като тяхното поведение е част от общия верижен
процес на увреждането. В този смисъл е задължителната за съдилищата практика –
напр. Решение № 444 от 31.10.2012 г. на ВКС по гр. д. № 453/2012 г., IV г. о., ГК ,
произнесено по реда на чл. 290 ГПК.
В случая съдът намира, че по делото ответникът не доказа да е налице
съпричиняване от страна на водача на застрахования при ищеца автомобил на
получените по него увреждания. Ответникът твърди, че водачът на лек автомобил
„Шкода“, модел „Ситигоу“ с рег. № СВ5990ТА е съпричинил вредоносния резултат,
тъй като не се е съобразил с разпоредбите на чл. 25, чл. 26 и чл. 28 ЗДвП. По-
конкретно сочи, че е имал възможност да забележи тежкотоварния автомобил и да
предприеме действия, с които да избегне настъпването на ПТП.
3
На първо място следва да се посочи, че според показанията на двамата свидетели,
вещото лице по САТЕ е дало два варианта относно възможностите на двамата водачи
да избегнат удара. Според показанията на свидетеля М. М., водач на товарния
автомобил, лекият автомобил се е престроил частично в лентата за движение пред
спрелия товарен автомобил, попадайки в неговата „мъртва точка на видимост“ на
водача. Според показанията на свидетеля Д. Д., водач на лекия увреден автомобил, той
се е намирал в спряло положение, изчаквайки на червен светофар, когато товарният
автомобил го е ударил. Съдът кредитира в тази част показанията на свидетеля на лекия
увреден автомобил. На първо място, съдът взема предвид личното възприятие от
показанията на двамата свидетели. На следващо място, показанията на свидетеля
водач на лекия автомобил се потвърждават косвено от показанията на свидетеля водач
на товарния автомобил. Д. Д. сочи, че е изчаквал на червен светофар, когато е бил
ударен. Същевременно водачът на товарния автомобил също заявява, че е следвало да
спре, защото е имало червен светлинен сигнал. Установява се, че водачът на товарния
автомобил е предприел маневра преминаване от лява към дясна лента, като освен това
се е намирал зад лекия автомобил. Задължението да пропусне първо намиращите се на
лентата автомобили е за водача, който навлиза в съответната лента – чл. 25, ал. 2, изр.
1 ЗДвП - При извършване на маневра, която е свързана с навлизане изцяло или
частично в съседна пътна лента, водачът е длъжен да пропусне пътните превозни
средства, които се движат по нея. А в случай, че и двамата водачи са били
предприели маневра за навлизане в съседна лента, каквото е твърдението на
ответника, но съдът приема за неустановено, доколкото кредитира показанията на
свидетеля Д. в тази им част, според които същият е бил спрял на червен светофар, то
предимството отново е за водача на лекия автомобил съгласно разпоредбата на чл. 25,
ал. 2, изр. 2 ЗДвП - Когато такава маневра трябва едновременно да извършат две
пътни превозни средства от две съседни пътни ленти, с предимство е водачът на
пътното превозно средство, което се намира в дясната пътна лента. По делото е
безпротиворечиво установено, че водачът на лекия автомобил се е намирал от дясната
страна на водача на товарния автомобил, респ. увреденият автомобил е имал
предимство, в случай че също е предприел маневра.
Ето защо се налага извод, че по делото не са събрани доказателства за
съпричиняване на вредоносния резултат от водача на лекия автомобил, поради което
възражението се явява неоснователно и не следва да бъде уважено.
Настоящият състав приема, че обезщетението, което следва да бъде присъдено на
ищеца, трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на настъпване на
застрахователното събитие, като не може да надвишава действителната /при пълна
увреда/ или възстановителната /при частична увреда/ стойност на застрахованото
имущество, т. е. стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се
купи друго със същото качество, съответно стойността, необходима за възстановяване
на имуществото в същия вид, без прилагане на обезценка. Съдът намира, че
дължимото обезщетение при застрахователно събитие следва да се равнява на размер,
необходим за възстановяване на причинените щети, определен по средни пазарни цени
към датата на застрахователното събитие, доколкото застрахователят не дължи да
покрие избора на марка части, алтернативни доставчици, както и самия майстор,
извършващ същия. Ако се приеме противното, то би се стигнало до преодоляване на
забраната за неоснователно обогатяване при застраховането.
Регресното вземане възниква в размера на по-малката от двете суми – на
действителните вреди и на извършеното плащане, а в случая - в размера на
извършеното плащане – 2089,90 лев, независимо коя от двете изчислени от стойности
от вещото лице бъде взета предвид, доколкото и двете надвишават извършеното
плащане. Към обезщетението следва да се прибави и сумата от 15 лева като размер на
4
обичайни разноски за приключване на застрахователната щета по смисъла на чл. 411
КЗ. В полза на ищцовото дружество следва да се присъди и законна лихва върху
главницата, считано от подаването на исковата молба до окончателното погасяване.
По разноските:
При този изход на спора право за присъждане на разноски възниква за ищеца.
Претендираното и доказано като платено адв. възнаграждение е в размер на сумата от
612,59 лева, като направеното от ответника възражение за прекомерност е
неоснователно. Съдът, като съобрази фактическата и правна сложност на делото, както
и че са проведени три открити съдебния заседания, в които процесуалният
представител на ищеца е взел участие, намира, че претендираното възнаграждение не
следва да бъде редуцирано поради прекомерност. На осн. чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 946,79 лева, представляваща
разноски за заплатена държавна такса, възнаграждение за вещо лице, усвоен депозит
за свидетел и адвокатско възнаграждение съгласно представен списък по чл. 80 ГПК.
Мотивиран от горното и на осн. чл. 235 ГПК, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ЗАД ДаллБогг Живот и Здраве“ АД, ЕИК: ********* да заплати на
ЗАД „ДЗИ – Общо Застраховане“ ЕАД, ЕИК ********* сумите от:
2104,90 лева на основание чл. 411, изр. 2 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД, представляваща
регресно вземане за изплатено по договор за застраховка „Каско” обезщетение за
вреди на лек автомобил „Шкода“, модел „Ситигоу“ с рег. № причинени от
застрахователно събитие, настъпило на 09.10.2023 г. в гр. София, на кръгово
кръстовище при пл. „Сточна гара“, с включени разноски за приключване на
застрахователната щета, ведно със законната лихва върху сумата от 01.04.2024 г.
до окончателното й погасяване;
946,79 лева на осн. 78, ал. 1 ГПК, представляваща направени разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5