№ 330
гр. Благоевград , 25.03.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ в закрито заседание на двадесет и пети март, през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Петър Узунов
Членове:Гюлфие Яхова
Александър Трионджиев
като разгледа докладваното от Александър Трионджиев Въззивно частно
гражданско дело № 20211200500166 по описа за 2021 година
за да се произнесе, съдът съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 258 и следващите от ГПК. Инициирано е въз основа
на частна жалба, подадена от „Т.“ ООД, ЕИК *, представлявано от управителя Т.Д., против
Определение № 907992 от 13.10.2020 г., постановено по гр.д. № 944 от 2020 г. по описа на
Районен съд – Благоевград. С оспорения съдебен акт е оставен без разглеждане предявеният
от „Т.“ ООД, ЕИК * срещу „В.к.“ ООД, ЕИК * осъдителен иск, като производството по
първоинстанционното дело е прекратено.
Във въззивната жаба са изложени подробни съображения, според които
прекратителното определение на районния съд е неправилно. Според жалбоподателя
първостепенният съд погрешно е определил правната квалификация на иска. В тази връзка
се сочи, че предявената искова молба следвало да бъде приета като такава, подадена на
основание чл. 424 от ГПК, тъй като ищецът, в хода на производството, се е позовал на
писмено доказателство, представляващо извлечение от счетоводна сметка, което му е
станало известно след влизане в сила на издадената в полза на „В.к.“ ООД – Благоевград
заповед за изпълнение. Твърди се, че районният съдебен състав е бил длъжен да даде
възможност на ищцовата страна да се обоснове „относно късния момент на позоваване на
представените доказателства“. Настоява се оспореното определение да бъде отменено.
Препис от частната жалба е връчен на насрещната страна, като същата е подала
отговор, в който застъпва становище, според което атакуваното определение е правилно и
законосъобразно, поради което моли да бъде потвърдено.
Депозираната въззивна жалба е допустима. Същата изхожда от страна в процеса, която
има интерес от нея, подадена е в срок, насочена е срещу подлежащ на въззивна проверка
1
съдебен акт, като е внесена и дължимата държавна такса.
След извършена служебна проверка, въззивният съд констатира, че обжалваното
определение е валидно и допустимо, което предполага, че жалбата следва да бъде разгледана
по същество и да се прецени правилността на Определение № 907992 от 13.10.2020 г.,
постановено по гр.д. № 994 от 2020 г. по описа на Районен съд – Благоевград.
Разгледана по същество въззивната жалба е неоснователна. Аргументите за това са
следните:
Производството пред Районен съд – Благоевград е било образувано въз основа на
искова молба, подадена от „Т.” ООД, представлявано от управителя Т.Х.Д. против „В.к.“
ЕООД. Посредством предявения иск се настоява ответникът да бъде осъден да заплати на
ищеца сума в размер на 1071.57 лева, представляваща главница, която е събрана и платена
без основание чрез наложен запор на сметка на дружеството ищец в „Юробанк
България”АД по изпълнително дело № 344/2018 г. по описа на Частен съдебен изпълнител
В.Т., във връзка със задължения за ползвани ВиК услуги през периода 31.01.2015 г.-
31.09.2017 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаването на исковата молба
до окончателното погашение. Според ищцовата страна на 10.10.2018 г. ответникът
образувал срещу нея изпълнително дело № 344/2018 г. по описа на Частен съдебен
изпълнител В.Т., инициирано въз основа на изпълнителен лист, издаден по влязла в сила
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, постановена по ч.гр.д. № 1667/2017 г. по описа на
Районен съд - Разлог. Твърди се в исковата молба, че на 11.01.2019 г., чрез наложен запор на
вземания от банкова сметка, открита в "Юробанк България" АД, съдебният изпълнител
неоснователно събрал сумата от 1330,72 лева. Според представляващия „Т.” ООД в резултат
на действията на органа по индивидуално принудително изпълнение било осъществено
принудително събиране суми в размер на 1071.57 лева, които към датата на налагане на
запора били погасени по давност. Навеждат се аргументи за това, че в резултат на така
реализирания изпълнителен способ се стигнало до обогатяване на ответника за сметка на
ищеца. Сочи се, че задълженията на потребителите на ВиК услуги представляват
задължения за периодично плащане, които се погасяват с тригодишна погасителна давност
по чл. 111, б. "б" от ЗЗД. Според ищеца за времето от датата на фактуриране на дължимите
суми до принудителното удовлетворяване на кредитора една част от тях /процесните
1071.57 лева/ били погасени по давност и затова същите сега подлежали на връщане.
От ответника по делото е постъпил отговор, в който са развити подробни
съображения защо счита исковата претенция за неоснователна.
Като доказателство към исковото дело е приобщено заверено копие на изпълнително
дело № 344/2018 г. по описа на Частен съдебен изпълнител В.Т., от материалите по което е
видно, че същото е образувано по молба на „В.к.“ ЕООД от 20.09.2018 г., към която е
приложен изпълнителен лист от 15.02.2018 г., издаден въз основа заповед за изпълнение по
2
чл. 410 от ГПК, постановена по гр.д. № 1667 от 2017 г. по описа на Районен съд – Разлог.
За да приеме иска за неоснователен и да прекрати исковото производство, Районен
съд – Благоевград е приел, че направеното в исковата молба оспорване на вземането за
главницата по влязлата в сила заповед за изпълнение се основава на факти /изтекла
погасителна давност по чл. 111, б. "б" от ЗЗД /, които са били известни на ищеца и същият е
могъл да ги посочи в срока за възражение по чл. 414 от ГПК. Според първостепенния
съдебен състав така изложените факти не са от категорията на предвидените в чл. 424 от
ГПК и чл. 439 от ГПК, тъй като нямат качеството на новооткрити обстоятелства или нови
писмени доказателства. Поради тези съображения е прието, че оспорването на ликвидността
и изискуемостта на вземанията не е основано на новонастъпили обстоятелства, на
новооткрити обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за
делото, които не са били известни на ищеца /длъжник в заповедното производство/ или с
които последният не знаел и не е могъл да посочи в срока по чл. 414 от ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 120 от ЗЗД давността не се прилага служебно. Това
означава, че за да произведе ефект изтеклия давностен срок, длъжникът следва по надлежен
ред, посредством отрицателен установителен иск или чрез съдебно възражение, да се позове
на изтекла в негова полза давност и по този начин да направи вземането несъбираемо по
принудителен ред. В този смисъл са мотивите към т. 4б от Тълкувателно решение № 4 от
18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК и мотивите към т. 3 от Тълкувателно
решение № 1 от 4.02.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2012 г., ОСНК. На изтекла давност
длъжникът не може да се позове за първи път пред съдебния изпълнител, тъй ако това може
да стане само по съдебен ред, а влязлото в сила решение, с което се установява, че дългът е
погасен по давност, би послужило като основание по изпълнителното дело да се откаже
принудително събиране на вземането.
Когато бъде издадена заповед за изпълнение и същата влезе в сила, поради
невъзразяване от страна на длъжника, от датата на влизането й в сила започва да тече нова
давност. В този смисъл са мотивите към Решение № 37 от 24.02.2021 г. на ВКС по гр. д. №
1747/2020 г., IV г. о., ГК.
Съгласно константната практика на Върховния касационен съд, когато не бъде
подадено възражение срещу заповедта за изпълнение или подаденото възражение бъде
оттеглено, се реализира стабилитетът на заповедта за изпълнение по чл. 410 от ГПК и се
преклудира възможността за оспорването на фактите и обстоятелствата, относими към
ликвидността и изискуемостта на вземането, които факти и обстоятелства са настъпили до
влизане в сила на заповедта и са били известни на длъжника. Това означава, че с изтичането
на срока по чл. 414 от ГПК и с влизане в сила на заповедта за изпълнение всяко възражение
на длъжника, че вземането не съществува, е преклудирано и не може да бъде заявено в нов
исков процес. В този смисъл са Решение № 781 от 25.05.2011 г. на ВКС по гр. д. № 12/2010
г., III г. о., ГК, Решение № 207 от 31.07.2015 г. на ВКС по гр. д. № 7030/2014 г., IV г. о., ГК и
3
Решение № 6 от 21.01.2016 г. на ВКС по т. д. № 1562/2015 г., I т. о., ТК. От горното правило
има изключение и това са предвидените в закона специални способи за защита на длъжника
след влизане в сила на заповедта за изпълнение – исковете по чл. 424 от ГПК и по чл. 439 от
ГПК или възражението по чл. 423 от ГПК. Съгласно разпоредбата на чл. 424, ал. 1 от ГПК,
длъжникът може да оспори вземането само въз основа на новооткрити обстоятелства или
нови писмени доказателства, които не са могли да му бъдат известни до изтичането на срока
за подаване на възражението по чл. 414 от ГПК или с които не е могъл да се снабди в същия
срок. Съгласно нормата на чл. 439, ал. 1 и ал. 2 от ГПК, длъжникът може да оспори чрез иск
изпълнението, но само когато се позовава на факти, настъпили след приключване на
съдебното производство, по което е издадено изпълнителното основание.
В настоящия случай посредством исковата молба ищецът твърди, че е изтекла в
негова полза погасителна давност за времето от фактурирането на задълженията /което е
станало преди издаване на заповедта за изпълнение по чл. 410 от ГПК/ до 09.04.2018 г.,
което е след влизане в сила на заповедта за изпълнение по чл. 410 от ГПК, тъй като
изпълнителният лист по нея е издаден на 15.02.2018 г., което означава, че най-късно на тази
дата е влязла в сила. Именно поради това и съобразявайки посочената по-горе съдебна
практика, обективирана в Решение № 781 от 25.05.2011 г. на ВКС по гр. д. № 12/2010 г., III
г. о., ГК, Решение № 207 от 31.07.2015 г. на ВКС по гр. д. № 7030/2014 г., IV г. о., ГК и
Решение № 6 от 21.01.2016 г. на ВКС по т. д. № 1562/2015 г., I т. о., ТК, настоящият
въззивен съдебен състав приема, че правилно първоинстанционният съд е приел, че
предявеният осъдителен иск е недопустим за периода от датата на възникване на
задължението до датата, на която заповедта за изпълнение е влязла в сила.
Както вече бе посочено, възможно е след влизане в сила на заповедта за изпълнение
да са настъпили нови факти, които да дават основание на длъжника да твърди, че вземането
му е погасено. Такъв факт е и изтекла в негова полза погасителна давност. Погасителната
давност, обаче, не се прилага служебно нито от страните по материалното правоотношение,
нито от съдебния изпълнител, който удовлетворява по принудителен ред притезанието на
взискателя. На изтекла давност длъжникът не може да се позове за първи път пред органа по
индивидуално принудително изпълнение, тъй ако това може да стане само по съдебен ред, а
влязлото в сила решение, с което се установява, че дългът е погасен по давност, би
послужило като основание по изпълнителното дело да се откаже принудително събиране на
дълга. Когато съдебният изпълнител е удовлетворил вземането на взискателя, по отношение
на което има издадена и влязла в сила заповед за изпълнение, въпреки че след влизане в
сила на заповедта и преди принудителното погасяване на дълга е постановено и влязло в
сила съдебно решение, с което е установено, че междувременно притезанието е погасено по
давност, тогава действително е възможно длъжникът да иска от своя кредитор връщане на
сумата, която той е получил. Това е така, понеже погасителната давност, на която
задълженото лице се е позовало своевременно и по надлежен ред, е произвела действие и е
направила дълга несъбираем по принудителен ред /блокирала е възможността за
принудително събиране на вземането/. За да бъде допустим подобен осъдителен иск за
4
връщане на неоснователно платеното, необходимо е ищецът не за първи път чрез него да се
позове на изтеклата погасителна давност, а преди това да е сторил това, тъй като давността
не се прилага от съда и от страните служебно, за разлика от преклузивните срокове, с
изтичането на които правоотношението се прекратява.
В настоящия случай в исковата молба ищецът не твърди преди принудителното
удовлетворяване на дълга да се е позовал по надлежния ред на изтекла в негова полза
погасителна давност. Напротив, от съдържанието на исковата претенция става ясно, че
подобно позоваване не е правено. Именно поради тези съображения следва да се приеме, че
така предявеният иск е недопустим и за времевия интервал, обхващащ периода от влизане в
сила на заповедта за изпълнение до погасяване на сумите, предмет на изпълнителното
производство.
Неоснователно се явява твърдението на частния жалбоподател, според което искова
молба следвало да бъде приета като такава, подадена на основание чл. 424 от ГПК, тъй като
в хода на прекратеното исково производството ищецът /сега частен жалбоподател/ се е
позовал на писмено доказателство, представляващо извлечение от счетоводна сметка, което
му е станало известно след влизане в сила на издадената в полза на „В.к.“ ООД заповед за
изпълнение. Действително, в хода на прекратеното гр.д. № 944 от 2020 г. по описа на
Районен съд – Благоевград и по-конкретно в проведеното на 31.07.2020 г. открито съдебно
заседание ищцовото дружество „Т.“ ООД е представило като писмено доказателство
справка-извлечение, издадена от „В.к.“ ООД – Благоевград. В съдебното заседание, в което
тази справка е представена и приета като част от доказателствената съвкупност,
процесуалният представител на ищеца изрично е заявил, че същата „е представена пред
Районен съд Разлог във връзка с подаденото заявление за издаване на заповед за
изпълнение“. По този начин ищецът /понастоящем частен жалбоподател/ сам е признал, че
още към момента на иницииране на заповедното производство, по което е издадено
изпълнителното основание, представеният от него документ е бил част от материалите по
това заповедно производство. Това означава, че още в срока за подаване на възражение по
чл. 414 от ГПК представляващият „Т.“ ООД е разполагал с възможност да се запознае с
въпросното писмено доказателство. Именно поради тези съображения не следва да се
приеме, че прекратеното исковото производство е инициирано на основание чл. 424 от ГПК.
Все пак за пълнота следва да се отбележи, че правната квалификация на иска се извежда от
съдържащите се в исковата молба фактически твърдения, но не и от представените в хода на
производството доказателства.
Изложеното дотук обосновава извод, че правилно първоинстанционният съдебен
състав е оставил без разглеждане исковата молба и е прекратил производството по делото.
Това налага оспореното определение, по изложените по-горе съображения, съвпадащи с
мотивите на първостепенния съд и допълващи същите, да бъде потвърдено.
Мотивиран от горното, Окръжен съд – Благоевград
5
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 907992 от 13.10.2020 г., постановено по гр.д. №
944 от 2020 г. по описа на Районен съд – Благоевград.
Определението на въззивния съд е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6