Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 230
гр.Русе,3.VІІ. 2020
год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Русенският
окръжен съд гражданска колегия в открито заседание на 5 юни през две хиляди и двадесета
година,в ***:
Председател:АНЕТА ГЕОРГИЕВА
Членове:ТАТЯНА ЧЕРКЕЗОВА
НИКОЛИНКА ЧОКОЕВА
При
секретаря СВЕТЛА ПЕЕВА и в
присъствието на прокурора като разгледа докладваното
от съдията А.Георгиева ВГД № 222 по
описа за 2020.,за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл.258 и сл ГПК.
Н.Р.А. *** чрез процесуалните си
представители адвокат Й. и адвокат Х. е обжалвал решението на Русенския районен
съд по гр.д.№ 1303/2019 год.,с което е отхвърлен иск за установяване на парично
вземане срещу Д.от 2000 лева,представляваща част от възнаграждение по
споразумение за подготовка на цялостен с.д. за поставяне на сцена на *** Б.за
сезон 2018/2019 год.,ведно със законната лихва върху сумата считано от 31.ХІІ.2018
год.,за изпълнението на което е издадена заповед по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№
9/2019 год.на РРС.Развива оплаквания за неправилност на решението и иска
отмяната му и уважаване на иска със законните последици по съображения,подробно
изложени в жалбата .
Ответникът Д.счита жалбата за
неоснователна и иска потвърждаване на решението,доводи за правилността на което
излага в писмен отговор.
Окръжният съд,като взе предвид
оплакванията в жалбата,доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства,намира за установено следното:
Жалбата е постъпила в законния
срок,подадена е от надлежна страна и подлежи на разглеждане.Разгледана по
същество,жалбата е неоснователна.
Ищецът е предявил пред районния съд
иск за установяване съществуването на вземането срещу Д.по издадена в негова полза
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК,срещу която ответникът възразил в срока по чл.415,ал.1 ГПК.В заявлението ,предмет на разглеждане по ч.гр.д.№ 9/2019 год.,е посочено,че
паричното вземане от 2000 лева представлява част от възнаграждение за цялостен с.д.,включващ
музикален сценарий,подбор на *** и *** на ***,съгласуване на сценография, костюми,мултимедия,сценичен
реквизит и други подготвителни дейности за поставяне на сцена на *** Б. за
сезон 2018/2019 год.Районният съд е изложил подробни съображения ,свързани с
идентичността на заявеното в
производството по издаване на заповед за изпълнение и предмета на иска по
чл.422 ГПК.До същия извод стига и настоящия *** и доколкото довод за
недопустимост на производството на това основание се поддържа от ответната
страна,а и въззивният съд е задължен служебно да се
произнесе по допустимостта на обжалваното решение, то следва да се посочи
пълното съответствие между изложените в заявлението обстоятелства относно претендираното вземане и наведените фактически твърдения в
исковата молба.Това дава основание на съда да приеме,че исковото производство
,образувано пред районния съд е допустимо и е приключило с решение по
съществото на спора,което е валидно и допустимо.
В хода на първоинстанционното
производство са събрани доказателства,подробно анализирани поотделно и в
съвкупност,в резултат на което са установени релевантните за спора факти.Установено
е,че ищецът запознал *** на Д.с идея за *** Б. и по този повод провел срещи с част от *******
на ***.Свидетелите М.,Д.,Р.твърдят,че ищецът обяснил най-общо замисъла за
представлението-пътуване из Европа,музикални хорови и солови
изпълнения,включващи песни от различни страни,участие на балет и скечове. Според свид.Т. действието на ***а се развива в различни
европейски държави,през които пътува група роми, изпълняват се музика и
танци,характерни за съответното място,а в основата на сценария била идея
от хумористично радиопредаване,допълнително
развита за нуждите на сценичната й реализация.Ищецът му възложил да изработи декорите за постановката,а на
2.VІІ.2018 год.свидетелят сключил договор с Д. със същия предмет.На 4.ІХ.2018
год.бил уведомен от *** на ***,че ***ът няма да бъде
поставен.
Претенцията на ищеца е за заплащане
на част от възнаграждение,дължимо по сключен устен договор през м.май 2018
год.,с който му е възложена подготовка на цялостен с.д.-музикален
сценарий,подбор и *** на *** между участващите ***, съгласуване на ………………………………………………………….
на Д..За това в негова тежест,както е указано в първоинстанционното
производство,е да установи сключването на договора с посочения
предмет,уговореното възнаграждение и начина ,условията и срока на плащането му.
Анализът на събраните по делото
доказателства води до извода,че тези релевантни за спора факти не са
установени.Ищецът не е представил на *** на *** и на членовете на ****екип
готов продукт за поставяне на ***,а само е изложил иде в най-общи рамки относно
съдържанието и действието на бъдещата постановка.У всички участници в
проведените срещи е създадено впечатлението,че той ще режисира ***а,с каквито
твърдения ищецът не се е ангажирал в процеса.При тези срещи той не е представил
готов сценарий или музика,нито е обсъждан някакъв драматургичен материал или
творческите задачи на участниците.Що се отнася до договаряне на
възнаграждение,то твърдения в тази насока излага единствено свид.Т.,чиито
показания в тази си част са противоречиви и непоследователни-първоначално
заявява,че знае за договореното възнаграждение от 4000 лева от ищеца,а веднага
след това се поправя,че неволно чул разговора му с *** относно хонорара.Очевидно
е,че в тази част ,при липса на други доказателства в подкрепа на тези
твърдения,показанията на свидетеля не могат да бъдат кредитирани.От това следва
и е единствения възможен извод за недоказаност на заявените от ищеца твърдения
за сключен договор с посочения предмет,по който ответникът да дължи
възнаграждение .
По
тези съображения и изложените в мотивите на първоинстанционното
решение,към които съдът на основание чл.272 ГПК препраща,искът се явява
неоснователен ,а решението ,с което е отхвърлен като правилно следва да бъде
потвърдено. .
Мотивиран така и на основание
чл.271,ал.1 ГПК окръжният съд
Р Е Ш
И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 2200 от
23.ХІІ.2019 година на Русенския районен съд,постановено по гр.д.№ 1303/2019
год.по описа на РРС.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: