Решение по дело №1086/2021 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

№                              13.05.2021 година                        гр.София

 

 

В     И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

 

Софийски градски съд , Гражданско отделение , II “Б” състав , в публично заседание на десети май две хиляди двадесет и първа година , в следния състав :

 

                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ

                           

ЧЛЕНОВЕ:  КАЛИНА АНАСТАСОВА

 

                      Мл.съдия И. КИРИМОВ

 

при секретар Д.Шулева

като разгледа докладваното от съдия Василев въззивно гражданско дело №1086 по описа на 2021 година ,

за да се произнесе взе предвид следното :  

 

Производството е по чл.258 –чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.

В. гр.д. №1086/2021 г по описа на СГС е образувано по въззивна жалба на „В.и М.“ ООД ЕИК *******гр.София срещу решение №20246360 от 08.11.2020 г на СРС , 113 състав по гр.дело №62575/2019 г по описа на СРС , с което е отхвърлен иска на въззивника с правно основание чл.422 ГПК във чл.55 ал.1 ЗЗД , чл.99 ЗЗД да се признае за установено , че „Л.“ АД ЕИК *******гр.София му дължи сумата от 2738,16 лева платена без основание по договор за заем бизнес кредит клиентски №5805 от 26.02.2018 г между „Л.“ АД и ЕТ „Д.-.Д.К.“ , цедирана на  въззивника с договор за прехвърляне на парично вземане от 03.09.2018 г , ведно със законната лихва от 19.09.2018 г до окончателното заплащане на сумата , за която е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 05.10.2018 г по ч.гр.д.№61594/18 г на СРС , 113 състав . Решението на СРС се обжалва и в частта за разноските .

Въззивникът излага доводи за неправилност на решението на СРС , тъй като е без значение кое е лицето извършило плащането на процесната сума по банков път , щом е извършено погасяване на задължение на цедента ЕТ „Д.-.Д.К.“. Отношенията между наредителя и ЕТ „Д.-.Д.К.“ са извън предмета на делото .

Въззиваемата страна е подала писмен отговор , в който оспорва  въззивната жалба . Процесното плащане е извършено не от ЕТ „Д.-.Д.К.“ , а от третото лице Г.Х.Г.на основание чл.73 ЗЗД . Ищецът-цесионер не е придобил процесното вземане , защото ЕТ „Д.-.Д.К.“ не е имал вземане срещу ответника .

Въззивната жалба е допустима. Решението е връчено на въззивника на 16.11.2020 г и е обжалвано в срок на 30.11.2020 г .

Налице е правен интерес на въззивника за обжалване на решението на СРС .

 След преценка на доводите в жалбата и доказателствата по делото, въззивният съд приема за установено следното от фактическа и правна  страна:

В мотивите на СРС е възпроизведена фактическата обстановка . Във връзка с чл.269 ГПК настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и недопустимост на съдебното решение , като такива основания не се констатират . Относно доводите за неправилност съдът е ограничен до изложените във въззивната жалба изрични доводи , като може да приложи и императивна норма в хипотезата на т.1 от Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС .

За да отхвърли иска СРС е приел , че по делото е безспорно установено , че на 28.06.2018 г е извършен банков превод от Г.Х.Г.в полза на „Л.“ АД на сумата от 2738,16 лева .Като основание за плащането е посочено „съгл.удостов.изх.№408/20.06.2018 г за заличаване на ипотека във връзка с пог.на задълж.Д. К.„. Отделно на 25.07.2018 г същото лице е заплатило и сумата от 49 897,64 лева , като само с това плащане се погасяват изцяло задълженията по процесния договор за заем. Материално-правно легитимиран за вземане по неоснователно обогатяване е лицето Г.Х.Г., а не ЕТ „Д.-.Д.К.“ .     

Решението на СРС е правилно.  Съгласно чл.73 ал.1 ЗЗД всяко задължение може да бъде изпълнено от трето лице, дори против волята на кредитора, освен ако той има интерес от личното изпълнение на длъжника . Според решение №400 от 20.01.2015 г по гр.д. №1756/2014 г, ГК , ІV ГО на ВКС изпълнението от третото лице погасява вземането на кредитора и освобождава длъжника, така както ако самият длъжник би изпълнил. След изпълнението кредиторът, не може да иска нищо повече от длъжника, тъй като тази облигационна връзка престава да съществува - тя е погасена от изпълнението. Плащането от трето лице създава облигационна връзка между платилия чуждото задължение и длъжника. Съгласно чл.74 ЗЗД третото лице се суброгира правата на удовлетворения кредитор, ако е имал интерес да изпълни или има иск за неоснователно обогатяване по чл. 59 ЗЗД, ако е изпълнил без да има интерес от това .

В случая има не само изпълнение на задължението на ЕТ „Д.-.Д.К.“ , а третото лице Г.Х.Г.е надплатил сумата от 2738,16 лева . За този размер не е налице изпълнение на чуждо задължение по чл.73 ал.1 ЗЗД , а плащането е при начална липса на основание - чл.55 ал.1 пр.1 ЗЗД . По делото не са установени факти и основания , от които да се заключи , че плащането е извършено от името на ЕТ „Д.-.Д.К.“ , а не само в нейна полза , или че вземането е прехвърлено на това лице . Няма данни ЕТ „Д.-.Д.К.“ да е дала / да е обедняла/ с процесната сума , а даването/обедняването е на лицето Г.Х.Г.. Само Г. е материално-правно легитимиран ищец по иск за неоснователно обогатяване .

Като е отхвърлил иска СРС е постановил законосъобразно решение , което трябва да бъде потвърдено . В тежест на въззивника са разноските на въззиваемата страна пред СГС – 100 лева юрисконсултско възнаграждение.   

На основание чл.280 ал.3 т.1 ГПК – поради наличие на материален интерес под 5000 лева – настоящото решение не подлежи на касационно обжалване.

 

Водим от горното , СЪДЪТ

 

Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение №20246360 от 08.11.2020 г на СРС , 113 състав по гр.дело №62575/2019 г по описа на СРС .

 

ОСЪЖДА „В.и М.“ ООД ЕИК *******гр.София да заплати на „Л.“ АД ЕИК *******гр.София сумата от 100 лева разноски пред СГС .

 

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ  :                     ЧЛЕНОВЕ: 1.                     2.