Р
Е Ш Е Н И Е
№
260167
гр.Пловдив,
03.02.2021г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, Наказателна колегия, Втори
наказателен състав в открито заседание на
осми януари, две хиляди двадесет
и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИМИТЪР КАЦАРЕВ
и секретар:
ВЕЛИЧКА ИЛИЕВА,
като
разгледа докладваното от съдията АНД № 1622 по описа за 2020 година на
ПРС и за да се произнесе съобрази следното :
Производството
е по реда на чл.59 и следващи от ЗАНН.
Обжалван е Електронен фиш Серия К №
2231594 на ОДМВР
Пловдив за налагане на глоба за нарушение,
установено с автоматизирано техническо средство, с който на З.В.В. ***, ЕГН ********** на основание чл.189,
ал.4, вр. чл.182, ал.2,
т.2 от ЗДвП е наложено
административно наказание „Глоба” в размер на 50 лева за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП.
Жалбоподателката по съображения,
изложени в жалбата атакува процесния електронен фиш и моли съда да го отмени като неправилен и
незаконосъобразен.
Жалбоподателката редовно призована
чрез процесуален представител, не
се явява и не се представлява. Преди даване ход на делото с молба от
процесуален представител е дадено съгласие за разглеждане на делото и служебна
ангажираност за неявяването си. С молбата поддържа основанията и искането за
отмяна на ЕФ.
Въззиваемата страна – ОД МВР -
Пловдив, редовно призована, не изпраща представител в съдебно заседание и не
взема становище по делото.
Съдът като прецени материалите по
делото и законосъобразността на обжалвания административен акт, с оглед
произнасяне по същество, намира и приема за установено следното:
Атакуваният електронен фиш е издаден
срещу жалбоподателката В. за
това, че на 08.08.2018г. в 12:18 часа в път
2-64, км.35+500, посока на движение от с.Граф Игнатиево към с.Черноземен ,
при въведено ограничение на скоростта 60 km/h., при отчетен толеранс на
измерената скорост от минус 3 km/h, с МПС ХЮНДАЙ ТУКСОН
вид лек автомобил, рег. № ***е извършено нарушение
за скорост, установено и заснето със система ATCC-TFR-M № 511, като при разрешена
скорост 60 км/ч е установена
скорост 80 km/h и превишаване на
разрешената скорост с 20
km/h. Като собственик, на когото е регистрирано МПС-то е вписана З.В.В., ЕГН ********** и наложена глоба в размер на 50 лв. за нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП.
При така установената фактическа
обстановка съдът направи следните правни изводи:
Жалбата е подадена в срок от
легитимирано лице, поради което е процесуално ДОПУСТИМА. Разгледана по
същество, жалбата се преценя като НЕОСНОВАТЕЛНА.
При извършената служебна проверка,
съдът не констатира допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при
установяване на нарушението и които да
обуславят незаконосъобразността и неправилността на процесния ЕФ.
По делото е установено, че
приетото за извършено нарушение по ЗДвП е установено със средство за измерване
на скоростта АТСС- TFR-M № 511.
Съгласно точка 65 от ДР на ЗДвП изрично е посочено, че „Автоматизирани
технически средства и системи“ са уреди за контрол, работещи самостоятелно или
взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които
установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на
контролен орган и могат да бъдат: стационарни - прикрепени към земята и
обслужвани периодично от контролен орган; мобилни - прикрепени към превозно средство
или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в
присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния
процес. На следващо място
с ТР 1/2014г. на ВАС се потвърди принципното положение, че поставянето на
технически средства, които автоматично да записват административни нарушения,
трябва да се извършва по определена процедура и с оглед спазването на
определени изисквания /арг. чл. 32, ал. 2 от Конституцията/. Във връзка с
използването на автоматизирани технически средства правилата трябва да бъдат
достатъчно ясни и подробни, за да дадат на гражданите съответно указание за
условията и обстоятелствата, при които контролните органи имат право да ги
използват. Тези правила бяха законодателно уредени с приемането на Наредба №
8121з-532/12.05.2015г, като по конкретно, за да е законосъобразно използването
на автоматизирано средство за видео контрол,
съобразно редакцията на наредбата към датата на извършване на деянието
следва: използваното техническо средство
да е от одобрен тип; техническото средство
да е преминало през последваща метрологична проверка, техническото
средство да е разположено и използвано, съгласно изискванията на производителя
и нормативните предписания - чл. 6 от Наредбата; да са спазени изискванията на чл. 10, ал.1 от
Наредба № 8121з-532/12.05.2015г., като надлежно да е попълнен Протокол за
използване на Автоматизирано техническо средство или система в хипотезите на
чл.10, ал.1 и ал.3 от Наредбата.
При съобразяване с ТР 1/2014г. на
ВАС съдебната практика трайно приема, че всяко едно от гореизброените
изисквания е императивно, като само при кумулативната им наличност,
използването на автоматизирано техническо средство е законно, а липсата на
което и да е от изискванията опорочава процедурата и предпоставя отмяна на
електронния фиш или наказателното постановление издадено въз основа на
използването на такова средство. В
процесния случай е ноторно и служебно известно на настоящия състав, че
използваният по делото тип АТСС TFR-M №
511представлява преместваемо устройство, което се
разполага от контролния орган на пътното платно или в МПС което ползват при изпълнение на служебните си задължения. Посоченото изключва същото да е трайно
„прикрепено“ към земята, а следва да се приеме, че има характер на временно
разположено на участък от пътя, тоест явява се „мобилно“ по своя характер. В
тази връзка, при съобразяване на законовите и подзаконовите изисквания,
посочени по-горе и при тежест на доказване, лежаща върху административнонаказващия
орган, действително по преписката са налични
доказателства, че използваното средство
е от одобрен тип, както и да е преминало първоначална или последваща метрологична
проверка.
Съгласно
посоченото по – горе по делото е представен
и съставен протокол по смисъла на чл.10 от Наредбата, който е задължителен за
мобилните устройства и системи, както и снимка, която да обоснове наличието на
измерващата система в процесното време и място.
Изискването
за съставяне на този протокол не е самоцелно. Видно от съдържанието на този
протокол - същият служи като доказателство за мястото на контрол, времето на
контрол и режима на измерване на АТСС,
както и за спазване на изискването на чл.6, ал.1 от същата Наредба, че АТСС е използвано,
съгласно инструкцията на производителя и изискванията, посочени в
удостоверението за одобрен тип. При липса на доказателства за тези
обстоятелства липсва сигурност относно верността на измерването, а е необходимо
да се отбелжи, че
административнонаказателната отговорност не може да почива на предположения.
Нещо
повече годността на средството за измерване за което се отнасят представените
по делото доказателства, в това число че е преминало
метрологична проверка и че е от одобрен тип, не може категорично да обоснове
извод, че именно същото е установило нарушението, при констатираните от съда
пропуски по процедурата за това.
Събразено с разпоредбата на чл.182,
ал.2, т.2 от Закона за движение по
пътищата която гласи че водач, който превиши разрешената максимална скорост извън
населените места, се наказва за
превишаване от 20 km/h - с глоба 50 лв., с която АНО е наказал жалбоподателката
В..
Глобата е с фиксиран размер и съдът не е в
правомощия да я изменя в насока нейното намаляване.
Във
връзка с така изложеното настоящият съдебен състав счита, че атакуваният
Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство
или система на ОДМВР
Пловдив, с който на жалбоподателката
З.В.В. на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.2, т.2 от ЗДвП е наложено административно
наказание „Глоба” в размер на 50 лева за нарушение на
чл.21, ал.1 от ЗДвП, следва да бъде
потвърден като правилен и законосъобразен.
Съгласно разпоредбата на чл.63, ал.3 от ЗАНН, , ред. ДВ, бр. 94 от
2019 г., в съдебните производства по ал.1 страните имат право на присъждане на
разноски по реда на АПК. Съгласно чл.143, ал.1 от АПК когато
съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден
административен акт, държавните такси, разноските по производството и
възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се
възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. В случая право на разноски има АНО който не
е направил искане за присъждане, поради което и съдът не дължи произнасяне.
Предвид изложеното и на основание
чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш Серия К
№ 2231594 на ОДМВР
Пловдив за налагане на глоба за нарушение,
установено с автоматизирано техническо средство, с който на З.В.В. ***, ЕГН ********** на основание чл.189,
ал.4, вр. чл.182, ал.2,
т.2 от ЗДвП е наложено административно
наказание „Глоба” в размер на 50
лева за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП.
Решението подлежи на касационно
обжалване по реда на Глава ХІІ от АПК и на основанията по НПК, пред
Административен съд гр.Пловдив в 14 -дневен срок от получаване на съобщението
за изготвянето му на страните .
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно
с оригинала!
В.И.