СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ІI "Г" въззивен
състав, в публично съдебно заседание на четиринадесети
октомври през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ДИМИТРОВА
при участието на секретаря Алина Тодорова, разгледа докладваното от мл.
съдия Божидар Стаевски въззивно гражданско
дело № 13254 по описа на съда за 2019 г. и взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл. 258
и сл. от ГПК.
С решение № 172624 от 22.07.2019г., по гр.д. № 16592/2019 г. по описа на Софийския районен съд, 42 състав, е признато за установено, на основание чл.422 от ГПК, вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.79 от ЗЗД по отношение на Г.Д.А., ЕГН **********,с адрес ***,че съществува вземане на „Т.Б.”ЕАД /с настоящо наименование „Й.Б.“ ЕАД/, ЕИК ******,със седалище и адрес на управление ***4, Бизнес парк София, сграда 6,представлявано от Д.К.К.и М.С.,в размер от 76,61 лева (седемдесет и шест лева шестдесет и една стотинки) – неизпълнени договорни задължения,ведно със законната лихва върху главницата,считано от предявяване на иска – на 12.12.2017 г. до окончателното изплащане на вземането,относно което е издадена заповед за изпълнение по ч.гражд.дело № 86756/2017 г. по описа на СРС,42 състав. Искът е отхвърлени в частта за претендираните неустойки - за сумите от 433,79 лева (четиристотин тридесет и три лева седемдесет и девет стотинки ),385,11 лева ( триста осемдесет и пет лева и единадесет стотинки ) и 484,07 лева ( четиристотин осемдесет и четири лева и седем стотинки ), както и за предсрочно изискуеми лизингови вноски в размер от по 118,12 лева ( сто и осемнадесет лева и дванадесет стотинки ) и 172,90 лева ( сто седемдесет и два лева и деветдесет стотинки ).
Срещу решението, в частта в която са отхвърлени предявените искове е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от ищеца „Й.Б.“ ЕАД / с предишно наименование „Т.Б.”ЕАД/, с която са направени възражения за неправилност на първоинстанционното решение в обжалваната му част. Сочи че било установено по делото, че ответникът не е изпълнил точно задълженията си по договорите за лизинг, а именно да престира на лизингодателят лизингови вноски. Сочи че към датата на подаване на заявлението ответникът изпаднал в забава по отношение на всички лизингови вноски. Счита че е представил доказателства за всички факти и обстоятелства, които са били в негова тежест за доказване. Изтъква, че съгласно разпределената доказателствена тежест ищецът, претендиращ спорното право е следвало да докаже правопораждащият това право факт, а ответникът да докаже правоизключващите си възражения. Никъде не било указано, че в доказателствена тежест на ищеца било да установи евентуалното си твърдение как бил развалил сключените договори. Ето защо моли за отмяна на постановеното решение в обжалваната му част и постановяване на друго с което искът се уважава.
С допълнителна молба въззивникът заявява, че съдът се е произнесъл по искове различни от предявените. Заявява че при това положение първоинстанционното решение е недопустимо, и като такова следва да бъде обезсилено. В условията на евентуалност намира, че следва да бъде отменено в отменителната част като неправилно.
Ответникът не е подал отговор на въззивната жалба.
Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за установено следното:
Предявени са за разглеждане искове по реда на чл. 422, ал.1 от ГПК, с правно основание чл. 79, ал.1 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав намира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Не е допуснато и нарушение на императивни правни норми.
По отношение на направеното възражение, че съдът се е произнесъл по непредявени искове, настоящият състав намира следното:
Съгласно практиката на ВКС съдът дължи произнасяне по правния спор в рамките, очертани от ищеца с изложението и петитума на исковата молба и от доводите и възраженията на ответната страна. Те определят спорните факти и обстоятелства, подлежащи на доказване в процеса, и въз основа на тях се извършва разпределянето на доказателствената тежест между страните /РЕШЕНИЕ №150 ОТ 03.01.2018 Г. ПО ГР.Д. № 5017/2016 Г., Г. К., І Г. О. НА ВКС; РЕШЕНИЕ № 14 ОТ 03.08.2012 Г. ПО ГР.Д. № 217/2010 Г., Г. К., ІІ Г. О. НА ВКС и др./
В настоящия случай всички суми за които искът е отхвърлен са заявени в исковата молба като част от задължения по фактури. Сумите са посочени изрично и в обстоятелствената част на исковата молба. Същите събрани с останалите суми за които е уважен искът заедно формират общата цена на иска, както го е претендирал ищеца. Ето защо настоящият състав намира, че съдът не се е произнесъл извън очертания с исковата молба предмет.
Решението е и правилно, като
на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от
СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е
необходимо да се добави и следното:
По отношение на исковете по чл. 79, ал.1 от ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 79 ЗЗД Ако длъжникът не изпълни точно задължението си, кредиторът има право да иска изпълнението заедно с обезщетение за забавата или да иска обезщетение за неизпълнение.
В случая кредиторът претендира изплащане на предсрочно изискуеми лизингови вноски по двата договора за лизинг от 09.07.2014г.
Не се спори, че двата договора, за лизинг са сключени с ответника.
Сгъласно чл. 12, ал.2 от общите условия към договорите за лизинг идентична и при двата договора за лизинг месечните вноски и другите дължими възнаграждения стават изискуеми в случай на прекратяване на договорите за мобилни улслуги и/или фиксирани услуги или при забава на дължимо плащане съгласно договора за лизинг.
В случая ищецът се е позовал на обстоятелството, че договрите за мобилни услуги са прекратени.
При това положение и съгласно разпоредбата на чл. 154, ал.1 от ГПК и разпределената с доклада доказателствена тежест следва извода че ищецът следва да установи прекратяване на договорите за мобилни услуги. В тази насока обаче доказателства не са представени, поради което първоинстанционният съд правилно е отхвърлил исковете за предсрочно изискуема главница.
По отношение на искът по чл. 92 от ЗЗД.
Съгласно чл. 92, ал. 1 ЗЗД, неустойката обезпечава изпълнението на
задължението и служи за обезщетение на вредите от неизпълнението, без да е
нужно те да се доказват. Според, ал. 2 на цитираната норма, ако неустойката е
прекомерно голяма в сравнение с претърпените вреди или ако задължението е
изпълнено неправилно или отчасти, съдът може да намали нейния размер.
За да възникне правото на ищеца да претендира уговорената неустойка в
сочения размер, следва да са налице предпоставките по чл. 92, ал. 1 от ЗЗД, а
именно неустойката да е уговорена във формата на главния договор, а именно
писмена, да е настъпило предвиденото в договора основание за нейното плащане,
като същата трябва да отговаря на присъщите й обезпечителна, обезщетителна и
санкционна функция. Неустойката е проявление на принципа на автономия на волята
в частното право. С нея страните уговарят предварително размера на
обезщетението, което ще заплати неизправната страна, в случай че не изпълни
своите задължения, без да е необходимо да се доказва размера на вредите,
настъпили от неизпълнението.
В случая
както правилно е посочил районният съд и както беше посочено по-горе за да
възникне правото на твърдяната неустойка следва да е налице прекратяване на
договора за мобилни услуги каквото не се установява.
Ето защо настоящият състав намира
че не са налице предпоставките за реализиране на отговорността по чл. 92 от ЗЗД
и прилагане на неустоечната клауза в договорите за мобилни услуги.
Предвид изложеното настоящият състав намира, че първоинстанционното решение е правилно и като такова следва да се потвърди в обжалваната му част.
При този изход на производството въззивникът няма право на разноски.
Мотивиран от гореизложеното,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 172624 от 22.07.2019г., по гр.д. № 16592/2019 г. по описа на Софийския районен съд, 42 състав.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.